ГЕРБ с 20 мандата над „Промяната“
Прогноза на проф. Михаил Константинов, особено за Труд NEWS за разпределение на депутатите в 48-ото Народно събрание
Тройна коалиция сред сътрудниците от 47-ия парламент не събира 121 депутати
Има Такъв Народ влиза единствено при осемпартиен парламент
Една седмица преди предварителните парламентарни избори на 2 октомври има единствено две по-засукани интриги: с какъв брой ще завоюва ГЕРБ и какъв брой и кои партии ще влязат в 48-то Народно заседание. Това разяснява пред Труд NEWS математикът проф. Михаил Константинов. След отчитане на оповестени към този момент данни от социологически изследвания и предвид на възможното гласоподаване в чужбина, проф. Константинов сподели, че се обрисуват три вероятни парламентарни конфигурации - надлежно с 8, 7 и 6 политически обединения.
При седем и осемпартиен парламент ГЕРБ ще има с 20 депутати повече от “Продължаваме смяната ” (ПП), а при шестпартиен парламент - с 22 повече. “Има подобен народ ” е на санитарния най-малко и имат късмет да са част от идващия парламент само, в случай че за него се класират осем обединения. Прогнозата на проф. Константинов е, че биха имали 11 депутати. Според изчисленията му Българска социалистическа партия са близо до мандатите си от 47-ото Народно събрание, в което имаха 26 народни представители.
“Възраждане ” се обрисуват като четвърта политическа мощ. Това е партията, която се чака да удвои резултата си от ноември предходната година.
При “Продължаваме смяната ” прогнозата е за значителен спад на мандатите. От 67 в предходното Народно събрание, в този момент максимумът е 51, при шестпартиен парламент и 46 - при осемпартиен.
Партията на Стефан Янев при шест обединения в Народното събрание не влиза, а при останалите два разновидността би имала 12 народни представители.
Обединението “Демократична България ” бележи дребен растеж на мандатите - от 16 на 20 (при 8 обединения в НС).
ПП+БСП+ДБ в нито един от трите разновидността не образуват болшинство - при 6 партии в Народно събрание събират 100 депутати, при 7 партии в Народно събрание - 95, а при 8 - 90. От “Продължаваме смяната ” оповестиха, че в случай че трите партии не съберат 121 депутати, отиваме на нови избори.
Евентуална обединения ГЕРБ + Политическа партия би събрала болшинство от 124-ма депутати единствено при шестпартиен парламент. Коалицията ГЕРБ + Политическа партия ще се случи, в случай че обстановката в Украйна внезапно се утежни, а тя отива точно натам, разяснява проф. Михаил Константинов. “Тогава от Посолството внезапно ще ни набият канчетата по този начин, че на политиците ще им се отбрулят ушите. И тогава ще има “няма не желая, няма недей... ”, сподели още математикът.
Интересната композиция ГЕРБ + Движение за права и свободи + “Възраждане ” при всеки парламент има болшинство от 127 до 140 депутати. “Но такава коалиция не се обрисува. Засега ”, бе коментарът на проф. Константинов.
Според изследване на “Естат ” 8 партии влизат в 48-то НС
Българска социалистическа партия падна до пето място
На ръба са “Български напредък ” и Има Такъв Народ
Ново социологическо изследване на организация “ЕСТАТ ” демонстрира, че 8 партии ще влязат в идващия парламент.
ГЕРБ-СДС ще получат 26.1% от гласовете на 2 октомври, “Продължаваме смяната ” са втори с 16.8%, на трето място е Движение за права и свободи с 10.3%, с две стотни по-малко са “Възраждане ” - 10.1%. С 9.3% Българска социалистическа партия са пети, следвани от “Демократична България ” с 6.9%. “Български напредък ” и ИТН са към 4-процентовта преграда за влизане в Народното събрание, надлежно с 4.8% и 4.2%.
Това сочи Национално представително проучване на обществено-политическите настройки на организация “Естат ”, което е извършено със лично финансиране измежду 1005 пълнолетни жители в интервала сред 10 и 17 септември т. година,
Според разбор на организацията цялостна изясненост има само във връзка с първото място на ГЕРБ. Втората позиция на Политическа партия, съгласно данните, също наподобява сигурна, само че загуба на поддръжка за тях в последните дни на акцията, както и прикрит избор или прилив към Възраждане, могат да доведат до разбъркване.
Изследването демонстрира, че идващият парламент ще е мощно фрагментиран, без значение дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното постоянно ръководство на четворната коалиция - Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ ще бъдат надалеч от болшинство, а за партията на Борисов, даже като първа мощ, ще е доста мъчно да откри допустими сътрудници за сформиране на кабинет.
По 35 на 100 от интервюираните считат, че няма да се сформира или че ще се сформира постоянно държавно управление след изборите на 2 октомври. 30 на 100 не могат да преценяват.
Предстоящите избори попадат в извънредно отрицателен събитиен подтекст, което образува чувството, че от вота зависи малко или нищо, разясняват още от “Естат ”. Посланията на политическите сили са слаби, а акцията е вяла и като разследване гласоподавателите ще гласоподават не за най-хубавата, а за минимум неприятната опция. Това неизбежно ще се отрази на интензивността, която така и така бележи негативен тренд - от 50 на 100 през април предходната година, до 40 на 100 през ноември.
Данните дават съображение да се чака интензивност в границите на 2,2 - 2,5 милиона гласоподаватели, което прави сред 33 и 38 на 100 от всички, имащи право на глас, в това число гласуващите в чужбина. Прагът за влизане в Народното събрание също ще бъде рекордно невисок - сред 90 и 100 хиляди гласа.
Стратегически институт за национални политики и хрумвания: ГЕРБ/СДС - 24,5%, Политическа партия - 16,6%, Движение за права и свободи - 13,8%
Фрагментиран парламент, слаба възможност за устойчиво болшинство и сформиране на постоянно държавно управление
ГЕРБ-СДС се обрисува като първа политическа мощ с 24,5%, а “Продължаваме смяната ” изостават с близо 8 процентни пункта (16,6%). Трета политическа мощ е Движение за права и свободи (13,8%), четвърта “Възраждане ” (12,1%). Следват: Българска социалистическа партия (9,7%), Демократична България (7,8%), “Има подобен народ ” (4,6%), “Български напредък ” (4,1%). Това демонстрират резултатите от проучване на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), извършено в интервала 16-21 септември 2022 година
Интервюирани са директно “лице в лице ” в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Електоралните настройки
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели - сред 12 и 15 на 100. Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.
Под линията на 4-процентовия предел личат имената на още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: “Изправи се България ” (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева.
Потенциалните участници в идващия парламент може да се групират на два типа: обединения с капацитет за възходяща поддръжка и обединения със спадаща електорална поддръжка. Към първата група се отнасят “Възраждане ”, “Демократична България ” и ГЕРБ-СДС, а към втората - “Продължаваме смяната ” и “БСП за България ”. При останалите партии не се следят ясно изразени придвижвания в едната или другата посока.
Избирателната интензивност
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.
Избирателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало - без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
Разпределението на мандатите
Дали идващото Народно заседание ще се сформира от 6, 7 или 8 политически фракции не е от голяма важност за отговора на най-важния въпрос - допустимо ли е образуването на устойчиво и стабилно парламентарно болшинство и съставянето на постоянно държавно управление? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно показани политически сили болшинство този път ще имат така наречен “партии на статуквото ” (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс “Възраждане ”, а е напълно ясно, че коалиция сред тези три обединения е невъзможна, а с тях - нежелана. По-точно е да назовем това болшинство “блокиращо ”, защото няма да разреши на така наречен “партии на смяната ” (ПП, Българска социалистическа партия и ДБ) да реализират оповестената си цел - най-малко 121 депутатски мандата, даже и да причислят към своята възможна коалиция и останалите две политически сили (ИТН и “Български напредък ”), в случай че те съумеят да прекрачат парламентарния предел.
Накратко - възможностите за развръзка на политическата рецесия не наподобяват обещаващи. Единствена опция остава “широка коалиция ” сред партиите на “промяната ” и на “статуквото ” или на части от тях, само че това не проличава, че може да се случи, в случай че за ориентир ни служат предизборните послания.
Тройна коалиция сред сътрудниците от 47-ия парламент не събира 121 депутати
Има Такъв Народ влиза единствено при осемпартиен парламент
Една седмица преди предварителните парламентарни избори на 2 октомври има единствено две по-засукани интриги: с какъв брой ще завоюва ГЕРБ и какъв брой и кои партии ще влязат в 48-то Народно заседание. Това разяснява пред Труд NEWS математикът проф. Михаил Константинов. След отчитане на оповестени към този момент данни от социологически изследвания и предвид на възможното гласоподаване в чужбина, проф. Константинов сподели, че се обрисуват три вероятни парламентарни конфигурации - надлежно с 8, 7 и 6 политически обединения.
При седем и осемпартиен парламент ГЕРБ ще има с 20 депутати повече от “Продължаваме смяната ” (ПП), а при шестпартиен парламент - с 22 повече. “Има подобен народ ” е на санитарния най-малко и имат късмет да са част от идващия парламент само, в случай че за него се класират осем обединения. Прогнозата на проф. Константинов е, че биха имали 11 депутати. Според изчисленията му Българска социалистическа партия са близо до мандатите си от 47-ото Народно събрание, в което имаха 26 народни представители.
“Възраждане ” се обрисуват като четвърта политическа мощ. Това е партията, която се чака да удвои резултата си от ноември предходната година.
При “Продължаваме смяната ” прогнозата е за значителен спад на мандатите. От 67 в предходното Народно събрание, в този момент максимумът е 51, при шестпартиен парламент и 46 - при осемпартиен.
Партията на Стефан Янев при шест обединения в Народното събрание не влиза, а при останалите два разновидността би имала 12 народни представители.
Обединението “Демократична България ” бележи дребен растеж на мандатите - от 16 на 20 (при 8 обединения в НС).
ПП+БСП+ДБ в нито един от трите разновидността не образуват болшинство - при 6 партии в Народно събрание събират 100 депутати, при 7 партии в Народно събрание - 95, а при 8 - 90. От “Продължаваме смяната ” оповестиха, че в случай че трите партии не съберат 121 депутати, отиваме на нови избори.
Евентуална обединения ГЕРБ + Политическа партия би събрала болшинство от 124-ма депутати единствено при шестпартиен парламент. Коалицията ГЕРБ + Политическа партия ще се случи, в случай че обстановката в Украйна внезапно се утежни, а тя отива точно натам, разяснява проф. Михаил Константинов. “Тогава от Посолството внезапно ще ни набият канчетата по този начин, че на политиците ще им се отбрулят ушите. И тогава ще има “няма не желая, няма недей... ”, сподели още математикът.
Интересната композиция ГЕРБ + Движение за права и свободи + “Възраждане ” при всеки парламент има болшинство от 127 до 140 депутати. “Но такава коалиция не се обрисува. Засега ”, бе коментарът на проф. Константинов.
Според изследване на “Естат ” 8 партии влизат в 48-то НС
Българска социалистическа партия падна до пето място
На ръба са “Български напредък ” и Има Такъв Народ
Ново социологическо изследване на организация “ЕСТАТ ” демонстрира, че 8 партии ще влязат в идващия парламент.
ГЕРБ-СДС ще получат 26.1% от гласовете на 2 октомври, “Продължаваме смяната ” са втори с 16.8%, на трето място е Движение за права и свободи с 10.3%, с две стотни по-малко са “Възраждане ” - 10.1%. С 9.3% Българска социалистическа партия са пети, следвани от “Демократична България ” с 6.9%. “Български напредък ” и ИТН са към 4-процентовта преграда за влизане в Народното събрание, надлежно с 4.8% и 4.2%.
Това сочи Национално представително проучване на обществено-политическите настройки на организация “Естат ”, което е извършено със лично финансиране измежду 1005 пълнолетни жители в интервала сред 10 и 17 септември т. година,
Според разбор на организацията цялостна изясненост има само във връзка с първото място на ГЕРБ. Втората позиция на Политическа партия, съгласно данните, също наподобява сигурна, само че загуба на поддръжка за тях в последните дни на акцията, както и прикрит избор или прилив към Възраждане, могат да доведат до разбъркване.
Изследването демонстрира, че идващият парламент ще е мощно фрагментиран, без значение дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното постоянно ръководство на четворната коалиция - Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ ще бъдат надалеч от болшинство, а за партията на Борисов, даже като първа мощ, ще е доста мъчно да откри допустими сътрудници за сформиране на кабинет.
По 35 на 100 от интервюираните считат, че няма да се сформира или че ще се сформира постоянно държавно управление след изборите на 2 октомври. 30 на 100 не могат да преценяват.
Предстоящите избори попадат в извънредно отрицателен събитиен подтекст, което образува чувството, че от вота зависи малко или нищо, разясняват още от “Естат ”. Посланията на политическите сили са слаби, а акцията е вяла и като разследване гласоподавателите ще гласоподават не за най-хубавата, а за минимум неприятната опция. Това неизбежно ще се отрази на интензивността, която така и така бележи негативен тренд - от 50 на 100 през април предходната година, до 40 на 100 през ноември.
Данните дават съображение да се чака интензивност в границите на 2,2 - 2,5 милиона гласоподаватели, което прави сред 33 и 38 на 100 от всички, имащи право на глас, в това число гласуващите в чужбина. Прагът за влизане в Народното събрание също ще бъде рекордно невисок - сред 90 и 100 хиляди гласа.
Стратегически институт за национални политики и хрумвания: ГЕРБ/СДС - 24,5%, Политическа партия - 16,6%, Движение за права и свободи - 13,8%
Фрагментиран парламент, слаба възможност за устойчиво болшинство и сформиране на постоянно държавно управление
ГЕРБ-СДС се обрисува като първа политическа мощ с 24,5%, а “Продължаваме смяната ” изостават с близо 8 процентни пункта (16,6%). Трета политическа мощ е Движение за права и свободи (13,8%), четвърта “Възраждане ” (12,1%). Следват: Българска социалистическа партия (9,7%), Демократична България (7,8%), “Има подобен народ ” (4,6%), “Български напредък ” (4,1%). Това демонстрират резултатите от проучване на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), извършено в интервала 16-21 септември 2022 година
Интервюирани са директно “лице в лице ” в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Електоралните настройки
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели - сред 12 и 15 на 100. Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.
Под линията на 4-процентовия предел личат имената на още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: “Изправи се България ” (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева.
Потенциалните участници в идващия парламент може да се групират на два типа: обединения с капацитет за възходяща поддръжка и обединения със спадаща електорална поддръжка. Към първата група се отнасят “Възраждане ”, “Демократична България ” и ГЕРБ-СДС, а към втората - “Продължаваме смяната ” и “БСП за България ”. При останалите партии не се следят ясно изразени придвижвания в едната или другата посока.
Избирателната интензивност
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.
Избирателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало - без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
Разпределението на мандатите
Дали идващото Народно заседание ще се сформира от 6, 7 или 8 политически фракции не е от голяма важност за отговора на най-важния въпрос - допустимо ли е образуването на устойчиво и стабилно парламентарно болшинство и съставянето на постоянно държавно управление? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно показани политически сили болшинство този път ще имат така наречен “партии на статуквото ” (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс “Възраждане ”, а е напълно ясно, че коалиция сред тези три обединения е невъзможна, а с тях - нежелана. По-точно е да назовем това болшинство “блокиращо ”, защото няма да разреши на така наречен “партии на смяната ” (ПП, Българска социалистическа партия и ДБ) да реализират оповестената си цел - най-малко 121 депутатски мандата, даже и да причислят към своята възможна коалиция и останалите две политически сили (ИТН и “Български напредък ”), в случай че те съумеят да прекрачат парламентарния предел.
Накратко - възможностите за развръзка на политическата рецесия не наподобяват обещаващи. Единствена опция остава “широка коалиция ” сред партиите на “промяната ” и на “статуквото ” или на части от тях, само че това не проличава, че може да се случи, в случай че за ориентир ни служат предизборните послания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ