Известен руски историк: Денацификацията включва разпадане на Украйна и заличаване на нейното име
Програмата за денацификация включва раздробяване на Украйна и изтриване на нейното име. Това е стратегия за заличаване на суверенна страна и съветски кръстоносен поход против западната цивилизация.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4011
Това съобщи от Киев известният съветски боен историк, публицист, журналист и инженер-конструктор Марк Солонин в своя YouTube канал. Солонин е създател на редица книги и публикации по история на Втората международна война. Ето какво още споделя той:
" Политинформацията ще стартира в духа на най-хубавите обичаи, с четене на вестници. Вестниците ще бъдат руски. Така би трябвало да назоваваме съветската осведомителна организация РИА „ Новости ”, т.е., безусловно формалния информативен канал на настоящето съветско управление. Както виждате, на нейния формален уебсайт на 3 април е оповестена огромна публикация. Може да се каже програмна публикация от Тимофей Сергейцев със заглавие „ Какво би трябвало да направи Русия с Украйна ”. Въобще Тимофей Сергейцев напълно не е инцидентен човек. Както се назовава при тях, политически съветник, политически технолог с огромен стаж на разнообразни места. В Украйна от средата на 90-те до 2010 година е бил политически съветник в предизборните акции на четирима претендент президенти, т.е. и тук е добре прочут. Трябва да предположим, че и на украински език добре чете и приказва.
Защо считам, че обявата на тази публикация от РИА „ Новости ” е значимо събитие? Първо, в този момент е април 2022 година, когато путинска Русия дефинитивно се трансформира в тоталитарна страна, където и муха не лети без заповед от началството. Където през почивните дни хората на протестни акции срещу войната се арестуват. Гражданин е задържан за проява с упаковка шунка от компания „ Мираторг ”, където последните четири букви са зачертани и се получава думата „ Мира ” (за мир, бел. прев.).
Така че не би трябвало да се съмняваме, че обявата на тази публикация е излагане на формалната позиция. А чия е тази позиция е забавен въпрос. Статията е огромна и няма да я преглеждам цялата, а просто ще групираме някои моменти.
Що се отнася до задачите на военната интервенция, както те назовават войната и където една от задачите беше обозначена като „ денацификация и не беше ясно какво значи това, другарят изяснява защо е тази война. Цитирам: „ Денацификация, като цел на специфичната военна интервенция, в границите на самата интервенция, се схваща като военна победа над киевския режим, избавление на територията от военните последователи на нацификацията, разпродажба на непримиримите нацисти, пленяване на военните нарушители, а също по този начин основаване на систематични условия за следваща денацификация в спокойно време. Денацификацията може да се организира единствено от спечелилия, което допуска, първо - безусловния надзор над процеса на денацификация и второ - власт, която да обезпечи подобен надзор. В това отношение денацифицируемата страна не може да бъде суверенна. Названието „ Украйна ”, явно не може да се резервира като име на денацифицираната страна на територията, която е освободената от нацизма ”.
Кое е забавното? Първо, другарят към този момент си е заслужил предстоящ нюрнбергски развой, а също по този начин развой и съгласно настоящите съветски закони и съветския криминален кодекс, където има член срещу агитация към нападателна война (чл. 354 от угл. кодекс на Русия, бел. прев.).
Русия нищо не би трябвало да прави с Украйна, доколкото дори в съществуващото в Русия правно поле, тя е суверенна страна, която е обвързвана с Русия посредством доста контракти, които за ваш смях, не са оповестени за невалидни до ден сегашен. Така че границите на Украйна, всевъзможни другарски взаимоотношения, признание на взаимния суверенитет както и преди се явяват част от (смеем се силно) правното поле на Руската федерация. Другарят си е заслужил наказване съгласно углавния кодекс, само че съгласно мен забавно е още нещо. Работата е в това, че декларираната тук цел на военната интервенция - разпродажба на Украйна, на всякаква Украйна като суверенна страна се намира в очевидно несъгласие с посочената на конференцията на съветското Министерство на защитата - че те отстъпват от Киев и че основна цел на интервенцията е отбраната на Донбас, Донецката и Луганската национални републики. В този смисъл появяването на тази публикация е доста забавна.
Забележете, ние не знаем по кое време е била написана публикацията, само че е оповестена на 3 април и аз допускам, че тази обява е отражение на същият този спор на елита, който ние чакахме от доста години. Само че положителните хора мислеха, че този спор на елита ще се появи, когато възникне някаква нагледно наречена „ Партия на мира ” - някаква по-малко кръвожадна партия, която ще се опита да изтика от престола, от достъпа до Путин „ Партията на откровенната война ”. Оказва се, че може да бъде по различен метод, когато изцяло фанатичните „ ястреби ” ще изкажат своето неудоволство от меката и нерешителна позиция на огромния началник. Това е забавното. И доста политически наблюдаващи видяха, че Рамзан Кадиров си разреши да нападне прессекретаря на Путин, Песков, което до в този момент не се позволяваше на никого. Защото Песков беше сянката, която хвърля великия водач.
Продължаваме по-нататък. А в този момент, по какъв начин съответно се изяснява провеждането на денацификацията. Тук се насочваме напряко към нюрнберски развой. Цитат: „ Нацистите, които са взели оръжие в ръце би трябвало оптимално да бъдат унищожени на бойното поле. Не би трябвало да се прави разлика сред Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), по този начин наречените Национални батальони и включилите се към тези формирования групи на Териториалната защита. Военните нарушители и дейните нацисти би трябвало да бъдат осъдени показателно за образец. Социалното тресавище, което ги е поддържало интензивно и пасивно с безучастие, би трябвало да преживее тежестите на войната и да усвои този опит като исторически урок и като възмездие на виновността си. Историческият опит демонстрира, че нещастията и драмите на военното време са от изгода за народа, който се е съблазнил и се е увлякъл в ролята на зложелател на Русия ”.
Тук виждаме директна отпратка към тези всеобщи военни закононарушения срещу човечеството, които е направила Червената войска в края на 1944 - пролетта на 1945 година на територията на Източна Европа и на окупираните елементи на Германия.
Продължавам с откъс: „ По-нататъшната денацификация на тази маса от популацията е формирана от превъзпитание, което се състои от идеологически репресии (подтискане на нацистите възгледи) и твърда цензура. Идеологията на денацификатора не може да се оспорва от отговорната страна, която е подложена на денацификация. Сроковете на денацификация не могат да бъдат по-кратки от едно потомство, което е длъжно да се роди и да доближи зряла възраст в изискванията на денацификация. Републиките, които още веднъж са основаните в свободното от нацизъм пространство не могат да бъдат неутрални. Изкуплението на виновността пред Русия за отношението към нея като към зложелател може да се осъществя единствено пред Русия. Кадрите и организациите, които са принадлежности за денацификация в новите републики не може да не се опират на директна силова поддръжка от Русия ”.
И най-после за край, в публикацията се вършат огромни метафизичен систематизирания. Цитат: „ Нацистка Украйна - зложелател на Русия, като инструмент на Запада за заличаване на Русия, не ни е нужна. Украинизмът е изкуствена структура, т.е. детайл, който е зависещ на непозната цивилизация. Затова денацификацията на Украйна, неизбежно е деевропеизация. Русия няма да има съдружници в денацификацията на Украйна, доколкото на заличаване ще бъде подложен западния тоталитаризъм, който е наложен от програмата за цивилизационна деградация и раздробяване на механизмите за покоряване на властта от Запада и Съединени американски щати ”.
Още един път ще обясня за какво тази публикация ми се коства значима. Като политическо събитие тя е по-важна от тези фотографии и видеоматериали, които идват от Буча, Ирпен, предградията на Киев и които развълнуваха целия свят. За развълнуване - развълнуваха, а тази публикация развълнува мен, тъй като ние към този момент имаме явяване със признание. За военните закононарушения от позиция на углавния съд, всичко би трябвало да се потвърждава - имало ли го е обстоятелството, по кое време се е случило, имало ли е заповед на пълководец, по какъв начин те са се отнесли към това и т. н. Това може да се потвърждава в съда две години.
А тук имаме явяване със признание. Авторът напълно ясно излага програмата за заличаване на суверенна страна, принуждение над нейното население и всеобщи репресии във връзка с това население. Разговорът е за някакво загадъчно изкупване на виновност - от някаква страна, страна, народ, който в никакъв случай не е предприемал нападателни дейности срещу Русия. Това е признание, това е подготвен документ за пред бъдещия съд - това е първият миг.
А вторият миг е, че в случай че си спомняте всичко стартира в случай че не бъркам, през ноември предходната година, със странни ултиматуми, които поставяше съветското Външно министерство към Запада, че НАТО би трябвало да се отдръпна от някъде, да се върне към някакво предходно положение, че НАТО е длъжно да съгласува с Русия кого да приема и кого да не приема. Цялата тази реторика, тези апели за капитулация на Запада пред нямащите никакви учредения искания на Русия изненадаха всички и не се разбираше към какво се стремят.
Тази публикация добре изяснява към какво се стреми Русия и това не е инцидентно съвпадане - ултиматумът към НАТО и експанзията към Украйна. Това е огромен кръстоносен поход на чекистите (служ. на държавна сигурност, бел. прев.) срещу западната цивилизация.
Не би трябвало да ги назоваваме фашисти, тъй като те не са дораснали до това определение. За изтеклите 20 години чекистите окупираха Русия. От 2014 година те окупираха обособени региони на Донецка и Луганска области в Украйна. Сега чекистите желаят да окупират цяла Украйна и съдейки по разпалването на пристрастеностите в тази публикация, няма съображение да се счита, че те ще се лимитират единствено до Украйна ".
Превод Александър Кръстев
Цялото изказване на Марк Солонин може да видите във видеото по-долу
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4011
Това съобщи от Киев известният съветски боен историк, публицист, журналист и инженер-конструктор Марк Солонин в своя YouTube канал. Солонин е създател на редица книги и публикации по история на Втората международна война. Ето какво още споделя той:
" Политинформацията ще стартира в духа на най-хубавите обичаи, с четене на вестници. Вестниците ще бъдат руски. Така би трябвало да назоваваме съветската осведомителна организация РИА „ Новости ”, т.е., безусловно формалния информативен канал на настоящето съветско управление. Както виждате, на нейния формален уебсайт на 3 април е оповестена огромна публикация. Може да се каже програмна публикация от Тимофей Сергейцев със заглавие „ Какво би трябвало да направи Русия с Украйна ”. Въобще Тимофей Сергейцев напълно не е инцидентен човек. Както се назовава при тях, политически съветник, политически технолог с огромен стаж на разнообразни места. В Украйна от средата на 90-те до 2010 година е бил политически съветник в предизборните акции на четирима претендент президенти, т.е. и тук е добре прочут. Трябва да предположим, че и на украински език добре чете и приказва.
Защо считам, че обявата на тази публикация от РИА „ Новости ” е значимо събитие? Първо, в този момент е април 2022 година, когато путинска Русия дефинитивно се трансформира в тоталитарна страна, където и муха не лети без заповед от началството. Където през почивните дни хората на протестни акции срещу войната се арестуват. Гражданин е задържан за проява с упаковка шунка от компания „ Мираторг ”, където последните четири букви са зачертани и се получава думата „ Мира ” (за мир, бел. прев.).
Така че не би трябвало да се съмняваме, че обявата на тази публикация е излагане на формалната позиция. А чия е тази позиция е забавен въпрос. Статията е огромна и няма да я преглеждам цялата, а просто ще групираме някои моменти.
Що се отнася до задачите на военната интервенция, както те назовават войната и където една от задачите беше обозначена като „ денацификация и не беше ясно какво значи това, другарят изяснява защо е тази война. Цитирам: „ Денацификация, като цел на специфичната военна интервенция, в границите на самата интервенция, се схваща като военна победа над киевския режим, избавление на територията от военните последователи на нацификацията, разпродажба на непримиримите нацисти, пленяване на военните нарушители, а също по този начин основаване на систематични условия за следваща денацификация в спокойно време. Денацификацията може да се организира единствено от спечелилия, което допуска, първо - безусловния надзор над процеса на денацификация и второ - власт, която да обезпечи подобен надзор. В това отношение денацифицируемата страна не може да бъде суверенна. Названието „ Украйна ”, явно не може да се резервира като име на денацифицираната страна на територията, която е освободената от нацизма ”.
Кое е забавното? Първо, другарят към този момент си е заслужил предстоящ нюрнбергски развой, а също по този начин развой и съгласно настоящите съветски закони и съветския криминален кодекс, където има член срещу агитация към нападателна война (чл. 354 от угл. кодекс на Русия, бел. прев.).
Русия нищо не би трябвало да прави с Украйна, доколкото дори в съществуващото в Русия правно поле, тя е суверенна страна, която е обвързвана с Русия посредством доста контракти, които за ваш смях, не са оповестени за невалидни до ден сегашен. Така че границите на Украйна, всевъзможни другарски взаимоотношения, признание на взаимния суверенитет както и преди се явяват част от (смеем се силно) правното поле на Руската федерация. Другарят си е заслужил наказване съгласно углавния кодекс, само че съгласно мен забавно е още нещо. Работата е в това, че декларираната тук цел на военната интервенция - разпродажба на Украйна, на всякаква Украйна като суверенна страна се намира в очевидно несъгласие с посочената на конференцията на съветското Министерство на защитата - че те отстъпват от Киев и че основна цел на интервенцията е отбраната на Донбас, Донецката и Луганската национални републики. В този смисъл появяването на тази публикация е доста забавна.
Забележете, ние не знаем по кое време е била написана публикацията, само че е оповестена на 3 април и аз допускам, че тази обява е отражение на същият този спор на елита, който ние чакахме от доста години. Само че положителните хора мислеха, че този спор на елита ще се появи, когато възникне някаква нагледно наречена „ Партия на мира ” - някаква по-малко кръвожадна партия, която ще се опита да изтика от престола, от достъпа до Путин „ Партията на откровенната война ”. Оказва се, че може да бъде по различен метод, когато изцяло фанатичните „ ястреби ” ще изкажат своето неудоволство от меката и нерешителна позиция на огромния началник. Това е забавното. И доста политически наблюдаващи видяха, че Рамзан Кадиров си разреши да нападне прессекретаря на Путин, Песков, което до в този момент не се позволяваше на никого. Защото Песков беше сянката, която хвърля великия водач.
Продължаваме по-нататък. А в този момент, по какъв начин съответно се изяснява провеждането на денацификацията. Тук се насочваме напряко към нюрнберски развой. Цитат: „ Нацистите, които са взели оръжие в ръце би трябвало оптимално да бъдат унищожени на бойното поле. Не би трябвало да се прави разлика сред Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), по този начин наречените Национални батальони и включилите се към тези формирования групи на Териториалната защита. Военните нарушители и дейните нацисти би трябвало да бъдат осъдени показателно за образец. Социалното тресавище, което ги е поддържало интензивно и пасивно с безучастие, би трябвало да преживее тежестите на войната и да усвои този опит като исторически урок и като възмездие на виновността си. Историческият опит демонстрира, че нещастията и драмите на военното време са от изгода за народа, който се е съблазнил и се е увлякъл в ролята на зложелател на Русия ”.
Тук виждаме директна отпратка към тези всеобщи военни закононарушения срещу човечеството, които е направила Червената войска в края на 1944 - пролетта на 1945 година на територията на Източна Европа и на окупираните елементи на Германия.
Продължавам с откъс: „ По-нататъшната денацификация на тази маса от популацията е формирана от превъзпитание, което се състои от идеологически репресии (подтискане на нацистите възгледи) и твърда цензура. Идеологията на денацификатора не може да се оспорва от отговорната страна, която е подложена на денацификация. Сроковете на денацификация не могат да бъдат по-кратки от едно потомство, което е длъжно да се роди и да доближи зряла възраст в изискванията на денацификация. Републиките, които още веднъж са основаните в свободното от нацизъм пространство не могат да бъдат неутрални. Изкуплението на виновността пред Русия за отношението към нея като към зложелател може да се осъществя единствено пред Русия. Кадрите и организациите, които са принадлежности за денацификация в новите републики не може да не се опират на директна силова поддръжка от Русия ”.
И най-после за край, в публикацията се вършат огромни метафизичен систематизирания. Цитат: „ Нацистка Украйна - зложелател на Русия, като инструмент на Запада за заличаване на Русия, не ни е нужна. Украинизмът е изкуствена структура, т.е. детайл, който е зависещ на непозната цивилизация. Затова денацификацията на Украйна, неизбежно е деевропеизация. Русия няма да има съдружници в денацификацията на Украйна, доколкото на заличаване ще бъде подложен западния тоталитаризъм, който е наложен от програмата за цивилизационна деградация и раздробяване на механизмите за покоряване на властта от Запада и Съединени американски щати ”.
Още един път ще обясня за какво тази публикация ми се коства значима. Като политическо събитие тя е по-важна от тези фотографии и видеоматериали, които идват от Буча, Ирпен, предградията на Киев и които развълнуваха целия свят. За развълнуване - развълнуваха, а тази публикация развълнува мен, тъй като ние към този момент имаме явяване със признание. За военните закононарушения от позиция на углавния съд, всичко би трябвало да се потвърждава - имало ли го е обстоятелството, по кое време се е случило, имало ли е заповед на пълководец, по какъв начин те са се отнесли към това и т. н. Това може да се потвърждава в съда две години.
А тук имаме явяване със признание. Авторът напълно ясно излага програмата за заличаване на суверенна страна, принуждение над нейното население и всеобщи репресии във връзка с това население. Разговорът е за някакво загадъчно изкупване на виновност - от някаква страна, страна, народ, който в никакъв случай не е предприемал нападателни дейности срещу Русия. Това е признание, това е подготвен документ за пред бъдещия съд - това е първият миг.
А вторият миг е, че в случай че си спомняте всичко стартира в случай че не бъркам, през ноември предходната година, със странни ултиматуми, които поставяше съветското Външно министерство към Запада, че НАТО би трябвало да се отдръпна от някъде, да се върне към някакво предходно положение, че НАТО е длъжно да съгласува с Русия кого да приема и кого да не приема. Цялата тази реторика, тези апели за капитулация на Запада пред нямащите никакви учредения искания на Русия изненадаха всички и не се разбираше към какво се стремят.
Тази публикация добре изяснява към какво се стреми Русия и това не е инцидентно съвпадане - ултиматумът към НАТО и експанзията към Украйна. Това е огромен кръстоносен поход на чекистите (служ. на държавна сигурност, бел. прев.) срещу западната цивилизация.
Не би трябвало да ги назоваваме фашисти, тъй като те не са дораснали до това определение. За изтеклите 20 години чекистите окупираха Русия. От 2014 година те окупираха обособени региони на Донецка и Луганска области в Украйна. Сега чекистите желаят да окупират цяла Украйна и съдейки по разпалването на пристрастеностите в тази публикация, няма съображение да се счита, че те ще се лимитират единствено до Украйна ".
Превод Александър Кръстев
Цялото изказване на Марк Солонин може да видите във видеото по-долу
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ