“Прогресивна България“ забранява кадруването на магистрати, но оставя вратичка
" Прогресивна България " внесе първия си, регулиращ работата на правосъдната система, с който се вкарва де факто цялостен мораториум върху активността на Висшия правосъден съвет с изминал мандат.
Партията на Радев има болшинство, с което сама да гласоподава измененията, въпреки че се чака да бъдат подкрепени и от други партии.
Законът ще блокира изцяло активността на Висш съдебен съвет по кадровите въпроси и вкарва възбрана за някогашни ръководители на висшите съдилища и основни прокурори да бъдат избирани за членове на Висшия правосъден съвет. Забраната важи и за някогашния краткотраен основен прокурор Борислав Сарафов.
" До встъпването на новоизбраните членове Пленумът на Висшия правосъден съвет, респективно Съдийската и Прокурорската гилдия, отсрочват приемането на решения и актове, които директно засягат организацията и действието на правосъдната система или касаят нейната самостоятелност, повече от 1 година след приключване на мандата на изборните членове “, се споделя в законопроекта.
Съдебният съвет няма да може да основава и закрива съдилища и прокуратури, няма да може да дефинира броя на магистратите във всички съдилища и прокуратури. Забранява се още издаването на подзаконови нормативни актове и одобряването на етични кодекси.
Най-голямото ограничаване е планувано за Съдийската и Прокурорската гилдия, на които е отнето правото да назначават, покачват и реалокират магистрати. Блокирано е назначението на прокурорски и правосъдни шефове.
Изключение се прави единствено за освобождението на магистрати от служба и избирането на заместник-началници.
В законопроекта е оставена малка врата, като на Висш съдебен съвет е разрешено да преодолее мораториума, в случай че е застрашено “нормалното действие на орган на правосъдната власт “.
Всички тези забрани се отнасят до настоящия Висш правосъден съвет, който работи повече от три години след приключването на законния си мандат.
Гласуване с хартиени бюлетини
Важна смяна е предлагането на “Прогресивна България “ гласуването за нов Висш съдебен съвет от магистратите да е единствено с хартиени бюлетини, като секции ще има във всеки областен съд. Сегашната система за електронно гласоподаване е остро подложена на критика, а имаше и подозрения за следено гласоподаване на стотици съдии от Върховния административен съд.
В законопроекта е записано, че невлезлите в действие актове на Висш съдебен съвет във връзка със почнали състезания и процедури за избор на шефове в системата се анулират.
“Продължаването на цялостния размер от пълномощия на Висш съдебен съвет след приключване на мандата на изборните му членове основава предпоставки за взимане на кадрови и организационни решения с дълготраен резултат от орган, чиято демократична и професионална представителност е изчерпана “, се споделя в претекстовете на закона.
Според “Прогресивна България “ сходно състояние задълбочава разногласията по отношение на валидността и легитимността на актовете на Висш съдебен съвет, както и подкопава доверието в системата.
Отделно партията на Радев постанова наложителен надзор на всички заповеди за командироване на съдии във Върховния административен съд. Съдийската гилдия ще получи право да приключва командироването на арбитър, в случай че откри, че са осъществени нарушавания.
Въвежда се и възбрана някогашни ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основен прокурор, както и лица, които са били краткотрайни ръководители, да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет.
“Изборен член на Висш съдебен съвет не може да е лице, което в последните 7 години е било ръководител на Върховния касационен съд, ръководител на Върховния административен съд или основен прокурор, или техен заместител, или е било несъмнено да извършва такива функционалности за повече от общо 6 месеца “, се споделя в законопроекта.
При избора на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота и правосъдни инспектори се планува Народното събрание да одобри правила, по които да се откри съществуването на високи професионални и нравствени качества у претендентите.
Партията на Радев има болшинство, с което сама да гласоподава измененията, въпреки че се чака да бъдат подкрепени и от други партии.
Законът ще блокира изцяло активността на Висш съдебен съвет по кадровите въпроси и вкарва възбрана за някогашни ръководители на висшите съдилища и основни прокурори да бъдат избирани за членове на Висшия правосъден съвет. Забраната важи и за някогашния краткотраен основен прокурор Борислав Сарафов.
" До встъпването на новоизбраните членове Пленумът на Висшия правосъден съвет, респективно Съдийската и Прокурорската гилдия, отсрочват приемането на решения и актове, които директно засягат организацията и действието на правосъдната система или касаят нейната самостоятелност, повече от 1 година след приключване на мандата на изборните членове “, се споделя в законопроекта.
Съдебният съвет няма да може да основава и закрива съдилища и прокуратури, няма да може да дефинира броя на магистратите във всички съдилища и прокуратури. Забранява се още издаването на подзаконови нормативни актове и одобряването на етични кодекси.
Най-голямото ограничаване е планувано за Съдийската и Прокурорската гилдия, на които е отнето правото да назначават, покачват и реалокират магистрати. Блокирано е назначението на прокурорски и правосъдни шефове.
Изключение се прави единствено за освобождението на магистрати от служба и избирането на заместник-началници.
В законопроекта е оставена малка врата, като на Висш съдебен съвет е разрешено да преодолее мораториума, в случай че е застрашено “нормалното действие на орган на правосъдната власт “.
Всички тези забрани се отнасят до настоящия Висш правосъден съвет, който работи повече от три години след приключването на законния си мандат.
Гласуване с хартиени бюлетини
Важна смяна е предлагането на “Прогресивна България “ гласуването за нов Висш съдебен съвет от магистратите да е единствено с хартиени бюлетини, като секции ще има във всеки областен съд. Сегашната система за електронно гласоподаване е остро подложена на критика, а имаше и подозрения за следено гласоподаване на стотици съдии от Върховния административен съд.
В законопроекта е записано, че невлезлите в действие актове на Висш съдебен съвет във връзка със почнали състезания и процедури за избор на шефове в системата се анулират.
“Продължаването на цялостния размер от пълномощия на Висш съдебен съвет след приключване на мандата на изборните му членове основава предпоставки за взимане на кадрови и организационни решения с дълготраен резултат от орган, чиято демократична и професионална представителност е изчерпана “, се споделя в претекстовете на закона.
Според “Прогресивна България “ сходно състояние задълбочава разногласията по отношение на валидността и легитимността на актовете на Висш съдебен съвет, както и подкопава доверието в системата.
Отделно партията на Радев постанова наложителен надзор на всички заповеди за командироване на съдии във Върховния административен съд. Съдийската гилдия ще получи право да приключва командироването на арбитър, в случай че откри, че са осъществени нарушавания.
Въвежда се и възбрана някогашни ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основен прокурор, както и лица, които са били краткотрайни ръководители, да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет.
“Изборен член на Висш съдебен съвет не може да е лице, което в последните 7 години е било ръководител на Върховния касационен съд, ръководител на Върховния административен съд или основен прокурор, или техен заместител, или е било несъмнено да извършва такива функционалности за повече от общо 6 месеца “, се споделя в законопроекта.
При избора на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота и правосъдни инспектори се планува Народното събрание да одобри правила, по които да се откри съществуването на високи професионални и нравствени качества у претендентите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ