„Моите спомени от работата ми в Сливенската болница“ – от Проф. Йордан Марков, дмн
Професор Йордан Стайков Марков – д.м.н., е роден на 28 януари 1926 година в Сливен. Основоположник е на електрокаридостимулацията в България. Автор на единственото управление по електрокардиостимулация в България, обучител и уредник на центровете по кардиостимулация.
Специализирал е обща хирургия, белодробна хирургия, сърдечна хирургия, хирургия на сърдечните клапи, коронарна хирургия. Има над 150 научни изявления и над 20 регистрирани изобретения и рационализации.
Между 1954 и 1961 година е ординатор в хирургичното поделение на Окръжна болница в Сливен, а по-късно се осъществя в София. По мотив 100-годишнината от рождението на професор Марков, неговата щерка Весела Банова даде на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински “ спомените на татко си за интервала, в който той е работил в Сливен. Години, оставили бездънен отпечатък в неговата биография.
„ През 1953 година приключих медицина в София. Преди това бях на стаж в Сливенската болница. През всичките години на следването ми, мечтаех да стана интернист и кардиолог. В студентската ни група аз бях “интерниста “. Считахме, че хирургията е доста атрактивна, само че изисква повече умелост, в сравнение с разсъдък.
В Сливен визиите ми се прекатурнаха.
Поради политическите промени, доста преподаватели от Софийския и Пловдивския университети, бяха се подслонили на работа в Сливенската болница и в кадрово отношение, тя се бе издигнала на забележително равнище. В хирургичното поделение работеха четирима хирурзи: завеждащ – известният хирург доктор Георги Бояджиев; негови ординатори – доктор Стефан Камбосев, доктор Любозар Рохов и доктор Михаил Попов.
Бях изумен от здравната просвета и подготвеност на колектива, от актуалното равнище и необятния набор на осъществяваните оперативни интервенции, от отчетите на хирурзите, изнасяни на научните болнични колегиуми. За мен бе наслаждение, че като стажант, бях признат от колектива и ми се разпореждаха потребни задания: да повеждам болнични кревати, да асистирам на интервенции, да правя директни кръвопреливания с апарата на Цанк и други
Когато приключих стажа и се завърнах в София, към този момент знаех и бях решил твърдо, че ще стана хирург. Но, пътеката ми към тази фантазия, се оказа малко по-дълга. Държавната кадрова комисия ме дефинира да стана боен доктор, авиолекар. Не подписах контракт и упорствах със седмици. Военните ме освободиха и аз се запътих към Министерството на здравеопазването за систематизиране в гражданската мрежа. Пред Министерството, инцидентно ме видя доктор Бояджиев, началникът на Сливенската хирургия, който бе пристигнал в ИСУЛ на курс за усървършенстване. Когато разбра къде отивам, пристигна дружно с мен. Явихме се при началника на отдел фрагменти. Д-р Бояджиев се показа и помоли за подпомагане да бъда разпределен на работа в Сливен, с цел да може да отида в хирургията. Обаче, свободни места за Сливен нямаше. Бях разпределен за участъков доктор в с. Дълбоки, Старозагорско. Това е окръгът, в който тогава, административно спадаше и гр. Сливен.
Работих в с. Дълбоки една година. Това е един от най- светлите интервали на младежката ми лекарска процедура. След това продължих в Сливен, също като участъков доктор, тъй като нямаше вакантно място за доктор в хирургията. За страдание, в хирургичното поделение бях назначен ординатор, на освободеното от доктор Бояджиев място, когато той се реалокира на работа в Нова Загора. Това беше през 1955 година
Хирургичното поделение беше на партера на постройката на остарялата болница – по-късно туберколозна болница, до гробищата. След напускането на доктор Бояджиев, за шеф бе назначен доктор Любозар Рохов. В момента той бе на специализация по гръдна хирургия в ИСУЛ, в София. Заместваше го доктор Стефан Камбосев. Имаше още двама ординатори – доктор Михаил Попов и доктор Гочев. Прие ме доктор Камбосев, който ме познаваше от времето на стажа ми. Въведе ме в една болнична стая с 20 кревати, и сподели – “Тази стая ще водиш ти “. След това ме заведе в операционната, където ме наблюдаваше дали измивам ръцете си вярно. Оперирахме двама пациенти с хернии. Каза ми: “На първата интервенция ще ми асистираш, внимавай тъй като втората ще направиш ти “. Така и стана.
На идващия ден доктор Попов сподели, че ще оперираме двама пациенти с апендисит. „ Първият ще направя аз, а втория – ти. “, сподели той. Така и стана.
На третия ден, аз се качих на болничния файтон и отидох да повеждам хирургичната лечебница. Д-р Камбосев ми сподели: “Работи умерено. Ако има заболели за приемане, приеми ги! “ Заработих без проблеми. Д-р Камбосев ме взе под крилото си. Асистирах на всичките му интервенции. След време бе сложена втора операционна маса в залата. На едната оперираше той, а на другата – аз. В виновните моменти на интервенцията доктор Камбосев се доближаваше и надникваше безмълвно. Така, до края на първата ми година, единствено с една сестра против мене, под локална упойка, оперирах по две стомашни резекции дневно. Бях включен в дежурствата по неотложност.
Оперирахме всичко от коремната хирургия – стомаси, жлъчки, дебели и тънки вътрешности, ехинококоза на черния и на белия дроб, секцио алта при камъни в пикочния мехур, простатектомии по Фраер, щитовидни жлези, трепанации на черепа при фрактури и т.н.
Всеки вторник преди обед се правеха амбулаторни интервенции, записани през миналата седмица в хирургичния кабинет. Това бе гратис и без банкет в стационара. Забележителни бяха утринните визитации на доктор Камбосев. Минаваше край всеки болен, запитваше го по какъв начин е и го преглеждаше. Веднага над леглото записваше надлежния декурзус. Лично и в точния момент записваше анамнезите и статусите на болните си.
Новата болнична постройка на Сливен, до остарялата гара, бе приключена и на драго сърце се преместихме в нея. На хирургията бе даден цялостен етаж. Хубави стаи, операционни зали и сервизни пространства. Беше доста друго.
След специализацията си по гръдна хирургия, доктор Рохов, който също бе доста добър хирург, пожела да приложи наученото в ИСУЛ в практиката. Започна да оперира белодробни карциноми – пулмонектомии. Нямахме инсталация за интубационна наркоза. Нямахме даже атравматични игли, каквито се мъчехме да импровизираме. Естествено, непросредствените следоперативни резултати бяха, меко казано, незадоволителни.
По-късно началникът на градския отдел “народно здраве “ – доктор Тунчев, ме повика и ми предложи да взема по съвместителство управлението на бранша по кръвопреливане при болничното заведение. Това беше ¼ лекарска служба, без особени задължения. Главната сестра на болничното заведение бе също по съвместителство уредник на бранша. Когато станеше потребност от кръвопреливане, тя повикваше кола за спешна помощ, даваше адрес на кръводарител, който биваше доведен и му се вземаше кръв против възнаграждение. Всички кръводарители бяха от нулева кръвна група. Кръвта се вземаше от лекуващия доктор в стерилна порцеланова чаша с натриев цитрат и по-късно се преливаше на пациента с апарата на Цанк. Съгласих се и бях изпратен на курс по хемотрансфузия в София. Завърнах се и желаех пространства за кръвна банка в постройката на новата болница. Дадени ми бяха няколко свързани стаи в сутерена. След време, към тях се прибавиха още толкоз.
Следваше да осигурим обзавеждане. Болницата нямаше пари. Със съдействието на “Червения кръст “ от града, започнахме изследване и призовахме към дарителство.
Първи се отзова консервният комбинат. Дадени ни бяха два огромни месарски хладилника, буркани за консерви и капачки, затварачка за буркани. Единият ледник, който побираше правостоящи няколко души, бе изправен и работещ. Него стъкмихме за запазване на готовата продукция. Другият, бе подложен в подготвителното помещение. Част от него бе обвързвана с мощна вентилация и в нея се миеха кръвните банки с съсредоточена киселина. В другата му половина, след дълготрайно изплакване в миялна машина, същите се сушаха, от особено конфигурирана за задачата система.
По това време не се предлагаха подготвени консервиращи разтвори в банки и мехчета. В консервираната кръв и кръвни артикули не се допускаше слагане на антибиотици.
Поради това, процесът на взимане на кръв и консервиране изискваше съблюдаване на фанатична асептика. Ето за какво, в един от мебелните фабрики доброволческа младежка бригада, отвън работно време, създаде бокс с остъклена дървена структура, който бе подложен в операционното помещение. Освен осветяване, на тавана му бе конфигурирана кварцова горелка, която се включваше часове преди процедурите за взимане на кръв. Също по този начин, бе конфигурирана система за нагнетяване на безплоден въздух в бокса. Състоеше се от компресор, в прилежащата стая, въздуховод конфигуриран по пода, в който бе вграден специфичен филтър за безплоден въздух. Изводът бе в бокса. По време на работа, когато се отваряха прозорчетата за ръката на кръводарителя, през тях излизаше безплоден, а не можеше да влезе извън нестерилен въздух. Кръводарителят, облечен в стерилно облекло, лягаше на софа, опряна под прозорчетата на бокса и подаваше вътре ръка. Взетата кръв, след установяване на кръвната й група и Резус фактор в прилежащата стая – лаборатория, се етикетираше и прибираше в хладилника под следена температура.
На пазара не се предлагаха стерилни системи за еднократно кръвопреливане. Поради това, във високи консервни буркани, се поставяха съединени от нас системи за кръвопреливане. Затваряха се с капачки и се стерилизираха в автоклав. Поставени в долап до хладилника с кръвта, бяха разполагаем за кръвопреливане на личния състав, който би си взел банка с кръв. След време започнахме да отливаме и да предлагаме в банки кръвна плазма и еритроцитна маса, а също и подготвени банки с кръвозаместващи и противошокови разтвори. На масичка до хладилника бе сложена тетрадка, в която взелият кръв би трябвало да означи по кое време и на кого ще се прелива. Стените на коридора се украсиха с портрети на почетните кръводарители.
След време, от Института по хематология и кръвопреливане бе въведено влагането на антибиотик в банките за консервиране на кръв. Изискванията за рискова асептика отпаднаха. Тогава със съдействието на “Червения кръст “ започнахме да вършим бригади за взимане на кръв отвън кръвната банка и болничното заведение. Ходехме по села и предприятия, по казарми отвън града. Обявихме и първи в България преминахме на изцяло безплатно кръводаряване. Тогава разрешихме на други лечебни заведения – Военната в Сливен, лечебните заведения в Котел и Ямбол, да си взимат при потребност безплатно кръв и кръвни артикули.
Осигурявахме на отделенията от цялата болница проби за установяване на кръвни групи и Резус фактор. Постепенно към банката бе назначен подобаващ личен състав – сестра, лаборантка и санитарка. Без да имат, каквито и да било облаги и трите работеха отговорно и с възторг.
През 1958 година на ревизия в болничното заведение, от министерството пристигна доктор Менахемов, който при четене на отчета си след месец сподели: “Колеги, поисквам триумфи в бъдещата ви работа и когато отново ви посети контрольор от Министерството, да завари всички звена на болничното заведение на равнището на Кръвната ви банка “. Колегите ахнаха. Много от тях, които не са влизали в банката, се обърнаха към мен и попитаха: “Марков, какво значи това? “ Отговорих им: “Заповядайте и ще разберете. “ Д-р Менахемов направи доста фотоси на кръвната банка, а след седмица, във вестник “Здравен фронт “ бе отпечатана публикация за нея, с която и до в този момент се гордея. Едновременно, бях почетен със званието “Отличник на МНЗ “.
От болничното заведение бях командирован в София, с цел да получа набор от хирургични принадлежности. Тогава оставих молбата си за работа в градския отдел на „ Народното здраве “ и по-късно започнах работа в новата Трета градска болница.
Трудно се разделих със Сливен. От управлението не желаеха да ме пуснат. Д-р Камбосев обаче, ми пожела триумф. Каза: “Марков, на добър път! Ще имаш условия за развиване. Помни, обаче, че в университетските и университетски среди важи законът на джунглата! “
След време, в Трета градска болница бяха преместени от ИСУЛ клиниките по кардиология и сърдечно-съдова хирургия. Отделението по обща хирургия бе закрито. Аз прекосих в сърдечната хирургия и станах кардиохирург. Нерядко ми се постановяваше да правя коремни интервенции на заболели от нашите клиники и изключително от клиниката по акушерство и гинекология, което ми доставяше наслаждение.
На финала си припомням, че постоянно съм обичал специалността си. През целия ми професионален път съм работил с възторг. Така беше и през младостта ми в Сливенската болница.
Пожелавам на младите сътрудници от Сливен, да имат чудесната упоритост за непрекъснато рационализиране и да реализират почтено равнище, което прилича на доверието на пациентите, които им се уповават!
Специализирал е обща хирургия, белодробна хирургия, сърдечна хирургия, хирургия на сърдечните клапи, коронарна хирургия. Има над 150 научни изявления и над 20 регистрирани изобретения и рационализации.
Между 1954 и 1961 година е ординатор в хирургичното поделение на Окръжна болница в Сливен, а по-късно се осъществя в София. По мотив 100-годишнината от рождението на професор Марков, неговата щерка Весела Банова даде на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински “ спомените на татко си за интервала, в който той е работил в Сливен. Години, оставили бездънен отпечатък в неговата биография.
„ През 1953 година приключих медицина в София. Преди това бях на стаж в Сливенската болница. През всичките години на следването ми, мечтаех да стана интернист и кардиолог. В студентската ни група аз бях “интерниста “. Считахме, че хирургията е доста атрактивна, само че изисква повече умелост, в сравнение с разсъдък.
В Сливен визиите ми се прекатурнаха.
Поради политическите промени, доста преподаватели от Софийския и Пловдивския университети, бяха се подслонили на работа в Сливенската болница и в кадрово отношение, тя се бе издигнала на забележително равнище. В хирургичното поделение работеха четирима хирурзи: завеждащ – известният хирург доктор Георги Бояджиев; негови ординатори – доктор Стефан Камбосев, доктор Любозар Рохов и доктор Михаил Попов.
Бях изумен от здравната просвета и подготвеност на колектива, от актуалното равнище и необятния набор на осъществяваните оперативни интервенции, от отчетите на хирурзите, изнасяни на научните болнични колегиуми. За мен бе наслаждение, че като стажант, бях признат от колектива и ми се разпореждаха потребни задания: да повеждам болнични кревати, да асистирам на интервенции, да правя директни кръвопреливания с апарата на Цанк и други
Когато приключих стажа и се завърнах в София, към този момент знаех и бях решил твърдо, че ще стана хирург. Но, пътеката ми към тази фантазия, се оказа малко по-дълга. Държавната кадрова комисия ме дефинира да стана боен доктор, авиолекар. Не подписах контракт и упорствах със седмици. Военните ме освободиха и аз се запътих към Министерството на здравеопазването за систематизиране в гражданската мрежа. Пред Министерството, инцидентно ме видя доктор Бояджиев, началникът на Сливенската хирургия, който бе пристигнал в ИСУЛ на курс за усървършенстване. Когато разбра къде отивам, пристигна дружно с мен. Явихме се при началника на отдел фрагменти. Д-р Бояджиев се показа и помоли за подпомагане да бъда разпределен на работа в Сливен, с цел да може да отида в хирургията. Обаче, свободни места за Сливен нямаше. Бях разпределен за участъков доктор в с. Дълбоки, Старозагорско. Това е окръгът, в който тогава, административно спадаше и гр. Сливен.
Работих в с. Дълбоки една година. Това е един от най- светлите интервали на младежката ми лекарска процедура. След това продължих в Сливен, също като участъков доктор, тъй като нямаше вакантно място за доктор в хирургията. За страдание, в хирургичното поделение бях назначен ординатор, на освободеното от доктор Бояджиев място, когато той се реалокира на работа в Нова Загора. Това беше през 1955 година
Хирургичното поделение беше на партера на постройката на остарялата болница – по-късно туберколозна болница, до гробищата. След напускането на доктор Бояджиев, за шеф бе назначен доктор Любозар Рохов. В момента той бе на специализация по гръдна хирургия в ИСУЛ, в София. Заместваше го доктор Стефан Камбосев. Имаше още двама ординатори – доктор Михаил Попов и доктор Гочев. Прие ме доктор Камбосев, който ме познаваше от времето на стажа ми. Въведе ме в една болнична стая с 20 кревати, и сподели – “Тази стая ще водиш ти “. След това ме заведе в операционната, където ме наблюдаваше дали измивам ръцете си вярно. Оперирахме двама пациенти с хернии. Каза ми: “На първата интервенция ще ми асистираш, внимавай тъй като втората ще направиш ти “. Така и стана.
На идващия ден доктор Попов сподели, че ще оперираме двама пациенти с апендисит. „ Първият ще направя аз, а втория – ти. “, сподели той. Така и стана.
На третия ден, аз се качих на болничния файтон и отидох да повеждам хирургичната лечебница. Д-р Камбосев ми сподели: “Работи умерено. Ако има заболели за приемане, приеми ги! “ Заработих без проблеми. Д-р Камбосев ме взе под крилото си. Асистирах на всичките му интервенции. След време бе сложена втора операционна маса в залата. На едната оперираше той, а на другата – аз. В виновните моменти на интервенцията доктор Камбосев се доближаваше и надникваше безмълвно. Така, до края на първата ми година, единствено с една сестра против мене, под локална упойка, оперирах по две стомашни резекции дневно. Бях включен в дежурствата по неотложност.
Оперирахме всичко от коремната хирургия – стомаси, жлъчки, дебели и тънки вътрешности, ехинококоза на черния и на белия дроб, секцио алта при камъни в пикочния мехур, простатектомии по Фраер, щитовидни жлези, трепанации на черепа при фрактури и т.н.
Всеки вторник преди обед се правеха амбулаторни интервенции, записани през миналата седмица в хирургичния кабинет. Това бе гратис и без банкет в стационара. Забележителни бяха утринните визитации на доктор Камбосев. Минаваше край всеки болен, запитваше го по какъв начин е и го преглеждаше. Веднага над леглото записваше надлежния декурзус. Лично и в точния момент записваше анамнезите и статусите на болните си.
Новата болнична постройка на Сливен, до остарялата гара, бе приключена и на драго сърце се преместихме в нея. На хирургията бе даден цялостен етаж. Хубави стаи, операционни зали и сервизни пространства. Беше доста друго.
След специализацията си по гръдна хирургия, доктор Рохов, който също бе доста добър хирург, пожела да приложи наученото в ИСУЛ в практиката. Започна да оперира белодробни карциноми – пулмонектомии. Нямахме инсталация за интубационна наркоза. Нямахме даже атравматични игли, каквито се мъчехме да импровизираме. Естествено, непросредствените следоперативни резултати бяха, меко казано, незадоволителни.
По-късно началникът на градския отдел “народно здраве “ – доктор Тунчев, ме повика и ми предложи да взема по съвместителство управлението на бранша по кръвопреливане при болничното заведение. Това беше ¼ лекарска служба, без особени задължения. Главната сестра на болничното заведение бе също по съвместителство уредник на бранша. Когато станеше потребност от кръвопреливане, тя повикваше кола за спешна помощ, даваше адрес на кръводарител, който биваше доведен и му се вземаше кръв против възнаграждение. Всички кръводарители бяха от нулева кръвна група. Кръвта се вземаше от лекуващия доктор в стерилна порцеланова чаша с натриев цитрат и по-късно се преливаше на пациента с апарата на Цанк. Съгласих се и бях изпратен на курс по хемотрансфузия в София. Завърнах се и желаех пространства за кръвна банка в постройката на новата болница. Дадени ми бяха няколко свързани стаи в сутерена. След време, към тях се прибавиха още толкоз.
Следваше да осигурим обзавеждане. Болницата нямаше пари. Със съдействието на “Червения кръст “ от града, започнахме изследване и призовахме към дарителство.
Първи се отзова консервният комбинат. Дадени ни бяха два огромни месарски хладилника, буркани за консерви и капачки, затварачка за буркани. Единият ледник, който побираше правостоящи няколко души, бе изправен и работещ. Него стъкмихме за запазване на готовата продукция. Другият, бе подложен в подготвителното помещение. Част от него бе обвързвана с мощна вентилация и в нея се миеха кръвните банки с съсредоточена киселина. В другата му половина, след дълготрайно изплакване в миялна машина, същите се сушаха, от особено конфигурирана за задачата система.
По това време не се предлагаха подготвени консервиращи разтвори в банки и мехчета. В консервираната кръв и кръвни артикули не се допускаше слагане на антибиотици.
Поради това, процесът на взимане на кръв и консервиране изискваше съблюдаване на фанатична асептика. Ето за какво, в един от мебелните фабрики доброволческа младежка бригада, отвън работно време, създаде бокс с остъклена дървена структура, който бе подложен в операционното помещение. Освен осветяване, на тавана му бе конфигурирана кварцова горелка, която се включваше часове преди процедурите за взимане на кръв. Също по този начин, бе конфигурирана система за нагнетяване на безплоден въздух в бокса. Състоеше се от компресор, в прилежащата стая, въздуховод конфигуриран по пода, в който бе вграден специфичен филтър за безплоден въздух. Изводът бе в бокса. По време на работа, когато се отваряха прозорчетата за ръката на кръводарителя, през тях излизаше безплоден, а не можеше да влезе извън нестерилен въздух. Кръводарителят, облечен в стерилно облекло, лягаше на софа, опряна под прозорчетата на бокса и подаваше вътре ръка. Взетата кръв, след установяване на кръвната й група и Резус фактор в прилежащата стая – лаборатория, се етикетираше и прибираше в хладилника под следена температура.
На пазара не се предлагаха стерилни системи за еднократно кръвопреливане. Поради това, във високи консервни буркани, се поставяха съединени от нас системи за кръвопреливане. Затваряха се с капачки и се стерилизираха в автоклав. Поставени в долап до хладилника с кръвта, бяха разполагаем за кръвопреливане на личния състав, който би си взел банка с кръв. След време започнахме да отливаме и да предлагаме в банки кръвна плазма и еритроцитна маса, а също и подготвени банки с кръвозаместващи и противошокови разтвори. На масичка до хладилника бе сложена тетрадка, в която взелият кръв би трябвало да означи по кое време и на кого ще се прелива. Стените на коридора се украсиха с портрети на почетните кръводарители.
След време, от Института по хематология и кръвопреливане бе въведено влагането на антибиотик в банките за консервиране на кръв. Изискванията за рискова асептика отпаднаха. Тогава със съдействието на “Червения кръст “ започнахме да вършим бригади за взимане на кръв отвън кръвната банка и болничното заведение. Ходехме по села и предприятия, по казарми отвън града. Обявихме и първи в България преминахме на изцяло безплатно кръводаряване. Тогава разрешихме на други лечебни заведения – Военната в Сливен, лечебните заведения в Котел и Ямбол, да си взимат при потребност безплатно кръв и кръвни артикули.
Осигурявахме на отделенията от цялата болница проби за установяване на кръвни групи и Резус фактор. Постепенно към банката бе назначен подобаващ личен състав – сестра, лаборантка и санитарка. Без да имат, каквито и да било облаги и трите работеха отговорно и с възторг.
През 1958 година на ревизия в болничното заведение, от министерството пристигна доктор Менахемов, който при четене на отчета си след месец сподели: “Колеги, поисквам триумфи в бъдещата ви работа и когато отново ви посети контрольор от Министерството, да завари всички звена на болничното заведение на равнището на Кръвната ви банка “. Колегите ахнаха. Много от тях, които не са влизали в банката, се обърнаха към мен и попитаха: “Марков, какво значи това? “ Отговорих им: “Заповядайте и ще разберете. “ Д-р Менахемов направи доста фотоси на кръвната банка, а след седмица, във вестник “Здравен фронт “ бе отпечатана публикация за нея, с която и до в този момент се гордея. Едновременно, бях почетен със званието “Отличник на МНЗ “.
От болничното заведение бях командирован в София, с цел да получа набор от хирургични принадлежности. Тогава оставих молбата си за работа в градския отдел на „ Народното здраве “ и по-късно започнах работа в новата Трета градска болница.
Трудно се разделих със Сливен. От управлението не желаеха да ме пуснат. Д-р Камбосев обаче, ми пожела триумф. Каза: “Марков, на добър път! Ще имаш условия за развиване. Помни, обаче, че в университетските и университетски среди важи законът на джунглата! “
След време, в Трета градска болница бяха преместени от ИСУЛ клиниките по кардиология и сърдечно-съдова хирургия. Отделението по обща хирургия бе закрито. Аз прекосих в сърдечната хирургия и станах кардиохирург. Нерядко ми се постановяваше да правя коремни интервенции на заболели от нашите клиники и изключително от клиниката по акушерство и гинекология, което ми доставяше наслаждение.
На финала си припомням, че постоянно съм обичал специалността си. През целия ми професионален път съм работил с възторг. Така беше и през младостта ми в Сливенската болница.
Пожелавам на младите сътрудници от Сливен, да имат чудесната упоритост за непрекъснато рационализиране и да реализират почтено равнище, което прилича на доверието на пациентите, които им се уповават!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ