Достъпът до информация в България остава стабилен, въпреки натиска и политическата несигурност
Програма Достъп до информация (ПДИ) разгласява своя 25-и годишен отчет за положението на достъпа до социална информация в България. Документът проучва правната и институционална среда през 2024 година и регистрира основни трендове, в това число устойчивостта на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) макар нестабилния политически подтекст. Годината е белязана от предварителни избори и разисквания на противоречиви тематики като закон за лобизма и планове за „ задгранични сътрудници “. Въпреки това, ЗДОИ остава неизменен – съгласно ПДИ това е резултат от ефикасен публичен напън и насъбран опит в отбрана на правото на информация. ПДИ регистрира 43 правосъдни каузи, заведени през 2024 година, като 82% от тях са извоювани. Сред най-знаковите са искове против отводи от Министерството на финансите и районни инспекции по околната среда. Съдебната процедура продължава да поддържа пояснение на закона в интерес на търсещите информация.
Общо 13 018 заявки са подадени към институции през годината. Онлайн платформата pitay.government.bg става все по-популярна, улеснявайки достъпа до информация както за жители, по този начин и за публицисти и Неправителствени организации. 87% от институциите имат вътрешни правила по ЗДОИ и разгласяват информация на уеб страниците си. Въпреки това, ПДИ акцентира разлики в размера и качеството на наличната информация. Нужни са повече образования и вътрешен надзор, с цел да се подсигурява поредност в използването на закона.
„ Годишният отчет на ПДИ не дава просто статистика, а и информация за действителните истории и каузи, които сме водили – от строителството на водопроводи в Омуртаг и Севлиево, до решения по отношение на замърсяване на Черно море и данни за здравословното положение на чиновници в АЕЦ Козлодуй “, изясни пред Дарик юрист Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ. По думите му, това са образци за това по какъв начин жители и организации могат да влияят върху институциите и да изискват отчетност и дейности по действителни проблеми.
Докладът приключва с 12 съответни рекомендации – от присъединение към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до публични документи, до ограничение на неоправданите отводи по аргументи, свързани с персонални данни или класифицирана информация.
През 2024 година достъпът до информация в България остава постоянен и настоящ инструмент за надзор и отчетност, регистрират още от Програмата. Общественият интерес към прозрачността се резервира, а институциите – въпреки с друга интензивност – не престават да ползват закона.
Общо 13 018 заявки са подадени към институции през годината. Онлайн платформата pitay.government.bg става все по-популярна, улеснявайки достъпа до информация както за жители, по този начин и за публицисти и Неправителствени организации. 87% от институциите имат вътрешни правила по ЗДОИ и разгласяват информация на уеб страниците си. Въпреки това, ПДИ акцентира разлики в размера и качеството на наличната информация. Нужни са повече образования и вътрешен надзор, с цел да се подсигурява поредност в използването на закона.
„ Годишният отчет на ПДИ не дава просто статистика, а и информация за действителните истории и каузи, които сме водили – от строителството на водопроводи в Омуртаг и Севлиево, до решения по отношение на замърсяване на Черно море и данни за здравословното положение на чиновници в АЕЦ Козлодуй “, изясни пред Дарик юрист Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ. По думите му, това са образци за това по какъв начин жители и организации могат да влияят върху институциите и да изискват отчетност и дейности по действителни проблеми.
Докладът приключва с 12 съответни рекомендации – от присъединение към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до публични документи, до ограничение на неоправданите отводи по аргументи, свързани с персонални данни или класифицирана информация.
През 2024 година достъпът до информация в България остава постоянен и настоящ инструмент за надзор и отчетност, регистрират още от Програмата. Общественият интерес към прозрачността се резервира, а институциите – въпреки с друга интензивност – не престават да ползват закона.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




