Програмите за 4-ти и 10-и клас по математика, БЕЛ и история да бъдат променени драстично
Програмите за 4-ти и 10-и клас по математика, български език и литература и история да бъдат промевени фрапантно, предлага МОН. В момента тече публично разискване. След одобряване на плановете се планува да бъдат оповестени процедури за написване на нови учебници, по които ще се преподава през образователната 2019/2020 година.
По математика четвъртокласниците ще учат 6 нови геометрични фигури. В предаването „Хоризонт до обед“ Младен Вълков – член на екипа на Института за прогресивно обучение, изрече мнение:
„Действително има потребност от смяна на самата стратегия, само че материалът е задоволителен. Добавянето на тези фигури е прибавяне на нови познания за децата. Проблемът е, че те когато вземат решение дилемите, ги заучават. Заучават един и същи вид задания и по-късно отиват на изпит и им дават същия вид задания. Това значи, че децата какъвто и материал да има в програмата, те не развиват своето математическо мислене. Промените в програмата са положителни, макар че някои от тях са козметични, само че всичко това са познания. Те като знаят това нещо, не могат да го използват“, коментира в ефира на БНР Младен Вълков, който е член на екипа на Института за прогресивно обучение.
„Промените са наложени от самото решение да променим метода на довеждане докрай на учебно заведение, да въведем опция учениците, които навършвайки 16 година и не желаят да не престават образованието си, да получат някакъв документ, че са приключили първия гимназиален стадий, надлежно те би трябвало да се явят на някакви изпити. Логично е от първото решение, което главно има социално-икономически причини, по-късно да се направи и друга стъпка и да се промени самата образователна стратегия. В този смисъл учителите с съображение виждат логиката в това.
За мен, чисто педагогичен е по-важно какво положителните учители вършат, общувайки с учениците, в сравнение с съответно коя литература и кои творби ще бъдат записани. Човек би трябвало да се научи да чете, да схваща какво чете, да мисли и би трябвало да се научи да познава освен своите неща, а да може прочитайки неща от други страни и култури – да може да ги схваща и тях. Тези неща могат да се усвоят през всевъзможни литературни творби, стига това, което се случва в учебно заведение, качеството на процеса на образование да бъде на ниво“, изрече мнение за стратегиите за 10-ти клас Боян Захариев от „ Отворено общество “.
Захариев изрази вяра да се върви към по-отворено обучение с повече благоприятни условия и независимост на учителите. Надявам се, че системата ще откри задоволително запас да се приспособява, сподели той.
Мариана Бакърджиева, ръководител на Асоциацията на учителите по български език и литература, също изрече своето мнение: „Вариантът на образователната стратегия по литература за 10-и клас е във вид, който е на уеб страницата на МОН. Променя се завършването на просветителната степен и се чака след 10-и клас учениците да държат вид на изпит, с който да приключват тази просветителна степен. Необходимо е в действителност най-малко в последния клас преди довеждане докрай на просветителна степен децата да учат българска литература. Иначе завършването на степен по какъв начин ще бъде, какъв изпит ще държат децата, без да са изучавали нищо по-продължително от българската литература, не ми се коства допустимо. Обсъжданията обхващаха всичко, освен литературната стратегия за 8-и клас. От това, което се предлага сега, не би могло да се изключи българската литература от 10-и клас. Тя би трябвало да влезе във разновидността на изпит, който децата ще държат след 10-и клас“, разгласи Бакърджиева.
По математика четвъртокласниците ще учат 6 нови геометрични фигури. В предаването „Хоризонт до обед“ Младен Вълков – член на екипа на Института за прогресивно обучение, изрече мнение:
„Действително има потребност от смяна на самата стратегия, само че материалът е задоволителен. Добавянето на тези фигури е прибавяне на нови познания за децата. Проблемът е, че те когато вземат решение дилемите, ги заучават. Заучават един и същи вид задания и по-късно отиват на изпит и им дават същия вид задания. Това значи, че децата какъвто и материал да има в програмата, те не развиват своето математическо мислене. Промените в програмата са положителни, макар че някои от тях са козметични, само че всичко това са познания. Те като знаят това нещо, не могат да го използват“, коментира в ефира на БНР Младен Вълков, който е член на екипа на Института за прогресивно обучение.
„Промените са наложени от самото решение да променим метода на довеждане докрай на учебно заведение, да въведем опция учениците, които навършвайки 16 година и не желаят да не престават образованието си, да получат някакъв документ, че са приключили първия гимназиален стадий, надлежно те би трябвало да се явят на някакви изпити. Логично е от първото решение, което главно има социално-икономически причини, по-късно да се направи и друга стъпка и да се промени самата образователна стратегия. В този смисъл учителите с съображение виждат логиката в това.
За мен, чисто педагогичен е по-важно какво положителните учители вършат, общувайки с учениците, в сравнение с съответно коя литература и кои творби ще бъдат записани. Човек би трябвало да се научи да чете, да схваща какво чете, да мисли и би трябвало да се научи да познава освен своите неща, а да може прочитайки неща от други страни и култури – да може да ги схваща и тях. Тези неща могат да се усвоят през всевъзможни литературни творби, стига това, което се случва в учебно заведение, качеството на процеса на образование да бъде на ниво“, изрече мнение за стратегиите за 10-ти клас Боян Захариев от „ Отворено общество “.
Захариев изрази вяра да се върви към по-отворено обучение с повече благоприятни условия и независимост на учителите. Надявам се, че системата ще откри задоволително запас да се приспособява, сподели той.
Мариана Бакърджиева, ръководител на Асоциацията на учителите по български език и литература, също изрече своето мнение: „Вариантът на образователната стратегия по литература за 10-и клас е във вид, който е на уеб страницата на МОН. Променя се завършването на просветителната степен и се чака след 10-и клас учениците да държат вид на изпит, с който да приключват тази просветителна степен. Необходимо е в действителност най-малко в последния клас преди довеждане докрай на просветителна степен децата да учат българска литература. Иначе завършването на степен по какъв начин ще бъде, какъв изпит ще държат децата, без да са изучавали нищо по-продължително от българската литература, не ми се коства допустимо. Обсъжданията обхващаха всичко, освен литературната стратегия за 8-и клас. От това, което се предлага сега, не би могло да се изключи българската литература от 10-и клас. Тя би трябвало да влезе във разновидността на изпит, който децата ще държат след 10-и клас“, разгласи Бакърджиева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ