Проф. Чорбанов: Не знаем каква част от населението ще се разболее
" Програмата по създаването на българската ваксина против КОВИД (COVID-19) е изцяло приключена и към този момент търсим вложител, който да направи клиничните изпитвания ".
Това съобщи шефът на департамент " Имунология " в Института по микробиология на Българска академия на науките Андрей Чорбанов в изявление за Actualno.com. По думите му, сега следва да се направи публично питане към българската страна дали има интерес да развива създадената ваксина и в случай че управляващите откажат имунологът ще се обърне към вложители - за момента имало три оферти. Проф. Чорбанов добави, че имунизацията се разграничава по всичко от актуалните ваксинални артикули на пазара.
- Проф. Чорбанов в случай че българският първообраз на ваксина бъде приключен сполучливо, ще препоръчате ли на хората да се имунизират наложително с нея?
- Не! От самото начало на плана, който стартира от май месец 2020 година, ние заявяваме, че тази ваксина няма по какъв начин да бъде наложителна. Тя би трябвало да бъде характерна, изключително когато става дума за подобен вирус. Задължителни са имунизациите, които са заложени в Националния, международните или европейските имунизационни проекти за причинители на болести, които предизвикват доста повече провали и имат висок % на гибел. Българската ваксина би трябвало да бъде за рисковите категории и първото и значимо изискване би трябвало да е обезпечено безвредна и ефикасна.
- Може ли съгласно вас вирусът да мутира по този начин, че да почне да заразява с различен антиген, а освен със S- протеин?
- Той не заразява със S-протеин. Неговият смисъл и функционалността е друга. Ако погледнем структурата на вируса, той съставлява композиция от молекули, които съдържат една прелестна адапционна дарба към живата популация. Всички тези белтъци имат разнообразни функционалности и конструират една форма, в която се съдържа вирусната информация. Смисълът на вируса е да проникне в клетката гостоприемник, излазвайки тези протеини - едни от тях са ензими, едни блокират имунния отговор против него, едни разпознават рецептори, четвърти вършат безусловно дупка, стимулирайки клетката да ги погълне и тн. Така всички тези белтъци образуват нещо като вирусна обвивка. S-протеина е най-големия от тези структурни белтъци. Той е доста огромен, тъй като дава дистанцията на вируса от клетката и който този белтък откри пицелния рецептор тогава дава опция на вируса да се прикрепи устойчиво към този рецептор, подтиква се клетката и тя го гълтам. В този миг S-протеина разпознава и се нагажда по рецептора, там са и най-вече разновидностите. Затова и доста от антителата са тези, които, хващайки се за S- протеина не му дават опция, да откри рецептора да се захване с него. При дребна разновидност, обаче тези антитела към този момент са неефективни и той си се хваща. Така, че тези нови разновидности дават това вирусно преимущество. Ако разчита имунния отговор на антителата, обаче, в случай че разчита на този Т - клетъчен имунитет, който разпознава освен S-протеина и изключително неговия свързващ регион, а разпознава всички негови съставни елементи, то тогава би могло доста по-ефективно неговото неутрализиране, тъй като тези кафези непосредствено нападат инфектираните с вирус кафези. Защото те демонстрират на повърхността си разнообразни вирусни съставни елементи. Специфичните Т-клетки разпознават цялата клетка и я унищожават дружно с вируса, не дават опция на вируса да напусне клетката.
- В прототипа на имунизацията, която разработвате, говорите, че тя ще нападна детайли на ковид, които са неизменими. Кои са те?
- Ако човек подложи вируса, целият му геном, на характерен разбор, който открива кои са съставените елементи, които се разпознават от имунната система, ще забележи, че това са епитопи (бел. ред. - епитопът е част от антигена т.е. белтъка на вируса). Тези епитопи могат да бъдат Б-клетъчни (които се разпознават от антителата) и Т-клетъчни (които се разпознават от характерните имунни клетки). На доста места те се припокриват. Важно е да се каже, че това, което е епитоп за един етнос, за един народ, не е епитоп за различен етнос и различен народ. Така че универсални ваксини, в този смисъл, за целия свят няма. Има за група нации и по тази причина на всички места по света се употребяват характерни ваксини, за разнообразни цели. Така че нашият екип откри такива епитопи, които не са се трансформирали от първия ковид SARS-1 (бел. ред. - този, който провокира Тежък респираторен синдром и се появи при започване на XXI век, като смъртността при него доближаваше 30%, само че инкубационният интервал и развиването на заболяването бяха доста по-кратки и посредством ефикасни карантинни ограничения в Азия не се стигна до пандемия). Това са по този начин наречените скрити епитопи, те не се виждат във външната част на вируса. Когато вирусът попадне в (човешка) клетка и клетката го " показа " на повърхността си, въпросните епитопи биват разпознавани от Т-клетки, за които приказваме до момента. Тези епитопи са доста по-удобни за разработка на ваксина, тъй като там няма риск те да се трансформират във времето и да стане имунизацията неефективна.
- А сегашните ваксини нападат ли въпросните епитопи и в случай че не го вършат, за какво?
- Сегашните ваксини имат за цел единствено S-протеина и въобще не се занимават с други елементи на вируса. Това е по този начин, тъй като доста по-бързо и по-лесно беше да се направи това. Идеята беше да се създаде оптимално бързо и елементарно ваксина. Този вид технология се прави бързо, което е добре, казусът обаче е в успеваемостта.
- Атакуването на тези неизменими частици какво в действителност ще аргументи на ковид?
- Атакуването на тези частици разрешава незабавно да бъде разпознат, когато е в клетката и всяка клетка, която е инфектирана, да бъде унищожена.
- Ще го унищожи?!
- Да, несъмнено! Смисълът е когато цялата клетка бъде разрушена, нейните механизми за изхвърляне на вируса на открито да се унищожават и вирусът да не може да напусне клетката. Размножаването на вируса е такова, че когато той попадне в една клетка, развъждат се доста копия и голям брой от тези копия напущат клетката (в търсене на последваща клетка). Когато една такава клетка бъде разпозната, тя бива унищожавана и вирусът не може да я напусне.
- Сигурен ли сте, че неизменимите частици не могат да мутират, въпреки и надалеч по-бавно, в сравнение с S-протеина?
- Би било извънредно скандално в случай че кажа, че съм сигурен. Всеки един теоретичен екип прави най-хубавото, което е допустимо. В този миг, тази наша доктрина наподобява доста по-достоверна, в сравнение с да кажем конкурентните такива. Това е най-хубавото, което ние може да създадем.
- Кога да чакаме българския първообраз на имунизацията на пазара?
- Това не зависи от нас в този миг, тъй като клиничните изпитвания към този момент не се вършат от нас. Правят се от екипи медици, фармацевти, които набират съответните доброволци и те провеждат всичко това. От наша страна е да предоставим ноу-хауто, да покажем по какъв начин се сглобява, какво се прави, с цел да се направи задоволително огромна партида, която да бъде тествана в тези етапи. Ако бъдат извършени етапите по метода, по който се правеше с другите ваксини - по едно и също време първа, втора и трета, несъмнено, че четири месеца са извънредно незадоволителни, само че в границите на година тя ще бъде подготвена. Фирмата-производител ще даде име на имунизацията.
- Според Вас, накъде ще се развива коронавирусът - към по-смъртоносен и инфектиран, към по-заразен, само че не толкоз гибелен или нещо друго?
- Eволюцията на вирусите е известна от доста години. Те нямат изгода от това да убиват гостоприемника. Вирусите стават по-адаптивен, заразяват повече хора, само че са по-малко смъртоносни. Трябва да се знае, че, примерно разновидността, който беше от предходния ковид (SARS-1) и този, който провокира Близкоизточния синдром (вируса MERS), който беше извънредно гибелен, към 40 % смъртност (SARS-1), той болести ужасно малко хора - 10 000 души. Искам да кажа, че колкото по-смъртоносен е един вирус, толкоз повече се лимитира неговото разпространяване. Факт е, че сега сегашният вирус се популяризира измежду доста повече хора и това е единствената причина да има такива равнища на болни. Ако в този момент продължаваше Алфа разновидността, щяхме да имаме по 400 – 500 души най-много на седмица. Настоящият вид обаче е по-заразен: с по-малко частици, той заразява повече хора и в този аспект той заразява и по-големи групи. Това е повода, да вземем за пример, ебола да не се популяризира по този метод. Той е с извънредно висока смъртност – 60 %. Прогнозата ми е, че вирусът ще мутира и отсега нататък. Има три съставния елемент за това. Първият е при попадането му в имунодефицитни хора. При тях излизат най-вече разновидности. Вторият е имунизацията. Когато ваксинирате по време на пандемия, вирусът търси метод да избегне този имунен отговор и това го подтиква да мутира. Третият съставен елемент са антивирусните средства, които се пробват да го спрат.
- На какви данни образувате мнението си?
- Всичко, което употребявам, е най-хубавото, което има сега. Това са най-специализираните издания в света като да вземем за пример Science. Те не си разрешават да разгласяват скандални неща, които не са тествани. Всеки материал, който се разгласява в тези списания, бива подлаган на доста сериозен разбор, на база източниците, методите, които се употребяват за проучването, неговата меродавност и така нататък Аз, несъмнено, не мога да си разреша лукса да върша спекулации, които да бъдат опит за скандализиране на обществото или опит за излизане от някаква баналност. Факт е обаче, че има и учени, които са близки до държаните администрации по света и съвсем постоянно са подкрепящи политиката им. Бих споделил, че ученият, когато е самостоятелен и свободен, може да си разреши и да каже нещата такива каквито са.
- Във Facebook написахте дълга обява за зелените документи. В нея казахте, че имунизираните популяризират вирусния товар изцяло съизмеримо с неимунизираните. А правилно ли е, че имунизираните, в случай че въобще се заразяват, карат заболяването в доста по-малък интервал от неимунизираните? Има ли научни изявления?
- Това е един огромен спор и има научни изявления и в двете направления. Така е в света на науката. За всяка тематика има спор. Няма еднопосочно мнение. Моята позиция остава непроменена. От това, което виждам и слушам от лечебните заведения, е, че имунизираните могат да популяризират вируса със същата форма и товар както и неимунизираните.
- Ако от вас зависеше, каква тактика щяхте да предприемете против ковид?
- Първо, ние не знаем каква част от популацията ще се разболее. А по какъв начин може да знаем това нещо? Това допуска да се знае каква ще е натовареността на здравната система, каква част от популацията в никакъв случай не е срещала вируса и каква част от него, надлежно, може да попадне в лечебни заведения и да ги натовари. Затова предлагам първо да се направи доста бърза превантивна стратегия, при която да се тества доста огромна част от популацията със характерния способ, който мери точно тези цитотоксични кафези. Това ще даде опция да се разбере какъв % от хората са рискови и могат ли да се разболеят. Сигурен съм, че хората непринудено ще пожелаят да се изследват, в случай че знаят, че ще получат документ и че няма потребност да бъдат имунизирани. Такъв тест може да се направи и сега, само че той е служи единствено за информация на хората. Т-клетъчният тест го има в доста центрове и страната има потенциал и благоприятни условия. Когато се тестват едни 100-150 000 души и въобще, опцията да се направи един бърз скрининг, това ще даде късмет да се направи картина на популацията и ще се знае по какъв начин да реагира здравната система.
Това съобщи шефът на департамент " Имунология " в Института по микробиология на Българска академия на науките Андрей Чорбанов в изявление за Actualno.com. По думите му, сега следва да се направи публично питане към българската страна дали има интерес да развива създадената ваксина и в случай че управляващите откажат имунологът ще се обърне към вложители - за момента имало три оферти. Проф. Чорбанов добави, че имунизацията се разграничава по всичко от актуалните ваксинални артикули на пазара.
- Проф. Чорбанов в случай че българският първообраз на ваксина бъде приключен сполучливо, ще препоръчате ли на хората да се имунизират наложително с нея?
- Не! От самото начало на плана, който стартира от май месец 2020 година, ние заявяваме, че тази ваксина няма по какъв начин да бъде наложителна. Тя би трябвало да бъде характерна, изключително когато става дума за подобен вирус. Задължителни са имунизациите, които са заложени в Националния, международните или европейските имунизационни проекти за причинители на болести, които предизвикват доста повече провали и имат висок % на гибел. Българската ваксина би трябвало да бъде за рисковите категории и първото и значимо изискване би трябвало да е обезпечено безвредна и ефикасна.
- Може ли съгласно вас вирусът да мутира по този начин, че да почне да заразява с различен антиген, а освен със S- протеин?
- Той не заразява със S-протеин. Неговият смисъл и функционалността е друга. Ако погледнем структурата на вируса, той съставлява композиция от молекули, които съдържат една прелестна адапционна дарба към живата популация. Всички тези белтъци имат разнообразни функционалности и конструират една форма, в която се съдържа вирусната информация. Смисълът на вируса е да проникне в клетката гостоприемник, излазвайки тези протеини - едни от тях са ензими, едни блокират имунния отговор против него, едни разпознават рецептори, четвърти вършат безусловно дупка, стимулирайки клетката да ги погълне и тн. Така всички тези белтъци образуват нещо като вирусна обвивка. S-протеина е най-големия от тези структурни белтъци. Той е доста огромен, тъй като дава дистанцията на вируса от клетката и който този белтък откри пицелния рецептор тогава дава опция на вируса да се прикрепи устойчиво към този рецептор, подтиква се клетката и тя го гълтам. В този миг S-протеина разпознава и се нагажда по рецептора, там са и най-вече разновидностите. Затова и доста от антителата са тези, които, хващайки се за S- протеина не му дават опция, да откри рецептора да се захване с него. При дребна разновидност, обаче тези антитела към този момент са неефективни и той си се хваща. Така, че тези нови разновидности дават това вирусно преимущество. Ако разчита имунния отговор на антителата, обаче, в случай че разчита на този Т - клетъчен имунитет, който разпознава освен S-протеина и изключително неговия свързващ регион, а разпознава всички негови съставни елементи, то тогава би могло доста по-ефективно неговото неутрализиране, тъй като тези кафези непосредствено нападат инфектираните с вирус кафези. Защото те демонстрират на повърхността си разнообразни вирусни съставни елементи. Специфичните Т-клетки разпознават цялата клетка и я унищожават дружно с вируса, не дават опция на вируса да напусне клетката.
- В прототипа на имунизацията, която разработвате, говорите, че тя ще нападна детайли на ковид, които са неизменими. Кои са те?
- Ако човек подложи вируса, целият му геном, на характерен разбор, който открива кои са съставените елементи, които се разпознават от имунната система, ще забележи, че това са епитопи (бел. ред. - епитопът е част от антигена т.е. белтъка на вируса). Тези епитопи могат да бъдат Б-клетъчни (които се разпознават от антителата) и Т-клетъчни (които се разпознават от характерните имунни клетки). На доста места те се припокриват. Важно е да се каже, че това, което е епитоп за един етнос, за един народ, не е епитоп за различен етнос и различен народ. Така че универсални ваксини, в този смисъл, за целия свят няма. Има за група нации и по тази причина на всички места по света се употребяват характерни ваксини, за разнообразни цели. Така че нашият екип откри такива епитопи, които не са се трансформирали от първия ковид SARS-1 (бел. ред. - този, който провокира Тежък респираторен синдром и се появи при започване на XXI век, като смъртността при него доближаваше 30%, само че инкубационният интервал и развиването на заболяването бяха доста по-кратки и посредством ефикасни карантинни ограничения в Азия не се стигна до пандемия). Това са по този начин наречените скрити епитопи, те не се виждат във външната част на вируса. Когато вирусът попадне в (човешка) клетка и клетката го " показа " на повърхността си, въпросните епитопи биват разпознавани от Т-клетки, за които приказваме до момента. Тези епитопи са доста по-удобни за разработка на ваксина, тъй като там няма риск те да се трансформират във времето и да стане имунизацията неефективна.
- А сегашните ваксини нападат ли въпросните епитопи и в случай че не го вършат, за какво?
- Сегашните ваксини имат за цел единствено S-протеина и въобще не се занимават с други елементи на вируса. Това е по този начин, тъй като доста по-бързо и по-лесно беше да се направи това. Идеята беше да се създаде оптимално бързо и елементарно ваксина. Този вид технология се прави бързо, което е добре, казусът обаче е в успеваемостта.
- Атакуването на тези неизменими частици какво в действителност ще аргументи на ковид?
- Атакуването на тези частици разрешава незабавно да бъде разпознат, когато е в клетката и всяка клетка, която е инфектирана, да бъде унищожена.
- Ще го унищожи?!
- Да, несъмнено! Смисълът е когато цялата клетка бъде разрушена, нейните механизми за изхвърляне на вируса на открито да се унищожават и вирусът да не може да напусне клетката. Размножаването на вируса е такова, че когато той попадне в една клетка, развъждат се доста копия и голям брой от тези копия напущат клетката (в търсене на последваща клетка). Когато една такава клетка бъде разпозната, тя бива унищожавана и вирусът не може да я напусне.
- Сигурен ли сте, че неизменимите частици не могат да мутират, въпреки и надалеч по-бавно, в сравнение с S-протеина?
- Би било извънредно скандално в случай че кажа, че съм сигурен. Всеки един теоретичен екип прави най-хубавото, което е допустимо. В този миг, тази наша доктрина наподобява доста по-достоверна, в сравнение с да кажем конкурентните такива. Това е най-хубавото, което ние може да създадем.
- Кога да чакаме българския първообраз на имунизацията на пазара?
- Това не зависи от нас в този миг, тъй като клиничните изпитвания към този момент не се вършат от нас. Правят се от екипи медици, фармацевти, които набират съответните доброволци и те провеждат всичко това. От наша страна е да предоставим ноу-хауто, да покажем по какъв начин се сглобява, какво се прави, с цел да се направи задоволително огромна партида, която да бъде тествана в тези етапи. Ако бъдат извършени етапите по метода, по който се правеше с другите ваксини - по едно и също време първа, втора и трета, несъмнено, че четири месеца са извънредно незадоволителни, само че в границите на година тя ще бъде подготвена. Фирмата-производител ще даде име на имунизацията.
- Според Вас, накъде ще се развива коронавирусът - към по-смъртоносен и инфектиран, към по-заразен, само че не толкоз гибелен или нещо друго?
- Eволюцията на вирусите е известна от доста години. Те нямат изгода от това да убиват гостоприемника. Вирусите стават по-адаптивен, заразяват повече хора, само че са по-малко смъртоносни. Трябва да се знае, че, примерно разновидността, който беше от предходния ковид (SARS-1) и този, който провокира Близкоизточния синдром (вируса MERS), който беше извънредно гибелен, към 40 % смъртност (SARS-1), той болести ужасно малко хора - 10 000 души. Искам да кажа, че колкото по-смъртоносен е един вирус, толкоз повече се лимитира неговото разпространяване. Факт е, че сега сегашният вирус се популяризира измежду доста повече хора и това е единствената причина да има такива равнища на болни. Ако в този момент продължаваше Алфа разновидността, щяхме да имаме по 400 – 500 души най-много на седмица. Настоящият вид обаче е по-заразен: с по-малко частици, той заразява повече хора и в този аспект той заразява и по-големи групи. Това е повода, да вземем за пример, ебола да не се популяризира по този метод. Той е с извънредно висока смъртност – 60 %. Прогнозата ми е, че вирусът ще мутира и отсега нататък. Има три съставния елемент за това. Първият е при попадането му в имунодефицитни хора. При тях излизат най-вече разновидности. Вторият е имунизацията. Когато ваксинирате по време на пандемия, вирусът търси метод да избегне този имунен отговор и това го подтиква да мутира. Третият съставен елемент са антивирусните средства, които се пробват да го спрат.
- На какви данни образувате мнението си?
- Всичко, което употребявам, е най-хубавото, което има сега. Това са най-специализираните издания в света като да вземем за пример Science. Те не си разрешават да разгласяват скандални неща, които не са тествани. Всеки материал, който се разгласява в тези списания, бива подлаган на доста сериозен разбор, на база източниците, методите, които се употребяват за проучването, неговата меродавност и така нататък Аз, несъмнено, не мога да си разреша лукса да върша спекулации, които да бъдат опит за скандализиране на обществото или опит за излизане от някаква баналност. Факт е обаче, че има и учени, които са близки до държаните администрации по света и съвсем постоянно са подкрепящи политиката им. Бих споделил, че ученият, когато е самостоятелен и свободен, може да си разреши и да каже нещата такива каквито са.
- Във Facebook написахте дълга обява за зелените документи. В нея казахте, че имунизираните популяризират вирусния товар изцяло съизмеримо с неимунизираните. А правилно ли е, че имунизираните, в случай че въобще се заразяват, карат заболяването в доста по-малък интервал от неимунизираните? Има ли научни изявления?
- Това е един огромен спор и има научни изявления и в двете направления. Така е в света на науката. За всяка тематика има спор. Няма еднопосочно мнение. Моята позиция остава непроменена. От това, което виждам и слушам от лечебните заведения, е, че имунизираните могат да популяризират вируса със същата форма и товар както и неимунизираните.
- Ако от вас зависеше, каква тактика щяхте да предприемете против ковид?
- Първо, ние не знаем каква част от популацията ще се разболее. А по какъв начин може да знаем това нещо? Това допуска да се знае каква ще е натовареността на здравната система, каква част от популацията в никакъв случай не е срещала вируса и каква част от него, надлежно, може да попадне в лечебни заведения и да ги натовари. Затова предлагам първо да се направи доста бърза превантивна стратегия, при която да се тества доста огромна част от популацията със характерния способ, който мери точно тези цитотоксични кафези. Това ще даде опция да се разбере какъв % от хората са рискови и могат ли да се разболеят. Сигурен съм, че хората непринудено ще пожелаят да се изследват, в случай че знаят, че ще получат документ и че няма потребност да бъдат имунизирани. Такъв тест може да се направи и сега, само че той е служи единствено за информация на хората. Т-клетъчният тест го има в доста центрове и страната има потенциал и благоприятни условия. Когато се тестват едни 100-150 000 души и въобще, опцията да се направи един бърз скрининг, това ще даде късмет да се направи картина на популацията и ще се знае по какъв начин да реагира здравната система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ