Програмата оцапване на опонента ще направи всички маскари
Програмата “изпиране ” беше сменена с програмата “оцапване на съперника ”. Идеята е всички да излязат маскари. Което пък да убеди хората, че различен метод за ръководство на страната няма.
Основната причина за политическата рецесия от последните години в България е разпадането на основните политически консенсуси в обществото. Този разпад е частично артикул на справедливи процеси, които се случват и в други страни от западния свят. Но разпадът е създаден и от специфичните старания на политически бизнесмени, които печелят от основаната турбуленция.
Геополитическият консенсус – Европейски Съюз и НАТО
Като цяло България е крепко закотвена в западния геополитически лагер, само че публичният консенсус, на което това закотвяне разчита, ерозира. Има към този момент партии като “Възраждане ”, които залагат на екзит на България от НАТО и Европейски Съюз. Българска социалистическа партия е сякаш евроатлантическа, само че по изразителност едва се отличава от групировката на Костадинов. Президентът Радев дава едно рамо на този евроскептичен тим с изявления и дейности. И всички заедно водят битка за съветски петрол и газ, които са представяни като въздуха и слънцето за българския народ. Тук им оказват помощ и някои пишман евроатлантици, построили по нехайство “Турски поток ”. Сам по себе си евроскептичният лагер е слаб към този момент, само че при неналичието на опция и с малко непозната помощ може да стане фактор на ръководство в бъдеще.
Антикорупционният консенсус
Въпреки разнородни внушения, българите не обичат политическата корупция и не считат, че тя е единственият метод за ръководство на страната. Затова и битката през днешния ден не е, както мнозина считат, за “изпирането ” на герои като Борисов и Пеевски. Единият от тях има съвсем негативен публичен рейтинг, а другият се е окопал в партията си, убеждавайки съидейниците си, че без него са изгубени и нямат бъдеще. Може и да е прав в това отношение, само че въпреки всичко партиите би трябвало да са институции, надживяващи избрани партийни водачи.
Програмата “изпиране ” беше сменена с програмата “оцапване на съперника ” в пералнята на българската политика. Идеята е всички да се завъртят в жълтокафява субстанция и да излязат като маскари. Което пък да убеди хората, че различен метод за ръководство на страната няма.
Не всички се впечатляват от тази тактика, само че има и много разколебани от нея. “Политиката е мръсна работа ” е опрощение за отдръпване на жителите, което пък е огромен плюс за същинските маскари.
Еврозоната
Уж еврозоната е обща цел на страната, само че когато се доближим оптимално до нея, все нещо се случва. Сега постоянното държавно управление падна без ясна причина, което неизбежно ще докара до закъснение на процеса на присъединението ни. На всичкото от горната страна шефът на Българска народна банка Радев самичък разгласи, че няма да спазим условията за еврозоната в началото на 2025 година Това
може и да е правилно, само че задачата на ръководещите не е сами да отсрочват датата на участие, а до последно да се борят както за извършване на изискванията, по този начин и за договаряне на дребни изключения от тях.
И преди се е случвало под напън на застрахователи или други локални ползи стратегическата цел за влизане в еврозоната да се слага под въпрос и да се отсрочва. Не е изключено част от повода за рухването на постоянното държавно управление Денков-Габриел да е въздействието на сходни ползи върху тези, които взеха решение да отидат на избори – ГЕРБ-ДПС най-вече.
Конституцията
Последните промени в конституцията бяха стимулирани от две цели, които са задоволително оправдани: разделянето на съдии и прокурори в границите на правосъдната система и ограничението на ролята на президента при съставянето на служебно държавно управление. И за двете беше обезпечено 2/3 единодушие в Народно събрание. Промените бяха подложени на критика от президента Радев и опозицията, което е обикновено в спортна среда. Не е обикновено обаче, част от измененията да се подлагат на критика от самите им вносители и те да се пробват да се дистанцират от тях. Борисов, да вземем за пример, съобщи, че тези промени били направени от Христо Иванов и Делян Пеевски, до момента в който той се е занимавал очевидно с по-важни неща.
Като всяка нова уредба, прилагана за първи път, и конституционните промени повдигат въпроси за изясняване. Но в последна сметка те сработиха задоволително добре. Беше формирано държавно управление и отговорността за него е споделена сред номинацията на президента Радев – Димитър Главчев и партиите, които са близки до тази номинация (ГЕРБ и ДПС). Те дружно дефинират състава, а и политиката на държавното управление. Да, решенията не се вземат от един състезател независимо, само че това е и смисълът на разделянето на управляващите. Дори в президентски модели като Съединени американски щати изборът на членове на президентската администрация е споделен сред президента и Конгреса, който утвърждава назначенията. И никой не се тюхка, че не е ясно кой защо дава отговор. Миникризата с настояването за премахване на външния министър ясно показва, че президентът Радев не може просто да се откаже от отговорността си по отношение на служебното държавно управление. Назначенията стават с негов декрет и в случай че той няма възражения по отношение на претендентите, това е резултат от политическата му преценка. Както и в случай че има възражения, като в случая с Даниел Митов. И надлежно би трябвало да носи отговорност за преценките си.
Фалшиви културни разломи
На българите им се внушава, че те спадат към една от две вероятни категории – или консервативни балканци, или демократични космополити. Когато една нелепост всекидневно се повтаря, тя стартира да придобива и социална действителност на всеобщо интернализирана нелепост. Според въпросния разлом, не е допустимо да има балканец либерал или пък закостенял космополит. Също по този начин консерваторите балканци са достоверно български, само че по неизвестно каква причина си наподобяват до неразбираемост с последователите на Тръмп, Моди, Путин, Ердоган, Орбан, Качински и други автохтонни консерватори и популисти по света. Същото важи и за родните космополити, които са въпреки всичко родни космополити, колкото и да ги наскърбяват на безродници.
Това че една дистинкция е интелектуално ущърбна или най-малко манипулативна, въобще не пречи да се трансформира в политически “клийвидж ”. И по-повратливите политици – като Бойко Борисов – я употребяват по предопределение. За Байдън, Меркел и фон дер Лайен Борисов е демократичен космополит, а за Тръмп, Путин, Ердоган и Орбан си пада малко “консерва ”. Ако се случи Тръмп да се върне в Белия дом, у нас Борисов ще завие в по-автохтонна посока.
Основната причина за политическата рецесия е неспособността или нежеланието на съществени политически партии да отстояват значими консенсуси – като Европейски Съюз, НАТО, еврозоната, конституцията и битката с корупцията. И да не се поддават на подправени разделения, като делението сред автохтонни консерватори и космополитни либерали. Всъщност, ПП-ДБ са в особена позиция, тъй като единствено те еднопосочно стоят зад упоменатите пет безспорни (и на доктрина консенсусни) цели в България. Затова и през последните три години постоянно държавно управление не може да бъде формирано без тях. Дори след идващите избори Борисов съобщи, че няма да ръководи единствено с Движение за права и свободи, което още веднъж показва, че държавно управление без ПП-ДБ мъчно ще бъде признато за законно.
Но и тук е казусът. Както стана ясно от държанието на ГЕРБ и Движение за права и свободи в “сгобката ”, присъединяване на ПП-ДБ може да се употребява като комфортно прикритие за някои политици да не се разделят с корупционния си багаж. Т.е. включването на ПП-ДБ в ръководството има и този детайл – като извинителна записка избрани автохтонни особености с корупционен нюанс да се запазят.
Затова никога не може и не трябва да се споделя, че след изборите на 9 юни още веднъж ще влезем в същата река на договаряния сред ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС. Времето на извинителните бележки – а и тяхната извинителна мощ – към този момент са изчезнали. И може би е време хората да гласоподават за постигането на същинските цели на страната, а не за нормалните партийни тактики за надлъгване и превъзходство.
Автор: Даниел Смилов/Дойче веле
Основната причина за политическата рецесия от последните години в България е разпадането на основните политически консенсуси в обществото. Този разпад е частично артикул на справедливи процеси, които се случват и в други страни от западния свят. Но разпадът е създаден и от специфичните старания на политически бизнесмени, които печелят от основаната турбуленция.
Геополитическият консенсус – Европейски Съюз и НАТО
Като цяло България е крепко закотвена в западния геополитически лагер, само че публичният консенсус, на което това закотвяне разчита, ерозира. Има към този момент партии като “Възраждане ”, които залагат на екзит на България от НАТО и Европейски Съюз. Българска социалистическа партия е сякаш евроатлантическа, само че по изразителност едва се отличава от групировката на Костадинов. Президентът Радев дава едно рамо на този евроскептичен тим с изявления и дейности. И всички заедно водят битка за съветски петрол и газ, които са представяни като въздуха и слънцето за българския народ. Тук им оказват помощ и някои пишман евроатлантици, построили по нехайство “Турски поток ”. Сам по себе си евроскептичният лагер е слаб към този момент, само че при неналичието на опция и с малко непозната помощ може да стане фактор на ръководство в бъдеще.
Антикорупционният консенсус
Въпреки разнородни внушения, българите не обичат политическата корупция и не считат, че тя е единственият метод за ръководство на страната. Затова и битката през днешния ден не е, както мнозина считат, за “изпирането ” на герои като Борисов и Пеевски. Единият от тях има съвсем негативен публичен рейтинг, а другият се е окопал в партията си, убеждавайки съидейниците си, че без него са изгубени и нямат бъдеще. Може и да е прав в това отношение, само че въпреки всичко партиите би трябвало да са институции, надживяващи избрани партийни водачи.
Програмата “изпиране ” беше сменена с програмата “оцапване на съперника ” в пералнята на българската политика. Идеята е всички да се завъртят в жълтокафява субстанция и да излязат като маскари. Което пък да убеди хората, че различен метод за ръководство на страната няма.
Не всички се впечатляват от тази тактика, само че има и много разколебани от нея. “Политиката е мръсна работа ” е опрощение за отдръпване на жителите, което пък е огромен плюс за същинските маскари.
Еврозоната
Уж еврозоната е обща цел на страната, само че когато се доближим оптимално до нея, все нещо се случва. Сега постоянното държавно управление падна без ясна причина, което неизбежно ще докара до закъснение на процеса на присъединението ни. На всичкото от горната страна шефът на Българска народна банка Радев самичък разгласи, че няма да спазим условията за еврозоната в началото на 2025 година Това
може и да е правилно, само че задачата на ръководещите не е сами да отсрочват датата на участие, а до последно да се борят както за извършване на изискванията, по този начин и за договаряне на дребни изключения от тях.
И преди се е случвало под напън на застрахователи или други локални ползи стратегическата цел за влизане в еврозоната да се слага под въпрос и да се отсрочва. Не е изключено част от повода за рухването на постоянното държавно управление Денков-Габриел да е въздействието на сходни ползи върху тези, които взеха решение да отидат на избори – ГЕРБ-ДПС най-вече.
Конституцията
Последните промени в конституцията бяха стимулирани от две цели, които са задоволително оправдани: разделянето на съдии и прокурори в границите на правосъдната система и ограничението на ролята на президента при съставянето на служебно държавно управление. И за двете беше обезпечено 2/3 единодушие в Народно събрание. Промените бяха подложени на критика от президента Радев и опозицията, което е обикновено в спортна среда. Не е обикновено обаче, част от измененията да се подлагат на критика от самите им вносители и те да се пробват да се дистанцират от тях. Борисов, да вземем за пример, съобщи, че тези промени били направени от Христо Иванов и Делян Пеевски, до момента в който той се е занимавал очевидно с по-важни неща.
Като всяка нова уредба, прилагана за първи път, и конституционните промени повдигат въпроси за изясняване. Но в последна сметка те сработиха задоволително добре. Беше формирано държавно управление и отговорността за него е споделена сред номинацията на президента Радев – Димитър Главчев и партиите, които са близки до тази номинация (ГЕРБ и ДПС). Те дружно дефинират състава, а и политиката на държавното управление. Да, решенията не се вземат от един състезател независимо, само че това е и смисълът на разделянето на управляващите. Дори в президентски модели като Съединени американски щати изборът на членове на президентската администрация е споделен сред президента и Конгреса, който утвърждава назначенията. И никой не се тюхка, че не е ясно кой защо дава отговор. Миникризата с настояването за премахване на външния министър ясно показва, че президентът Радев не може просто да се откаже от отговорността си по отношение на служебното държавно управление. Назначенията стават с негов декрет и в случай че той няма възражения по отношение на претендентите, това е резултат от политическата му преценка. Както и в случай че има възражения, като в случая с Даниел Митов. И надлежно би трябвало да носи отговорност за преценките си.
Фалшиви културни разломи
На българите им се внушава, че те спадат към една от две вероятни категории – или консервативни балканци, или демократични космополити. Когато една нелепост всекидневно се повтаря, тя стартира да придобива и социална действителност на всеобщо интернализирана нелепост. Според въпросния разлом, не е допустимо да има балканец либерал или пък закостенял космополит. Също по този начин консерваторите балканци са достоверно български, само че по неизвестно каква причина си наподобяват до неразбираемост с последователите на Тръмп, Моди, Путин, Ердоган, Орбан, Качински и други автохтонни консерватори и популисти по света. Същото важи и за родните космополити, които са въпреки всичко родни космополити, колкото и да ги наскърбяват на безродници.
Това че една дистинкция е интелектуално ущърбна или най-малко манипулативна, въобще не пречи да се трансформира в политически “клийвидж ”. И по-повратливите политици – като Бойко Борисов – я употребяват по предопределение. За Байдън, Меркел и фон дер Лайен Борисов е демократичен космополит, а за Тръмп, Путин, Ердоган и Орбан си пада малко “консерва ”. Ако се случи Тръмп да се върне в Белия дом, у нас Борисов ще завие в по-автохтонна посока.
Основната причина за политическата рецесия е неспособността или нежеланието на съществени политически партии да отстояват значими консенсуси – като Европейски Съюз, НАТО, еврозоната, конституцията и битката с корупцията. И да не се поддават на подправени разделения, като делението сред автохтонни консерватори и космополитни либерали. Всъщност, ПП-ДБ са в особена позиция, тъй като единствено те еднопосочно стоят зад упоменатите пет безспорни (и на доктрина консенсусни) цели в България. Затова и през последните три години постоянно държавно управление не може да бъде формирано без тях. Дори след идващите избори Борисов съобщи, че няма да ръководи единствено с Движение за права и свободи, което още веднъж показва, че държавно управление без ПП-ДБ мъчно ще бъде признато за законно.
Но и тук е казусът. Както стана ясно от държанието на ГЕРБ и Движение за права и свободи в “сгобката ”, присъединяване на ПП-ДБ може да се употребява като комфортно прикритие за някои политици да не се разделят с корупционния си багаж. Т.е. включването на ПП-ДБ в ръководството има и този детайл – като извинителна записка избрани автохтонни особености с корупционен нюанс да се запазят.
Затова никога не може и не трябва да се споделя, че след изборите на 9 юни още веднъж ще влезем в същата река на договаряния сред ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС. Времето на извинителните бележки – а и тяхната извинителна мощ – към този момент са изчезнали. И може би е време хората да гласоподават за постигането на същинските цели на страната, а не за нормалните партийни тактики за надлъгване и превъзходство.
Автор: Даниел Смилов/Дойче веле
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ