Проф. Николай Райчев за „Лукойл“: САЩ ни показаха, че не сме васали, а инвентар
Професорът от Американския университет в България Николай Райчев разгласява дълъг и сериозен коментар във Фейсбук във връзка отхвърли на Съединените щати да разрешат договорката за продажба на задграничните активи на „ Лукойл “ на швейцарската компания Gunvor. Министерството на финансите на Съединени американски щати дефинира „ Гънвор “ като „ марионетка на Кремъл “, а малко по-късно компанията отдръпна предлагането си.
Проф. Райчев проучва обстановката към „ Лукойл – България “ и я дефинира като знак на изгубения народен суверенитет, акцентирайки, че действителните решения се вземат във Вашингтон, а не в София.
„ Суверенитетът умря, да живее особеният шеф “
„ Правителството към този момент има проект да назначи необикновен шеф на рафинерията. Това значи някой от „ нашите момчета “ да раздава поръчки на верните компании и да чака благословията на Вашингтон за всяка фактура над 100 $. Това не е национализация, тъй като национализацията допуска нация, а ние сме единствено едно географско неразбирателство с право на глас в Организация на обединените нации, “ написа Райчев.
Според него страната официално ръководи, само че действително няма надзор върху стратегически решения.
„ България разисква, прави проекти, приготвя етапи, назначава шефове, търси купувачи, прави одити и основава комисии. А действително чакаме позволение от Вашингтон. “
Трите сюжета и „ трите етапи на капитулацията “
В обявата си проф. Райчев обрисува три вероятни сюжета за бъдещето на „ Лукойл – България “:
Продажба на транспарантен западен покупател – като BP, Shell, OMV Petrom или TotalEnergies – „ в случай че Съединени американски щати разрешат “;Български консорциум – БЕХ с 51% и западен вложител с 49% – „ в случай че Съединени американски щати разрешат “;Национализация – посредством пазарна оценка и интернационален мениджмънт – „ в случай че Съединени американски щати разрешат “.
След това Райчев разказва и „ трите етапи на капитулацията “:
Фаза 1: Държавата поема контрола, само че не и собствеността.
Фаза 2: Наемаме инспектори от „ огромната четворка “, които костват колкото три детски градини, с цел да ни кажат това, което всички знаем – рафинерията работи, печели и някой би трябвало да я открадне законно.
Фаза 3: Продаваме на „ стратегически вложител “, който Съединени американски щати ни посочат. BP, Shell или някоя компания от Делауеър с капитал 1000 $ и другари в Държавния департамент. “
„ Всички пътища водят към Вашингтон “
Проф. Райчев акцентира, че действителният надзор е напълно в ръцете на OFAC – Службата за надзор на задграничните активи към Министерството на финансите на Съединени американски щати:
„ Единственият въпрос, който има значение, е: Ще издаде ли OFAC лиценз? Те вземат решение дали рафинерията ще работи, те утвърждават купувача, дефинират изискванията и дават зелена светлина. “
Той дефинира това като цялостна ерозия на националния суверенитет, добавяйки, че „ Съединени американски щати ще бъдат действителният необикновен шеф “ на „ Лукойл – България “.
„ Истинската бедност не е, че нямаме власт, а че се преструваме, че имаме “
Райчев остро подлага на критика както ръководещите, по този начин и двете крайни идеологически линии в обществото – прозападната и антиамериканската:
„ Прозападният лагер ликува: „ Най-сетне удар против кремълската кочина! “ – забравяйки, че тази „ победа “ значи друга столица да взема решение дали ще имаме бензин и на каква цена. Антиамериканският лагер се пени: „ Колония! Национално изменничество! “ – като че ли те не пазят друга взаимозависимост. А държавното управление се преструва, че ръководи. “
„ Истинската бедност не е, че нямаме власт, а че се преструваме, че имаме. “
„ Суверенитетът ни е театрална украса “
„ До 21 ноември влизат в действие глобите против „ Лукойл “. До тогава би трябвало да има решение. Какво решение – не знаем, тъй като чакаме да ни кажат. България няма проект за „ Лукойл “, чакаме Съединени американски щати да решат. После ще го назовем „ наше решение “, ще сложим лого на Министерския съвет и ще напишем известие за медиите. “
Райчев заключава, че българският суверенитет през днешния ден е единствено заблуда, а страната е „ територия под външно ръководство “:
„ Всичко, което се случва в нашия парламент, е обреден танц пред всемогъщия господ, с вярата да го умилостиви. Ние не сме суверенна страна, а фон в спектакъл на марионетките, където конците се дърпат извън. “
„ Ако всички са марионетки, кой дърпа конците? “
„ България има рафинерия, която не може да продаде, тъй като Америка не позволява. Има държавно управление, което не може да ръководи, и народ, който не може да избира, тъй като изборът е сред разнообразни нюанси на безсилието. В този спектакъл на марионетките остава само въпросът: в случай че всички са марионетки, кой дърпа конците? “
„ Съединени американски щати преди малко ни демонстрираха същинското ни място в международната подчиненост – не сме даже васали. Ние сме инвентар. И до момента в който спорим дали да целуваме източната или западната ръка, и двете бъркат в джобовете ни,“ приключва проф. Райчев.
Проф. Райчев проучва обстановката към „ Лукойл – България “ и я дефинира като знак на изгубения народен суверенитет, акцентирайки, че действителните решения се вземат във Вашингтон, а не в София.
„ Суверенитетът умря, да живее особеният шеф “
„ Правителството към този момент има проект да назначи необикновен шеф на рафинерията. Това значи някой от „ нашите момчета “ да раздава поръчки на верните компании и да чака благословията на Вашингтон за всяка фактура над 100 $. Това не е национализация, тъй като национализацията допуска нация, а ние сме единствено едно географско неразбирателство с право на глас в Организация на обединените нации, “ написа Райчев.
Според него страната официално ръководи, само че действително няма надзор върху стратегически решения.
„ България разисква, прави проекти, приготвя етапи, назначава шефове, търси купувачи, прави одити и основава комисии. А действително чакаме позволение от Вашингтон. “
Трите сюжета и „ трите етапи на капитулацията “
В обявата си проф. Райчев обрисува три вероятни сюжета за бъдещето на „ Лукойл – България “:
Продажба на транспарантен западен покупател – като BP, Shell, OMV Petrom или TotalEnergies – „ в случай че Съединени американски щати разрешат “;Български консорциум – БЕХ с 51% и западен вложител с 49% – „ в случай че Съединени американски щати разрешат “;Национализация – посредством пазарна оценка и интернационален мениджмънт – „ в случай че Съединени американски щати разрешат “.
След това Райчев разказва и „ трите етапи на капитулацията “:
Фаза 1: Държавата поема контрола, само че не и собствеността.
Фаза 2: Наемаме инспектори от „ огромната четворка “, които костват колкото три детски градини, с цел да ни кажат това, което всички знаем – рафинерията работи, печели и някой би трябвало да я открадне законно.
Фаза 3: Продаваме на „ стратегически вложител “, който Съединени американски щати ни посочат. BP, Shell или някоя компания от Делауеър с капитал 1000 $ и другари в Държавния департамент. “
„ Всички пътища водят към Вашингтон “
Проф. Райчев акцентира, че действителният надзор е напълно в ръцете на OFAC – Службата за надзор на задграничните активи към Министерството на финансите на Съединени американски щати:
„ Единственият въпрос, който има значение, е: Ще издаде ли OFAC лиценз? Те вземат решение дали рафинерията ще работи, те утвърждават купувача, дефинират изискванията и дават зелена светлина. “
Той дефинира това като цялостна ерозия на националния суверенитет, добавяйки, че „ Съединени американски щати ще бъдат действителният необикновен шеф “ на „ Лукойл – България “.
„ Истинската бедност не е, че нямаме власт, а че се преструваме, че имаме “
Райчев остро подлага на критика както ръководещите, по този начин и двете крайни идеологически линии в обществото – прозападната и антиамериканската:
„ Прозападният лагер ликува: „ Най-сетне удар против кремълската кочина! “ – забравяйки, че тази „ победа “ значи друга столица да взема решение дали ще имаме бензин и на каква цена. Антиамериканският лагер се пени: „ Колония! Национално изменничество! “ – като че ли те не пазят друга взаимозависимост. А държавното управление се преструва, че ръководи. “
„ Истинската бедност не е, че нямаме власт, а че се преструваме, че имаме. “
„ Суверенитетът ни е театрална украса “
„ До 21 ноември влизат в действие глобите против „ Лукойл “. До тогава би трябвало да има решение. Какво решение – не знаем, тъй като чакаме да ни кажат. България няма проект за „ Лукойл “, чакаме Съединени американски щати да решат. После ще го назовем „ наше решение “, ще сложим лого на Министерския съвет и ще напишем известие за медиите. “
Райчев заключава, че българският суверенитет през днешния ден е единствено заблуда, а страната е „ територия под външно ръководство “:
„ Всичко, което се случва в нашия парламент, е обреден танц пред всемогъщия господ, с вярата да го умилостиви. Ние не сме суверенна страна, а фон в спектакъл на марионетките, където конците се дърпат извън. “
„ Ако всички са марионетки, кой дърпа конците? “
„ България има рафинерия, която не може да продаде, тъй като Америка не позволява. Има държавно управление, което не може да ръководи, и народ, който не може да избира, тъй като изборът е сред разнообразни нюанси на безсилието. В този спектакъл на марионетките остава само въпросът: в случай че всички са марионетки, кой дърпа конците? “
„ Съединени американски щати преди малко ни демонстрираха същинското ни място в международната подчиненост – не сме даже васали. Ние сме инвентар. И до момента в който спорим дали да целуваме източната или западната ръка, и двете бъркат в джобовете ни,“ приключва проф. Райчев.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ