Проф. д-р Иван Груев: Трябва да възродим системата за рехабилитация на сърдечно болни пациенти
Профил: Проф. доктор Иван Груев има над 100 изявления в научни списания, 30 от тях в чужбина, 17 рецензии за списание " Българска кардиология " и 15 за списание ESC Heart Failure. От 2018 година e заместник-директор по здравната активност на Националната многопрофилна транспортна болница " Цар Борис ІІІ ", а от 2019 година - професор по кардиология към Клиника по кардиология в същата болница. Член на ECAVI, EA по превантивна кардиология, Асоциация за сърдечна непълнота на ESC, Българска лига по хипертония, Европейско кардиологично сдружение, член на лекарската комисия на БФС. Избран за Научен секретар на Дружество на кардиолозите в България, мандат 2022 - 2024 година Профил: Проф. доктор Иван Груев има над 100 изявления в научни списания, 30 от тях в чужбина, 17 рецензии за списание " Българска кардиология " и 15 за списание ESC Heart Failure. От 2018 година e заместник-директор по здравната активност на Националната многопрофилна транспортна болница " Цар Борис ІІІ ", а от 2019 година - професор по кардиология към Клиника по кардиология в същата болница. Член на ECAVI, EA по превантивна кардиология, Асоциация за сърдечна непълнота на ESC, Българска лига по хипертония, Европейско кардиологично сдружение, член на лекарската комисия на БФС. Избран за Научен секретар на Дружество на кардиолозите в България, мандат 2022 - 2024 година Защо е нужен Националният проект за сърдечно-съдово здраве от ваша позиция?
- В България сърдечно-съдовите болести са съществена причина за смъртност, като съставляват над 60% от смъртните случаи у нас. Това демонстрира, че все още не се оправяме задоволително добре преди всичко с профилактиката им. Страната ни е с най-ниска дълготрайност на живота в Европейския съюз, с съвсем 50% по-висока предотвратима смъртност в сравнение с в развитите европейски страни и над 60% от тази ексесивна смъртност се дължи на сърдечно-съдовите болести. Планът е нужен, тъй като българите понижаваме с към 50 000 на година. Един не доста дребен град изчезва всяка година, като повече от половината му поданици са жертви на сърдечно-съдовите болести. Много от тях са в трудоспособна възраст и ние губим население освен като брой, само че и като принос за по-доброто развиване на България.
За да се случи това, би трябвало да стартираме от профилактиката. Какво би трябвало да включва проектът в частта първична, а по-късно и вторична профилактика?
- Точно по този начин. По отношение на исхемичната болест на сърцето и миокардния инфаркт лечението в България е на модерно равнище. Вътреболничната смъртност от инфаркт е сравнима със международните стандарти под 5-6%. Когато аз бях студент, тя беше към 20%. Благодарение на всеобщото нахлуване на актуалните технологии на инвазивна кардиология смъртността понижа. Прави усещане обаче, че броят на инфарктите всяка година не се трансформира. Инвазивните кардиолози избавят живота на пациентите, само че самите инфаркти не понижават. Дори има наклонност към леко повишаване. Това демонстрира, че гасим пожарите, вместо да вземаме ограничения да не се стига до остри произшествия. Именно първичната предварителна защита изостава изключително доста в актуалната здравна грижа у нас. Има " болестолечение ", само че няма опазване на здравето. Полагаме доста старания да лекуваме тежко болните, само че не вършим съвсем нищо, с цел да не се разболяват хората, а това е най-важното нещо. Още през 2012 година Европейското сдружение на кардиолозите показва, че над 50% от снижението на сърдечно-съдовата болестност и смъртност в развитите страни се дължи на положителната предварителна защита. Изпускаме основата на пирамидата за справяне със сърдечно-съдовите заболявания. Трябва да насочим старания първо към здравно обучение от ранна възраст, към основаване на привички за здравословно хранене, за спортуване и предварителна защита на тютюнопушенето, тъй като за жалост ние сме страната с най-голям % пушачи, изключително измежду младите дами, спрямо другите европейски страни. Лошите хранителни привички също са явни - над 50% от популацията в детска и юношеска възраст е с наднормено тегло или дори затлъстяване. Това е бомба със закъснител за по-късните стадии от живота. Патологичните процеси у нас се развива по-рано точно заради неприятните привички от учебна възраст и по тази причина здравното обучение би трябвало да бъде приоритет. Следващата стъпка са профилактичните прегледи. Те и сега са заложени в Националния рамков контракт, само че значително са официални и постоянно съставляват попълване на една страница в амбулаторния лист в кабинета на персоналния доктор.
То води до санкция за тях и за пациентите.
- Да, там има глоба, само че тя е за непопълване на тази въпросна страничка, която пресмята сърдечно-съдовия риск на пациентите над 40 години. Оттам нататък дали стойностите на кръвното налягане са въведени правилно, дали е изработен в действителност обзор, даже дали лабораторните стойности на холестерола са напълно същински, това доста рядко се управлява. Какъв е положителният образец? Във Англия, която може би не е най-хубавият образец за опазване на здравето, само че общопрактикуващите лекари имат сходна профилактична стратегия. Проследява се какъв брой от пациентите с висок холестерол са с предписана съответна терапия, на какъв брой стойностите на холестерола са се намалили, т.е. има надзор на качеството. Същото е с хипертонията. Има ли понижаване на стойностите, има ли предписана терапия, има ли следващи прегледи, които са посочили, че се прави грижа във връзка с корекцията на този рисков фактор. По отношение на първичната предварителна защита в общата популация нещата за жалост са много зле. И за това имаме виновност и ние, като не настояваме задоволително, само че и пациентите, че не се интересуват от своя здравен статус и от оценката на своя сърдечно-съдов риск. А това, изключително за мъжете след 40-годишна възраст, е наложително. Всъщност процесът би трябвало да стартира доста по-рано. Необходима е смяна в мисленето, смяна в метода на живот. От 2021 година има данни за равнището на заболяваемост и рисковите фактори в Европейския съюз. И за жалост България в него се употребява като неприятен образец заради високата смъртност. Там написа: " Ако сте мъж в България, рискът да починете от инсулт е осем пъти по-висок, в сравнение с в случай че сте мъж във Франция. " Рисковите фактори, които отличават българската популация, са най-много тютюнопушенето, неприятната диета, приемът на алкохол, обездвижването, т.е. напълно поведенчески рискови фактори. Те, както и замърсяването на въздуха, са тези, които ни отличават в отрицателен аспект, тъй че мощно би трябвало да се акцентира на смяната в мисленето, в метода на живот още от детска възраст.
Реклама
Вторичната профилактика също има своите проблеми в България. Повечето пациенти, които са претърпяли сърдечно-съдово събитие, изключително в границите на първата година, имат чувството и осъзнато мислене за болест и за проблем. За страдание, доста постоянно след първата година то стартира да отзвучава и страхът понижава. Връщат се към неприятните си привички, в това число към пушенето. Много от тях изоставят и част от нужното им лекуване, тъй че там казусът е и с придържането към лечението. Другият проблем при лечението на дислипидемиите, на покачвания холестерол, е с незадоволителното реализиране на прицелните стойности. А при тези пациенти, които към този момент имат претърпяно събитие, те са много ниски. Пациент, обект на вторична предварителна защита, би трябвало да е с LDL холестерол под 1,4 ммол/л. Ако в границите на две години има две сърдечно-съдови събития, би трябвало да бъде даже под 1 ммол/л. Това значи най-често оптимални дози, комбинирана терапия и доста прецизно съблюдаване както на хигиенно-диетичен режим, по този начин и на следенето на стойностите във времето. Тези пациенти се нуждаят нормално от два медикамента - статини и???????, а постоянно и от по-скъпоструващи инжекционни препарати, които в допълнение намаляват равнището на холестерола, с цел да се реализиран тези резултати. Уви, в България процентът на тези пациенти, които в действителност стигат до прицелните стойности, които потвърдено ги защищават от следващи събития, е много невисок, Повечето пациенти на липидопонижаваща терапия в границите на година или се отхвърлят от нея,или дозите са незадоволителни. Нивото на комбинирана терапия също не е задоволително. Така че и при вторичната предварителна защита за жалост също имаме национално характерни особености и проблеми.
Какво съгласно вас би трябвало да се заложи в Националния кардиологичен проект, с цел да може тези хора в действителност да бъдат защитени от наново събитие?
- По отношение на вторичната предварителна защита прецизното придържане към протективните стойности, заложени в управителните правила, е първата стъпка, втората е да се предписват точните медикаменти и дози, а третата - комбинирана терапия с разнообразни групи лекарства, с цел да се реализиран параметри в границите на до три месеца.
Говорим за много хора, към 100 000 получават някакъв случай годишно.
- Така е, това не са малко хора, само че за жалост тези хора, в случай че не се третират вярно, са в доста по-голям риск да претърпят второ и трето събитие и към този момент или да не го преживеят, или да останат инвалиди, да са в тежест на фамилиите си и на обществото като цяло.
Какво се случва с цялата област - изчезващ тип - рехабилитацията?
- Рехабилитацията, за жалост, е сирачето на българското опазване на здравето, в кардиологията най-много. Имаме доста положителни обичаи от предишното. В Националната кардиологична болница доктор Доросиев е бил европейски потенциал в тази област. Неговите книги са били преведени на 8 езика. Имаше профилирана клиника в Националната кардиологична болница, както и в другите академични центрове и в някои по-малки обитаеми места. Болниците и отделенията за рехабилитация имаха подготвен личен състав за работа с кардиологично заболели. Всеки след огромна сърдечна интервенция наложително преминаваше през рехабилитационна стратегия. От 90-те години на предишния век насам тази активност постепенно затихваше, а след коронавирус ерата тя беше съвсем изцяло прекратена. По отношение на инсултите има малко повече клиники, които се занимават с рехабилитация, само че би трябвало да кажем, че една огромна част от тях са частни, а тези, които оферират по-добър стандарт на грижи, изискват самоучастие в заплащането на пациентите. Друг е въпросът, че инсултите също могат да се лекуват по по-модерни способи, с цел да не се стига до инвалидизация. Такъв център сега е единствено един - в болница " Света Анна ". Генерираме инвалиди, само че въпреки всичко при инсултите има някаква рехабилитация. При сърдечно-съдовите болести процентът от болните, които се употребяват от рехабилитационна стратегия, е единствено 5%.
Реклама Би ли могла да се възроди тази система съгласно вас и това да бъде записано в проекта като ограничения?
- Първо, би трябвало да се обърне по-голямо внимание на образованието. Нашите студентите, за жалост, въобще не се образоват за нуждата от рехабилитация. Специализантите на процедура не получават сходна подготовка. Второ, би трябвало да се премисли логаритъмът на така наречен клинични пътеки, които са свързани с рехабилитацията на сърдечно-съдовите заболели, тъй като те са с огромна дълготрайност на болничния престой и с ниско равнище на възнаграждение. Същевременно изискват експерти както по кардиология, по този начин и по физикална терапия. Болниците в тази скица на действие на опазването на здравето са заинтригувани от пътеки с по-голяма стойност и с по-къс престой, а тези са тъкмо противоположното. Трябва да се откри някакъв метод финансирането да се усъвършенства или по някакъв метод да се дотира отвън здравната каса. Защото в страни като Германия огромна част от възрастното население два пъти в годината посещава рехабилитационни стратегии, било то свързани със сърдечно-съдови проблеми или с костно-ставните положения и други Всеки пенсионер в Германия знае по кое време, в кой интервал къде ще бъде, къде би трябвало да постъпи за 10-ина дни. Това усъвършенства качеството и чувството за пълностоен живот.
Рехабилитацията в действителност се нуждае първо от разпространение още веднъж, тъй като традицията е унищожена, и второ - от преосмисляне на организацията и финансирането й. Санаториумите, за жалост, правят малко работа, тъй като в тях работят най-вече експерти по физикална терапия. Те се тормозят от кардиологичните пациенти, от риска да не им се случи някакъв следващ случай. Трябва да се усъвършенства връзката с тях, да има образования, да се знае какви индикатори би трябвало да наблюдават, колкото могат да натоварват тези пациенти. Те правят много добра работа във връзка с рехабилитация на костно-ставни болести и на по-късната рехабилитация на инсултите, само че заобикалят кардиологичните заболели. Това е проблем. От друга страна, самата рехабилитация може да започва с стратегия в болничната фаза, по-късно на пациента въз основа на измерването на пулсовата периодичност, да кажем, за което към този момент има доста съвременни устройства, и то много точни, той да си самодозира натоварването у дома и да продължи вкъщи единствено с някакъв вид обикновено упражнение, даже единствено с вървене, само че в задоволително огромен размер, или с велоергометър. Един елементарен комплекс от извършения може да продължи да се прави всеки ден у дома от пациента. Най-важното е да се започва в болнична фаза или саниториална фаза, в която на индивида да му се даде убеденост и да му се зададат рамки, по-късно той да продължи у дома. Има страни в Европа, в които има фитнес центрове със сертифицирани инструктори, оборудвани с дефибрилатори, които работят с такива пациенти. И те го вършат на драго сърце, тъй като по този начин фитнес центровете не са единствено средища на манекени. Това са институции за здраве, за спорт и би трябвало да обзет доста по-широк кръг хора. Пак споделям - пациентите, на които сме съумели да им дадем убеденост и някакви параметри, на драго сърце не престават рехабилитацията и дори при последващи срещи питат мога ли в този момент да увелича или да трансформира натоварването. Болничната фаза би трябвало да е просто едно потбутване, тъй като физическата интензивност в действителност е едно незаменимо лекарство. Физическата интензивност има резултати, сравними с огромна част от модерните лечения във връзка с кръвното налягане, във връзка с предварителната защита на първите или повторните миокардни инфаркти, във връзка с подобряването на качеството на живот и даже продължителността на живот, дори на пациенти със сърдечна непълнота, които са в терминалния етап. Така че доста необятен набор от пациенти биха могли да се натоварват, несъмнено, в границите на рационалното. Но би трябвало някой да им даде кураж първоначално и да им даде рамката, която да съблюдават у дома. Много добър образец в това отношение е европейският гайдлайн за спорт и сърдечно-съдови болести. В предишното това бяха управления за скрининг на елитни спортисти. Последното издание от 2020 година е с радикално изменена философия - " Спорт за всички ". В него точка по точка и диагноза по диагноза е посочено по какъв начин пациентите със сърдечно-съдови болести да бъдат оценени, преди да стартира програмата за рехабилитация, до каква степен могат да се натоварват и какви инструкции да им се дадат за продължение в домашни условия. Това е един доста, доста актуален документ, преведен и на български език на уеб страницата на Дружеството на кардиолозите в България.
Трябва да кажа, че Дружеството на кардиолозите в България има правата за европейски управителни правила и всяка година ги превежда и популяризира гратис, което мисля, че е едно огромно достижение и самопризнание за нас и повече хора би трябвало да се възползват. Тук са главните моменти, от които би трябвало да се ръководим, както във връзка с първичната предварителна защита, по този начин и във връзка с лекуването и рехабилитацията на болесттите.
Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Здравеопазване
- В България сърдечно-съдовите болести са съществена причина за смъртност, като съставляват над 60% от смъртните случаи у нас. Това демонстрира, че все още не се оправяме задоволително добре преди всичко с профилактиката им. Страната ни е с най-ниска дълготрайност на живота в Европейския съюз, с съвсем 50% по-висока предотвратима смъртност в сравнение с в развитите европейски страни и над 60% от тази ексесивна смъртност се дължи на сърдечно-съдовите болести. Планът е нужен, тъй като българите понижаваме с към 50 000 на година. Един не доста дребен град изчезва всяка година, като повече от половината му поданици са жертви на сърдечно-съдовите болести. Много от тях са в трудоспособна възраст и ние губим население освен като брой, само че и като принос за по-доброто развиване на България.
За да се случи това, би трябвало да стартираме от профилактиката. Какво би трябвало да включва проектът в частта първична, а по-късно и вторична профилактика?
- Точно по този начин. По отношение на исхемичната болест на сърцето и миокардния инфаркт лечението в България е на модерно равнище. Вътреболничната смъртност от инфаркт е сравнима със международните стандарти под 5-6%. Когато аз бях студент, тя беше към 20%. Благодарение на всеобщото нахлуване на актуалните технологии на инвазивна кардиология смъртността понижа. Прави усещане обаче, че броят на инфарктите всяка година не се трансформира. Инвазивните кардиолози избавят живота на пациентите, само че самите инфаркти не понижават. Дори има наклонност към леко повишаване. Това демонстрира, че гасим пожарите, вместо да вземаме ограничения да не се стига до остри произшествия. Именно първичната предварителна защита изостава изключително доста в актуалната здравна грижа у нас. Има " болестолечение ", само че няма опазване на здравето. Полагаме доста старания да лекуваме тежко болните, само че не вършим съвсем нищо, с цел да не се разболяват хората, а това е най-важното нещо. Още през 2012 година Европейското сдружение на кардиолозите показва, че над 50% от снижението на сърдечно-съдовата болестност и смъртност в развитите страни се дължи на положителната предварителна защита. Изпускаме основата на пирамидата за справяне със сърдечно-съдовите заболявания. Трябва да насочим старания първо към здравно обучение от ранна възраст, към основаване на привички за здравословно хранене, за спортуване и предварителна защита на тютюнопушенето, тъй като за жалост ние сме страната с най-голям % пушачи, изключително измежду младите дами, спрямо другите европейски страни. Лошите хранителни привички също са явни - над 50% от популацията в детска и юношеска възраст е с наднормено тегло или дори затлъстяване. Това е бомба със закъснител за по-късните стадии от живота. Патологичните процеси у нас се развива по-рано точно заради неприятните привички от учебна възраст и по тази причина здравното обучение би трябвало да бъде приоритет. Следващата стъпка са профилактичните прегледи. Те и сега са заложени в Националния рамков контракт, само че значително са официални и постоянно съставляват попълване на една страница в амбулаторния лист в кабинета на персоналния доктор.
То води до санкция за тях и за пациентите.
- Да, там има глоба, само че тя е за непопълване на тази въпросна страничка, която пресмята сърдечно-съдовия риск на пациентите над 40 години. Оттам нататък дали стойностите на кръвното налягане са въведени правилно, дали е изработен в действителност обзор, даже дали лабораторните стойности на холестерола са напълно същински, това доста рядко се управлява. Какъв е положителният образец? Във Англия, която може би не е най-хубавият образец за опазване на здравето, само че общопрактикуващите лекари имат сходна профилактична стратегия. Проследява се какъв брой от пациентите с висок холестерол са с предписана съответна терапия, на какъв брой стойностите на холестерола са се намалили, т.е. има надзор на качеството. Същото е с хипертонията. Има ли понижаване на стойностите, има ли предписана терапия, има ли следващи прегледи, които са посочили, че се прави грижа във връзка с корекцията на този рисков фактор. По отношение на първичната предварителна защита в общата популация нещата за жалост са много зле. И за това имаме виновност и ние, като не настояваме задоволително, само че и пациентите, че не се интересуват от своя здравен статус и от оценката на своя сърдечно-съдов риск. А това, изключително за мъжете след 40-годишна възраст, е наложително. Всъщност процесът би трябвало да стартира доста по-рано. Необходима е смяна в мисленето, смяна в метода на живот. От 2021 година има данни за равнището на заболяваемост и рисковите фактори в Европейския съюз. И за жалост България в него се употребява като неприятен образец заради високата смъртност. Там написа: " Ако сте мъж в България, рискът да починете от инсулт е осем пъти по-висок, в сравнение с в случай че сте мъж във Франция. " Рисковите фактори, които отличават българската популация, са най-много тютюнопушенето, неприятната диета, приемът на алкохол, обездвижването, т.е. напълно поведенчески рискови фактори. Те, както и замърсяването на въздуха, са тези, които ни отличават в отрицателен аспект, тъй че мощно би трябвало да се акцентира на смяната в мисленето, в метода на живот още от детска възраст.
Реклама
Вторичната профилактика също има своите проблеми в България. Повечето пациенти, които са претърпяли сърдечно-съдово събитие, изключително в границите на първата година, имат чувството и осъзнато мислене за болест и за проблем. За страдание, доста постоянно след първата година то стартира да отзвучава и страхът понижава. Връщат се към неприятните си привички, в това число към пушенето. Много от тях изоставят и част от нужното им лекуване, тъй че там казусът е и с придържането към лечението. Другият проблем при лечението на дислипидемиите, на покачвания холестерол, е с незадоволителното реализиране на прицелните стойности. А при тези пациенти, които към този момент имат претърпяно събитие, те са много ниски. Пациент, обект на вторична предварителна защита, би трябвало да е с LDL холестерол под 1,4 ммол/л. Ако в границите на две години има две сърдечно-съдови събития, би трябвало да бъде даже под 1 ммол/л. Това значи най-често оптимални дози, комбинирана терапия и доста прецизно съблюдаване както на хигиенно-диетичен режим, по този начин и на следенето на стойностите във времето. Тези пациенти се нуждаят нормално от два медикамента - статини и???????, а постоянно и от по-скъпоструващи инжекционни препарати, които в допълнение намаляват равнището на холестерола, с цел да се реализиран тези резултати. Уви, в България процентът на тези пациенти, които в действителност стигат до прицелните стойности, които потвърдено ги защищават от следващи събития, е много невисок, Повечето пациенти на липидопонижаваща терапия в границите на година или се отхвърлят от нея,или дозите са незадоволителни. Нивото на комбинирана терапия също не е задоволително. Така че и при вторичната предварителна защита за жалост също имаме национално характерни особености и проблеми.
Какво съгласно вас би трябвало да се заложи в Националния кардиологичен проект, с цел да може тези хора в действителност да бъдат защитени от наново събитие?
- По отношение на вторичната предварителна защита прецизното придържане към протективните стойности, заложени в управителните правила, е първата стъпка, втората е да се предписват точните медикаменти и дози, а третата - комбинирана терапия с разнообразни групи лекарства, с цел да се реализиран параметри в границите на до три месеца.
Говорим за много хора, към 100 000 получават някакъв случай годишно.
- Така е, това не са малко хора, само че за жалост тези хора, в случай че не се третират вярно, са в доста по-голям риск да претърпят второ и трето събитие и към този момент или да не го преживеят, или да останат инвалиди, да са в тежест на фамилиите си и на обществото като цяло.
Какво се случва с цялата област - изчезващ тип - рехабилитацията?
- Рехабилитацията, за жалост, е сирачето на българското опазване на здравето, в кардиологията най-много. Имаме доста положителни обичаи от предишното. В Националната кардиологична болница доктор Доросиев е бил европейски потенциал в тази област. Неговите книги са били преведени на 8 езика. Имаше профилирана клиника в Националната кардиологична болница, както и в другите академични центрове и в някои по-малки обитаеми места. Болниците и отделенията за рехабилитация имаха подготвен личен състав за работа с кардиологично заболели. Всеки след огромна сърдечна интервенция наложително преминаваше през рехабилитационна стратегия. От 90-те години на предишния век насам тази активност постепенно затихваше, а след коронавирус ерата тя беше съвсем изцяло прекратена. По отношение на инсултите има малко повече клиники, които се занимават с рехабилитация, само че би трябвало да кажем, че една огромна част от тях са частни, а тези, които оферират по-добър стандарт на грижи, изискват самоучастие в заплащането на пациентите. Друг е въпросът, че инсултите също могат да се лекуват по по-модерни способи, с цел да не се стига до инвалидизация. Такъв център сега е единствено един - в болница " Света Анна ". Генерираме инвалиди, само че въпреки всичко при инсултите има някаква рехабилитация. При сърдечно-съдовите болести процентът от болните, които се употребяват от рехабилитационна стратегия, е единствено 5%.
Реклама Би ли могла да се възроди тази система съгласно вас и това да бъде записано в проекта като ограничения?
- Първо, би трябвало да се обърне по-голямо внимание на образованието. Нашите студентите, за жалост, въобще не се образоват за нуждата от рехабилитация. Специализантите на процедура не получават сходна подготовка. Второ, би трябвало да се премисли логаритъмът на така наречен клинични пътеки, които са свързани с рехабилитацията на сърдечно-съдовите заболели, тъй като те са с огромна дълготрайност на болничния престой и с ниско равнище на възнаграждение. Същевременно изискват експерти както по кардиология, по този начин и по физикална терапия. Болниците в тази скица на действие на опазването на здравето са заинтригувани от пътеки с по-голяма стойност и с по-къс престой, а тези са тъкмо противоположното. Трябва да се откри някакъв метод финансирането да се усъвършенства или по някакъв метод да се дотира отвън здравната каса. Защото в страни като Германия огромна част от възрастното население два пъти в годината посещава рехабилитационни стратегии, било то свързани със сърдечно-съдови проблеми или с костно-ставните положения и други Всеки пенсионер в Германия знае по кое време, в кой интервал къде ще бъде, къде би трябвало да постъпи за 10-ина дни. Това усъвършенства качеството и чувството за пълностоен живот.
Рехабилитацията в действителност се нуждае първо от разпространение още веднъж, тъй като традицията е унищожена, и второ - от преосмисляне на организацията и финансирането й. Санаториумите, за жалост, правят малко работа, тъй като в тях работят най-вече експерти по физикална терапия. Те се тормозят от кардиологичните пациенти, от риска да не им се случи някакъв следващ случай. Трябва да се усъвършенства връзката с тях, да има образования, да се знае какви индикатори би трябвало да наблюдават, колкото могат да натоварват тези пациенти. Те правят много добра работа във връзка с рехабилитация на костно-ставни болести и на по-късната рехабилитация на инсултите, само че заобикалят кардиологичните заболели. Това е проблем. От друга страна, самата рехабилитация може да започва с стратегия в болничната фаза, по-късно на пациента въз основа на измерването на пулсовата периодичност, да кажем, за което към този момент има доста съвременни устройства, и то много точни, той да си самодозира натоварването у дома и да продължи вкъщи единствено с някакъв вид обикновено упражнение, даже единствено с вървене, само че в задоволително огромен размер, или с велоергометър. Един елементарен комплекс от извършения може да продължи да се прави всеки ден у дома от пациента. Най-важното е да се започва в болнична фаза или саниториална фаза, в която на индивида да му се даде убеденост и да му се зададат рамки, по-късно той да продължи у дома. Има страни в Европа, в които има фитнес центрове със сертифицирани инструктори, оборудвани с дефибрилатори, които работят с такива пациенти. И те го вършат на драго сърце, тъй като по този начин фитнес центровете не са единствено средища на манекени. Това са институции за здраве, за спорт и би трябвало да обзет доста по-широк кръг хора. Пак споделям - пациентите, на които сме съумели да им дадем убеденост и някакви параметри, на драго сърце не престават рехабилитацията и дори при последващи срещи питат мога ли в този момент да увелича или да трансформира натоварването. Болничната фаза би трябвало да е просто едно потбутване, тъй като физическата интензивност в действителност е едно незаменимо лекарство. Физическата интензивност има резултати, сравними с огромна част от модерните лечения във връзка с кръвното налягане, във връзка с предварителната защита на първите или повторните миокардни инфаркти, във връзка с подобряването на качеството на живот и даже продължителността на живот, дори на пациенти със сърдечна непълнота, които са в терминалния етап. Така че доста необятен набор от пациенти биха могли да се натоварват, несъмнено, в границите на рационалното. Но би трябвало някой да им даде кураж първоначално и да им даде рамката, която да съблюдават у дома. Много добър образец в това отношение е европейският гайдлайн за спорт и сърдечно-съдови болести. В предишното това бяха управления за скрининг на елитни спортисти. Последното издание от 2020 година е с радикално изменена философия - " Спорт за всички ". В него точка по точка и диагноза по диагноза е посочено по какъв начин пациентите със сърдечно-съдови болести да бъдат оценени, преди да стартира програмата за рехабилитация, до каква степен могат да се натоварват и какви инструкции да им се дадат за продължение в домашни условия. Това е един доста, доста актуален документ, преведен и на български език на уеб страницата на Дружеството на кардиолозите в България.
Трябва да кажа, че Дружеството на кардиолозите в България има правата за европейски управителни правила и всяка година ги превежда и популяризира гратис, което мисля, че е едно огромно достижение и самопризнание за нас и повече хора би трябвало да се възползват. Тук са главните моменти, от които би трябвало да се ръководим, както във връзка с първичната предварителна защита, по този начин и във връзка с лекуването и рехабилитацията на болесттите.
Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Здравеопазване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ