Проф. д-р Кирил Карамфилов: Ще получим детайлна картина, когато разполагаме с регистри с данни за всеки пациент
Профил: Проф. доктор Кирил Карамфилов е шеф на Клиника по кардиология " Проф. Константин Чилов " в УМБАЛ " Александровска " - София. Завършва медицина в МУ - София, с цялостно отличие и е почетен със " Златен Хипократ ". Има 3 специалности - " Вътрешни заболявания ", " Кардиология " и " Ангиология ". Работи в Клиниката по кардиология на Александровска болница. Преди това натрупа опит в УМБАЛ " Св. Екатерина " и УМБАЛ " Токуда ". Проф. Карамфилов има над 300 изявления, забележителна част от които в списание с импакт фактор. Изнася лекции на доста научни конгреси в страната и чужбина. Интересите му са главно в региона на ОКС, сложни интервенции, ендоваскуларно лекуване, СН и други Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България от 8 години, като по време на XVII Национален конгрес по кардиология през 2022 година бе определен за предстоящ ръководител на сдружението, мандат 2024 - 2026 година Заместник-председател на Българското сдружението по интервенционална кардиология. Републикански съветник по инвазивна кардиология. Национален координатор на програмата " Стент за живот ". Профил: Проф. доктор Кирил Карамфилов е шеф на Клиника по кардиология " Проф. Константин Чилов " в УМБАЛ " Александровска " - София. Завършва медицина в МУ - София, с цялостно отличие и е почетен със " Златен Хипократ ". Има 3 специалности - " Вътрешни заболявания ", " Кардиология " и " Ангиология ". Работи в Клиниката по кардиология на Александровска болница. Преди това натрупа опит в УМБАЛ " Св. Екатерина " и УМБАЛ " Токуда ". Проф. Карамфилов има над 300 изявления, забележителна част от които в списание с импакт фактор. Изнася лекции на доста научни конгреси в страната и чужбина. Интересите му са главно в региона на ОКС, сложни интервенции, ендоваскуларно лекуване, СН и други Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България от 8 години, като по време на XVII Национален конгрес по кардиология през 2022 година бе определен за предстоящ ръководител на сдружението, мандат 2024 - 2026 година Заместник-председател на Българското сдружението по интервенционална кардиология. Републикански съветник по инвазивна кардиология. Национален координатор на програмата " Стент за живот ". Защо е нужен на България народен кардиологичен проект?
- Националният кардиологичен проект е извънредно необходимо нужен и главната причина да сме уверени, че има потребност от него, е неоптималното сърдечно здраве на българина. По-кратката дълготрайност на живота спрямо тази на средностатистическия европеец е главно за сметка на високата сърдечно-съдова смъртност. Ние сме уверени, че тези неприятни индикатори би трябвало да се подобрят. То би трябвало да се случи като система от добре планувани и структурирани ограничения, тъй че да обгръщат всички целеви групи, надлежно най-високорисковите - с най-голямо внимание, и по-нискорисковите - с написани правила за профилактични прегледи и така нататък Когато има един проведен, структуриран, целеустремен проект, резултатите биха били най-ефективни. Това в действителност съставлява и националният кардиологичен проект.
По какъв метод регистрите, телемедицината, огромните данни биха могли да подкрепят първичната и вторичната профилактика, лекуването, следенето и по какъв начин биха ви били потребни във всекидневната работа?
- Регистрите са болна тематика за българската кардиология, бих споделил - и за българската медицина. Добре водените регистри дават една доста значима информация - къде има дефицити в здравната помощ и надлежно къде има потребност от най-голямо усъвършенстване. Защото когато ние сме наясно каква е междинната дълготрайност на живота, знаем заболеваемостта, знаем по райони главните данни, тогава можем да насочим нашите внимание и запас точно за промяна в най-засегнатите области. Примерът с шведските и скандинавските регистри е до болежка прочут, само че в действителност точно те са тези регистри, които в Европа са моделни, и тяхната цялост прибавя информация, помагаща да се възнамеряват и взимат ефикасни ограничения, подобряващи здравните индикатори.
В България разполагаме с данни най-вече от Националния център по публично здраве, които са положителни ориентировъчни данни. Ще получим същински детайлна картина с всеобхватно покритие, когато разполагаме с данните за всеки пациент, който минава през лечебно заведение или през персоналния доктор и/или експерт.
Реклама Преди години направихте опит за указател на инвазивните процедури, до каква степен стигна неговото развиване?
- Опитахме се да създадем указател, който имаше недобрия шанс да бъде развиван в доста преходно време, когато се променяха много неща и в кардиологията, и в опазването на здравето. Имаше нерешени въпроси и разногласия кой ще е притежател на регистъра, по какъв начин касата ще има достъп, какъв ще е настоящият надзор и така нататък, т.е. имахме доста добре направен указател, който по този начин или другояче обаче не стигна до нормативно въвеждане, с цел да може бъде ефикасен и да се попълня от всички. Ако не е общовалиден, не можем да получим правилна информация, тя може да бъде изкривена, замъглена и неточна. Най-добрият метод да се стимулират сътрудниците да попълнят данните в регистъра е това деяние да бъде обвързано със заплащането за осъществената активност, както това се случва с електрофизиологичния указател и регистъра за поставените пейсмейкъри. Там всяка процедура се вкарва в уеб страницата и надлежно заплащането за тази клинична пътека се реимбурсира, откакто данните за пациента са попълнени. Това разрешава в действителност да имаме едни пълноценни и ясни данни. Този положителен образец обгръща дребна част от кардиологичните пациенти и въвеждането му за всички изисква в действителност огромни старания.
Надявам се, че бихте могли да се договорите с " Информационно обслужване " за базата данни, която би могла да се извлича от пациентските досиета или непосредствено - за основаване на обединен указател на пациентите със сърдечно-съдови болести...
- Опитвам се да се отърся от скептицизма, който се надига в мен, след всички наши старания до момента. Регистърът на инвазивните процедури беше въведен като доброволен, като експериментален и последната стъпка - да се обвърже попълването с заплащането на пътеката, не беше осъществена и това компрометира всички старания.
Имахме среща с доцент Васил Трайков в Министерството на здравеопазването, в което има хора, които мислят в посока на регистрите, и има стратегии, по които се работи. Така чакам националният кардиологичен проект да координира напъните на всички, тъй като всички ние сме ангажирани и като хора, които се занимават с опазване на здравето, и като пациенти, и като хора, които реализират тази услуга. Така че в действителност всеобхватността би била потребна.
Един доста добър работещ модел, който постоянно давам за образец, е проектът на Словения, където всички се събраха на една маса - политици, лекари, в това число лабораторни, персонални лекари, кардиолози и пациентски организации, създадоха проект и го вкараха в деяние. Това, несъмнено, е допустимо да се случи когато има поддръжка от най-високо равнище, тъй като са нужни времеви, финансов запас, законодателни и регулативни ограничения. Но в последна сметка, когато този проект беше въведен, резултатите оправдаха всички старания. Разбира се, с цел да влязат в действие ограниченията, лишава време, само че 10 години след въвеждането там демонстрираха една в действителност фрапантна смяна на смъртността. Тоест, от една страна, имаме нашите данни, които ясно сочат нуждата нещо да се направи, въпреки това, имаме образец за работещ подобен проект, който е извънредно ефикасен. Какво по-добро от това да се направи един целеустремен ефикасен кардиологичен проект за предварителна защита и лекуване на сърдечно-съдовите болести.
Реклама България има подобен опит с намаляването на смъртността от инфаркти след въвеждането на програмата, която вие координирате - Stent for life.
- Да, с помощта на тази самодейност ние получихме ноу-хау от Европейското кардиологично сдружение по какъв начин можем да подобрим лекуването на изострен миокарден инфаркт и се оказа, че в действителност можем - България се трансформира в една от моделните европейски страни с максимален брой катетъризационни лаборатории по отношение на популацията. Тогава няколко стъпки бяха доста значими. Първата беше да се реимбурсира работата на всяка конструкция, без значение дали е държавна или частна, която извършва нужните условия за активността (например 24/7 режим на работа и двама сертифицирани инвазивни кардиолози). Това даде мощен подтик в развиването на тези структури. Ние реализирахме доста положителни резултати както по увеличение на броя " хванати " в точния момент и получили модерно дейно лекуване, по този начин и по съкращаване времето на хоспитализация, което е основно за миокарден инфаркт и в последна сметка - редукция на смъртността от изострен миокарден инфаркт. Така че ние бяхме дълго време една моделна страна, до момента в който последователно не реализирахме леко покачване на смъртността, за което към този момент имаше други аргументи, най-много във връзка с контрола на осъществената активност.
Аз съм оптимист, без значение от всичките данни, подтикващи ме да отвръщам със песимизъм, защото нововъведенията в мисленето пробиват постепенно. Иска ми се да е по-бързо. Иска ми се да имаме повече чуваемост и повече подпомагане. Невинаги е допустимо, всеки си гледа неговите неща - финансистите гледат финансите, лекарите гледат здравната част, политиците пробват да балансират сред комплицирани избори, само че аз имам вяра, че в случай че има дух и всички гледаме в една посока, ще има смяна, тъй като тя касае всички нас. Ако ние успеем да подредим нещата по този метод за нас, за децата ни и за тези, които идват след са нас, ще имаме принадлежности да понижим сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност.
Ковид-19 ли е една от аргументите за високата заболяемост и смъртност, получиха ли подтик цифровите услуги по време на пандемията?
- Да, ковид-19 доста промени нашия живот. Доста хора се концентрират върху отрицателните неща, защото и във връзка с менталното здраве, и във връзка с обичайния метод на живот пандемията в действителност нанесе съществени контузии. Хубавото е, че ние разбрахме, че цифровите технологии работят освен в обичайния IT бранш, а и в медицината. Разбрахме, че е допустимо да се вършат отдалечени прегледи, даже преди няколко години на един конгрес в Съединени американски щати демонстрираха роботизирана перкутанна коронарна ангиопластика, която се прави при миокарден инфаркт, от центрове, които са на километри от мястото, където е операторът. Развитието на цифровите технологии, предизвикано от една или друга причина, може да бъде употребявано и в медицината. В кардиологията процесите са много динамични, защото към този момент сме във етапа, в която изкуственият разсъдък може да бъде употребен дейно и да дава доста положителни резултати.
Той даже е в телефона на всеки един пациент.
- Да, и постоянно влизаме в разногласия с сътрудниците кой е по-добър - индивидът или машината. В Съединени американски щати да вземем за пример влагат извънредно доста средства в дигитализацията. Една от стратегиите им - Heart, цели да обхване забележителен брой хипертоници до 2025 година Нещата са доста ясни. Има визити при кардиолог, където се прави надлежно нагледно проучване, електрокардиограма, след което се дават кардинални инструкции, назначава се терапия и по-късно стартира цифровото следене, което се задейства при всяко премерване на индикаторите на сърдечната активност. Вече не е належащо толкоз постоянно да се посещава кардиолог, контролът е денонощен, следенето на кръвното налягане е доста по-добро, непрекъснатият контакт е доста значим за пациента, той няма по какъв начин да се разсее, няма по какъв начин да не помни да приема таблетките си да вземем за пример. Това е нещо, което действително се случва.
- Националният кардиологичен проект е извънредно необходимо нужен и главната причина да сме уверени, че има потребност от него, е неоптималното сърдечно здраве на българина. По-кратката дълготрайност на живота спрямо тази на средностатистическия европеец е главно за сметка на високата сърдечно-съдова смъртност. Ние сме уверени, че тези неприятни индикатори би трябвало да се подобрят. То би трябвало да се случи като система от добре планувани и структурирани ограничения, тъй че да обгръщат всички целеви групи, надлежно най-високорисковите - с най-голямо внимание, и по-нискорисковите - с написани правила за профилактични прегледи и така нататък Когато има един проведен, структуриран, целеустремен проект, резултатите биха били най-ефективни. Това в действителност съставлява и националният кардиологичен проект.
По какъв метод регистрите, телемедицината, огромните данни биха могли да подкрепят първичната и вторичната профилактика, лекуването, следенето и по какъв начин биха ви били потребни във всекидневната работа?
- Регистрите са болна тематика за българската кардиология, бих споделил - и за българската медицина. Добре водените регистри дават една доста значима информация - къде има дефицити в здравната помощ и надлежно къде има потребност от най-голямо усъвършенстване. Защото когато ние сме наясно каква е междинната дълготрайност на живота, знаем заболеваемостта, знаем по райони главните данни, тогава можем да насочим нашите внимание и запас точно за промяна в най-засегнатите области. Примерът с шведските и скандинавските регистри е до болежка прочут, само че в действителност точно те са тези регистри, които в Европа са моделни, и тяхната цялост прибавя информация, помагаща да се възнамеряват и взимат ефикасни ограничения, подобряващи здравните индикатори.
В България разполагаме с данни най-вече от Националния център по публично здраве, които са положителни ориентировъчни данни. Ще получим същински детайлна картина с всеобхватно покритие, когато разполагаме с данните за всеки пациент, който минава през лечебно заведение или през персоналния доктор и/или експерт.
Реклама Преди години направихте опит за указател на инвазивните процедури, до каква степен стигна неговото развиване?
- Опитахме се да създадем указател, който имаше недобрия шанс да бъде развиван в доста преходно време, когато се променяха много неща и в кардиологията, и в опазването на здравето. Имаше нерешени въпроси и разногласия кой ще е притежател на регистъра, по какъв начин касата ще има достъп, какъв ще е настоящият надзор и така нататък, т.е. имахме доста добре направен указател, който по този начин или другояче обаче не стигна до нормативно въвеждане, с цел да може бъде ефикасен и да се попълня от всички. Ако не е общовалиден, не можем да получим правилна информация, тя може да бъде изкривена, замъглена и неточна. Най-добрият метод да се стимулират сътрудниците да попълнят данните в регистъра е това деяние да бъде обвързано със заплащането за осъществената активност, както това се случва с електрофизиологичния указател и регистъра за поставените пейсмейкъри. Там всяка процедура се вкарва в уеб страницата и надлежно заплащането за тази клинична пътека се реимбурсира, откакто данните за пациента са попълнени. Това разрешава в действителност да имаме едни пълноценни и ясни данни. Този положителен образец обгръща дребна част от кардиологичните пациенти и въвеждането му за всички изисква в действителност огромни старания.
Надявам се, че бихте могли да се договорите с " Информационно обслужване " за базата данни, която би могла да се извлича от пациентските досиета или непосредствено - за основаване на обединен указател на пациентите със сърдечно-съдови болести...
- Опитвам се да се отърся от скептицизма, който се надига в мен, след всички наши старания до момента. Регистърът на инвазивните процедури беше въведен като доброволен, като експериментален и последната стъпка - да се обвърже попълването с заплащането на пътеката, не беше осъществена и това компрометира всички старания.
Имахме среща с доцент Васил Трайков в Министерството на здравеопазването, в което има хора, които мислят в посока на регистрите, и има стратегии, по които се работи. Така чакам националният кардиологичен проект да координира напъните на всички, тъй като всички ние сме ангажирани и като хора, които се занимават с опазване на здравето, и като пациенти, и като хора, които реализират тази услуга. Така че в действителност всеобхватността би била потребна.
Един доста добър работещ модел, който постоянно давам за образец, е проектът на Словения, където всички се събраха на една маса - политици, лекари, в това число лабораторни, персонални лекари, кардиолози и пациентски организации, създадоха проект и го вкараха в деяние. Това, несъмнено, е допустимо да се случи когато има поддръжка от най-високо равнище, тъй като са нужни времеви, финансов запас, законодателни и регулативни ограничения. Но в последна сметка, когато този проект беше въведен, резултатите оправдаха всички старания. Разбира се, с цел да влязат в действие ограниченията, лишава време, само че 10 години след въвеждането там демонстрираха една в действителност фрапантна смяна на смъртността. Тоест, от една страна, имаме нашите данни, които ясно сочат нуждата нещо да се направи, въпреки това, имаме образец за работещ подобен проект, който е извънредно ефикасен. Какво по-добро от това да се направи един целеустремен ефикасен кардиологичен проект за предварителна защита и лекуване на сърдечно-съдовите болести.
Реклама България има подобен опит с намаляването на смъртността от инфаркти след въвеждането на програмата, която вие координирате - Stent for life.
- Да, с помощта на тази самодейност ние получихме ноу-хау от Европейското кардиологично сдружение по какъв начин можем да подобрим лекуването на изострен миокарден инфаркт и се оказа, че в действителност можем - България се трансформира в една от моделните европейски страни с максимален брой катетъризационни лаборатории по отношение на популацията. Тогава няколко стъпки бяха доста значими. Първата беше да се реимбурсира работата на всяка конструкция, без значение дали е държавна или частна, която извършва нужните условия за активността (например 24/7 режим на работа и двама сертифицирани инвазивни кардиолози). Това даде мощен подтик в развиването на тези структури. Ние реализирахме доста положителни резултати както по увеличение на броя " хванати " в точния момент и получили модерно дейно лекуване, по този начин и по съкращаване времето на хоспитализация, което е основно за миокарден инфаркт и в последна сметка - редукция на смъртността от изострен миокарден инфаркт. Така че ние бяхме дълго време една моделна страна, до момента в който последователно не реализирахме леко покачване на смъртността, за което към този момент имаше други аргументи, най-много във връзка с контрола на осъществената активност.
Аз съм оптимист, без значение от всичките данни, подтикващи ме да отвръщам със песимизъм, защото нововъведенията в мисленето пробиват постепенно. Иска ми се да е по-бързо. Иска ми се да имаме повече чуваемост и повече подпомагане. Невинаги е допустимо, всеки си гледа неговите неща - финансистите гледат финансите, лекарите гледат здравната част, политиците пробват да балансират сред комплицирани избори, само че аз имам вяра, че в случай че има дух и всички гледаме в една посока, ще има смяна, тъй като тя касае всички нас. Ако ние успеем да подредим нещата по този метод за нас, за децата ни и за тези, които идват след са нас, ще имаме принадлежности да понижим сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност.
Ковид-19 ли е една от аргументите за високата заболяемост и смъртност, получиха ли подтик цифровите услуги по време на пандемията?
- Да, ковид-19 доста промени нашия живот. Доста хора се концентрират върху отрицателните неща, защото и във връзка с менталното здраве, и във връзка с обичайния метод на живот пандемията в действителност нанесе съществени контузии. Хубавото е, че ние разбрахме, че цифровите технологии работят освен в обичайния IT бранш, а и в медицината. Разбрахме, че е допустимо да се вършат отдалечени прегледи, даже преди няколко години на един конгрес в Съединени американски щати демонстрираха роботизирана перкутанна коронарна ангиопластика, която се прави при миокарден инфаркт, от центрове, които са на километри от мястото, където е операторът. Развитието на цифровите технологии, предизвикано от една или друга причина, може да бъде употребявано и в медицината. В кардиологията процесите са много динамични, защото към този момент сме във етапа, в която изкуственият разсъдък може да бъде употребен дейно и да дава доста положителни резултати.
Той даже е в телефона на всеки един пациент.
- Да, и постоянно влизаме в разногласия с сътрудниците кой е по-добър - индивидът или машината. В Съединени американски щати да вземем за пример влагат извънредно доста средства в дигитализацията. Една от стратегиите им - Heart, цели да обхване забележителен брой хипертоници до 2025 година Нещата са доста ясни. Има визити при кардиолог, където се прави надлежно нагледно проучване, електрокардиограма, след което се дават кардинални инструкции, назначава се терапия и по-късно стартира цифровото следене, което се задейства при всяко премерване на индикаторите на сърдечната активност. Вече не е належащо толкоз постоянно да се посещава кардиолог, контролът е денонощен, следенето на кръвното налягане е доста по-добро, непрекъснатият контакт е доста значим за пациента, той няма по какъв начин да се разсее, няма по какъв начин да не помни да приема таблетките си да вземем за пример. Това е нещо, което действително се случва.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ