Архитектурата на соца е на фокус в Спомен от Пловдив 2
„ Професор Янсен е огромен урбанист, обаче при разрешаването на градоустройствения проблем на град Пловдив той е изпаднал в деревянщина (селящина). Историческите фактори за образуването на града са били, са в сегашния миг и ще бъдат река Марица и хълмовете. “ С тази самоуверена констатация пловдивските архитекти и проектанти отхвърлят Градоустройствения проект на немското величие проф. Хенрих Янсен, който още в зората на 40-те години на предишния век предлага да се развие изцяло нов град върху териториите на днешния квартал „ Беломорски “ чак до полите на Родопите. Идея, която през днешния ден е заложена в обновения Общ организационен пан (ОУП) на Пловдив.
Вместо това обаче локалната градска администрация в края на 40-те години взема решение за по-удачно Пловдив да се построява към реката и тепетата, т.е. повелята е: „ да се строи в границите на самия град, което ще донесе позволение на всички наболели битови, културни, здравни, стопански и други въпроси! “.
Това е единствено един от любопитните обстоятелства, които ще намерите в новата книга „ Спомен от Пловдив 2 ” - една архитектурна ретроспекция на всичко това, което е било издигнато, и на това, което е останало на хартия, в плановете на известни или не толкоз познати имена от родната архитектурна школа. Това е в резюме квинтесенцията на най-новата книга на Димитър Райчев -пловдивчанина, който не стопира да ни изненадва със своите задълбочени проучвания за родния си град. Премиерата на книгата е на 15 декември 2022 година от 18 часа в хотел " Рамада Тримонциум ". Трудът му, издание на „ Летера “, събира в себе си един комплициран, само че и спорен откъслек от време - тези 45 години, от 1944-та до 1989-а, когато България беше част от социалистическия лагер.
Защо тъкмо тези 45 години?
„ Всъщност „ Спомен от Пловдив “ е в две елементи и обгръща един исторически откъслек от тъкмо 111 години - от 1878 година до 1944 година, и в този момент с второто издание на фокус е интервалът 1944-1989 година „ Първата част издадох през 2020-а, когато влязохме в здравната рецесия към COVID-19, по тази причина тя мина по-безшумно, без премиера и показване. Сега желая да поканя пловдивчани на премиерата на „ Спомен от Пловдив 2 “, с цел да им опиша за всичко това, което ни остави епохата на социализма - без да върша оценки или да разясня достолепието на това завещание “, сподели пред „ Марица “ създателят Димитър Райчев.
Новата документална книга за Пловдив съдържа цели 208 страници, в които са наранени съвсем всички новоиздигнати обекти от това време, довели до основна смяна в архитектурния образ на града. Авторът разказва в елементи по какъв начин са се появили Мостреният панаир (1947 г.), Драматичният спектакъл в подножието на Сахат тепе (1951 г.), Халите в квартал „ Въстанически ” (1952 г.), стадион „ Девети септември ” (1954 г.), Летният спектакъл (1954 г.), лятната къпалня и още доста, доста здания, постройки и уреди. В тези години - върху незастроени терени - се появяват първите солидни жилищни комплекси, като „ Христо Смирненски ”, „ Тракия ” и „ Изгрев ”. Други жилищни конгломерати ще се оформят върху терени с жилищни здания, които, за жалост, е трябвало да бъдат съборени. Така са се появили Фонтанът с пеликаните до Общината (1960), както и хотел-ресторант „ България ” (1962 г.), Профсъюзният дом на културата „ Стефан Кираджиев ” (1964 г.), Народна библиотека „ Иван Вазов ”(1974 г.), Първа градска поликлиника (1974 г.), Новотел Пловдив (1977 г.) и др. В книгата намират място и някои забавни, само че неосъществени планове на архитекти, които евентуално също биха трансформирали лицето на града. Сред тях са концепцията за Пратер на хълма на младежта(1955 г.) и лятно кино (1967 г.) на Джендем тепе, хотелски и ресторантски комплекс на източната страна на Сахат тепе и мост от него до Трихълмието (1969 г.). За някои от тези неосъществени планове се носят градски митове, а други - като пловдивската опера - към момента чакат своето време и място!
Мимо Райчев разказа града във обстоятелства и цифри
Мимо Райчев надали има потребност от показване - той е държавник, добър повествовател, само че също толкоз добър другар и забавен събеседник. Всички тези, които носят Пловдив в сърцето си, знаят, че мъчно може да се откри книга, албум или сборник, отдадени на Пловдив - без в тях да взе участие Димитър Райчев. Той е един от най-ревностните откриватели на предишното на този античен град. Различното в неговите книги е, че градът оживява в съответни лица, персони, фотоси и достоверни истории от предишното. Димитър Райчев е създател на документалните „ Пловдивски указател “ и „ Пловдивски сборник “, само че също по този начин на неповторимия фотоалбум „ Пловдив вечно “ и албума „ Филипопол “, в съавторство с археолога Елена Кесякова, както и на доста други издания.
Снимки от Валентина Биларева и персонален архив
Вместо това обаче локалната градска администрация в края на 40-те години взема решение за по-удачно Пловдив да се построява към реката и тепетата, т.е. повелята е: „ да се строи в границите на самия град, което ще донесе позволение на всички наболели битови, културни, здравни, стопански и други въпроси! “.
Това е единствено един от любопитните обстоятелства, които ще намерите в новата книга „ Спомен от Пловдив 2 ” - една архитектурна ретроспекция на всичко това, което е било издигнато, и на това, което е останало на хартия, в плановете на известни или не толкоз познати имена от родната архитектурна школа. Това е в резюме квинтесенцията на най-новата книга на Димитър Райчев -пловдивчанина, който не стопира да ни изненадва със своите задълбочени проучвания за родния си град. Премиерата на книгата е на 15 декември 2022 година от 18 часа в хотел " Рамада Тримонциум ". Трудът му, издание на „ Летера “, събира в себе си един комплициран, само че и спорен откъслек от време - тези 45 години, от 1944-та до 1989-а, когато България беше част от социалистическия лагер.
Защо тъкмо тези 45 години?
„ Всъщност „ Спомен от Пловдив “ е в две елементи и обгръща един исторически откъслек от тъкмо 111 години - от 1878 година до 1944 година, и в този момент с второто издание на фокус е интервалът 1944-1989 година „ Първата част издадох през 2020-а, когато влязохме в здравната рецесия към COVID-19, по тази причина тя мина по-безшумно, без премиера и показване. Сега желая да поканя пловдивчани на премиерата на „ Спомен от Пловдив 2 “, с цел да им опиша за всичко това, което ни остави епохата на социализма - без да върша оценки или да разясня достолепието на това завещание “, сподели пред „ Марица “ създателят Димитър Райчев.
Новата документална книга за Пловдив съдържа цели 208 страници, в които са наранени съвсем всички новоиздигнати обекти от това време, довели до основна смяна в архитектурния образ на града. Авторът разказва в елементи по какъв начин са се появили Мостреният панаир (1947 г.), Драматичният спектакъл в подножието на Сахат тепе (1951 г.), Халите в квартал „ Въстанически ” (1952 г.), стадион „ Девети септември ” (1954 г.), Летният спектакъл (1954 г.), лятната къпалня и още доста, доста здания, постройки и уреди. В тези години - върху незастроени терени - се появяват първите солидни жилищни комплекси, като „ Христо Смирненски ”, „ Тракия ” и „ Изгрев ”. Други жилищни конгломерати ще се оформят върху терени с жилищни здания, които, за жалост, е трябвало да бъдат съборени. Така са се появили Фонтанът с пеликаните до Общината (1960), както и хотел-ресторант „ България ” (1962 г.), Профсъюзният дом на културата „ Стефан Кираджиев ” (1964 г.), Народна библиотека „ Иван Вазов ”(1974 г.), Първа градска поликлиника (1974 г.), Новотел Пловдив (1977 г.) и др. В книгата намират място и някои забавни, само че неосъществени планове на архитекти, които евентуално също биха трансформирали лицето на града. Сред тях са концепцията за Пратер на хълма на младежта(1955 г.) и лятно кино (1967 г.) на Джендем тепе, хотелски и ресторантски комплекс на източната страна на Сахат тепе и мост от него до Трихълмието (1969 г.). За някои от тези неосъществени планове се носят градски митове, а други - като пловдивската опера - към момента чакат своето време и място!
Мимо Райчев разказа града във обстоятелства и цифри
Мимо Райчев надали има потребност от показване - той е държавник, добър повествовател, само че също толкоз добър другар и забавен събеседник. Всички тези, които носят Пловдив в сърцето си, знаят, че мъчно може да се откри книга, албум или сборник, отдадени на Пловдив - без в тях да взе участие Димитър Райчев. Той е един от най-ревностните откриватели на предишното на този античен град. Различното в неговите книги е, че градът оживява в съответни лица, персони, фотоси и достоверни истории от предишното. Димитър Райчев е създател на документалните „ Пловдивски указател “ и „ Пловдивски сборник “, само че също по този начин на неповторимия фотоалбум „ Пловдив вечно “ и албума „ Филипопол “, в съавторство с археолога Елена Кесякова, както и на доста други издания.
Снимки от Валентина Биларева и персонален архив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ