Прогнозите сочат, че до 2040 година, а според мен и

Прогнозите сочат, че до 2040 година, а съгласно мен и по-рано, хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) ще се подреди измежду първите пет аргументи за смъртност в света. Това сподели пред БНР нефроложката доктор Ивелина Маринова от Клиниката по нефрология и трансплантации към УМБАЛ „ Александровска “. Тя сложи акцент върху смисъла на профилактичните прегледи и ранната диагностика на бъбречните болести, която постоянно се подценява.

По думите й, бъбреците са извънредно образован орган, който може да работи на 90% изгубен потенциал, без да демонстрира признаци.

„ Точно неналичието на признаци затруднява ранното разкриване на бъбречните болести, а пациентите постоянно схващат за казуса едвам в напреднал етап, когато лечебните ни варианти са лимитирани “, сподели доктор Маринова.

Специалистката предложи хора без съпътстващи болести един път годишно да си вършат профилактични лабораторни проучвания, които включват кръвни и уринни проби, както и ехография, с цел да може да се оцени положението на бъбреците.

При пациенти с артериална хипертония или захарен диабет вид 2 обаче контролът би трябвало да бъде доста по-стриктен, предложи доктор Маринова.

Тя уточни, че няма еднопосочен отговор на въпроса какъв брой течности би трябвало да се одобряват дневно, с цел да бъдат здрави бъбреците, и посочи, че това зависи от пола, възрастта, питателните привички, климатичната среда. Нефроложката бе безапелационна, че е значимо да се сменя типът на водата – трапезна, изворна, минерална, и да не се прекалява със солта. 

Д-р Маринова означи още, че систематичната приложимост на алкохол е рискова и води до дехидратация, а систематичната корист с високопротеинови диети крие съществени рискове. Също по този начин тя прикани за ограничение на използването на болкоуспокояващи – добре познатите нестероидни противовъзпалителни средства, защото те не са безвредни за бъбреците.