Спират обществените обсъждания за часовете по религия
Програмата „ Добродетели и нравственос “ за първи клас към този момент е подготвена, само че законопроектът, който трябваше да вкара проучването на вяра съвсем несъмнено няма да се одобри и освен това състояние няма да пристъпваме към публично разискване. Това сподели министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев, който през днешния ден е на аудиенция в Пловдивска област.
Той добави, че оставя две съществени промени на идващия министър, които са подготвени за въвеждане, само че наследникът му ще реши дали да ги продължи, или да се въздържи - поради краткотрайните си пълномощия. Те са: усъвършенствани стратегии по профилирана подготовка и разширение на съществуващите с тематики за изкуствения разсъдък.
Добродетели и етика
Припомняме, че въвеждането на час по вяра и добродетели бе една от измененията, заложени в законопроект за промени на Закона за предучилищното и учебното обучение. Предвиждаше се учениците да учат наложително тази дисциплинираност, само че да избират сред три стратегии – православие, ислям или неутралната „ Добродетели/етика “. До края на януари се очакваше тя да бъде създадена и препоръчана за публично разискване.
„ Всъщност тя към този момент беше разисквана, имаше работна група, само че и манипулативни настроения, че се бърза. Не се бърза, в противен случай. Законопроектът беше импортиран още през юни и се разисква до началото на декември. Голяма част от тематиките в него, които са над 20, се разискват от години. Убеден съм, че някои от тях ще се одобряват в бъдеще – сподели министърът. Видя се, когато се обсъждаше текст по текст, че по съвсем всички оферти има стабилен консенсус.
Убеден съм, че един ден ще се одобряват и езиковата интеграция, и рестриктивните мерки на мобилните телефони в учебно заведение, текстовете за десегрегацията и за кариерното насочване.
Има доста неща, които ще се одобряват рано или късно. Някои от тях може да са в модифциран вариант, само че имам вяра, че ще се реализира консенсус в бъдеще, че би трябвало да се усилва възпитателната функционалност в българското учебно заведение, че трябва да има повече здравно образование и повече създаване на социално-емоционална просветеност. Но това не става единствено със закона, а и с образователните стратегии. Може да се направи с по-бърза смяна в образователните стратегии и ние оставяме две неща, които са за такава бърза смяна ".
1. Оптимизирани стратегии по профилирана подготовка
" Програмите за профилирана подготовка са прекомерно и излишно амбициозни. Свалихме материал от висшето обучение в профилите. Тези стратегии демотивират, отхвърлят възпитаници изначално да се включат в профили. Нямаме потребност от тази свръх амбициозност при изискване, че след това огромна част от децата не престават във висшето обучение. Тя не води до това да научат повече, а води до това да научат по-малко – тъй като минимум учат, когато ги демотивираме ", изясни Вълчев.
2. Предложения за тематики в разнообразни предмети, свързани с неестествен интелект
" Става въпрос за актуализиция на съществуващи образователни стратегии – като стартираме от компютърно моделиране и осведомителни технологии, информатика, само че минем и през техника и предприемачество и други предмети. Защото изкуственият разсъдък става част от живота ни. Не приказваме за задълбочени тематики, а за базови понятия в другите предмети - посочи Вълчев. - Тези две неща са подготвени все още и ги оставяме идващият министър да реши дали да ги разгласява за публично разискване.
Публикувахме концепциите за нови образователни стратегии по всички предмети от 5. до 12. клас. Пак идващ министър ще реши дали да продължи публичните разисквания ".
Припомняме, че до края на март по искане на Красимир Вълчев трябваше да се проведат полемики на учители и специалисти по райони, които да предложат задачи на работните групи, които ще пишат новите образователни стратегии по другите предмети. В Пловдивска област част от срещите към този момент са извършени.
" Предишните пъти, когато се променяха образователните стратегии, намаше ясно дфинирано задание - сподели Вълчев. - Според мен тези неща би трябвало да се продължат. Стартирахме диалози и съм уверен, че те също ще продължат в бъдеще – за просветителната конструкция, какви външни оценения да има и по кое време, какви матури да се провежат, по кое време да се приключва главно обучение. Според мен всички тези неща си заслужава да продължат да се разискват и да се стигне до законодателни промени.
Друг значим въпрос е учебните заведения да получат по-голяма независимост. Те в този момент я имат по линия на утвърдени планове за нововъведения. Обмисляхме и значително имаше консенсус за един още по-либерален режим на нововъведения. През 2016 година учебните заведения нямаха право на никакви отклонения. Със статута на новаторските училища дадохме право на такива нововъведения в следена среда, само че можем да минем към режим на упълномощени нововъведения – т.е. да кажем на учебните заведения, че в по-голяма степен им се доверяваме и могат да вършат изключения от разпоредбите. Особено тези, които имат по-високи резултати. А където има по-ниски резултати, да се учи повече математика и български език, с цел да се наваксват дефицити.
Това беше и диалогът и за непознатите езици - по тях са най-вече часовете в българската просветителна система, изключително в гимназиален стадий при интензивно проучване на език: близо 1000 часа, което е повече от български и математика, взети дружно. В същото време имаме учебни заведения с доста ниски резулатати, които не са избрали да наблегнат на български и математика, а са фаворизирали непознатите езици, с цел да са съперници. Това беше диалогът - непознатият език остава важен предмет, би трябвало да се учи, развива умения и посредством него могат да се учат тематики по всички предмети. Но учениците би трябвало да имат време и за български, и за математика, и за естествени науки – най-пренебретваните в българската просветителна система ".
Той добави, че оставя две съществени промени на идващия министър, които са подготвени за въвеждане, само че наследникът му ще реши дали да ги продължи, или да се въздържи - поради краткотрайните си пълномощия. Те са: усъвършенствани стратегии по профилирана подготовка и разширение на съществуващите с тематики за изкуствения разсъдък.
Добродетели и етика
Припомняме, че въвеждането на час по вяра и добродетели бе една от измененията, заложени в законопроект за промени на Закона за предучилищното и учебното обучение. Предвиждаше се учениците да учат наложително тази дисциплинираност, само че да избират сред три стратегии – православие, ислям или неутралната „ Добродетели/етика “. До края на януари се очакваше тя да бъде създадена и препоръчана за публично разискване.
„ Всъщност тя към този момент беше разисквана, имаше работна група, само че и манипулативни настроения, че се бърза. Не се бърза, в противен случай. Законопроектът беше импортиран още през юни и се разисква до началото на декември. Голяма част от тематиките в него, които са над 20, се разискват от години. Убеден съм, че някои от тях ще се одобряват в бъдеще – сподели министърът. Видя се, когато се обсъждаше текст по текст, че по съвсем всички оферти има стабилен консенсус.
Убеден съм, че един ден ще се одобряват и езиковата интеграция, и рестриктивните мерки на мобилните телефони в учебно заведение, текстовете за десегрегацията и за кариерното насочване.
Има доста неща, които ще се одобряват рано или късно. Някои от тях може да са в модифциран вариант, само че имам вяра, че ще се реализира консенсус в бъдеще, че би трябвало да се усилва възпитателната функционалност в българското учебно заведение, че трябва да има повече здравно образование и повече създаване на социално-емоционална просветеност. Но това не става единствено със закона, а и с образователните стратегии. Може да се направи с по-бърза смяна в образователните стратегии и ние оставяме две неща, които са за такава бърза смяна ".
1. Оптимизирани стратегии по профилирана подготовка
" Програмите за профилирана подготовка са прекомерно и излишно амбициозни. Свалихме материал от висшето обучение в профилите. Тези стратегии демотивират, отхвърлят възпитаници изначално да се включат в профили. Нямаме потребност от тази свръх амбициозност при изискване, че след това огромна част от децата не престават във висшето обучение. Тя не води до това да научат повече, а води до това да научат по-малко – тъй като минимум учат, когато ги демотивираме ", изясни Вълчев.
2. Предложения за тематики в разнообразни предмети, свързани с неестествен интелект
" Става въпрос за актуализиция на съществуващи образователни стратегии – като стартираме от компютърно моделиране и осведомителни технологии, информатика, само че минем и през техника и предприемачество и други предмети. Защото изкуственият разсъдък става част от живота ни. Не приказваме за задълбочени тематики, а за базови понятия в другите предмети - посочи Вълчев. - Тези две неща са подготвени все още и ги оставяме идващият министър да реши дали да ги разгласява за публично разискване.
Публикувахме концепциите за нови образователни стратегии по всички предмети от 5. до 12. клас. Пак идващ министър ще реши дали да продължи публичните разисквания ".
Припомняме, че до края на март по искане на Красимир Вълчев трябваше да се проведат полемики на учители и специалисти по райони, които да предложат задачи на работните групи, които ще пишат новите образователни стратегии по другите предмети. В Пловдивска област част от срещите към този момент са извършени.
" Предишните пъти, когато се променяха образователните стратегии, намаше ясно дфинирано задание - сподели Вълчев. - Според мен тези неща би трябвало да се продължат. Стартирахме диалози и съм уверен, че те също ще продължат в бъдеще – за просветителната конструкция, какви външни оценения да има и по кое време, какви матури да се провежат, по кое време да се приключва главно обучение. Според мен всички тези неща си заслужава да продължат да се разискват и да се стигне до законодателни промени.
Друг значим въпрос е учебните заведения да получат по-голяма независимост. Те в този момент я имат по линия на утвърдени планове за нововъведения. Обмисляхме и значително имаше консенсус за един още по-либерален режим на нововъведения. През 2016 година учебните заведения нямаха право на никакви отклонения. Със статута на новаторските училища дадохме право на такива нововъведения в следена среда, само че можем да минем към режим на упълномощени нововъведения – т.е. да кажем на учебните заведения, че в по-голяма степен им се доверяваме и могат да вършат изключения от разпоредбите. Особено тези, които имат по-високи резултати. А където има по-ниски резултати, да се учи повече математика и български език, с цел да се наваксват дефицити.
Това беше и диалогът и за непознатите езици - по тях са най-вече часовете в българската просветителна система, изключително в гимназиален стадий при интензивно проучване на език: близо 1000 часа, което е повече от български и математика, взети дружно. В същото време имаме учебни заведения с доста ниски резулатати, които не са избрали да наблегнат на български и математика, а са фаворизирали непознатите езици, с цел да са съперници. Това беше диалогът - непознатият език остава важен предмет, би трябвало да се учи, развива умения и посредством него могат да се учат тематики по всички предмети. Но учениците би трябвало да имат време и за български, и за математика, и за естествени науки – най-пренебретваните в българската просветителна система ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ