Проф. Ефрем Ефремов, преподавател в СУ: Вървят кратки послан...
- Професор Ефремов, има ли наклонност младежите, на част от които преподавате, да се осведомят от ден на ден от " новите " медии, а не от обичайните?
- Определено, само че не изисквам за обща извадка, а просто виждам поколението на щерка ми. И моите студенти, само че въпреки всичко те учат публицистика. Не приказвам за гледането на някакви безумни риалити формати. Специално политическите вести не доближават до тях през уеб сайтове и малките екрани. Или най-малко дребна част от младите се осведомят по този метод. А профилирани излъчвания за политика си ги гледат единствено политици. И такива от моето потомство, в случай че и те го вършат. Младите наблюдават повече Тикток и YouTube, където получават това, което желаят да чуят. И част от тях гласоподават след това за партии с нападателни и къси послания - " те са корумпираните ", " ще ги арестуваме ", " ще ги затворим ". Въпреки че, повярвайте на 100 %, младите не се интересуват от тезата на същите тези партии, че мястото ни не е в Европейски Съюз. За тях този въпрос не съществува. На младия през акъла не му минава живот без море в Гърция, концерт в Германия или учене в Нидерландия. Но гледа късата, ясна и нападателна форма. И то не във Facebook, тъй като за младите това е някакъв динозавър. Разбира се, обществените мрежи оферират и страхотна информация по международните тематики, в случай че я търсиш. Но множеството търсят късите, радикални послания. Без пояснения. Просто " Ще спра корупцията ", " Живеем в кочина, само че аз пристигам и ви оправям ".
- А към този момент миналите 40-те и нагоре от кое място се осведомят за сериозните тематики?
- Поколението 60 плюс към момента се осведоми, ще изтъквам: " споделиха го по малкия екран ". Средното потомство към този момент получава информацията от смесени източници, зависи от прослойката. Но уви - доста малко към този момент от вестниците. Прави усещане - всеки чете уеб страницата, в който написаното му изнася.
- Добре, има стотици безусловно уеб сайтове на български, които бълват информация. Плюс потенциали във Facebook и други социалки, които, примерно, ти изясняват какво става действително сред Русия и Украйна. Как да отсеем достоверните източници от несъмнено многочислените подправени?
- Не и с планове за медийна просветеност. За мен е въпрос на персонално чувство На първите седем години. На възпитанието в фамилията.
- И тук излиза въпросът не би трябвало ли обединен указател на осведомителните уеб сайтове. Не да им се дава разрешение, а да са задължени да разгласяват действителен адрес, контакт, притежател, с цел да може да носят отговорност?
- То и в този момент има сякаш някакви правила. Иначе съм склонен - всеки има право на уебсайт и независимост за изложение. Но би трябвало да се знае кой носи отговорност за написаното. Отговорността е основна, с цел да може да се заведе гражданско дело против уеб страницата за клюка или засегнатост. Ако има такива учредения. Иначе интернет е свободна зона. И са нелепости разните хрумвания в обществото ни за закон за медиите, закон за интернет. Уви, всичко това върви с мненията изпод, троловете, злобата. Но всеки взема решение дали да ги чете.
- Определено, само че не изисквам за обща извадка, а просто виждам поколението на щерка ми. И моите студенти, само че въпреки всичко те учат публицистика. Не приказвам за гледането на някакви безумни риалити формати. Специално политическите вести не доближават до тях през уеб сайтове и малките екрани. Или най-малко дребна част от младите се осведомят по този метод. А профилирани излъчвания за политика си ги гледат единствено политици. И такива от моето потомство, в случай че и те го вършат. Младите наблюдават повече Тикток и YouTube, където получават това, което желаят да чуят. И част от тях гласоподават след това за партии с нападателни и къси послания - " те са корумпираните ", " ще ги арестуваме ", " ще ги затворим ". Въпреки че, повярвайте на 100 %, младите не се интересуват от тезата на същите тези партии, че мястото ни не е в Европейски Съюз. За тях този въпрос не съществува. На младия през акъла не му минава живот без море в Гърция, концерт в Германия или учене в Нидерландия. Но гледа късата, ясна и нападателна форма. И то не във Facebook, тъй като за младите това е някакъв динозавър. Разбира се, обществените мрежи оферират и страхотна информация по международните тематики, в случай че я търсиш. Но множеството търсят късите, радикални послания. Без пояснения. Просто " Ще спра корупцията ", " Живеем в кочина, само че аз пристигам и ви оправям ".
- А към този момент миналите 40-те и нагоре от кое място се осведомят за сериозните тематики?
- Поколението 60 плюс към момента се осведоми, ще изтъквам: " споделиха го по малкия екран ". Средното потомство към този момент получава информацията от смесени източници, зависи от прослойката. Но уви - доста малко към този момент от вестниците. Прави усещане - всеки чете уеб страницата, в който написаното му изнася.
- Добре, има стотици безусловно уеб сайтове на български, които бълват информация. Плюс потенциали във Facebook и други социалки, които, примерно, ти изясняват какво става действително сред Русия и Украйна. Как да отсеем достоверните източници от несъмнено многочислените подправени?
- Не и с планове за медийна просветеност. За мен е въпрос на персонално чувство На първите седем години. На възпитанието в фамилията.
- И тук излиза въпросът не би трябвало ли обединен указател на осведомителните уеб сайтове. Не да им се дава разрешение, а да са задължени да разгласяват действителен адрес, контакт, притежател, с цел да може да носят отговорност?
- То и в този момент има сякаш някакви правила. Иначе съм склонен - всеки има право на уебсайт и независимост за изложение. Но би трябвало да се знае кой носи отговорност за написаното. Отговорността е основна, с цел да може да се заведе гражданско дело против уеб страницата за клюка или засегнатост. Ако има такива учредения. Иначе интернет е свободна зона. И са нелепости разните хрумвания в обществото ни за закон за медиите, закон за интернет. Уви, всичко това върви с мненията изпод, троловете, злобата. Но всеки взема решение дали да ги чете.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ