Достъп до лекарства за всички българи и всички граждани на Европа
Профил: Боряна Маринкова дава отговор за осъществяването на задачите на БАРПТЛ, които са застраховане на достъпа на българските пациенти с лекарствени артикули и търсене на решения за бързо и стабилно превъзмогване на дефицита им. Има 11 години опит като маркетинг шеф на " Токуда болница ". От 2012 до 2017 оглавява връзките с обществеността на Националното съдружие на частните лечебни заведения. Завършила е магистратура по маркетинг, сега е докторант по обществена администрация и хабилитиран учител по интегрирани маркетингови връзки в УНСС.
Последните седмици тематиката за дефицита на медикаменти бе измежду водещите тематики в медийното и публичното пространство. Ето за какво в този текст ще споделим положителните практики от Европейския съюз (ЕС) за превъзмогване на дефицита на избрани медикаменти и ще очертаем кои са постоянните решения, които паралелната дистрибуция към този момент предлага в доста страни членки и от които можем да почерпим опит.
Решението за достъпа до медикаменти ще пристигна от Европейски Съюз
След рецесията с ковид-19 здравните системи в целия Европейски Съюз изпитват съществени усложнения. Глобалните проблеми, засегнали веригите на доставки, водят до повишаване на ритмичността на вноса в цяла Европа. Никоя страна не може да се оправи с феномена " дефицит " сама. Ето за какво ние приветстваме идното преразглеждане на фармацевтичното законодателство от Европейската комисия. Комисията се изрази доста ясно, че достъпността, наличността и достъпът до медикаменти ще бъдат главните цели в новата нормативна уредба. А паралелната дистрибуция е приета на европейско равнище като един от инструментите за подкрепяне и на трите основни целта.
Спестяване на средства с помощта на паралелната дистрибуция
Някои страни съумяха да основат забележителен пазар за успореден импорт и това им икономисва стотици милиони евро всяка година. Сред тези страни не са единствено богатите северни страни като Дания, Швеция, Германия и Нидерландия. Държави като Полша насърчиха развиването на паралелния импорт още от присъединението си в Европейски Съюз през 2004 година Днес Полша реализира годишен успореден импорт за повече от 100 милиона евро. Цените на паралелния импорт са или по-ниски от цената на първовносителя, а когато са същите, оказват резултат върху първовносителя, който реагира с намаление на своята цена, и още веднъж пациентът печели от намаляването на цената. През 2020 година Deloitte пресметна, че от 2010 до 2018 година Полша е икономисала 7281 милиона евро с помощта на паралелния импорт. Само през 2018 година спестяванията са 128 милиона евро, от които 15.4 милиона евро са директни спестявания за пациентите, защото разноските им за медикаменти понижават. За България паралелният импорт би могъл в по-дългосрочен проект да обезпечи сходни изгоди, в случай че органите на обществената администрация работят интензивно в тази тенденция. Необходима е нормативна рамка, насърчаваща паралелния импорт и бързия достъп до аптечната мрежа за редом импортирани артикули, като се приложат решения, посредством които пациентите да се употребяват от реимбурсните си права.
Реклама Осигуряване на наличностите от медикаменти
Пандемията отчетливо показва закъснение на търсенето на голям брой медикаменти в Европейски Съюз с изключение, несъмнено, на тези, употребявани за лекуване на коронавирус. Връщайки се към естествения ни метод на живот, търсенето на тези медикаменти бързо нараства. Същевременно световните вериги за доставки към момента не са преодолели зародилите през пандемията разстройства, продължаващите блокади в Китай, провокациите от войната и не на последно място сериозната инфлация в Европа. Нито един от тези фактори не е национално генериран и надлежно не може да бъде решен на национално равнище. Преодоляването може да бъде реализирано единствено посредством съдействие в Европейски Съюз. Затова България би трябвало да заеме ясна позиция за справяне с дефицита на медикаменти при проверката на законодателството в Европейски Съюз. Все повече се дискутира, че производителите би трябвало да бъдат виновни за обезпечаването на задоволително медикаменти за Европа - посредством проекти за предварителна защита и ръководство, които доста огромни страни към този момент са приложили - и не на последно място се разясняват обилни финансови наказания за неизпълнението на тези отговорности. Последното изследване на Европейската комисия за дефицита на медикаменти ясно откри, че 9 от 10 случая на дефицит имат народен или районен аспект. Това значи, че има ресурси на други места в Европейски Съюз и би трябвало да намерим методите да ги доставим на точното място в точното време. Проучването на Европейска комисия отчетливо демонстрира, че паралелният импорт е решението. Всекидневно този способ запълва празнината на изчезналите медикаменти за пациентите. Редица са образците освен от България, само че и от Дания, Италия, Литва и всички други страни от Европейски Съюз. Ползата и приносът от паралелната дистрибуция са открити и приети обстоятелства.
Достъп до медикаменти за всички българи и всички жители на Европа
От основно значение за пациентите в Източна Европа е достъпът до новаторски лечения. Фармацевтичната промишленост постоянно твърди, че не може да ги обезпечи в тези страни поради ниските цени, заради които " новото лекарство незабавно ще стане обект на успореден експорт ". Това е изцяло погрешно изказване. Паралелният експорт на най-редките и най-скъпите медикаменти сираци от България е еднакъв на нула. Факт е, че постоянно паралелните вносители с помощта на необятната им интернационална комерсиална мрежа внасят медикаментите в България и други страни членки, даже когато производителят не го прави. Разширяването на приноса за пациентите може да се надгради посредством импорт на дерегистрирани медикаменти или посредством основаване на търговски партньорства, при които паралелните вносители се спогаждат с производителя, че ще продават продукта от тяхно име. Това е разрастващ се бизнес, защото доста производители не желаят да влагат в търговци и офиси на дребни или (както те ги наричат) безинтересни пазари. Паралелните дистрибутори обаче го вършат. Наша задача е да има достъп до медикаменти за всички, тъй като имаме вяра, че пациентите имат това право и тъй като не големите облаги са най-важното. Призоваваме българското държавно управление да се причисли към настояването всички европейци да получат достъп до медикаменти. За пациента няма значение коя компания ще реализира доставката, а дали лекарството е същото и лекува заболяването им.
Европейска комисия не открива връзка сред дефицита на медикаменти и паралелната търговия Профил: Каспър Ърнст, основен секретар на Affordable Medicines Europe. Каспър Ърнст е основен секретар на " Достъпни медикаменти Европа " - Affordable Medicines Europe. Последните 11 години от кариерата му са съсредоточени в Брюксел. Преди АМЕ 9 години работи в Конфедерацията на датските предприятия, а от 2015 година е шеф на департамента за интернационалните връзки. Бил член на борда на няколко браншови организации на равнище Европейски Съюз и е съосновател на Европейския алианс за бизнес услуги. Има магистърска степен по интернационален бизнес и политика от Copenhagen Business School и Singapore Management University. Хоноруван учител в Copenhagen Business School. Реклама Г-н Ърнст, като заинтригувана страна в Европейската комисия на Европейски Съюз можете ли да споделите гледната точка на Европейска комисия и ЕМА по отношение на настоящия пейзаж на дефицита в Европа?
Както комисията, по този начин и EMA са мощно загрижени за обстановката с дефицита на медикаменти в Европа и ще предложат ограничения за справяне със обстановката. В момента EMA построява Европейската платформа за мониторинг на дефицита, ще се разгласяват нови управления за проектите за предварителна защита и ръководство на дефицита за производителите и в следствие Европейската комисията ще предложи нови ограничения за справяне при преразглеждането на фармацевтичното законодателство, което се чака през януари 2023 година
Кои са главните водещи аргументи за дефицит, открити от регулаторните органи на Европейски Съюз?
Европейската комисия преди малко разгласява изследване за дефицита, което открива, че 51% от него се дължи на проблеми с качеството и производството, 25% - на търговски аргументи, 9% - на ненадейно увеличено търсене, 8% са заради проблеми с дистрибуцията, 4% - заради регулаторни проблеми, 1% - на непредвидени феномени или естествени бедствия, и 1% - други аргументи. Проучването не открива връзка сред дефицита и паралелния експорт.
Как се употребяват механизмите на паралелната дистрибуция от европейските регулаторни органи за превъзмогване на дефицит в другите страни?
Ние оказваме помощ на националните организации за медикаменти в целия Европейски Съюз да обезпечават импорт на медикаменти при незабавни обстановки на дефицит. В разговор сме с редица страни членки за определяне на ясни процедури за незабавен импорт, когато дефицитът възникне.
Можете ли да споделите положителни практики при незабавен импорт и бързи вътреобщностни доставки в Европейски Съюз?
Да, в няколко страни членки незабавно щом националната организация по медикаментите откри дефицит, тя се свързва с нашите членове. След това паралелните дистрибутори ревизират дали има налични ресурси в други страни от Европейски Съюз (понякога даже отвън ЕС). При опция за импорт те показват на управляващите цената на наличните в други страни медикаменти и се договаря с управляващите по какъв начин ще бъде покрита тази цена за пациентите. В едни случаи цените са по-ниски от откритата в страната и автоматизирано се включва за реимбурсиране, в други обстановки е належащо да се планува спомагателен бюджет. Единият вид е производителят да бъде помолен от управляващите да го покрие, защото той не е спазил законовите си отговорности да обезпечи пазара - public service obligations. Другият метод е, когато са наложени санкции за неизпълнените отговорности на участниците в лекарствоснабдяването, постъпилите от наложени санкции средства да се употребяват за компенсиране на спомагателните средства за справяне с дефицита на съответното лекарство. Посланието ни е, че паралелната дистрибуция може да бъде доста по-полезна, в случай че държавните управления се възползват повече от тази гъвкава и ефикасна за всички опция и открият ясни процедури за незабавен и интензивен импорт, когато възникне дефицит. Освен това производителите би трябвало да поемат спомагателните разноски, когато не съумяват да обезпечат доставка в границите на своята законова отговорност. Това е допустимо и в границите на актуалната правна рамка на Европейски Съюз.
Последните седмици тематиката за дефицита на медикаменти бе измежду водещите тематики в медийното и публичното пространство. Ето за какво в този текст ще споделим положителните практики от Европейския съюз (ЕС) за превъзмогване на дефицита на избрани медикаменти и ще очертаем кои са постоянните решения, които паралелната дистрибуция към този момент предлага в доста страни членки и от които можем да почерпим опит.
Решението за достъпа до медикаменти ще пристигна от Европейски Съюз
След рецесията с ковид-19 здравните системи в целия Европейски Съюз изпитват съществени усложнения. Глобалните проблеми, засегнали веригите на доставки, водят до повишаване на ритмичността на вноса в цяла Европа. Никоя страна не може да се оправи с феномена " дефицит " сама. Ето за какво ние приветстваме идното преразглеждане на фармацевтичното законодателство от Европейската комисия. Комисията се изрази доста ясно, че достъпността, наличността и достъпът до медикаменти ще бъдат главните цели в новата нормативна уредба. А паралелната дистрибуция е приета на европейско равнище като един от инструментите за подкрепяне и на трите основни целта.
Спестяване на средства с помощта на паралелната дистрибуция
Някои страни съумяха да основат забележителен пазар за успореден импорт и това им икономисва стотици милиони евро всяка година. Сред тези страни не са единствено богатите северни страни като Дания, Швеция, Германия и Нидерландия. Държави като Полша насърчиха развиването на паралелния импорт още от присъединението си в Европейски Съюз през 2004 година Днес Полша реализира годишен успореден импорт за повече от 100 милиона евро. Цените на паралелния импорт са или по-ниски от цената на първовносителя, а когато са същите, оказват резултат върху първовносителя, който реагира с намаление на своята цена, и още веднъж пациентът печели от намаляването на цената. През 2020 година Deloitte пресметна, че от 2010 до 2018 година Полша е икономисала 7281 милиона евро с помощта на паралелния импорт. Само през 2018 година спестяванията са 128 милиона евро, от които 15.4 милиона евро са директни спестявания за пациентите, защото разноските им за медикаменти понижават. За България паралелният импорт би могъл в по-дългосрочен проект да обезпечи сходни изгоди, в случай че органите на обществената администрация работят интензивно в тази тенденция. Необходима е нормативна рамка, насърчаваща паралелния импорт и бързия достъп до аптечната мрежа за редом импортирани артикули, като се приложат решения, посредством които пациентите да се употребяват от реимбурсните си права.
Реклама Осигуряване на наличностите от медикаменти
Пандемията отчетливо показва закъснение на търсенето на голям брой медикаменти в Европейски Съюз с изключение, несъмнено, на тези, употребявани за лекуване на коронавирус. Връщайки се към естествения ни метод на живот, търсенето на тези медикаменти бързо нараства. Същевременно световните вериги за доставки към момента не са преодолели зародилите през пандемията разстройства, продължаващите блокади в Китай, провокациите от войната и не на последно място сериозната инфлация в Европа. Нито един от тези фактори не е национално генериран и надлежно не може да бъде решен на национално равнище. Преодоляването може да бъде реализирано единствено посредством съдействие в Европейски Съюз. Затова България би трябвало да заеме ясна позиция за справяне с дефицита на медикаменти при проверката на законодателството в Европейски Съюз. Все повече се дискутира, че производителите би трябвало да бъдат виновни за обезпечаването на задоволително медикаменти за Европа - посредством проекти за предварителна защита и ръководство, които доста огромни страни към този момент са приложили - и не на последно място се разясняват обилни финансови наказания за неизпълнението на тези отговорности. Последното изследване на Европейската комисия за дефицита на медикаменти ясно откри, че 9 от 10 случая на дефицит имат народен или районен аспект. Това значи, че има ресурси на други места в Европейски Съюз и би трябвало да намерим методите да ги доставим на точното място в точното време. Проучването на Европейска комисия отчетливо демонстрира, че паралелният импорт е решението. Всекидневно този способ запълва празнината на изчезналите медикаменти за пациентите. Редица са образците освен от България, само че и от Дания, Италия, Литва и всички други страни от Европейски Съюз. Ползата и приносът от паралелната дистрибуция са открити и приети обстоятелства.
Достъп до медикаменти за всички българи и всички жители на Европа
От основно значение за пациентите в Източна Европа е достъпът до новаторски лечения. Фармацевтичната промишленост постоянно твърди, че не може да ги обезпечи в тези страни поради ниските цени, заради които " новото лекарство незабавно ще стане обект на успореден експорт ". Това е изцяло погрешно изказване. Паралелният експорт на най-редките и най-скъпите медикаменти сираци от България е еднакъв на нула. Факт е, че постоянно паралелните вносители с помощта на необятната им интернационална комерсиална мрежа внасят медикаментите в България и други страни членки, даже когато производителят не го прави. Разширяването на приноса за пациентите може да се надгради посредством импорт на дерегистрирани медикаменти или посредством основаване на търговски партньорства, при които паралелните вносители се спогаждат с производителя, че ще продават продукта от тяхно име. Това е разрастващ се бизнес, защото доста производители не желаят да влагат в търговци и офиси на дребни или (както те ги наричат) безинтересни пазари. Паралелните дистрибутори обаче го вършат. Наша задача е да има достъп до медикаменти за всички, тъй като имаме вяра, че пациентите имат това право и тъй като не големите облаги са най-важното. Призоваваме българското държавно управление да се причисли към настояването всички европейци да получат достъп до медикаменти. За пациента няма значение коя компания ще реализира доставката, а дали лекарството е същото и лекува заболяването им.
Европейска комисия не открива връзка сред дефицита на медикаменти и паралелната търговия Профил: Каспър Ърнст, основен секретар на Affordable Medicines Europe. Каспър Ърнст е основен секретар на " Достъпни медикаменти Европа " - Affordable Medicines Europe. Последните 11 години от кариерата му са съсредоточени в Брюксел. Преди АМЕ 9 години работи в Конфедерацията на датските предприятия, а от 2015 година е шеф на департамента за интернационалните връзки. Бил член на борда на няколко браншови организации на равнище Европейски Съюз и е съосновател на Европейския алианс за бизнес услуги. Има магистърска степен по интернационален бизнес и политика от Copenhagen Business School и Singapore Management University. Хоноруван учител в Copenhagen Business School. Реклама Г-н Ърнст, като заинтригувана страна в Европейската комисия на Европейски Съюз можете ли да споделите гледната точка на Европейска комисия и ЕМА по отношение на настоящия пейзаж на дефицита в Европа?
Както комисията, по този начин и EMA са мощно загрижени за обстановката с дефицита на медикаменти в Европа и ще предложат ограничения за справяне със обстановката. В момента EMA построява Европейската платформа за мониторинг на дефицита, ще се разгласяват нови управления за проектите за предварителна защита и ръководство на дефицита за производителите и в следствие Европейската комисията ще предложи нови ограничения за справяне при преразглеждането на фармацевтичното законодателство, което се чака през януари 2023 година
Кои са главните водещи аргументи за дефицит, открити от регулаторните органи на Европейски Съюз?
Европейската комисия преди малко разгласява изследване за дефицита, което открива, че 51% от него се дължи на проблеми с качеството и производството, 25% - на търговски аргументи, 9% - на ненадейно увеличено търсене, 8% са заради проблеми с дистрибуцията, 4% - заради регулаторни проблеми, 1% - на непредвидени феномени или естествени бедствия, и 1% - други аргументи. Проучването не открива връзка сред дефицита и паралелния експорт.
Как се употребяват механизмите на паралелната дистрибуция от европейските регулаторни органи за превъзмогване на дефицит в другите страни?
Ние оказваме помощ на националните организации за медикаменти в целия Европейски Съюз да обезпечават импорт на медикаменти при незабавни обстановки на дефицит. В разговор сме с редица страни членки за определяне на ясни процедури за незабавен импорт, когато дефицитът възникне.
Можете ли да споделите положителни практики при незабавен импорт и бързи вътреобщностни доставки в Европейски Съюз?
Да, в няколко страни членки незабавно щом националната организация по медикаментите откри дефицит, тя се свързва с нашите членове. След това паралелните дистрибутори ревизират дали има налични ресурси в други страни от Европейски Съюз (понякога даже отвън ЕС). При опция за импорт те показват на управляващите цената на наличните в други страни медикаменти и се договаря с управляващите по какъв начин ще бъде покрита тази цена за пациентите. В едни случаи цените са по-ниски от откритата в страната и автоматизирано се включва за реимбурсиране, в други обстановки е належащо да се планува спомагателен бюджет. Единият вид е производителят да бъде помолен от управляващите да го покрие, защото той не е спазил законовите си отговорности да обезпечи пазара - public service obligations. Другият метод е, когато са наложени санкции за неизпълнените отговорности на участниците в лекарствоснабдяването, постъпилите от наложени санкции средства да се употребяват за компенсиране на спомагателните средства за справяне с дефицита на съответното лекарство. Посланието ни е, че паралелната дистрибуция може да бъде доста по-полезна, в случай че държавните управления се възползват повече от тази гъвкава и ефикасна за всички опция и открият ясни процедури за незабавен и интензивен импорт, когато възникне дефицит. Освен това производителите би трябвало да поемат спомагателните разноски, когато не съумяват да обезпечат доставка в границите на своята законова отговорност. Това е допустимо и в границите на актуалната правна рамка на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ