Честване на 70-годишнината на акад. Васил Николов в РИМ – Стара Загора
ПРОГРАМА
24 март /четвъртък/ 2022 година
От 11:00 ч. в зала №33 на РИМ-Стара Загора ще се организира среща-разговор на акад. Васил Николов с възпитаници от старозагорските учебни заведения, на която ще се обсъдят тематиките: „ Защо би трябвало да приключим висше обучение? “, „ Кариерата на учения “, „ Каква е специалността на археолога? “, „ С какво се занимава науката праистория? “.
От 13:30 ч. в зала № 33 на музея ще бъде проведена конференция с публицисти от Стара Загора и с представители на ученическите клубове по публицистика от старозагорски учебни заведения, участници в плана „ Младите в офанзива “. На нея ще бъдат показани изданията на акад. Николов: „ Антропоморфни керамични съдове от къснонеолитния ритуален комплекс Капитан Андреево “, „ Специализирано произвеждане на сол в Провадия-Солницата през VI-V хиляди прочие Хр. и обществено-икономическото му влияние “ и „ Слатина – раннонеолитното село в Софийското поле в края на VII – първата половина на VI хиляди прочие Хр. “.
От 17:30 ч. в зала №33 на музея ще се състои среща-разговор на акад. Васил Николов със старозагорската общност и музейни експерти. Ще бъде показана презентация на последните изследвания от Провадия-Солницата и най-новите научни разработки на акад. Николов.
***
Васил Николов е български археолог-праисторик, учен на Българската академия на науките. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. През 1982 година пази първата си докторска дисертация („ претендент на ист. науки “). През 1991-1993 година е стипендиант на фондация Александър декор Хумболт в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия.
Преминал е целия си доскорошен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките – от 1984 до през днешния ден. Доктор на науките е от 1998 година, професор става през 1999 година От 2003 до 2007 година е шеф на НАИМ. От 2014 година е член-кореспондент на Българска академия на науките, а от 27 октомври и учен. От 2017 до 2021 година е заместник-председател на Българска академия на науките.
Научните му приноси са в разнообразни аспекти на проучването на късната праистория: генезис на неолитната просвета на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, профилираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на античните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически замъци в Европа и така нататък Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива точно на Балканите, в това число и в днешните български земи (той удостоверява това и за Стара Загора с неповторимия обект „ Неолитни жилища “, също обвързван с първата европейска цивилизация). През последните десетилетия е един от най-активните популяризатори на достиженията на българската праистория. Автор или съавтор е на към 350 научни изявления в български и непознати издания, измежду които и дузина монографии.
Ръководил е изследванията на доста праисторически обекти, сред които и Слатина-София, Караново, Капитан Димитриево, Любимец, Капитан Андреево, Мурсалево, както и най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата.
Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz) на лента. Обявен е за почетен жител на Провадия и София. Носител на почетния знак на Министерството на културата „ Златен век “ на огърлие.
24 март /четвъртък/ 2022 година
От 11:00 ч. в зала №33 на РИМ-Стара Загора ще се организира среща-разговор на акад. Васил Николов с възпитаници от старозагорските учебни заведения, на която ще се обсъдят тематиките: „ Защо би трябвало да приключим висше обучение? “, „ Кариерата на учения “, „ Каква е специалността на археолога? “, „ С какво се занимава науката праистория? “.
От 13:30 ч. в зала № 33 на музея ще бъде проведена конференция с публицисти от Стара Загора и с представители на ученическите клубове по публицистика от старозагорски учебни заведения, участници в плана „ Младите в офанзива “. На нея ще бъдат показани изданията на акад. Николов: „ Антропоморфни керамични съдове от къснонеолитния ритуален комплекс Капитан Андреево “, „ Специализирано произвеждане на сол в Провадия-Солницата през VI-V хиляди прочие Хр. и обществено-икономическото му влияние “ и „ Слатина – раннонеолитното село в Софийското поле в края на VII – първата половина на VI хиляди прочие Хр. “.
От 17:30 ч. в зала №33 на музея ще се състои среща-разговор на акад. Васил Николов със старозагорската общност и музейни експерти. Ще бъде показана презентация на последните изследвания от Провадия-Солницата и най-новите научни разработки на акад. Николов.
***
Васил Николов е български археолог-праисторик, учен на Българската академия на науките. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. През 1982 година пази първата си докторска дисертация („ претендент на ист. науки “). През 1991-1993 година е стипендиант на фондация Александър декор Хумболт в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия.
Преминал е целия си доскорошен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките – от 1984 до през днешния ден. Доктор на науките е от 1998 година, професор става през 1999 година От 2003 до 2007 година е шеф на НАИМ. От 2014 година е член-кореспондент на Българска академия на науките, а от 27 октомври и учен. От 2017 до 2021 година е заместник-председател на Българска академия на науките.
Научните му приноси са в разнообразни аспекти на проучването на късната праистория: генезис на неолитната просвета на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, профилираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на античните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически замъци в Европа и така нататък Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива точно на Балканите, в това число и в днешните български земи (той удостоверява това и за Стара Загора с неповторимия обект „ Неолитни жилища “, също обвързван с първата европейска цивилизация). През последните десетилетия е един от най-активните популяризатори на достиженията на българската праистория. Автор или съавтор е на към 350 научни изявления в български и непознати издания, измежду които и дузина монографии.
Ръководил е изследванията на доста праисторически обекти, сред които и Слатина-София, Караново, Капитан Димитриево, Любимец, Капитан Андреево, Мурсалево, както и най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата.
Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz) на лента. Обявен е за почетен жител на Провадия и София. Носител на почетния знак на Министерството на културата „ Златен век “ на огърлие.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ