Надеждите и страховете не се оправдаха: ръстът на заплатите в Европа остава анемичен
Прогнозите за забележителен растеж на заплатите в еврозоната преобладаваха диалозите измежду консервативните централни банкери в последните седмици, а самите те призоваваха за понижаване на тласъците, написа Reuters.
Опасенията са, че актуалната висока инфлация, даже да е краткотрайна, ще принуди фирмите да усилят заплатите, което от своя страна ще подхрани в допълнение покачване на цените поради увеличеното търсене.
На пръв взор този боязън не е голословен. Подобна серпантина е покачвала инфлацията до непредвидени върхове в предишното, най-видимо през 70-те. Ако това се случи, инфлацията ще застане устойчиво над задачата на Европейската централна банка от два % и от своя страна ще я принуди да затегне паричните условия след години на невиждани тласъци.
Засега обаче няма доказателства — от данните за заплатите през трендовете на пазара на труда до настояванията на синдикалните организации — които да поддържат тези опасения.
Растежът на заплатите остава болнав, въпреки и част от данните да не дават най-ясната картина поради пандемията. Но настояванията на синдикалните организации не впечатляват: изключително посред регистрираната инфлация в размер на 4,1 %.
Някои браншове, където най-вече липсват квалифицирани фрагменти, изпъкват. В немската строителна промишленост растежът на заплатите ще е 3,4 % следващата година, а при търговията на дребно 2,2 %. Но защото инфлацията евентуално ще се резервира над 2 % следващата година, то покачването е, в най-хубавия случай, умерено.
Контрастът сред Европа и Съединени американски щати е забележим. През предишното тримесечие разноските за труд нарастват с най-голям ритъм от 2001 година насам, защото фирмите усилват заплатите поради дефицита на чиновници.
Но в Германия, евентуално най-силният пазар на труда в Европа, покачванията наподобява остават сред 1,5 % и 2,5 %, което даже е прекомерно невисок растеж, с цел да се резервира инфлацията към 2 %, съгласно икономисти. Преди пандемията растежът на разноските за труд в еврозоната бе 2-3 %, а инфлацията бе надалеч от задачата на ЕЦБ.
Една от аргументите е, че синдикалните организации се насочват все по-често към други придобивки — повече свободно време или повече сигурност на работното място.
Самият пазар на труда към момента не се е възстановил от пандемията. Заетостта е под равнищата от преди рецесията, направените часове са с четири процента по-малко, а 2,5 млн. души към момента получават поддръжка от страната. Някои икономисти показват, че растеж в заплатите е добре пристигнал. " Не би трябвало да се тормозим, в случай че забележим знаци за еднократен догонване при заплатите следващата година ", сподели членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета.
Опасенията са, че актуалната висока инфлация, даже да е краткотрайна, ще принуди фирмите да усилят заплатите, което от своя страна ще подхрани в допълнение покачване на цените поради увеличеното търсене.
На пръв взор този боязън не е голословен. Подобна серпантина е покачвала инфлацията до непредвидени върхове в предишното, най-видимо през 70-те. Ако това се случи, инфлацията ще застане устойчиво над задачата на Европейската централна банка от два % и от своя страна ще я принуди да затегне паричните условия след години на невиждани тласъци.
Засега обаче няма доказателства — от данните за заплатите през трендовете на пазара на труда до настояванията на синдикалните организации — които да поддържат тези опасения.
Растежът на заплатите остава болнав, въпреки и част от данните да не дават най-ясната картина поради пандемията. Но настояванията на синдикалните организации не впечатляват: изключително посред регистрираната инфлация в размер на 4,1 %.
Някои браншове, където най-вече липсват квалифицирани фрагменти, изпъкват. В немската строителна промишленост растежът на заплатите ще е 3,4 % следващата година, а при търговията на дребно 2,2 %. Но защото инфлацията евентуално ще се резервира над 2 % следващата година, то покачването е, в най-хубавия случай, умерено.
Контрастът сред Европа и Съединени американски щати е забележим. През предишното тримесечие разноските за труд нарастват с най-голям ритъм от 2001 година насам, защото фирмите усилват заплатите поради дефицита на чиновници.
Но в Германия, евентуално най-силният пазар на труда в Европа, покачванията наподобява остават сред 1,5 % и 2,5 %, което даже е прекомерно невисок растеж, с цел да се резервира инфлацията към 2 %, съгласно икономисти. Преди пандемията растежът на разноските за труд в еврозоната бе 2-3 %, а инфлацията бе надалеч от задачата на ЕЦБ.
Една от аргументите е, че синдикалните организации се насочват все по-често към други придобивки — повече свободно време или повече сигурност на работното място.
Самият пазар на труда към момента не се е възстановил от пандемията. Заетостта е под равнищата от преди рецесията, направените часове са с четири процента по-малко, а 2,5 млн. души към момента получават поддръжка от страната. Някои икономисти показват, че растеж в заплатите е добре пристигнал. " Не би трябвало да се тормозим, в случай че забележим знаци за еднократен догонване при заплатите следващата година ", сподели членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ