Трима художници в призрачния Свежен, без да се брои слънцето...
Професорите Димитър Рашков, Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков оставят картини в къщата-музей на полк. Владимир Серафимов
Най-красивото село в Сърнена Средна гора блестна в картини на трима известни български художници. Шест от творбите ще останат вечно във фонда на културно-информационния център, основан в къщата-музей на полк. Владимир Серафимов. Картините бяха нарисувани на пленер предишния уикенд. Да работят дружно по уличките на селото в приказната атмосфера на Свежен, непокътната от Средновековието и ранното Възраждане, пристигнаха проф. Димитър Рашков от Карлово, проф. Ивайло Мирчев от София и проф. Димитър Чолаков от Търговище. Идеята е на карловския художник, а поканата - от кмета на община Брезово Христо Енков, който е от Свежен и продължава да живее в бащината си къща.
Свежен е доста въодушевяващ със своята природа, с тая избуяла зеленина в края на май. И с тези къщи, които запленяват с удивителната си архитектура, с дървените рамки на прозорците и старинните врати, показа пред „ Марица “ Димитър Рашков. Той си заречен, че ще резервира това обаяние по някакъв метод. Дори към този момент имал концепция по какъв начин да се сложи началото на една културна традиция.
Преди време върших монумент на Златю Бояджиев в Брезово, споделя Рашков. Тогава разисках моята концепция с господин Енков. Той е доста отворен към културата, освен е познавач, само че има отношение, има и визии. Решихме да стартираме с един пленер в Свежен. Господин Енков одобри незабавно, а концепцията ни е пленерът да стане обичаен, като всяка година го надграждаме - с повече и разнообразни художници, с нови места - тази част на България е изумително красива и плодородна за изобразяване - покрайнините на Свежен, селцата Розовец, Бабек, каменните формирания в Средна гора с тракийските светилища там, изяснява художникът от Карлово.
Тримата създатели - Рашков, Мирчев и Чолаков, рисували три дни в Свежен. Поставяли стативите по уличките на селото и работели по няколко часа дневно. През по-голямата част от времето били съвсем сами. Тук-там минавала по някоя баба или пък две-три дами седели на пейката пред някоя къща. Имало и по няколко индивида в заведението в центъра на селото.
В тази идилична конюнктура открих, че Свежен не е единствено едно място, запазило романтиката на предишното, споделя Рашков. В избрани моменти то наподобява малко призрачно. Някои от къщите, които толкоз ни въодушевяват, са празни, пусти. Вечер вратите им похлопват от вятъра, черчеветата проскръцват, прелитат прилепи. Това като че ли придава прочут мистицизъм на мястото. Но в събота и неделя селцето се оживи, изпълни се хора. Не ги виждахме доста, само че наличието им се усещаше, самите къщи като че ли оживяха. Улиците се изпълниха с коли. Ресторантът на селото - известната „ Ракиджийница “, също се препълни от хора, изяснява художникът.
Тримата художници работили много интензивно, всеки от тях си харесвал някое кътче от селото и оставал там, до момента в който се насити на гледката и на работата си. Всеки от тях има собствен жанр, който не се покрива с похватите на другите двама.
Искахме да пресъздадем тези гледки в художествени облици, споделя Димитър Рашков. В същото време задачата ни беше да бъдем оптимално достоверни, да не се впускаме в креативен опити, тъй като художникът може и от тази действителност да построи живописен облик. Искахме да оставим на публиката този Свежен, който всеки клиент вижда и за който ще отнася спомен, добавя той.
Често рисувам навън, продължава Димитър Рашков. Пътувах доста из Европа, спирал съм да рисувам под дърво и камък в Италия и Франция, в Хърватия, в Германия. Често обикалям България. Винаги с мен са пастелите, четката, боите. Това е доста вдъхновяващо. Случвало се е даже да обрисувам нещо, което след време е изчезнало. И освен обектът, само че и концепцията, възприятието са се запазили в картина. Веднъж бяхме при другари в родопското село Солища. Докато чакахме агнето да се изпече, рисувах къщата, която бе пред мен. След време се върнах още веднъж там у този другар - къщата я нямаше, беше изгоряла в пожар.
За Рашков, Мирчев и Чолаков пленерът в Свежен бил и една другарска среща, за която от много време мечтаели. Тримата ги свързва мощно другарство от студентството, от началото на дружбата им са минали 52 години. По пътя през тези години изгубили един от тях - неповторимия като художник и като другар Димитър Витков. Затова и дългите вечери след рисуването говорили защо ли не, повтаряли остарели свои смешки и измисляли нови, само че постоянно преливали от чашите с вино в памет за техния отсъстващ другар.
Пленерът приключи със страхотна среща сред остарели другари, споделя Рашков. Докато рисували, художниците решили, че ще е добре да експонират картините в приключен тип. Обадили се на различен собствен приятел - Димитър Христов- Зоро от Карлово, фамозен измежду гилдията на художниците с рамките, които прави на картините им. Дадохме му размерите и на другия ден той донесе рамките, споделя Димитър Рашков. На място инсталирали платната и ги подредили в дребна вълнуваща галерия. За да бъде задачата приключена, в Свежен била поканена и Вихра Григорова. Освен че е огромна майсторка на четката, тя трябвало да оцени и документира творбите, с цел да бъдат зачислени във фонда на културно-информационния център. В неделя компанията станала още по-голяма с кмета Христо Енков и другари от Пловдив.
Обединени от духа на Златю Бояджиев
Освен пленерът да ста-не обичаен, дружно скмета на Брезово Христо Енков и заместника му Иван Тачев имаме още една концепция, споделя Димитър Рашков. И тя се родила, до момента в който правил паметника на Златю Бояджиев. В родната къща на огромния занаятчия на четката са подредени картини, те обаче са репродукции. Редно е там да има ориги-нали, и то от положителни художници, счита Рашков. Той от години е шеф на карловската художествена изложба и работи доста за запазване и обогатяване на фонда. Затова се обединихме към концепцията в къщата на Златю Бояджиев да се вършат изложения и последователно да се оформи една колекция от стойностни произведения, която да се обогатява и да стане непрекъсната. Сред първите, които ще създадат галерия в тази къща, ще бъда и аз, ще подредя там мои статуи, предлага Димитър Рашков.
Най-красивото село в Сърнена Средна гора блестна в картини на трима известни български художници. Шест от творбите ще останат вечно във фонда на културно-информационния център, основан в къщата-музей на полк. Владимир Серафимов. Картините бяха нарисувани на пленер предишния уикенд. Да работят дружно по уличките на селото в приказната атмосфера на Свежен, непокътната от Средновековието и ранното Възраждане, пристигнаха проф. Димитър Рашков от Карлово, проф. Ивайло Мирчев от София и проф. Димитър Чолаков от Търговище. Идеята е на карловския художник, а поканата - от кмета на община Брезово Христо Енков, който е от Свежен и продължава да живее в бащината си къща.
Свежен е доста въодушевяващ със своята природа, с тая избуяла зеленина в края на май. И с тези къщи, които запленяват с удивителната си архитектура, с дървените рамки на прозорците и старинните врати, показа пред „ Марица “ Димитър Рашков. Той си заречен, че ще резервира това обаяние по някакъв метод. Дори към този момент имал концепция по какъв начин да се сложи началото на една културна традиция.
Преди време върших монумент на Златю Бояджиев в Брезово, споделя Рашков. Тогава разисках моята концепция с господин Енков. Той е доста отворен към културата, освен е познавач, само че има отношение, има и визии. Решихме да стартираме с един пленер в Свежен. Господин Енков одобри незабавно, а концепцията ни е пленерът да стане обичаен, като всяка година го надграждаме - с повече и разнообразни художници, с нови места - тази част на България е изумително красива и плодородна за изобразяване - покрайнините на Свежен, селцата Розовец, Бабек, каменните формирания в Средна гора с тракийските светилища там, изяснява художникът от Карлово.
Тримата създатели - Рашков, Мирчев и Чолаков, рисували три дни в Свежен. Поставяли стативите по уличките на селото и работели по няколко часа дневно. През по-голямата част от времето били съвсем сами. Тук-там минавала по някоя баба или пък две-три дами седели на пейката пред някоя къща. Имало и по няколко индивида в заведението в центъра на селото.
В тази идилична конюнктура открих, че Свежен не е единствено едно място, запазило романтиката на предишното, споделя Рашков. В избрани моменти то наподобява малко призрачно. Някои от къщите, които толкоз ни въодушевяват, са празни, пусти. Вечер вратите им похлопват от вятъра, черчеветата проскръцват, прелитат прилепи. Това като че ли придава прочут мистицизъм на мястото. Но в събота и неделя селцето се оживи, изпълни се хора. Не ги виждахме доста, само че наличието им се усещаше, самите къщи като че ли оживяха. Улиците се изпълниха с коли. Ресторантът на селото - известната „ Ракиджийница “, също се препълни от хора, изяснява художникът.
Тримата художници работили много интензивно, всеки от тях си харесвал някое кътче от селото и оставал там, до момента в който се насити на гледката и на работата си. Всеки от тях има собствен жанр, който не се покрива с похватите на другите двама.
Искахме да пресъздадем тези гледки в художествени облици, споделя Димитър Рашков. В същото време задачата ни беше да бъдем оптимално достоверни, да не се впускаме в креативен опити, тъй като художникът може и от тази действителност да построи живописен облик. Искахме да оставим на публиката този Свежен, който всеки клиент вижда и за който ще отнася спомен, добавя той.
Често рисувам навън, продължава Димитър Рашков. Пътувах доста из Европа, спирал съм да рисувам под дърво и камък в Италия и Франция, в Хърватия, в Германия. Често обикалям България. Винаги с мен са пастелите, четката, боите. Това е доста вдъхновяващо. Случвало се е даже да обрисувам нещо, което след време е изчезнало. И освен обектът, само че и концепцията, възприятието са се запазили в картина. Веднъж бяхме при другари в родопското село Солища. Докато чакахме агнето да се изпече, рисувах къщата, която бе пред мен. След време се върнах още веднъж там у този другар - къщата я нямаше, беше изгоряла в пожар.
За Рашков, Мирчев и Чолаков пленерът в Свежен бил и една другарска среща, за която от много време мечтаели. Тримата ги свързва мощно другарство от студентството, от началото на дружбата им са минали 52 години. По пътя през тези години изгубили един от тях - неповторимия като художник и като другар Димитър Витков. Затова и дългите вечери след рисуването говорили защо ли не, повтаряли остарели свои смешки и измисляли нови, само че постоянно преливали от чашите с вино в памет за техния отсъстващ другар.
Пленерът приключи със страхотна среща сред остарели другари, споделя Рашков. Докато рисували, художниците решили, че ще е добре да експонират картините в приключен тип. Обадили се на различен собствен приятел - Димитър Христов- Зоро от Карлово, фамозен измежду гилдията на художниците с рамките, които прави на картините им. Дадохме му размерите и на другия ден той донесе рамките, споделя Димитър Рашков. На място инсталирали платната и ги подредили в дребна вълнуваща галерия. За да бъде задачата приключена, в Свежен била поканена и Вихра Григорова. Освен че е огромна майсторка на четката, тя трябвало да оцени и документира творбите, с цел да бъдат зачислени във фонда на културно-информационния център. В неделя компанията станала още по-голяма с кмета Христо Енков и другари от Пловдив.
Обединени от духа на Златю Бояджиев
Освен пленерът да ста-не обичаен, дружно скмета на Брезово Христо Енков и заместника му Иван Тачев имаме още една концепция, споделя Димитър Рашков. И тя се родила, до момента в който правил паметника на Златю Бояджиев. В родната къща на огромния занаятчия на четката са подредени картини, те обаче са репродукции. Редно е там да има ориги-нали, и то от положителни художници, счита Рашков. Той от години е шеф на карловската художествена изложба и работи доста за запазване и обогатяване на фонда. Затова се обединихме към концепцията в къщата на Златю Бояджиев да се вършат изложения и последователно да се оформи една колекция от стойностни произведения, която да се обогатява и да стане непрекъсната. Сред първите, които ще създадат галерия в тази къща, ще бъда и аз, ще подредя там мои статуи, предлага Димитър Рашков.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ