Проф. д-р Мария Стаевска: Тежката астма не е мит
Профил: ПРОФ. Д-Р МАРИЯ СТАЕВСКА, дм е експерт по вътрешни заболявания и алерголог. От 2016 година е началник на Катедрата по алергология към Медицинския университет - София, от 2017 година е шеф на Клиниката по клинична алергология към Университетска болница " Александровска ". От 2019 година е ръководител на Българското сдружение по алергология. Завършила е медицина в Медицинския университет - София, докторската й дисертация е за лекуването на тежката хронична уртикария. Успешно е минала образования по имуногенетика за преподаватели по алергология в институт " Пастьор ", Париж, Франция, по алергология - в Медицинския университет в Безансон, Франция; по медикаментозна алергия за алерголози - в Медицински университет - Лодц, Полша, и мн. други Профил: ПРОФ. Д-Р МАРИЯ СТАЕВСКА, дм е експерт по вътрешни заболявания и алерголог. От 2016 година е началник на Катедрата по алергология към Медицинския университет - София, от 2017 година е шеф на Клиниката по клинична алергология към Университетска болница " Александровска ". От 2019 година е ръководител на Българското сдружение по алергология. Завършила е медицина в Медицинския университет - София, докторската й дисертация е за лекуването на тежката хронична уртикария. Успешно е минала образования по имуногенетика за преподаватели по алергология в институт " Пастьор ", Париж, Франция, по алергология - в Медицинския университет в Безансон, Франция; по медикаментозна алергия за алерголози - в Медицински университет - Лодц, Полша, и мн. други Какво заболяване е астмата и по какви признаци се разпознава?
Бронхиалната астма е една от най-честите и най-социалнозначими заболявания в региона на алергологията. Реално тя е най-честата хронична болест в детска възраст и една от най-честите при възрастни. Тя е хронично алергично инфектиране на белите дробове, реакция на организма против избран алерген, и извънредно значимо заболяване от позиция на това, че евентуално може да докара до смъртен излаз, в случай че остане нелекувано. Скоро беше оповестен отчет на британската Национална здравна работа със заглавие " Защо към момента астмата убива? ". Откакто има модерно лекуване на астмата, към 70-те години на предишния век, има извънредно огромна еволюция в разбирането и лекуването на тази болест. Първоначално се е считало, че астмата е някакъв тип невроза, при която хора получават припадък на зной. След това учените откриват, че няма неврогенна основа, а конвулсия на мускулатурата на дихателните пътища. Затова и първото лекуване на болестта е било с медикаменти, които овладяват пристъпа, като отпускат бронхиалната мускулатура. След това учените са научили, че с цел да се получи този конвулсия, има налично подлежащо инфектиране на дихателните пътища. Дробовете са като една рана, която се нервира от всичко - леден въздух, нечист въздух, дъждовно време, повреждане на времето, мощни миризми, цигарен пушек, стрес. Всичко това може да провокира утежняване. Това води и до изява на признаците на астмата - свирене в гърдите, стягане в гърдите, удължено издишване, чувство за липса на въздух.
Основното в определението за бронхиалната астма е в действителност това инфектиране на бронхиалната лигавица, което не е просто еднократен конвулсия. Защо е доста значимо един път диагностицирана, астмата да се лекува допустимо най-рано - тъй като след всяка рана остава белег, който към този момент не можем да третираме. Астмата, в случай че не бъде лекувана вярно, може да се трансформира в хронична обструктивна белодробна болест, при която опциите ни са доста лимитирани. Затова актуалната терапия на болестта по рекомендациите на световната самодейност за лекуване на астма GINA са на напълно ранен стадий болестта да се лекува с инхалаторни кортикостероиди, комбинирани с медикаменти, разширяващи бронхите, които освен отпускат мускулатурата, само че по едно и също време с това третират възпалението, с цел да не реагира мускулатурата по този патогенен метод.
Асмата, както споделих, е най-честата болест в ранна детска възраст и нормално е вирус-индуцирана. Много постоянно при вирусни инфекции децата имат и свирене в гърдите, зной, дразнеща кашлица.
Реклама
Двата огромни вида астма са астма с ранно начало и астма с късно начало. Астмата с ранно начало е детската астма, която постоянно при потегляне на учебно заведение изчезва. Това е много публикувано в обществеността с израза " астмата, която се израства ". За страдание обаче това не всеки път е по този начин. При една част от децата, при които първо възпалението е почнало разследване на вирусна зараза, идната стъпка е да се алергизират и да развият така наречен атопична или алергична астма, която зависи от алергените - полени, най-много домакински прахуляк. Тази астма датира от ранна детска възраст и си остава за цялостен живот.
Съществува ли профилактика на астмата?
Да, имунотерапия като тип вторична профилактика, при която организмът се приучава да не развива алергична реакция към алергените, да вземем за пример домакински прахуляк.
Какво съставлява астмата с късно начало?
Астма, която се развива в по-зряла възраст, доста постоянно даже след 40 години. В тази група е една от най-тежките астми - така наречен триадна астма, която съчетава зной, носни полипи и нетърпимост към ацетилсилицилова киселина и цялата група нестероидни противовъзпалителни средства. Тези три признака не всеки път се развиват по едно и също време. Най-често първо се появяват полипите, след това задухът и най-после - непоносимостта към медикаментите, които до този миг пациентите са приемали без никакъв проблем, а в този момент те им работят толкоз тежко, че съвсем са способни да ги убият. Доскоро беше неразбираемо за какво, без да има алерген, може да съществува еозинофилно инфектиране в дихателните пътища. Стана ясно, че съществуват едни кафези на имунната система, които могат да задействат еозинофилите, които са основните кафези на възпалението при астма. Наранената лигавица, наранените епителни кафези от разнообразни фактори от околната среда - нечист въздух, вируси, бактерии, гъбички, алергени, могат да подтикват производството на възпалителни посредници, които сигнализират имунната система и по този начин се подтиква инфектиране на дихателните пътища. Тази астма нормално има тежко протичане с утежнявания и по-чести признаци като зной, нощни събуждания, ограничeна физическа интензивност и усложнения при осъществяване на ежедневни действия. Най-често при нея се стига до честа или напряко непрекъсната приложимост на систематични кортикостероиди. Пациенти, при които астмата протича по този метод, следва да посетят център за лекуване на тежка астма. Тези центрове са общо шест в България, един от тях е Клиниката по алергология на Александровска болница, в която ние наблюдаваме най-вече пациенти с тежка астма в България.
Колко пациенти с тежка астма се наблюдават при вас годишно?
Около 300 пациенти с тежка астма се лекуват при нас годишно. Общият брой на пациентите с астма е към 400 000. През нашата клиника годишно минават към 1600 заболели, през кабинетите - към 5000 пациенти. Искам да отбележа, че преди години болните от астма са лежали дълго в болница, непрестанно са били одобрявани, с цел да се овладее следващият припадък. След огромната гражданска война с появяването на комбинираните инхалаторни лекарства внезапно понижа приемът на пациенти с астма в болница. Съвременното лекуване на астма може да обезпечи съвсем изцяло естествен живот на пациента, в случай че той го приема постоянно.
Реклама Безвредна ли е използването на кортикостероиди, пациентите тормозят ли се от тях?
Наистина има един боязън у пациентите " да не стигнат до помпа ", да не желаят инхалатор, тъй като ги е боязън от кортикостероидите. Това е доста неверно мислене, което води пациентите до това да подценяват заболяването, да се мъчат да я лекуват с диети и с дихателна гимнастики. Това, че няма лекуване, сигурно ще докара до задълбочаване на възпалението в белите дробове и в края на краищата посещаване в Спешен център или хоспитализация, в хода на които се получава доста огромно количество систематичен кортизон. Стига се до парадокса - страхът от кортикостероиди в края на краищата води до лекуване с високи дози систематични кортикостероиди, т.е. венозно приложени или с таблетки. В тези незабавни обстановки не може да се мисли за вредата от систематичните кортикостероиди, тъй като става дума за избавяне на живота на пациента.
Революцията, в която кортизонът стана местен с инхалаторно приложение, е съпроводена с дребна, само че основна смяна в молекулата, в следствие от което приложението е обвързвано с по-благоприятен профил на сигурност. Действително комбинираните медикаменти извадиха пациентите от болничното заведение.
Виждала съм пациенти в доста тежко положение с безумна кортикофобия към използването на инхалаторните кортикостероиди, което е клинично голословно. Притесняват ме и другите маркетингови внушения на разнообразни производители на хранителни добавки и хомеопатия, че техните артикули лекуват астма или по какъв начин " всичко ще се оправи, като унищожите паразитите в организма ". Но в случай че извадим цялата тази група на погрешно лекувани или просто нелекувани, без значение че медикаментите са безвъзмездни, остават такива пациенти, при които инхалаторното лекуване в действителност не може да поддържа астмата в надзор.
Става дума за към 3.5-4% от астматиците, които, макар че се лекуват вярно, макар че имат доста значимата добра техника на потребление на инхалаторите, все пак не се усещат добре, непрестанно имат пристъпи и положението им непрестанно се утежнява. Тежката астма към този момент в действителност изисква в допълнение лекуване. Досега това ставаше с орални и систематични кортикостериоди. Те обаче имат тежки странични резултати.
Бронхиалната астма е една от най-честите и най-социалнозначими заболявания в региона на алергологията. Реално тя е най-честата хронична болест в детска възраст и една от най-честите при възрастни. Тя е хронично алергично инфектиране на белите дробове, реакция на организма против избран алерген, и извънредно значимо заболяване от позиция на това, че евентуално може да докара до смъртен излаз, в случай че остане нелекувано. Скоро беше оповестен отчет на британската Национална здравна работа със заглавие " Защо към момента астмата убива? ". Откакто има модерно лекуване на астмата, към 70-те години на предишния век, има извънредно огромна еволюция в разбирането и лекуването на тази болест. Първоначално се е считало, че астмата е някакъв тип невроза, при която хора получават припадък на зной. След това учените откриват, че няма неврогенна основа, а конвулсия на мускулатурата на дихателните пътища. Затова и първото лекуване на болестта е било с медикаменти, които овладяват пристъпа, като отпускат бронхиалната мускулатура. След това учените са научили, че с цел да се получи този конвулсия, има налично подлежащо инфектиране на дихателните пътища. Дробовете са като една рана, която се нервира от всичко - леден въздух, нечист въздух, дъждовно време, повреждане на времето, мощни миризми, цигарен пушек, стрес. Всичко това може да провокира утежняване. Това води и до изява на признаците на астмата - свирене в гърдите, стягане в гърдите, удължено издишване, чувство за липса на въздух.
Основното в определението за бронхиалната астма е в действителност това инфектиране на бронхиалната лигавица, което не е просто еднократен конвулсия. Защо е доста значимо един път диагностицирана, астмата да се лекува допустимо най-рано - тъй като след всяка рана остава белег, който към този момент не можем да третираме. Астмата, в случай че не бъде лекувана вярно, може да се трансформира в хронична обструктивна белодробна болест, при която опциите ни са доста лимитирани. Затова актуалната терапия на болестта по рекомендациите на световната самодейност за лекуване на астма GINA са на напълно ранен стадий болестта да се лекува с инхалаторни кортикостероиди, комбинирани с медикаменти, разширяващи бронхите, които освен отпускат мускулатурата, само че по едно и също време с това третират възпалението, с цел да не реагира мускулатурата по този патогенен метод.
Асмата, както споделих, е най-честата болест в ранна детска възраст и нормално е вирус-индуцирана. Много постоянно при вирусни инфекции децата имат и свирене в гърдите, зной, дразнеща кашлица.
Реклама
Двата огромни вида астма са астма с ранно начало и астма с късно начало. Астмата с ранно начало е детската астма, която постоянно при потегляне на учебно заведение изчезва. Това е много публикувано в обществеността с израза " астмата, която се израства ". За страдание обаче това не всеки път е по този начин. При една част от децата, при които първо възпалението е почнало разследване на вирусна зараза, идната стъпка е да се алергизират и да развият така наречен атопична или алергична астма, която зависи от алергените - полени, най-много домакински прахуляк. Тази астма датира от ранна детска възраст и си остава за цялостен живот.
Съществува ли профилактика на астмата?
Да, имунотерапия като тип вторична профилактика, при която организмът се приучава да не развива алергична реакция към алергените, да вземем за пример домакински прахуляк.
Какво съставлява астмата с късно начало?
Астма, която се развива в по-зряла възраст, доста постоянно даже след 40 години. В тази група е една от най-тежките астми - така наречен триадна астма, която съчетава зной, носни полипи и нетърпимост към ацетилсилицилова киселина и цялата група нестероидни противовъзпалителни средства. Тези три признака не всеки път се развиват по едно и също време. Най-често първо се появяват полипите, след това задухът и най-после - непоносимостта към медикаментите, които до този миг пациентите са приемали без никакъв проблем, а в този момент те им работят толкоз тежко, че съвсем са способни да ги убият. Доскоро беше неразбираемо за какво, без да има алерген, може да съществува еозинофилно инфектиране в дихателните пътища. Стана ясно, че съществуват едни кафези на имунната система, които могат да задействат еозинофилите, които са основните кафези на възпалението при астма. Наранената лигавица, наранените епителни кафези от разнообразни фактори от околната среда - нечист въздух, вируси, бактерии, гъбички, алергени, могат да подтикват производството на възпалителни посредници, които сигнализират имунната система и по този начин се подтиква инфектиране на дихателните пътища. Тази астма нормално има тежко протичане с утежнявания и по-чести признаци като зной, нощни събуждания, ограничeна физическа интензивност и усложнения при осъществяване на ежедневни действия. Най-често при нея се стига до честа или напряко непрекъсната приложимост на систематични кортикостероиди. Пациенти, при които астмата протича по този метод, следва да посетят център за лекуване на тежка астма. Тези центрове са общо шест в България, един от тях е Клиниката по алергология на Александровска болница, в която ние наблюдаваме най-вече пациенти с тежка астма в България.
Колко пациенти с тежка астма се наблюдават при вас годишно?
Около 300 пациенти с тежка астма се лекуват при нас годишно. Общият брой на пациентите с астма е към 400 000. През нашата клиника годишно минават към 1600 заболели, през кабинетите - към 5000 пациенти. Искам да отбележа, че преди години болните от астма са лежали дълго в болница, непрестанно са били одобрявани, с цел да се овладее следващият припадък. След огромната гражданска война с появяването на комбинираните инхалаторни лекарства внезапно понижа приемът на пациенти с астма в болница. Съвременното лекуване на астма може да обезпечи съвсем изцяло естествен живот на пациента, в случай че той го приема постоянно.
Реклама Безвредна ли е използването на кортикостероиди, пациентите тормозят ли се от тях?
Наистина има един боязън у пациентите " да не стигнат до помпа ", да не желаят инхалатор, тъй като ги е боязън от кортикостероидите. Това е доста неверно мислене, което води пациентите до това да подценяват заболяването, да се мъчат да я лекуват с диети и с дихателна гимнастики. Това, че няма лекуване, сигурно ще докара до задълбочаване на възпалението в белите дробове и в края на краищата посещаване в Спешен център или хоспитализация, в хода на които се получава доста огромно количество систематичен кортизон. Стига се до парадокса - страхът от кортикостероиди в края на краищата води до лекуване с високи дози систематични кортикостероиди, т.е. венозно приложени или с таблетки. В тези незабавни обстановки не може да се мисли за вредата от систематичните кортикостероиди, тъй като става дума за избавяне на живота на пациента.
Революцията, в която кортизонът стана местен с инхалаторно приложение, е съпроводена с дребна, само че основна смяна в молекулата, в следствие от което приложението е обвързвано с по-благоприятен профил на сигурност. Действително комбинираните медикаменти извадиха пациентите от болничното заведение.
Виждала съм пациенти в доста тежко положение с безумна кортикофобия към използването на инхалаторните кортикостероиди, което е клинично голословно. Притесняват ме и другите маркетингови внушения на разнообразни производители на хранителни добавки и хомеопатия, че техните артикули лекуват астма или по какъв начин " всичко ще се оправи, като унищожите паразитите в организма ". Но в случай че извадим цялата тази група на погрешно лекувани или просто нелекувани, без значение че медикаментите са безвъзмездни, остават такива пациенти, при които инхалаторното лекуване в действителност не може да поддържа астмата в надзор.
Става дума за към 3.5-4% от астматиците, които, макар че се лекуват вярно, макар че имат доста значимата добра техника на потребление на инхалаторите, все пак не се усещат добре, непрестанно имат пристъпи и положението им непрестанно се утежнява. Тежката астма към този момент в действителност изисква в допълнение лекуване. Досега това ставаше с орални и систематични кортикостериоди. Те обаче имат тежки странични резултати.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ