Проф. Овчаров обяви от Варна: Стартират разкопките на светилището на Орфей при Татул
Професор Николай Овчаров и Младен Станев от " Асоциация на българите по света " представиха през днешния ден във Варна резултатите от присъединяване си в 5-я конгрес по археология на Евразийските степи в Казахстан, който се организира от 11-ти до 14-ти октомври, съобщи кореспондент на Varna24.bg .
Видният български академик разгласи от Варна, че започват разкопките на светилището на Орфей при татул, като акцентира, че това е една значима и добра вест. Ето какво още описа през днешния ден проф. Овчаров:
" След дългогодишното спиране още веднъж стартират разкопки на един от знаковите обекти на българската археология – светилището на Орфей при с. Татул, Момчилградско. Както е известно, то бе разкрито през първите години на XXI в. от моя екип. Това е обожествен още в каменно-медната ера скален масив, чиито връх в късната бронзова ера е обработен с длета и трансфорат в изявен мегалитен монумент. На най-високото място е изсечен бездънен каменен саркофаг. Изказана е догадка, че това е действителния или алегоричен гроб на именития артист и основен тракийски воин Орфей. Основание дават непокътнати исторически сведения за неповторим траурен бит на царете в Родопите, изцяло отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, с цел да бъдат медиатори сред боговете и хората. Освен Орфей, по този начин е заровен и починалия в Троянската война от ръцете на Одисей цар Резос.
Паметникът край Татул се оказа център на хероон – светилище на умрял и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и действа чак до края на езическия интервал. В IV-III в. прочие Хр. до изсечения в скалата гроб е издигнат превъзходен храм, с който биха се гордели и древногръцките градове.
Светото място е било опожарено на границата сред двете ери при избухналите междуособици в Тракия, породени от римското завладяване. След прочут застой през ІІ-ІІІ в. комплексът е възобновен, само че към този момент не като хероон, а като богата аристократична вила. Появяват се нови здания, зидани към този момент с ломени камъни и хоросан. Една от тях е трапезарията, където притежателите на вилата са правели своите обилни угощения. Във вътрешността на постройката открихме десетки чаши и кани за вино, като множеството от тях са направени от фината римска червенолакова керамика.
Съвсем закономерно през Х-ХІІ в. античната вила се трансформира във византийско светско имение на видни аристократи. Откритите при разкопките голям брой оловни печати-моливдовули демонстрират, че тогава тя е била благосъстоятелност на видния ромейски придворен севаст Георги Палеолог, доближен на император Алексий І Комнин в края на ХІ-началото на ХІІ в. Той става учредител на династията Палеолози, която ръководи Византийската империя през ХІІІ-ХІV в. На хълма при Татул бяха разкрити също няколко християнски гроба с Към края на средновековната ера имението е изоставено, а в античните руини се появява некропол.
Именно средновековният интервал е цел на започващите след два дни археологически изследвания. Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но единствено на няколко десетки метра от превърнатото във вила антично светилище тогава забелязахме останките от каменна постройка, насочена изток.запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези остатъци и ги дефинира като християнски храм.
През идващите дни следва да проверим това негово наблюдаване. Това ще правим дружно с доктор Николай Бояджиев от Регионален исторически музей-Смолян и Даниела Коджаманова, шеф на Регионален исторически музей-Кърджали. Надяваме се на значими резултати, даващи нови линии за богатата история на Източните Родопи и българските земи. И може би ще научим нещо ново за родоначалника на великата императорска династия на Палеолозите!? ", разяснява проф. Овчаров.
Той показа детайлности и за значим теоретичен конгрес, от който скоро са се завърнали с Младен Станев:
" Преди дни приключи V-ия Световен конгрес по степна археология на Евразия, който се организира в южноказахстанския град Туркестан. Това е величествен археологически конгрес от общочовешки мащаб, който се организира на всеки пет години. Тазгодишната демонстрация е под егидата на държавното управление на Република Казахстан и на Министъра на науката и висшето обучение господин Саясат Нурбек. На форума участваха учени от съвсем 30 страни по света, измежду които всички централноазиатски страни, Съединени американски щати, Китай, Япония, Русия, Франция, Англия, Турция и доста други. Между 11-14 октомври повече от 200 специалисти дискутираха разнообразни въпроси за взаимоотношението на културите от епохата на Великото преселение на народите и на грандиозните номадски степни империи на Чингис хан и Тамерлан.
България е измежду страните-учредителки на този международен конгрес, чието първо издание е преди 15 години. За страдание в този момент единствените български представители на форума в Туркестан бяха проф. Николай Овчаров от Археологически институт (БАН) и ръководителят на Асоциацията на българите по света Младен Станев. Почти десетилетие двамата създатели изследват въпросите на тюркските култури и по-конкретно за деянията на шаманизма в раннобългарската просвета. Те организират ред експедиции в Република Бурятия, Република Монголия и Далечния Изток на Руската Федерация.
През последните години с произхода на прабългарите и тяхната просвета се занимават не толкоз археолози и историци, колкото фолклористи, музиковеди и даже хора без историческо обучение. Появяват се съмнителни генетични проучвания, целящи " да потвърдят “ непременно иранския произход на тези наши предшественици, който да се утвърди вместо остарялата " тюркска “ доктрина. Последната бе оповестена за " руска “ и отричана като разследване от комунистическото минало. Всъщност в своя древен път от Централна Азия до Европа нашите предшественици се срещат с редица цивилизации и заемат доста от тях. Духовната просвета на прабългарите има събирателен темперамент и в нея наред с тюркските детайли намират отражение и разнообразни ирански заемки.
В този смисъл бе и изнесеният от нас отчет за ранния български шаманизъм. Той стъпва извънредно върху археологически материали, най-много истински рисунки-графити от Плиска и Преслав. Изводът е, че в прабългарското общество е съществувала вяра на ръководещия хайлайф, учредена на правилата на тюркския тенгризъм, иранския зороастризъм и може би на произхождащия от него митраизъм. В по-ниските публични пластове обаче са били необятно публикувани национални вярвания като тотемизъм, магия, анимизъм, фетиш към слънцето, които стават основата на практиката на шаманизма. А аналогиите на паметниците от нашата страна водят към разнообразни проявления на шаманизма в централната част на Азия.
На V-ия Световен конгрес това бе ослепително доказано от редица водещи експерти като проф. Айрат Ситдиков, шеф на Археологическия институт (Казан, Република Татарстан), проф. Тулгат Жумангабетов, шеф на института по тюркология и монголоистика (Алмати, Република Казахстан), проф. Майкъл Фрачети от Вашингтонския университет (Сейнт Луис, САЩ), проф. Шиня Шода от Националния проучвателен институт (Нара, Япония) и други
Всички тези учени бяха единомислещи, че показаните рисунки на шамани от България са безспорни и имат точни паралели от Централна Азия. А изображението върху фамозната Мадарска керемида провокира същинска полемика. В една публикация отпреди 30 години Николай Овчаров го дефинира като облика на тюркската богиня на плодородието Умай, почитана, съгласно него, и от прабългарите. Тогава тази хипотеза не среща схващане измежду научната общественост в България. Но на конгреса в Туркестан проф. Тулгат Жумангабетов, един от най-изявените познавачи на тюркската номадска просвета, бе безапелационен в изявлението си – това е облик на самата богиня Умай.
Така след три десетилетия тази догадка се одобри напълно в международната просвета. А това удостоверява оспорваните от някои през днешния ден визии на учени като В. Бешевлиев, Д. Овчаров, Р. Рашев и други по отношение на реконструкцията на прабългарския мавзолей с основно провидение тюркският Тангра. А до него е стояла Умай, почитаното женско олицетворение на концепцията за плодородието и пролетното възобновление на света ", показа още проф. Овчаров.
След завършването на влиятелния теоретичен конгрес в продължение само че седмица проф. Николай Овчаров и Младен Станев са посетили редица значими обекти в днешните Казахстан и Узбекистан. По този метод те не престават изследванията, водени от тях години наред на територията на Централна Азия. В момента дружно с Посолството на Монголия у нас се възнамерява експедиция в Алтайските планини - едно от дребното места, в което са оживели същински шамани.
Повече вижте във видеото!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Видният български академик разгласи от Варна, че започват разкопките на светилището на Орфей при татул, като акцентира, че това е една значима и добра вест. Ето какво още описа през днешния ден проф. Овчаров:
" След дългогодишното спиране още веднъж стартират разкопки на един от знаковите обекти на българската археология – светилището на Орфей при с. Татул, Момчилградско. Както е известно, то бе разкрито през първите години на XXI в. от моя екип. Това е обожествен още в каменно-медната ера скален масив, чиито връх в късната бронзова ера е обработен с длета и трансфорат в изявен мегалитен монумент. На най-високото място е изсечен бездънен каменен саркофаг. Изказана е догадка, че това е действителния или алегоричен гроб на именития артист и основен тракийски воин Орфей. Основание дават непокътнати исторически сведения за неповторим траурен бит на царете в Родопите, изцяло отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, с цел да бъдат медиатори сред боговете и хората. Освен Орфей, по този начин е заровен и починалия в Троянската война от ръцете на Одисей цар Резос.
Паметникът край Татул се оказа център на хероон – светилище на умрял и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и действа чак до края на езическия интервал. В IV-III в. прочие Хр. до изсечения в скалата гроб е издигнат превъзходен храм, с който биха се гордели и древногръцките градове.
Светото място е било опожарено на границата сред двете ери при избухналите междуособици в Тракия, породени от римското завладяване. След прочут застой през ІІ-ІІІ в. комплексът е възобновен, само че към този момент не като хероон, а като богата аристократична вила. Появяват се нови здания, зидани към този момент с ломени камъни и хоросан. Една от тях е трапезарията, където притежателите на вилата са правели своите обилни угощения. Във вътрешността на постройката открихме десетки чаши и кани за вино, като множеството от тях са направени от фината римска червенолакова керамика.
Съвсем закономерно през Х-ХІІ в. античната вила се трансформира във византийско светско имение на видни аристократи. Откритите при разкопките голям брой оловни печати-моливдовули демонстрират, че тогава тя е била благосъстоятелност на видния ромейски придворен севаст Георги Палеолог, доближен на император Алексий І Комнин в края на ХІ-началото на ХІІ в. Той става учредител на династията Палеолози, която ръководи Византийската империя през ХІІІ-ХІV в. На хълма при Татул бяха разкрити също няколко християнски гроба с Към края на средновековната ера имението е изоставено, а в античните руини се появява некропол.
Именно средновековният интервал е цел на започващите след два дни археологически изследвания. Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но единствено на няколко десетки метра от превърнатото във вила антично светилище тогава забелязахме останките от каменна постройка, насочена изток.запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези остатъци и ги дефинира като християнски храм.
През идващите дни следва да проверим това негово наблюдаване. Това ще правим дружно с доктор Николай Бояджиев от Регионален исторически музей-Смолян и Даниела Коджаманова, шеф на Регионален исторически музей-Кърджали. Надяваме се на значими резултати, даващи нови линии за богатата история на Източните Родопи и българските земи. И може би ще научим нещо ново за родоначалника на великата императорска династия на Палеолозите!? ", разяснява проф. Овчаров.
Той показа детайлности и за значим теоретичен конгрес, от който скоро са се завърнали с Младен Станев:
" Преди дни приключи V-ия Световен конгрес по степна археология на Евразия, който се организира в южноказахстанския град Туркестан. Това е величествен археологически конгрес от общочовешки мащаб, който се организира на всеки пет години. Тазгодишната демонстрация е под егидата на държавното управление на Република Казахстан и на Министъра на науката и висшето обучение господин Саясат Нурбек. На форума участваха учени от съвсем 30 страни по света, измежду които всички централноазиатски страни, Съединени американски щати, Китай, Япония, Русия, Франция, Англия, Турция и доста други. Между 11-14 октомври повече от 200 специалисти дискутираха разнообразни въпроси за взаимоотношението на културите от епохата на Великото преселение на народите и на грандиозните номадски степни империи на Чингис хан и Тамерлан.
България е измежду страните-учредителки на този международен конгрес, чието първо издание е преди 15 години. За страдание в този момент единствените български представители на форума в Туркестан бяха проф. Николай Овчаров от Археологически институт (БАН) и ръководителят на Асоциацията на българите по света Младен Станев. Почти десетилетие двамата създатели изследват въпросите на тюркските култури и по-конкретно за деянията на шаманизма в раннобългарската просвета. Те организират ред експедиции в Република Бурятия, Република Монголия и Далечния Изток на Руската Федерация.
През последните години с произхода на прабългарите и тяхната просвета се занимават не толкоз археолози и историци, колкото фолклористи, музиковеди и даже хора без историческо обучение. Появяват се съмнителни генетични проучвания, целящи " да потвърдят “ непременно иранския произход на тези наши предшественици, който да се утвърди вместо остарялата " тюркска “ доктрина. Последната бе оповестена за " руска “ и отричана като разследване от комунистическото минало. Всъщност в своя древен път от Централна Азия до Европа нашите предшественици се срещат с редица цивилизации и заемат доста от тях. Духовната просвета на прабългарите има събирателен темперамент и в нея наред с тюркските детайли намират отражение и разнообразни ирански заемки.
В този смисъл бе и изнесеният от нас отчет за ранния български шаманизъм. Той стъпва извънредно върху археологически материали, най-много истински рисунки-графити от Плиска и Преслав. Изводът е, че в прабългарското общество е съществувала вяра на ръководещия хайлайф, учредена на правилата на тюркския тенгризъм, иранския зороастризъм и може би на произхождащия от него митраизъм. В по-ниските публични пластове обаче са били необятно публикувани национални вярвания като тотемизъм, магия, анимизъм, фетиш към слънцето, които стават основата на практиката на шаманизма. А аналогиите на паметниците от нашата страна водят към разнообразни проявления на шаманизма в централната част на Азия.
На V-ия Световен конгрес това бе ослепително доказано от редица водещи експерти като проф. Айрат Ситдиков, шеф на Археологическия институт (Казан, Република Татарстан), проф. Тулгат Жумангабетов, шеф на института по тюркология и монголоистика (Алмати, Република Казахстан), проф. Майкъл Фрачети от Вашингтонския университет (Сейнт Луис, САЩ), проф. Шиня Шода от Националния проучвателен институт (Нара, Япония) и други
Всички тези учени бяха единомислещи, че показаните рисунки на шамани от България са безспорни и имат точни паралели от Централна Азия. А изображението върху фамозната Мадарска керемида провокира същинска полемика. В една публикация отпреди 30 години Николай Овчаров го дефинира като облика на тюркската богиня на плодородието Умай, почитана, съгласно него, и от прабългарите. Тогава тази хипотеза не среща схващане измежду научната общественост в България. Но на конгреса в Туркестан проф. Тулгат Жумангабетов, един от най-изявените познавачи на тюркската номадска просвета, бе безапелационен в изявлението си – това е облик на самата богиня Умай.
Така след три десетилетия тази догадка се одобри напълно в международната просвета. А това удостоверява оспорваните от някои през днешния ден визии на учени като В. Бешевлиев, Д. Овчаров, Р. Рашев и други по отношение на реконструкцията на прабългарския мавзолей с основно провидение тюркският Тангра. А до него е стояла Умай, почитаното женско олицетворение на концепцията за плодородието и пролетното възобновление на света ", показа още проф. Овчаров.
След завършването на влиятелния теоретичен конгрес в продължение само че седмица проф. Николай Овчаров и Младен Станев са посетили редица значими обекти в днешните Казахстан и Узбекистан. По този метод те не престават изследванията, водени от тях години наред на територията на Централна Азия. В момента дружно с Посолството на Монголия у нас се възнамерява експедиция в Алтайските планини - едно от дребното места, в което са оживели същински шамани.
Повече вижте във видеото!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ