Проф. Георги Касчиев: Радиоактивни частици в София бяха засечени още преди 1 май 1986 г.
Професор Георги Касчиев е бележит специалист по нуклеарна енергетика. Той е взел участие директно в стартирането на пети блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Преподавал е в влиятелни университети в София и Виена. В момента той е ръководител на борда на шефовете на АЕЦ „ Козлодуй “. По време на повредата в Чернобил през 1986 година той работи в централата.
Властите ограничиха мощно информацията за случая в България. Вестник „ Дума “ разгласява единствено малко известие за пожар. В него се твърдеше, че обстановката е овладяна. Съветските експерти на място също не разполагаха с цялостни данни. Сърбия обаче предаваше цялата налична информация за мащабите на бедствието.
Сърбите предаваха цялата информация, която имаше за повредата. Действително първият сигнал, че нещо е станало пристигна от Швеция и Финландия, защото техните лаборатории улавят във въздуха радиоактивни частици с голяма интензивност. Техният разбор сподели, че не е било гърмеж на нуклеарна бомба, а на нуклеарна централа
Радиоактивните облаци в началото се насочиха на север. След два дни посоката им се промени към Балканите. Те навлязоха в региона на Козлодуй вечерта на 1 май.
Даваха придвижването на радиоактивните облаци. Първо се насочиха на север, само че след два дни обърнаха насам. Приближаваха към България и Сърбия. Те навлязоха вечерта на 1 май на територията на Козлодуй. На 2 май бях дежурен и когато отидох сутринта, споделиха ми, че фонът към този момент е 10 пъти над естествения
Двама български професори засякоха радиация в София още преди 1 май. Те се пробваха да рапортуват на партийното управление. Гласовете им бяха подценени от политическия хайлайф. Ръководството на армията предприе секрети ограничения за отбрана на военнослужещите. Цивилното население остана в цялостно осведомително затъмнение.
Мерките за отбрана бяха извънредно лесни за осъществяване. Те можеха да предотвратят поглъщането на рискови частици. Децата бяха най-застрашени от външното облъчване. Радиоактивният йод представляваше най-голямата опасност за здравето на хората. Този летлив детайл се разпространяваше мълниеносно във въздуха.
Най-голямата заплаха тогава беше радиоактивният йод, защото той е един летлив детайл, който се популяризира доста бързо. При поемане половината от него попада в щитовидната жлеза, която е доста дребна. Тя поема големи количества радиоактивен йод
Дъждовете смъкнаха радиоактивния прахуляк върху почвата и растенията. Всички ранни зеленчуци, мляко и агнешко месо бяха мощно нечисти. Около празниците за Гергьовден хората консумираха рискови храни. Хората започнаха да носят артикули за премерване едвам след седмица. Уредите отчитаха сериозни равнища незабавно.
Чернобил остава рискова зона и в наши дни. На 14 февруари 2025 година съветски дрон порази защитния саркофаг на централата. МААЕ удостовери за детонация в защитния корпус на обекта. При гасенето на пожара са направени към 200 дупки в структурата. Тези събития акцентират продължаващия риск от нуклеарната централа.
