Емил Гачев: Сушата в България вече е закономерност, а не аномалия
Професор от Българска академия на науките предизвести, че страната навлиза в нов интервал с трайно засушаване
България навлиза в нов интервал, при който сушата не е особеност, а причинност. Това съобщи през днешния ден проф. Емил Гачев, началник на секция " Води " към Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките, по време на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Събитието, проведено от платформата " Климатека ", беше под надпис " България пресъхва – изтича освен водата, а и времето за деяние ". В него присъединяване взеха проф. Емил Гачев и Борислав Сандов, някогашен вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите за интервала от 2021 до 2022 година.
Критично положение на язовирите
На конференцията бяха показани тревожни данни за положението на водните запаси в България. Към 1 юли язовирите в страната са запълнени едвам на 63 % приблизително, като в Северозападна и Североизточна България равнищата падат под 50 %, а тук-там даже и под 25 %.
" Имаме същото или близо количество превалявания, само че разпределени зле - няколко пороя, а след това месеци суша. Това е проблем, изключително за дребните обитаеми места с лимитирани запаси и без различни източници ", сподели проф. Гачев.
От 2022 година насам се следи поредно намаляване на равнището в язовирите в страната. Пролетните превалявания през последните четири години са доста под междинното, а през юни 2025 година са били едвам 30 % от нормалните за сезона.
Водните загуби доближават 50 %
Професор Гачев добави, че повишението на температурите усилва изпаренията, даже и при опазване на същото количество превалявания, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.
" България, за жалост, като се изключи че има трайно понижаване на водните запаси и е една от страните в Европейския съюз с минимум водни запаси, сме и с най-големи загуби. Всяка втора капка общо взето се губи преди да доближи до потребителите ", съобщи Борислав Сандов.
Той добави, че се следят 500 обитаеми места, които въобще не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат годни санитарно-охранителни зони, а при 34 % от тях няма премерване на количеството употребена вода.
Стотици хиляди наранени от воден режим
Според данни на организацията " Зелено придвижване ", показани на конференцията, близо 100 000 души са наранени от воден режим в 60 общини. Експертите приканиха за систематичен, а не реактивен метод към казуса.
Нужни са незабавни вложения в замяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефикасни способи за разкриване на течове, както и по-добра съгласуваност сред институциите, споделиха още участниците в конференцията.
Климатичните промени трансформират честотата на преваляванията и продължителността на засушаването, което води до ограничение на водните запаси в България. Това е проблем, който визира изключително дребните обитаеми места с лимитирани запаси и без различни източници на водоснабдяване.
България навлиза в нов интервал, при който сушата не е особеност, а причинност. Това съобщи през днешния ден проф. Емил Гачев, началник на секция " Води " към Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките, по време на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Събитието, проведено от платформата " Климатека ", беше под надпис " България пресъхва – изтича освен водата, а и времето за деяние ". В него присъединяване взеха проф. Емил Гачев и Борислав Сандов, някогашен вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите за интервала от 2021 до 2022 година.
Критично положение на язовирите
На конференцията бяха показани тревожни данни за положението на водните запаси в България. Към 1 юли язовирите в страната са запълнени едвам на 63 % приблизително, като в Северозападна и Североизточна България равнищата падат под 50 %, а тук-там даже и под 25 %.
" Имаме същото или близо количество превалявания, само че разпределени зле - няколко пороя, а след това месеци суша. Това е проблем, изключително за дребните обитаеми места с лимитирани запаси и без различни източници ", сподели проф. Гачев.
От 2022 година насам се следи поредно намаляване на равнището в язовирите в страната. Пролетните превалявания през последните четири години са доста под междинното, а през юни 2025 година са били едвам 30 % от нормалните за сезона.
Водните загуби доближават 50 %
Професор Гачев добави, че повишението на температурите усилва изпаренията, даже и при опазване на същото количество превалявания, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.
" България, за жалост, като се изключи че има трайно понижаване на водните запаси и е една от страните в Европейския съюз с минимум водни запаси, сме и с най-големи загуби. Всяка втора капка общо взето се губи преди да доближи до потребителите ", съобщи Борислав Сандов.
Той добави, че се следят 500 обитаеми места, които въобще не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат годни санитарно-охранителни зони, а при 34 % от тях няма премерване на количеството употребена вода.
Стотици хиляди наранени от воден режим
Според данни на организацията " Зелено придвижване ", показани на конференцията, близо 100 000 души са наранени от воден режим в 60 общини. Експертите приканиха за систематичен, а не реактивен метод към казуса.
Нужни са незабавни вложения в замяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефикасни способи за разкриване на течове, както и по-добра съгласуваност сред институциите, споделиха още участниците в конференцията.
Климатичните промени трансформират честотата на преваляванията и продължителността на засушаването, което води до ограничение на водните запаси в България. Това е проблем, който визира изключително дребните обитаеми места с лимитирани запаси и без различни източници на водоснабдяване.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ