ПРОФИЛ Мариана Коцева е ръководител на Евростат - една от

...
ПРОФИЛ Мариана Коцева е ръководител на Евростат - една от
Коментари Харесай

Интервю | Директорът на Евростат Мариана Коцева: Българската статистика може да се позабърза

ПРОФИЛ
Мариана Коцева е началник на Евростат - една от най-големите статистически служби в света. Статистическият офис на Европейският съюз, който сега е дирекция към Еврокомисията, е едно от първите звена, учредени при основаването на общността още в средата на предишния век. В момента той сплотява данните от 27 статистически института на съюза.
Коцева стартира работа в Национален статистически институт през 1991 година, а през 2008 година го оглавява, като организира първото броене, в което българските жители могат да се записват онлайн. Тогава стартират и първите взаимни електронни услуги сред Национална агенция за приходите и Национален статистически институт. В Евростат се трансферира през 2012 година, а е общоприет шеф от 2018 г.
Как бяхте препоръчана и определена за началник на Евростат?
С конкурс отворен за целия Европейски съюз. Нещо сходно на това, което сега се ползва при избора на ръководител на Национален статистически институт. Европейската комисия афишира конкурс с избрани критерии, който е отворен за всички жители на Европейския съюз. Изискват се избрани квалификации, обучение, професионални критерии като опит в региона на статистиката и ръководство на огромни организации.

Първо се прави асортимент по документи. След това се организират няколко стадия изявленията като на всеки от тях се селектират избран брой претенденти. Накрая има изявление с комисаря, който дава отговор за статистиката и с ръководителя на Европейската комисия или делегиран зам.-председател.

Аз съм се явявала два пъти на подобен конкурс - първият път беше, когато се причислих към Евростат като консултант през 2012 г, а вторият път - за избор на общоприет шеф. Последното ми изявление беше с господин Йотингер, зам.-председател на европейската комисия по бюджет и финанси.
Реклама По този метод за пръв път ще се избира обществено и началник на Национален статистически институт. Защо чак в този момент?
По-важно е късно в сравнение с в никакъв случай. Искам също да прибавя, че конкурс за ръководител на национална статистика не е процедура, която съществува доста от дълго време в другите страни. Това е наклонност от последните може би пет шест години, а и сега не във всички страни това се прави.
Каква е разликата сред Национален статистически институт и Евростат?
Много огромна. Когато си началник на национална институция, имаш за съществена задача организирането на самото произвеждане, в случай че мога да употребя тази дума, на формалната статистика, връзката и разпространяването на данните. Евростат създава статистика в партньорство с националните статистики на страните членки, т.е. доста огромна част от моите отговорности са свързани с съгласуваност на всички национални статистически институти в Европейския съюз.

Виждали сте съвещанията на министрите на страните-членки в Брюксел. Същото е в региона на статистиката, единствено че съвещанията са с ръководителите на националните статистики. Планират се осведомителните потребности за целия Европейски съюз, освен за България. Понякога ми липсва националната позиция, тъй като, когато си на място, имаш по-директен контакт с действителността.
Преди 10 години на преброяването 42% от хората го направиха онлайн, а тази година - десетилетие по-късно, бяха много по малко. Това е много чудноват проблем, има ли го на други места или той е типично български?
По моя информация, в други страни няма сходен проблем, тъй че това следва да се проучва. От персоналния ми опит като началник на преброяването през 2011 година, мога да кажа, че половината от триумфа на преброяването е положителната информационна тактика. Разясняването, активирането и убеждаването на хората, че това е належащо.
Реклама
През 2011 нашият проблем беше, че не знаехме дали изобщо можем да създадем такава електронна система, която да поеме трафика с тогавашните осведомителни канали. Днес няма проблем с наличността на техника, само че имаме други проблеми като сигурността на електронните системи и риска от хакерски офанзиви, Доколкото съм проследила в медиите, при преоброяването 2021 хакерска офанзива се е оказала също решителен фактор за ниския брой на преброилите се електронно.

Срокът за даване на данните от преброяванията 2021 в Евростат още не е изминал, тъй че занапред даннитеще идват при нас, с цел да оценяваме тяхното качество от позиция на представителност и пълнота.
Имате ли образци за други неща, които са се случвали България и които са проблем в България, само че не са в други европейски страни?
Това, което бих отправила като рекомендация, е по-голямо потребление на технологиите в българската статистика, по необятно потребление на административни регистри, които се развиха в последните години в България. Защото информация, един път събрана от страната под каквато и да е форма, не е редно да се събира повторно, нали? Виждам какво се случва по света и мисля, че ние можем да се позабързаме малко.

Например съчетаването на статистически и геореферирани данни е единственият метод да се изчислят индикатори на детайлно равнище, примерно броя на популацията живеещо на разстояние два километра около Дунава, с цел да се възнамеряват ограничения за битка с с възможни наводнения.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Икономика 2 Коментари и разбори 3 Политика Реклама
Традиционно формалната статистика се прави на административен принцип. Изчисляват се индикатори за обособените общини, области само че няма информация за обособени обитаеми места или за избран квартал. А от време на време е значимо да се знае какъв брой са децата, с цел да се възнамеряват какъв брой учебни заведения и детски градини ще са нужни. А това може да стане със съчетаване на геореферирани и статистически данни.

Важно е статистическата информация да бъде налична, с цел да може потребителите било то държавни институции, частни компании или откриватели да ги употребяват за по-нататъшни разбори.
Кои са най огромните пропуски и проблеми в българската статистика?
Българската статистика е добра. Дори по времето на плановата стопанска система, по време на социалистическото ръководство, българската статистика постоянно е запазвала традициите си. През тридесетте години за първи път в Европа в България е въведено извадково проучване на селското стопанство, когато извадките не са били даже известен способ.

Единственото относително проучване на метода за пресмятане на Брутният вътрешен продукт в социалистическите и пазарните стопански системи е правено сред България и Финландия.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Предизвикателство за всяка национална статистика е да следи трендовете и да се развива и модернизира непрестанно. Имаме толкоз благоприятни условия с цифровите технологии и новите източници на данни.
Тук не съм напълно склонен. В някои области българската статистика страда от много дефекти. Давам единствено образец с Министерство на вътрешните работи и статистиката за престъпността, която е фамозно неточна, поради метода, по който се сформира. Има проблематични области. Аз си припомням, че европейската комисия особено изиска като хоризонтално изискване за стартиране на европарите да се трансформират някои от нещата, които не се регистрират и да се сложат статистически знаци.
Статистиката отразява живота. Винаги, щом животът се трансформира, се трансформират и осведомителните потребности. И това прави специалността забавна. Ще ви дам образец с проблемите, свързани с климатичните промени и запазване на околната среда. Те получават все по-голямо значение. Докато икономическата и обществената статистика са по-добре развити, през днешния ден се изискват повече индикатори за околната среда - от въглеродни излъчвания до ръководство на отпадъците, непорочност на въздуха, водите и по този начин нататък.

Друго, което може да се промени в българската статистика е срочността, с която се разгласяват данните, тъй като не може да публикувате данни 4-5 месеца след края на референтния месец и да очаквате, че то ще е навременно.

Що се отнася до статистиката на престъпността на Министерство на вътрешните работи, чувството за деформиране на действителността се основава заради обстоятелството, че това са административно събрани данни. Например, не всички случаи на домашно принуждение са регистрирани посредством статистиката на Министерство на вътрешните работи, тъй като някой би трябвало да пристигна и да каже, че това се е случило. За да се получи всеобхватна картина на случаите на домашно принуждение е неоходимо провеждането на профилирани анкетни проучвания измежду представителна извадка от популацията. Евростат координира такова общоевропейско проучване.

Статистиката не постоянно е обвързвана единствено с един източник или с едно проучване. Трябва да се употребяват композиция от способи и източници на данни. Винаги съм казвала на медиите - не гледайте единствено един знак, с цел да имате цялостната картина, би трябвало да наблюдавате няколко разнообразни знаци.
Вие имате ли някакви пълномощия във връзка с какво желаете от националните статистики?
Статистиките, които се събират, значително се основават на европейски регламенти, т.е.на европейски закони. Например, за безработицата има стандартизирано проучване, което съставлява анкета измежду популацията посредством общоприет въпросник, съдържащ едни и същи въпроси, една и съща технология на пресмятане на всички места в страните и това е разказано в европейски закон.

В този закон се записват съществени понятия, - на какъв анкетен принцип се работи, какъв брой би трябвало да бъдат огромни извадките, по кое време би трябвало да се дават данните. Европейските закони се утвърждават от Европейския парламент. Задълженията за преодставяне на съществени индикатори като Брутният вътрешен продукт, население, инфлация също са регламентирани в европейски закони, в това число и периодите, в които би трябвало да се предадат данните.

Евростат е част от Европейската комисия. Извън отговорностите за даване на информация, регламентирани в закон, Евростат може да организира спомагателни проучвания с доброволното присъединяване на националните статистики. В тези случаи би трябвало да убедим страните, че това е значимо, те би трябвало да се съгласят да вземат участие. Възможно е съфинансиране от страна на Евростат.
В разискванията на Европейските препоръки постоянно се виждат различия по разнообразни въпроси. Вие казвате, че наподобявате на тях. Въпреки че говорите на един език - статистиката - имате ли разминавания?
Много постоянно споделям, че в случай че някой желае да види Европейския съюз в деяние в положителен смисъл, би трябвало да пристигна в статистиката. Да вземем образец от сложните времена, през които минаваме с войната в Украйна. Възникна въпроса какво може да се даде като спомагателна информация, която може да бъде употребена при взимането на управнически решения на европейско и национално ниво.

Хората се интересуват какъв е процентът на украинските жители в обособените страни и каква е възрастовата конструкция на на тези, които към този момент живеят в Европейския съюз или на тези, които идват в този момент. Има нараснал интерес към данните свързани с енергетиката - ние имаме обща статистика на потреблението на газ, на нефт, само че породи нуждата от по-подробна информация за източниците на сила, от кои страни идват газта и петролът.

Имаме експертни групи, които разискват методите, за събиране на тази информация бързо, само че и по метод, гарантиращ тяхната акуратност и надеждност.

Различия в мненията на страните-членки има, защото националните статистики са доста разнообразни като обичаи. Примерно има страни, в които има развити административни регистри - електронен указател на популацията, електронен указател на предприятията. - Там няма потребност да вършиме обособени проучвания и да питате още веднъж хората и бизнеса за неща, които може да вземете от административни източници. Има и страни, които нямат такива обичаи, те би трябвало да създадат анкетни проучвания. От тази позиция нормално полемиките са тъкмо по какъв начин да се съберат данните, по каква методология и какъв брой ще коства.
Българите, както и другите граждни на Европа, имат вяра все по-малко на формалните управляващи. Това стана изключително очевидно с пандемията. Евростат остава настрана някак от тази наклонност, само че усещате ли го?
Официалната статистика към този момент не е единственият източник на информация, както беше дълго време. Това е новата действителност. Хората търсят бързо число, поднесено безапелационно. Ние би трябвало да се борим да сме този източник. Трябва да даваме статистика, която е съответстваща и нужна на дневния ред на обществото. Трябва да се изяснява за какво тази информация е качествена и да бъде поднесена по метод, който е забавен. И не е обикновено страната да не дава публична поддръжка за статистиката си, тъй като точно тя би трябвало да разграничава достоверните данни от други.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Огнян Георгиев
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР