Проф. Михаил Неделчев: Синята идея се разпадна пред очите ни, а преходът пропусна най-радикалния си шанс
Професор Михаил Неделчев неведнъж е подчертавал, че езикът е неговата същинска татковина. Той е измежду основателите на Съюз на демократичните сили през 1989 година и член на Радикалдемократическата партия. Участва интензивно в Националната кръгла маса през 1990 година. Неделчев е одобрен книжовен историк, журналист и публичен деятел.
Езикът, писмената действителност и дистанцията към света
„ Аз бих разширил тази дефиниция. Бих споделил, че съзнавам света през писмената действителност “, изяснява той, когато е помолен да разтълкува думите „ Езикът е моята татковина “.
Според него точно писмената действителност основава нужната отдалеченост, която разрешава на индивида да следи по-ясно протичащото се към себе си. „ Това оказва помощ по някакъв метод човек да следи леко от отдалеченост. Все отново писмената действителност е една справедлива действителност, която ни дистанцира от необятната действителност “, акцентира професорът.
Въпреки тази отдалеченост той признава, че хората остават надълбоко въвлечени в ежедневните политически и публични процеси.
„ Всички сме въвлечени, и то много трагично. Но в последно време, защото към този момент остарях, не се вълнувам чак толкоз доста от настоящите сюжети. Леко съм дистанциран, следя в профил “, добавя той.
Срещи със съидейници и „ Биреният пленум “
Професорът споделя, че поддържа връзка със свои съидейници от първите години на демократичните промени.
„ Продължаваме да се събираме – първите радикалдемократи. Наричаме го „ Бирен пленум “. Успяваме да не се скараме “, споделя Неделчев.
Болезнените раздели в Съюз на демократичните сили
На въпрос за най-тежките моменти в живота си той показва вътрешните спорове в Съюз на демократичните сили като едни от най-болезнените.
„ В последните месеци на 36-ото Народно заседание породиха трагични сюжети. Хора, които бяха близки съидейници, започнаха да дават изявленията и да пишат против мен и други членове. Това провокира нашето овакантяване на Съюз на демократичните сили “, си спомня той.
По думите му точно тогава стартира разпадът на „ синята концепция “.
„ Разпадането на Съюз на демократичните сили на две части-така наречения Народен съюз и Съюза на демократичните сили, беше доста тежък миг. Ние останахме по средата. Лично на мен тогава нещо ми се скърши и се върнах към моите професионални занимания “, декларира той.
Поглед към прехода и неговите оценки
Неделчев счита за сериозна неточност изказванието, че историята на демократичния преход стартира едвам от 1997 година.
„ Някои наши съидейници, които се включиха по-късно, считат, че всичко стартира през 1997 година – с огромната рецесия и идването на държавното управление на Иван Костов. От моя позиция това е груба неточност. Никой не може да унищожи ентусиазма, който цареше в първите месеци “.
За пропуснатите радикални дейности и лустрацията
Според него една от основните недостатъци на прехода е неналичието на по-решителни ограничения. „ Не направихме задоволително радикални жестове. Например лустрация “, безапелационен е той.
На въпрос дали това е било резултат от външен напън или въздействието на Държавна сигурност, той дава отговор:
„ Държавна сигурност беше уплашена. Можеше да се случи. Вътре в самия Съюз на демократичните сили нямаше консенсус по този въпрос. Просто имаше едно предпочитание да се върви на дребни стъпки и тези дребни стъпки да не бъдат радикални, да не се засягат ползи, стопански, и прочие. “.
Какво значи да бъдеш отстъпник
Професорът прецизира, че в никакъв случай не се е възприемал като типичен отстъпник.
„ Дисидентът е човек, който гласно е декларирал несъгласието си с обществена акция. Аз не съм правил такива жестове като Желю Желев със своята книга, или като Вацлав Хавел, или Солженицин. Това са същинските дисиденти “, безапелационен е професор Неделчев.
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
