Професорът подчерта, че предаването от човек на човек е значително

Професорът акцентира, че предаването от човек на човек е доста по-трудно спрямо вируси като морбили или даже COVID-19

Преподавателят по невроимунология и инфекции на мозъка в университета в Швейцария проф. Аспарух Илиев разяснява заплахата от зараза от хантавирус след ситуацията с круизен транспортен съд край крайбрежията на Кабо Верде. В момента плавателният съд се намира край испанския остров Тенерифе. До момента са евакуирани 94 души, оповестяват испанските управляващи, като на борда остават 34 пасажери и екипаж, който би трябвало да върне плавателния съд в Нидерландия.

Пред NOVA NEWS проф. Илиев разяснява възходящите публични терзания, свързани с допустима нова епидемиологична вълна. Той акцентира, че страхът е понятен, но уточни, че обстановката не е сравнима с COVID-19 пандемията.

По думите му хантавирусите са познати от десетилетия и не съставляват ново заболяване. Съществуват разнообразни варианти - европейски и южноамерикански, като европейският, който се среща и в България, главно визира бъбреците и рядко се предава от човек на човек. Южноамериканският вид също има лимитирана опция за предаване, само че изисква доста непосредствен контакт.

Според данни на Световната здравна организация осем души на борда са се разболели, като трима от тях са умряли. В същото време над 30 пасажери към този момент са напуснали кораба на разнообразни места, което е довело до издирвателни дейности в няколко страни за определяне на вероятни случаи на заразяване.

Професорът акцентира, че предаването от човек на човек е доста по-трудно спрямо вируси като морбили или даже COVID-19. Според него успеваемостта на разпространяване е ниска и това мощно лимитира риска от епидемиологично разпространяване.

Той даде образец с корабната среда, която съставлява затворена система, само че даже в такива условия заразяването остава лимитирано. Според него, в случай че вирусът беше мощно инфектиран като морбили, всички пасажери биха се инфектирали при липса на имунитет, което в тази ситуация не се следи.

По отношение на клиничното протичане проф. Илиев изясни, че болестта стартира с грипоподобни признаци, само че при европейския вид може да докара до тежко увреждане на бъбречната функционалност, в това число бъбречна непълнота. Въпреки това, при навременно лекуване функционалността в доста случаи се възвръща.

Южноамериканският вид протича по-тежко, визира най-вече белите дробове и има по-висока смъртност. И за двата вида обаче все още няма характерно лекуване или ваксина, като лечението е главно поддържаща и симптоматична.

Професорът акцентира, че рискът от пандемия е на практика нулев, като е допустимо само пораждане на дребни местни огнища, които могат да бъдат бързо овладени посредством изолираност и наблюдаване.

Той даде и на практика препоръки за пътуващи - поддържане на добра хигиена, постоянно миене на ръце и потребление на елементарни защитни маски в среди с доста хора, като летища и самолети. Според него тези ограничения доста понижават риска от разнообразни инфекции.