Зумъри от САЩ, със зависимост към TikTok, са изпращани в детокс-лагери за $8000
Програми за цифрова „ детоксикация “ за деца, надалеч от TikTok, Instagram и Discord, набират известност в Съединени американски щати, като родителите изпращат младежите си в лагери без смарт телефони и обществени медии. Програмата коства близо 8 000 $.
The Washington Post оповестява, че младежи на възраст сред 13 и 18 години са принудени в продължение на четири седмици да „ живеят живота си “. Родителите постоянно се обръщат към 36-годишния треньор Даниел Тоул, тъй като не знаят какъв брой време детето им може да прекара пред екрана и „ да е добре “. Отговорът не е толкоз елементарен.
Програмите за „ цифрова детоксикация “ се появиха в отговор на недоволства от родители, които виждат децата си пристрастени към обществените медии. Те са очевидци на понижена централизация измежду подрастващите, по-лоши университетски резултати и нападателно държание, когато достъпът до телефон е стеснен. Все повече деца прекарват часове в TikTok и пренебрегват родителските ограничавания, което води до разногласия. Австралия даже принуди платформите за обществени медии да изтриват сметките на младежите заради тези проблеми.
Когато едно дете влезе в „ детокс програмата “, както се показват уредниците, то е подложено на типична рехабилитационна стратегия. Участващите в програмата зумъри са откъснати от телефоните си, принудени са да спортуват, научени са да поддържат връзка, да поддържат график и да основават свои лични интензивности. Също по този начин им се изяснява, че такава взаимозависимост от обществените медии: това е безконечен поток от информация и логаритми, които ги хранят тъкмо с това, което желаят, и това ги кара да са “залепени “ с часове към екраните.
Майкъл Джейкъбъс, шеф на лагера Reset в Санта Барбара, Калифорния, споделя, че първата седмица е най-трудна. Някои младежи безусловно се „ разпадат “ без TikTok и чатове, само че последователно привикват с офлайн режима. Подобна концепция се е появила в Китай, само че няма такова „ спокойно решение “ – децата са принудени да играят по 15 часа дневно, с цел да преодолеят пристрастяването си към игрите. Понякога това води до експлоадирания или припадъци.
Според него всичко зависи освен от програмата. Поведението на родителите вкъщи и дали те поддържат измененията също са значими. Ако детето се върне в TikTok и родителите не намерят способи да го ангажират, резултатът бързо избледнява. Социалната мрежа за къси видеа от дълго време се е трансформирала в свят на трендове (понякога нездравословни за другите), връзка и страсти. Следователно, едно просто „ спиране на телефона “ няма да помогне за облекчение на проблема; навиците и измененията в метода на живот би трябвало да се вършат от нулата.
Директорът на лагера счита, че самите родители са отговорни за това, че срещат децата си със смарт телефоните прекомерно рано. Те губят надзор върху използването им и тогава, да вземем за пример, даже играчки, задвижвани от изкуствен интелект, несъзнателно срещат децата със полови тематики. Проучване на Pew удостоверява мащаба на казуса: една четвърт от американските деца под 12 години към този момент имат личен смарт телефон, а болшинството употребяват таблетите или джаджите на родителите си. Осемдесет и шест % от възрастните споделят, че дефинират правила, само че единствено отчасти ги съблюдават.
Междувременно, милениалите намират все по-изобретателни способи да заобикалят цифровите ограничавания. Офицер Дейвид Гомес от Айдахо разказва по какъв начин учениците маскират достъпа до YouTube като древен приложения. Те се крият зад просветителни стратегии и даже употребяват карти, с цел да получат достъп до анонимни конгреси. Има случаи на достъп до наличие за възрастни посредством музикални услуги или шерване на откровени фотоси непосредствено в Гугъл Docs. Гомес счита, че е най-добре да се отсрочи даването на смарт телефони на децата до последния вероятен миг, само че на процедура това е доста по-трудно.
Друг треньор, Саманта Брокстън, счита, че казусът постоянно се крие в крайности: или фамилията изцяло лимитира достъпа до технологиите, или разрешава всичко без правила. Тя счита, че е значимо да се ограничи потреблението на джаджи и да се научат децата по какъв начин да ги употребяват независимо. Друг треньор, Тоул, обаче споделя, че казусът не е в отнемането на телефоните, а по-скоро в смяната на метода, по който ги употребяват.
