Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната
Програмата „ Аполо “ безспорно е едно от най-значимите достижения в историята на галактическите проучвания. Благодарение на нея, в интервала 1969 – 1972 година Съединени американски щати съумяват да изпратят на Луната общо 12 астронавти. Близо половин век по-късно, НАСА още веднъж поглежда към нашия натурален сателит. През ноември предходната година беше даден старт на задачата „ Артемис 1 “, по време на която капсулата „ Орион “ измина над 2,2 млн. км. за по-малко от месец и извърши две прелитания към Луната, доближавайки се на 130 км. от нейната повърхнина. На 11 декември апаратът се завърна за Земята, приводнявайки се в Тихия океан, покрай Сан Диего. Следващата стъпка ще бъде „ Артемис 2 “ – пилотирана задача, по време на която четирима астронавти ще обиколят Луната. Имената им ще бъдат оповестени на 3 април, а самото изстрелване е планувано за ноември 2024 г.
Nasa to announce crew for Artemis Moon mission in April ⚠️
— The Independent (@Independent)
На борда на „ Орион “
Капсулата „ Орион “, в която ще се намират астронавтите, ще бъде изстреляна с ракетата SLS. Очакванията са, че полетът ще продължи към 10 дни. Самата ракета до момента е летяла единствено един път – по време на задачата „ Артемис 1 “. Джим Фрий, който е асоцииран админ в дирекция „ Мисия за развиване на проучвателен системи “ на НАСА, означи преди няколко дни, че анализът на събраните от „ Артемис 1 “ данни продължава. „ Искаме да използваме наученото за планирането и осъществяването на бъдещи пилотирани задачи. Безопасността на екипажите е главен приоритет за нас “, акцентира той.
Въпросът, който в този момент вълнува всички, е кои астронавти ще се насочат към Луната в края на идната година. Това, което се знае за бъдещия екипаж, е, че ще бъде формиран от „ трима американски и един канадски жител “, означи ръководителят на НАСА Бил Нелсън. Той добави, че на борда на „ Орион “ ще има един цветнокож астронавт, както и една жена. Процесът по асортимент се пази в цялостна загадка, като право да вземат участие в „ Артемис 2 “ имат всички настоящи астронавти (към сегашния миг те са 42). Що се отнася до тези, кандидатурите на които не бъдат утвърдени, за тях остава вярата, че могат да бъдат определени за задачата „ Артемис 3 “, в границите на която човешки крайник ще стъпи на Луната за пръв път от 1972 година насам. Тя е планувана за края на 2025 година, само че има огромна възможност да бъде отсрочена.
Great question! Engineers noted variations in wear across the ablative material on Orion’s heat shield that was different than computer model predictions. Teams are still assessing data from hundreds of sensors as well as mission imagery and video:
— NASA (@NASA)
От „ Аполо “ до „ Артемис “
Все още е рано да се каже кои астронавти ще вземат участие в „ Артемис 2 “, само че най-вероятно те ще са такива, които имат зад тила си най-малко един престой на борда на Международната галактическа станция. От НАСА неведнъж обявиха, че измежду главните цели на всички техни идни задачи е насърчаването на равенството сред половете, както и да бъде отразено етническото многообразие на хората, живеещи в Съединени американски щати. Показателен е фактът, че през 2019 година Кристина Кох и Джесика Меир направиха първото в историята излизане в открития космос, в което не взе участие мъж (трябва да се означи, че то продължи цели седем часа). Минала година Джесика Уоткинс пък се трансформира в първата чернокожа жена, прекарала няколко месеца на борда на МКС.
Включването на дами и хора с друг цвят на кожата надалеч не е единствената разлика сред стратегиите „ Аполо “ и „ Артемис “. Това не е изключително изненадващо , защото светът се е трансформирал доста през миналия половин век. Историците означават, че главната задача на учените, взели участие в програмата „ Аполо “, била да показват превъзходството на Съединени американски щати в галактическата конкуренция със Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. „ Целта на президента Джон Кенеди, както и на Конгреса, който одобрил финансирането на програмата, не е имала съвсем нищо общо с науката “, отбелязва Тийзъл Мюър Хармъни, който е куратор в музея на авиацията и космонавтиката „ Смитсониън “. За разлика от „ Аполо “, „ Артемис “ ще се концентрира напълно върху научните открития и нововъведенията. Астронавтите ще посетят южния полюс на Луната, където специалистите считат, че може да има лед. Според тях, възможното съществуване на вода би улеснило построяването на научна база на естествения ни сателит.
As soon as next year, NASA’s Artemis mission is planning to send the first woman to the moon. Barbara Brown, director of Exploration Research and Technology at the Kennedy Space Center, told that the agency has changed profoundly since she started working there in 1986
— Reuters (@Reuters)
Амбициозните проекти на НАСА
Преди да стане астронавт, Лорал О‘Хара била инженер в океанографския институт „ Уудс Хол “. Тя взела участие в редица подводни експедиции и даже изследвала потъналия през 1912 година транспортен съд „ Титаник “. Натрупаният от нея опит ще бъде извънредно скъп за навигацията и работата в мрачните кратери на Луната. Дениз Бърнам, която пък е претендент за астронавт, на собствен ред управлявала сондажи за нефт край крайбрежията на Съединени американски щати и Канада. Уменията ѝ биха били доста потребни за добиването на вода и други запаси от повърхността на спътника ни. Привличането на сходни специалисти образно показва, че НАСА към този момент не залага само на водачи и военни за своите задачи в космоса. „ Вече се сортират хора, които имат знания в разнообразни сфери – като технологии, математика, медицина и т. н. Техният опит ще е от основно значение за триумфа на бъдещите задачи “, отбелязва специалистът в областта на галактическите проучвания Лаура Форчик.
Една от най-важните задания на „ Артемис “ е да бъдат проучени изискванията на лунния Южен полюс, където НАСА възнамерява да сътвори своя база. От астронавтите се чака да съберат огромно количество проби, както и да извършат доста опити. Експертите акцентират, че това е единствено началото на едно от най-амбициозните инициативи в историята на галактическите проучвания. Освен база, НАСА възнамерява да сътвори и дребна станция, която ще обикаля към Луната.
Тя би трябвало да бъде приключена до 2030 година, като в плана ще вземат участие учени от целия свят. Изследването на нашия сателит няма да бъде единственото ѝ предопределение. Базата ще изиграе значима роля и за изпращането на астронавти на Марс – нещо, което НАСА възнамерява да направи след по-малко от две десетилетия.
Nasa to announce crew for Artemis Moon mission in April ⚠️
— The Independent (@Independent)
На борда на „ Орион “
Капсулата „ Орион “, в която ще се намират астронавтите, ще бъде изстреляна с ракетата SLS. Очакванията са, че полетът ще продължи към 10 дни. Самата ракета до момента е летяла единствено един път – по време на задачата „ Артемис 1 “. Джим Фрий, който е асоцииран админ в дирекция „ Мисия за развиване на проучвателен системи “ на НАСА, означи преди няколко дни, че анализът на събраните от „ Артемис 1 “ данни продължава. „ Искаме да използваме наученото за планирането и осъществяването на бъдещи пилотирани задачи. Безопасността на екипажите е главен приоритет за нас “, акцентира той.
Въпросът, който в този момент вълнува всички, е кои астронавти ще се насочат към Луната в края на идната година. Това, което се знае за бъдещия екипаж, е, че ще бъде формиран от „ трима американски и един канадски жител “, означи ръководителят на НАСА Бил Нелсън. Той добави, че на борда на „ Орион “ ще има един цветнокож астронавт, както и една жена. Процесът по асортимент се пази в цялостна загадка, като право да вземат участие в „ Артемис 2 “ имат всички настоящи астронавти (към сегашния миг те са 42). Що се отнася до тези, кандидатурите на които не бъдат утвърдени, за тях остава вярата, че могат да бъдат определени за задачата „ Артемис 3 “, в границите на която човешки крайник ще стъпи на Луната за пръв път от 1972 година насам. Тя е планувана за края на 2025 година, само че има огромна възможност да бъде отсрочена.
Great question! Engineers noted variations in wear across the ablative material on Orion’s heat shield that was different than computer model predictions. Teams are still assessing data from hundreds of sensors as well as mission imagery and video:
— NASA (@NASA)
От „ Аполо “ до „ Артемис “
Все още е рано да се каже кои астронавти ще вземат участие в „ Артемис 2 “, само че най-вероятно те ще са такива, които имат зад тила си най-малко един престой на борда на Международната галактическа станция. От НАСА неведнъж обявиха, че измежду главните цели на всички техни идни задачи е насърчаването на равенството сред половете, както и да бъде отразено етническото многообразие на хората, живеещи в Съединени американски щати. Показателен е фактът, че през 2019 година Кристина Кох и Джесика Меир направиха първото в историята излизане в открития космос, в което не взе участие мъж (трябва да се означи, че то продължи цели седем часа). Минала година Джесика Уоткинс пък се трансформира в първата чернокожа жена, прекарала няколко месеца на борда на МКС.
Включването на дами и хора с друг цвят на кожата надалеч не е единствената разлика сред стратегиите „ Аполо “ и „ Артемис “. Това не е изключително изненадващо , защото светът се е трансформирал доста през миналия половин век. Историците означават, че главната задача на учените, взели участие в програмата „ Аполо “, била да показват превъзходството на Съединени американски щати в галактическата конкуренция със Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. „ Целта на президента Джон Кенеди, както и на Конгреса, който одобрил финансирането на програмата, не е имала съвсем нищо общо с науката “, отбелязва Тийзъл Мюър Хармъни, който е куратор в музея на авиацията и космонавтиката „ Смитсониън “. За разлика от „ Аполо “, „ Артемис “ ще се концентрира напълно върху научните открития и нововъведенията. Астронавтите ще посетят южния полюс на Луната, където специалистите считат, че може да има лед. Според тях, възможното съществуване на вода би улеснило построяването на научна база на естествения ни сателит.
As soon as next year, NASA’s Artemis mission is planning to send the first woman to the moon. Barbara Brown, director of Exploration Research and Technology at the Kennedy Space Center, told that the agency has changed profoundly since she started working there in 1986
— Reuters (@Reuters)
Амбициозните проекти на НАСА
Преди да стане астронавт, Лорал О‘Хара била инженер в океанографския институт „ Уудс Хол “. Тя взела участие в редица подводни експедиции и даже изследвала потъналия през 1912 година транспортен съд „ Титаник “. Натрупаният от нея опит ще бъде извънредно скъп за навигацията и работата в мрачните кратери на Луната. Дениз Бърнам, която пък е претендент за астронавт, на собствен ред управлявала сондажи за нефт край крайбрежията на Съединени американски щати и Канада. Уменията ѝ биха били доста потребни за добиването на вода и други запаси от повърхността на спътника ни. Привличането на сходни специалисти образно показва, че НАСА към този момент не залага само на водачи и военни за своите задачи в космоса. „ Вече се сортират хора, които имат знания в разнообразни сфери – като технологии, математика, медицина и т. н. Техният опит ще е от основно значение за триумфа на бъдещите задачи “, отбелязва специалистът в областта на галактическите проучвания Лаура Форчик.
Една от най-важните задания на „ Артемис “ е да бъдат проучени изискванията на лунния Южен полюс, където НАСА възнамерява да сътвори своя база. От астронавтите се чака да съберат огромно количество проби, както и да извършат доста опити. Експертите акцентират, че това е единствено началото на едно от най-амбициозните инициативи в историята на галактическите проучвания. Освен база, НАСА възнамерява да сътвори и дребна станция, която ще обикаля към Луната.
Тя би трябвало да бъде приключена до 2030 година, като в плана ще вземат участие учени от целия свят. Изследването на нашия сателит няма да бъде единственото ѝ предопределение. Базата ще изиграе значима роля и за изпращането на астронавти на Марс – нещо, което НАСА възнамерява да направи след по-малко от две десетилетия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ