Радев и Прогресивна България похарчили 200 000 евро за реклама в медиите
" Прогресивна България " е похарчила най-вече за медийна реклама на последните избори – 196 219 евро, сочат данни на Института за развиване на обществената среда (ИРПС). На второ място е ПП-ДБ с 172 157 евро, трети са " Възраждане " със 163 691 евро, а ГЕРБ е едвам четвърти – с 61 712 евро.
Общите разноски на партиите по контракти с медии доближават 913 540 евро без Данък добавена стойност, като ИРПС е следил 38 национални и районни медии – малките екрани, радиостанции, вестници и новинарски уеб сайтове.
Парите се концентрират най-вече в малките екрани – и по-специално в Нова телевизия и bTV, чиито цени са доста по-високи от тези на публичните медии. Въпреки последователното им подчинение измежду по-младата публика, малките екрани остават главен информативен канал за болшинството гласоподаватели.
Нарастващият интерес към онлайн платформи и обществени мрежи бе отчасти стеснен на тези избори поради възбраната за политическа реклама в Мета. Пълната картина обаче ще стане ясна едвам след публикуването на финансовите доклади на партиите.
Проследяването на цифровите разноски остава систематичен проблем. Социалните мрежи не са дефинирани като " медия " в Изборния кодекс, а Сметната палата няма обособена категория за тях – разноските се вливат в графата " онлайн медии ", което на процедура прикрива заплащания към инфлуенсъри и нерегламентирано платено наличие.
ИРПС следи предизборните рекламни разноски от 2014 година насам и всяка акция разкрива едни и същи нарушавания: платено наличие без означение, непубликувани контракти и средства, ориентирани към юридически лица, свързани с партиите.
Общите разноски на партиите по контракти с медии доближават 913 540 евро без Данък добавена стойност, като ИРПС е следил 38 национални и районни медии – малките екрани, радиостанции, вестници и новинарски уеб сайтове.
Парите се концентрират най-вече в малките екрани – и по-специално в Нова телевизия и bTV, чиито цени са доста по-високи от тези на публичните медии. Въпреки последователното им подчинение измежду по-младата публика, малките екрани остават главен информативен канал за болшинството гласоподаватели.
Нарастващият интерес към онлайн платформи и обществени мрежи бе отчасти стеснен на тези избори поради възбраната за политическа реклама в Мета. Пълната картина обаче ще стане ясна едвам след публикуването на финансовите доклади на партиите.
Проследяването на цифровите разноски остава систематичен проблем. Социалните мрежи не са дефинирани като " медия " в Изборния кодекс, а Сметната палата няма обособена категория за тях – разноските се вливат в графата " онлайн медии ", което на процедура прикрива заплащания към инфлуенсъри и нерегламентирано платено наличие.
ИРПС следи предизборните рекламни разноски от 2014 година насам и всяка акция разкрива едни и същи нарушавания: платено наличие без означение, непубликувани контракти и средства, ориентирани към юридически лица, свързани с партиите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




