Последната снимка на "Вояджър 1" преди далечния Космос
Програмата " Вояджър " на НАСА продължава да е една от най-важните галактически задачи, започвани от човечеството. Целта й е в действителност огромна - излизането отвън рамките на Слънчевата система и снимането на всички планети оттатък Марс.
Програмата се състои от две сонди - " Вояджър 1 " и " Вояджър 2 ".
" Вояджър 1 " излетява с две седмици след " Вояджър 2 ". Той носи на борда си златна плоча, съдържаща фотоси и звуци от Земята, указания за просвирване на плочата и справочник за ситуацията на Земята в галактиката. Целта на плочата е опазване за поколенията на част от земното завещание и постижения, както и като известие до извънземни цивилизации.
Съдържанието на плочата е подбрано от комитет с ръководител Карл Сейгън. Тя включва и песента " Излел е Делю бунтовник " на Валя Балканска.
Сондата е изстреляна на 5 септември 1977 година и към днешна дата към момента действа, въпреки и с понижени благоприятни условия.
Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки генезис, на разстояние от 23 милиарда километра. Счита се, че генераторите на електрическа сила на борда на апарата ще обезпечават задоволително мощ за връзка със Земята до 2025 година
Преди 44 години сондата е на път към Юпитер и Сатурн. От НАСА обаче вземат решение да извърнат камерите, правейки " фотография за спомен ", преди пътя към далечния Космос.
В един кадър са събрани Земята и Луната. Тогава още никой не знае по какъв начин ще протече задачата и дали сондата ще успее да доближи задачите си в Слънчевата система. Учените само мечтаят, че апаратът ще полети и оттатък този лимит.
През 1979 година, с помощта на " Вояджър 1 " за пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто. Снимките са с висока разграничителна дарба и разкриват невероятния свят на луните на газовия колос. Сондата открива " вулканичния пъкъл " на Йо.
През 1980 година " Вояджър 1 " прелита към Сатурн. Сондата снима спътниците Титан, Рея, Енцелад и Мимас. Направена е и бележитата фотография " Бледа синя точка " на Земята.
Снимка: NASA
НАСА взема решение да промени траекторията на задачата, с цел да може да бъде проучена атмосферата на Титан. Жертвано е посещаване към Плутон, с цел да може да се създадат проучвания на може би най-странната луна в Слънчевата система.
Това е единствената луна с атмосфера, а плътността и е два път по-голяма от земната. Титан е единствения обект, с изключение на Земята, с реки и езера на повърхността си. Те обаче са от течен метан. На Титан има море, което е 4 пъти по-голямо от България.
След оправянето си със тази задача " Вояджър 1 " се насочва към откритото галактическо пространство.
След 300 години сондата ще навлезе в облака на Оорт. Това странствуване ще отнеме 30 000 години. Ако апаратът има шанса да не се блъсне в някой мразовит пай, то след още 10 000 години ще се приближи на към 1 светлинна година до аленото джудже Глизе 445. Учените обаче споделят, че към звездата не са открити планети, а тя излъчва мощни гама лъчи, което я прави негодно за живот.
Трудно е да се създадат калкулации за това по какъв начин ще наподобява траекторията на сондата " Вояджър 1 " след 40 000. Много е евентуално апаратът по този начин и да не успее да доближи до друга звезда. Не се знае и дали човечеството към момента ще съществува след 40 000 години.
Програмата се състои от две сонди - " Вояджър 1 " и " Вояджър 2 ".
" Вояджър 1 " излетява с две седмици след " Вояджър 2 ". Той носи на борда си златна плоча, съдържаща фотоси и звуци от Земята, указания за просвирване на плочата и справочник за ситуацията на Земята в галактиката. Целта на плочата е опазване за поколенията на част от земното завещание и постижения, както и като известие до извънземни цивилизации.
Съдържанието на плочата е подбрано от комитет с ръководител Карл Сейгън. Тя включва и песента " Излел е Делю бунтовник " на Валя Балканска.
Сондата е изстреляна на 5 септември 1977 година и към днешна дата към момента действа, въпреки и с понижени благоприятни условия.
Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки генезис, на разстояние от 23 милиарда километра. Счита се, че генераторите на електрическа сила на борда на апарата ще обезпечават задоволително мощ за връзка със Земята до 2025 година
Преди 44 години сондата е на път към Юпитер и Сатурн. От НАСА обаче вземат решение да извърнат камерите, правейки " фотография за спомен ", преди пътя към далечния Космос.
В един кадър са събрани Земята и Луната. Тогава още никой не знае по какъв начин ще протече задачата и дали сондата ще успее да доближи задачите си в Слънчевата система. Учените само мечтаят, че апаратът ще полети и оттатък този лимит.
През 1979 година, с помощта на " Вояджър 1 " за пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто. Снимките са с висока разграничителна дарба и разкриват невероятния свят на луните на газовия колос. Сондата открива " вулканичния пъкъл " на Йо.
През 1980 година " Вояджър 1 " прелита към Сатурн. Сондата снима спътниците Титан, Рея, Енцелад и Мимас. Направена е и бележитата фотография " Бледа синя точка " на Земята.
Снимка: NASA
НАСА взема решение да промени траекторията на задачата, с цел да може да бъде проучена атмосферата на Титан. Жертвано е посещаване към Плутон, с цел да може да се създадат проучвания на може би най-странната луна в Слънчевата система.
Това е единствената луна с атмосфера, а плътността и е два път по-голяма от земната. Титан е единствения обект, с изключение на Земята, с реки и езера на повърхността си. Те обаче са от течен метан. На Титан има море, което е 4 пъти по-голямо от България.
След оправянето си със тази задача " Вояджър 1 " се насочва към откритото галактическо пространство.
След 300 години сондата ще навлезе в облака на Оорт. Това странствуване ще отнеме 30 000 години. Ако апаратът има шанса да не се блъсне в някой мразовит пай, то след още 10 000 години ще се приближи на към 1 светлинна година до аленото джудже Глизе 445. Учените обаче споделят, че към звездата не са открити планети, а тя излъчва мощни гама лъчи, което я прави негодно за живот.
Трудно е да се създадат калкулации за това по какъв начин ще наподобява траекторията на сондата " Вояджър 1 " след 40 000. Много е евентуално апаратът по този начин и да не успее да доближи до друга звезда. Не се знае и дали човечеството към момента ще съществува след 40 000 години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ