Проф. д-р Иво Петров: Поне 10% от населението трябва да се научи да работи с дефибрилатори
Профил: Проф. доктор Иво Петров, медицински шеф и шеф Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница " Аджибадем Сити клиник ". Преподавател, иноватор и пионер в региона на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности - вътрешни заболявания, интервенционална кардиология и ангиология. Проф. Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който вгради ендопротеза при аортна аневризма и дисекация (включително за първи път в света при дете). Съпредседател е на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия, член е на управителния съвет на Международното сдружение на ендоваскуларните експерти, почетен член на Американския лицей по кардиология и на Европейското кардиологично сдружение, някогашен ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, мандат 2012 - 2014 година, член на Българското сдружение по интервенционална кардиология, Националното сдружение по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Член на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското сдружение на инвазивните кардиолози, Испанската асоциация по кардиология и Българския лекарски съюз. Член на експертния съвет по кардиология към Министерството на здравеопазването на България. Проф. Петров, вие сте покровител на ранната намеса при ССЗ, кои са моментите, които България пропуща на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като незабавна стъпка в Националния кардиологичен проект? - Всъщност стъпките са доста. Ние не без съображение даваме един от дребното положителни образци в България, че точно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология разреши да бъдем същински първенци на европейско равнище по ранно обгръщане и извънредно ефикасно лекуване на пациентите с изострен миокарден инфаркт. За страдание, други такива извънредно свързани с доста висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е належащо да се лекуват в подобен незабавен порядък, т.е. още веднъж с съвременни ендоваскуларни способи, само че не са дотам обхванати от мрежата. Има голям брой аргументи това да не се случи. Една от главните е неналичието на финансиране на нужните интервенционални технологии и съответните импланти. Това са сложни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и надлежно мултидисциплинарна оценка, която се базира точно на технологии - висока технология в региона на образната диагностика, висока технология в региона на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да вършим като страна на национално равнище, с цел да бъде това рутинно лекуване, а не пациентите да се постанова да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил случаят, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, с цел да може да получат някаква помощ. Съвсем съзнателно споделям " някаква " в сериозен аспект, тъй като когато се изтърван няколко часа, при тези диагнози към този момент интервенцията е или безпредметна, или несполучлива.
Профил: Проф. доктор Иво Петров, медицински шеф и шеф Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница " Аджибадем Сити клиник ". Преподавател, иноватор и пионер в региона на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности - вътрешни заболявания, интервенционална кардиология и ангиология. Проф. Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който вгради ендопротеза при аортна аневризма и дисекация (включително за първи път в света при дете). Съпредседател е на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия, член е на управителния съвет на Международното сдружение на ендоваскуларните експерти, почетен член на Американския лицей по кардиология и на Европейското кардиологично сдружение, някогашен ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, мандат 2012 - 2014 година, член на Българското сдружение по интервенционална кардиология, Националното сдружение по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Член на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското сдружение на инвазивните кардиолози, Испанската асоциация по кардиология и Българския лекарски съюз. Член на експертния съвет по кардиология към Министерството на здравеопазването на България. Проф. Петров, вие сте покровител на ранната намеса при ССЗ, кои са моментите, които България пропуща на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като незабавна стъпка в Националния кардиологичен проект?
- Всъщност стъпките са доста. Ние не без съображение даваме един от дребното положителни образци в България, че точно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология разреши да бъдем същински първенци на европейско равнище по ранно обгръщане и извънредно ефикасно лекуване на пациентите с изострен миокарден инфаркт. За страдание, други такива извънредно свързани с доста висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е належащо да се лекуват в подобен незабавен порядък, т.е. още веднъж с съвременни ендоваскуларни способи, само че не са дотам обхванати от мрежата. Има голям брой аргументи това да не се случи. Една от главните е неналичието на финансиране на нужните интервенционални технологии и съответните импланти. Това са сложни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и надлежно мултидисциплинарна оценка, която се базира точно на технологии - висока технология в региона на образната диагностика, висока технология в региона на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да вършим като страна на национално равнище, с цел да бъде това рутинно лекуване, а не пациентите да се постанова да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил случаят, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, с цел да може да получат някаква помощ. Съвсем съзнателно споделям " някаква " в сериозен аспект, тъй като когато се изтърван няколко часа, при тези диагнози към този момент интервенцията е или безпредметна, или несполучлива.
Казахте мултидисциплинарен екип и новаторска инсталация. Това значи, че сега в България има 1-2 места, където това да се случва, по този начин ли?
- Точно по този начин. Проблемът с инсултите е наболял в международен мащаб, освен в България. Но в Чехия да вземем за пример имат 1200 ендоваскуларни интервенции на пациенти с мозъчен инсулт през предходната година. Не знам дали имаме съответна статистика, само че в диалог с сътрудници разбирам, че през предходната година в цяла България са били някъде към 80 - 85. Разликата е покъртителна, тя е повече от десетократна. И напълно съзнателно не съпоставям нашите цифри с американските или с френските, тъй като тогава ще разберем, че разликата е още по-убийствена.
В рамките на презентацията си на конференцията на ДКБ и " Капитал " вие представихте два извънредно тежки и с помощта на ранното лекуване с ендоваскуларни способи сполучливи случаи на младежи, които са били на косъм да изгубят живота си. Какво би трябвало да се промени, с цел да бъдат те откривани преди острия случай?
- Точно по този начин. Един от акцентите на нашата полемика беше точно скринингът (образен и генетичен), който е безусловно наложителен за разкриване на пациенти в ранни стадии на болесттите, като по този метод могат да бъдат предотвратени затруднения. При някои хора имаме изрично присъединяване на генетични фактори и точно това, да речем, при една пенетрация към 25% при аортна дисекация има доста по-голяма сигурност, че можем да обхванем в точния момент роднините по първа линия.
Реклама
Ние към този момент имаме данни за тяхната фамилна обремененост, т.е. скринингът няма да бъде слепешката и ще бъде безусловно целеустремен с огромна възможност за разкриване в ранните стадии. Това в България, несъмнено, не се прави макар нашите старания - още преди 5-6 години съм заговорил за генетичен скрининг на семействата на роднините по права линия, които са претърпели ендоваскуларно и хирургическо лекуване. Тоест, когато имаме изострен клиничен случай (аортна дисекация и аортна аневризма), това изисква или хирургическо, или ендоваскуларно, или хибридно, т.е. включващо и двата метода, лекуване. Такива пациенти и техните родственици по възходяща и низходяща линия (майка, татко, чичовци, лели, братя, сестри и деца) би трябвало да бъдат изследвани. На конференцията загатнах, че на нас ни е омръзнало да срещаме млади пациенти, които да ни споделят, че имат татко или чичо, умрял на 45 години, и съответният пациент идва още веднъж на 45 години и ние (здравната система) го виждаме за първи път, в случай че в случай че му е обърнато внимание, тъй като е по права линия родственик на пациент, който е имал прибързано нарушаване, индикация на сърдечно-съдово заболяване, той можеше да бъде обзет от здравеопазната система в точния момент и да бъде защитен от произшествия. И ето в този аспект са напъните на нашето сдружение, на Дружеството на кардиолозите в България, за ранно обгръщане, което значи, че още в предклиничната фаза, в случай че се обгръщат тези хора, напълно съзнателно не споделям " пациенти ", споделям " хора ", те могат да бъдат обхванати от профилактични ограничения, преди да станат в дословния смисъл на думата пациенти.
Вие сте труженик за основаването на ново звено, което да поеме следенето и лекуването на навършилите 18 години пациенти на детските кардиолози, огромни са напъните и на НКБ за това, само че все още резултати няма. Какво очаквате от институциите, с цел да могат тези пациенти с вродени или добити в детска възраст ССЗ да не престават да получават съответна здравна помощ и след превръщането си във възрастни?
- Това е безусловно належащо. До 18 години те са доста добре годишно проследявани от сътрудниците детски кардиолози и като навършат 18 години, защото отпадат от полезрението на педиатричната помощ, действително видяно, увисват във въздуха. Именно поради тази порочна процедура ние посрещаме млади пациенти с нарушавания, т.е. пораснали деца, които са били оперирани, да кажем, сред 5-ата и 15-ата си година във връзка вродена сърдечно-съдова особеност. Това, че са сполучливо оперирани, не значи, че са излекувани, защото нормално, когато имаме такива генетични нарушавания, т.е. вродени сърдечно-съдови малоформации, те не са единични, а са множествени и не са свързани единствено с една сърдечно-съдова територия. Когато има вписано нарушаване в генетичния код, всички кафези носят генетичните нарушавания и това не значи, че след интервенцията генетичното нарушаване в останалата част на аортата е излекувано. Не, не е. Затова да вземем за пример пациенти, оперирани в детска възраст заради коарктация (стеснение) на аортата или бикуспидна аортна клапа, в по-късна фаза получават дисекация и аневризми на аортата, с които ние се борим, когато имат изострен аортен синдром. И точно такива пациенти могат да бъдат обхващани и би трябвало да бъдат изпращани доста по-навреме.
- Като член на Столичния общински съвет бихте ли станали мотор за пилотно въвеждане на детайлите на Националния кардиологичен проект по европейски модел и с какви дейности? Смятате ли, че останалите общини ще Ви последват?
- Едното деяние ще бъде приложено първо като пилотен план в някаква локалност и по-късно - на национално равнище. Разбира се, с цел да бъде прибавен на национално равнище както Националният онкологичен проект, по този начин и Националният проект за сърдечно-съдови болести, имаме потребност те да бъдат взети на приложимост от Министерството на здравеопазването. Ние сами като професионална група можем да спомагаме, да съветваме и така нататък, само че не можем да наложим този проект за приложимост от здравеопазната система. Това би трябвало да бъде, бих споделил, политическо държавническо решение.
Едно е ясно - имаме потребност от деяние в огромен мащаб. За да излезе България от блатото на най-засегната и най-страдаща страна от сърдечно-съдови болести и сърдечно-съдова смъртност, ние имаме нужда от ограничения, които изискват решения и дейности. Стига с пожелателното мислене. Крайно време е в действителност да се вземат решения на национално равнище. Включително и решения от позиция на една друга извънредно значима тематика, по която ние изоставаме - ранната кардиопулмонална ресусцитация (животоспасяваща намеса при пациент в безсъзнание, без пулс и дишане) и дефибрилация при неочаквана сърдечна гибел.
Реклама Вие персонално се преборихте да има дефибрилатори на обществени места в София?
- Аз съм се преборил в доста местен аспект. Това би трябвало да стане национална процедура, не би трябвало да има оазиси, а на всички места без никакво изключение - учебни заведения, села, градове, предприятия, институции - няма значение къде, да има дефибрилатори. В Италия и Япония да вземем за пример работодателите са задължени да обучат минимум 10% от чиновниците, било то служащи или шефове, няма значение какъв си и няма значение дали си чистач или здравна сестра, за работа с тях. В момента Дания доближава 15% образование на популацията и там живеят към 700 хиляди подготвени за предоставяне на първа помощ - сърдечен масаж, обдишване и ранна дефибрилация. Това, че ние на територията на Софийска община сме конфигурирали 9-10 дефибрилатора и сме обучили към този момент близо 100 чиновници за работа с тях, би трябвало да се случи на всички места. И това би трябвало да бъде цел. Все още, за жалост, е цел единствено на една шепа запалянковци, които направихме Български съвет по ресусцитация.
Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Здравеопазване
Профил: Проф. доктор Иво Петров, медицински шеф и шеф Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница " Аджибадем Сити клиник ". Преподавател, иноватор и пионер в региона на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности - вътрешни заболявания, интервенционална кардиология и ангиология. Проф. Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който вгради ендопротеза при аортна аневризма и дисекация (включително за първи път в света при дете). Съпредседател е на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия, член е на управителния съвет на Международното сдружение на ендоваскуларните експерти, почетен член на Американския лицей по кардиология и на Европейското кардиологично сдружение, някогашен ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, мандат 2012 - 2014 година, член на Българското сдружение по интервенционална кардиология, Националното сдружение по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Член на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското сдружение на инвазивните кардиолози, Испанската асоциация по кардиология и Българския лекарски съюз. Член на експертния съвет по кардиология към Министерството на здравеопазването на България. Проф. Петров, вие сте покровител на ранната намеса при ССЗ, кои са моментите, които България пропуща на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като незабавна стъпка в Националния кардиологичен проект?
- Всъщност стъпките са доста. Ние не без съображение даваме един от дребното положителни образци в България, че точно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология разреши да бъдем същински първенци на европейско равнище по ранно обгръщане и извънредно ефикасно лекуване на пациентите с изострен миокарден инфаркт. За страдание, други такива извънредно свързани с доста висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е належащо да се лекуват в подобен незабавен порядък, т.е. още веднъж с съвременни ендоваскуларни способи, само че не са дотам обхванати от мрежата. Има голям брой аргументи това да не се случи. Една от главните е неналичието на финансиране на нужните интервенционални технологии и съответните импланти. Това са сложни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и надлежно мултидисциплинарна оценка, която се базира точно на технологии - висока технология в региона на образната диагностика, висока технология в региона на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да вършим като страна на национално равнище, с цел да бъде това рутинно лекуване, а не пациентите да се постанова да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил случаят, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, с цел да може да получат някаква помощ. Съвсем съзнателно споделям " някаква " в сериозен аспект, тъй като когато се изтърван няколко часа, при тези диагнози към този момент интервенцията е или безпредметна, или несполучлива.
Казахте мултидисциплинарен екип и новаторска инсталация. Това значи, че сега в България има 1-2 места, където това да се случва, по този начин ли?
- Точно по този начин. Проблемът с инсултите е наболял в международен мащаб, освен в България. Но в Чехия да вземем за пример имат 1200 ендоваскуларни интервенции на пациенти с мозъчен инсулт през предходната година. Не знам дали имаме съответна статистика, само че в диалог с сътрудници разбирам, че през предходната година в цяла България са били някъде към 80 - 85. Разликата е покъртителна, тя е повече от десетократна. И напълно съзнателно не съпоставям нашите цифри с американските или с френските, тъй като тогава ще разберем, че разликата е още по-убийствена.
В рамките на презентацията си на конференцията на ДКБ и " Капитал " вие представихте два извънредно тежки и с помощта на ранното лекуване с ендоваскуларни способи сполучливи случаи на младежи, които са били на косъм да изгубят живота си. Какво би трябвало да се промени, с цел да бъдат те откривани преди острия случай?
- Точно по този начин. Един от акцентите на нашата полемика беше точно скринингът (образен и генетичен), който е безусловно наложителен за разкриване на пациенти в ранни стадии на болесттите, като по този метод могат да бъдат предотвратени затруднения. При някои хора имаме изрично присъединяване на генетични фактори и точно това, да речем, при една пенетрация към 25% при аортна дисекация има доста по-голяма сигурност, че можем да обхванем в точния момент роднините по първа линия.
Реклама
Ние към този момент имаме данни за тяхната фамилна обремененост, т.е. скринингът няма да бъде слепешката и ще бъде безусловно целеустремен с огромна възможност за разкриване в ранните стадии. Това в България, несъмнено, не се прави макар нашите старания - още преди 5-6 години съм заговорил за генетичен скрининг на семействата на роднините по права линия, които са претърпели ендоваскуларно и хирургическо лекуване. Тоест, когато имаме изострен клиничен случай (аортна дисекация и аортна аневризма), това изисква или хирургическо, или ендоваскуларно, или хибридно, т.е. включващо и двата метода, лекуване. Такива пациенти и техните родственици по възходяща и низходяща линия (майка, татко, чичовци, лели, братя, сестри и деца) би трябвало да бъдат изследвани. На конференцията загатнах, че на нас ни е омръзнало да срещаме млади пациенти, които да ни споделят, че имат татко или чичо, умрял на 45 години, и съответният пациент идва още веднъж на 45 години и ние (здравната система) го виждаме за първи път, в случай че в случай че му е обърнато внимание, тъй като е по права линия родственик на пациент, който е имал прибързано нарушаване, индикация на сърдечно-съдово заболяване, той можеше да бъде обзет от здравеопазната система в точния момент и да бъде защитен от произшествия. И ето в този аспект са напъните на нашето сдружение, на Дружеството на кардиолозите в България, за ранно обгръщане, което значи, че още в предклиничната фаза, в случай че се обгръщат тези хора, напълно съзнателно не споделям " пациенти ", споделям " хора ", те могат да бъдат обхванати от профилактични ограничения, преди да станат в дословния смисъл на думата пациенти.
Вие сте труженик за основаването на ново звено, което да поеме следенето и лекуването на навършилите 18 години пациенти на детските кардиолози, огромни са напъните и на НКБ за това, само че все още резултати няма. Какво очаквате от институциите, с цел да могат тези пациенти с вродени или добити в детска възраст ССЗ да не престават да получават съответна здравна помощ и след превръщането си във възрастни?
- Това е безусловно належащо. До 18 години те са доста добре годишно проследявани от сътрудниците детски кардиолози и като навършат 18 години, защото отпадат от полезрението на педиатричната помощ, действително видяно, увисват във въздуха. Именно поради тази порочна процедура ние посрещаме млади пациенти с нарушавания, т.е. пораснали деца, които са били оперирани, да кажем, сред 5-ата и 15-ата си година във връзка вродена сърдечно-съдова особеност. Това, че са сполучливо оперирани, не значи, че са излекувани, защото нормално, когато имаме такива генетични нарушавания, т.е. вродени сърдечно-съдови малоформации, те не са единични, а са множествени и не са свързани единствено с една сърдечно-съдова територия. Когато има вписано нарушаване в генетичния код, всички кафези носят генетичните нарушавания и това не значи, че след интервенцията генетичното нарушаване в останалата част на аортата е излекувано. Не, не е. Затова да вземем за пример пациенти, оперирани в детска възраст заради коарктация (стеснение) на аортата или бикуспидна аортна клапа, в по-късна фаза получават дисекация и аневризми на аортата, с които ние се борим, когато имат изострен аортен синдром. И точно такива пациенти могат да бъдат обхващани и би трябвало да бъдат изпращани доста по-навреме.
- Като член на Столичния общински съвет бихте ли станали мотор за пилотно въвеждане на детайлите на Националния кардиологичен проект по европейски модел и с какви дейности? Смятате ли, че останалите общини ще Ви последват?
- Едното деяние ще бъде приложено първо като пилотен план в някаква локалност и по-късно - на национално равнище. Разбира се, с цел да бъде прибавен на национално равнище както Националният онкологичен проект, по този начин и Националният проект за сърдечно-съдови болести, имаме потребност те да бъдат взети на приложимост от Министерството на здравеопазването. Ние сами като професионална група можем да спомагаме, да съветваме и така нататък, само че не можем да наложим този проект за приложимост от здравеопазната система. Това би трябвало да бъде, бих споделил, политическо държавническо решение.
Едно е ясно - имаме потребност от деяние в огромен мащаб. За да излезе България от блатото на най-засегната и най-страдаща страна от сърдечно-съдови болести и сърдечно-съдова смъртност, ние имаме нужда от ограничения, които изискват решения и дейности. Стига с пожелателното мислене. Крайно време е в действителност да се вземат решения на национално равнище. Включително и решения от позиция на една друга извънредно значима тематика, по която ние изоставаме - ранната кардиопулмонална ресусцитация (животоспасяваща намеса при пациент в безсъзнание, без пулс и дишане) и дефибрилация при неочаквана сърдечна гибел.
Реклама Вие персонално се преборихте да има дефибрилатори на обществени места в София?
- Аз съм се преборил в доста местен аспект. Това би трябвало да стане национална процедура, не би трябвало да има оазиси, а на всички места без никакво изключение - учебни заведения, села, градове, предприятия, институции - няма значение къде, да има дефибрилатори. В Италия и Япония да вземем за пример работодателите са задължени да обучат минимум 10% от чиновниците, било то служащи или шефове, няма значение какъв си и няма значение дали си чистач или здравна сестра, за работа с тях. В момента Дания доближава 15% образование на популацията и там живеят към 700 хиляди подготвени за предоставяне на първа помощ - сърдечен масаж, обдишване и ранна дефибрилация. Това, че ние на територията на Софийска община сме конфигурирали 9-10 дефибрилатора и сме обучили към този момент близо 100 чиновници за работа с тях, би трябвало да се случи на всички места. И това би трябвало да бъде цел. Все още, за жалост, е цел единствено на една шепа запалянковци, които направихме Български съвет по ресусцитация.
Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Здравеопазване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ