125 години от рождението на режисьора Драган Кърджиев
Професор Драган Кърджиев/ 1896- 1968/ посвети живота си на Софийската опера, за която работи от средата на трийсетте до началото на шейсетте година на предишното столетие, като даде своя огромен принос и за професионализирането на българските музикални театри в страната / Стара Загора, Русе, Варна, Ямбол, Сливен/. Режисира близо 40 постановки, приготви няколко генерации наши артисти за сцената, основа Учебния оперен спектакъл при Музикалната академия. Името му остана като един от градителите на българския музикален спектакъл, а Ямболският / учреден през далечната 1924/ одобри неговото име.
Роден е на 4 ноември 1896, под знака на взискателния Скорпион, в Париж, в фамилията на агроном. Обича музиката от дете. Свири на пиано и цигулка. Учи две години право в София и в същото време работи като оркестрант в Свободния оперетен спектакъл, а по-късно и в Народната опера. Започва да написа за музиката – публикации, мнения и рецензии за печата. Две години учи инженерни науки в Дармщадт, Германия, като по едно и също време посещава курсовете на филмовата школа на „ Орландо филм” и на Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 се дипломира в тази академия и работи като помощник на режисьорите Мордо и Баумайстер във Франкфурт. След година се завръща в България. Постъпва в Народната опера като артистичен секретар / 1929- 1931/, по-късно преподава музика в Еврейското учебно заведение в София/ 1931- 1933/. Междувременно постоянно взе участие във Вагнеровите тържества в Байройт като помощник на Алфред Шпринг и Хайнц Титиен. Става разпален „ вагнерианец” и през 1934 година по рекомендация на проф Шпринг слага за първи път у нас, дружно с диригента Моисей Златин „ Лоенгрин”. Това е същинско събитие и бележи началото на възходящата му кариера като огромен оперен режисьор. Оценен от българската и немската рецензията, той е приет за един от най- задълбочените тълкуватели на креативното на великия немски композитор и модернизатор на операта. Скоро стартират да го канят и като гост- режисьор в Германия, където слага опери на Моцарт, Глук, Сметана, Вагнер. На софийска сцена той ще сложи трите най- известни опери на този създател, с изключение на „ Лоенгрин”, още: „ Летящият холандец” и „ Танхойзер”.
От 1951 година, след блестящата си, извънредно огромна режисура на Вердиевата „ Аида”, за която бива почетен с Държавната/ Димитровската/ премия той е към този момент основен режисьор на първата ни оперна сцена. С артистите от солистичния състав и от хора работи настойчиво и безрезервно всеки божи ден и точно той съумява да спои всички креативен звена. Режисьор- възпитател Драган Кърджиев приготвя всеки от театъра – от първия тенор до актьора от миманса, по тази причина в този интервал Софийската опера е оценена високо и в чужбина като „ първокачествен ансамблов театър”. По същото време става и постоянен учител, професор в Музикалната академия, където открива и първата образователна сцена, по този начин нужна за построяването на младите артисти като актьори. Полага основите на една и плодотворна традиция. През 1948 работи и за преди малко одържавената Старозагорска общинска опера като слага „ Фауст” на Гуно, „ Мадам Бътерфлай” на Пучини и „ Травиата” от Верди. През идната година, дружно с младия и невъздържан диригент Константин Илиев основава Русенската национална опера и режисира първата ѝ режисура, Велдиевата „ Травиата”, а по- късно и „ Фауст” на Гуно, като дава едно мощно начало на този, по- късно към този момент водещ, наш музикален институт. Тези две постановки се играят доста дълго и се смятат за еталонни в историята на българския оперен спектакъл. В тях израства и блестящата и незабравима „ Русенска оперна тройка “ / Кирил Кръстев, Пенка Маринова и Николай Здравков/
Репертоарът на професор Кърджиев в Софийската опера е извънредно богат и хетерогенен, само че непроменяемо съгласуван с потребностите на състава, на публиката, а също и с някои негови пристрастия. При него няма егоцентризъм и предпочитание да се изяви посредством избрани композитори заглавия. Интересно, че той се обръща относително рядко към два от главните създатели Верди и Пучини, въпреки че слага с огромен триумф и техни произведения. Открива по- малко познати създатели и заглавия като „ Таис” на Жул Масне, „ Луиза” на Гюстав Шарпантие, „ Мъртвите очи” на Ойген Д, Албер, „ Сорочински панаир” на Мусоргски, „ Фиделио” на Бетовен, „ Сказание за невидимият град Китеж” на Николай Римски- Корсаков, „ Четиримата грубияни” на Ермано Волф- Ферари... Цени високо и родното оперно творчество. Поставя „ Луд Гидия” на Хаджиев, „ Саламбо” от Веселин Стоянов, „ Момчил” на Пипков, балета „ Змей и Яна”на Христо Манолов. Той е и един от дребното положителни преводачи на оперни либрета, освен това от трите съществени за операта езици: италиански, немски и френски! А това е един от допустимо най- сложните типове превод, с който той в действителност се оправя в действителност ослепително.
Привърженик на реалистичния спектакъл, Драган Кърджиев е постоянно правилен на създателя, чиято опера слага. Неговите постановки са постоянно точно премислени и направени, в синхрон, с почит към стила, епохата, естетиката на композитора. Той не търси ненужното им ”осъвременяване”, смята го за светотатство по отношение на създателя, не търси и ефектния мизансцен и външните резултати. Не държи да се изяви персонално, непременно. За него музиката е безспорното, водещото начало, в нея е драматургията, сцената, театърът. Режисьор- музикант, който авансово познава освен клавира, само че и партитурата на творбата, над която ще работи, той приема операта на първо място като „ музикална драма” или „ музикална комедия”, според от жанра. Мизансцените му постоянно са пределно разумно издигнати, сбити, без непотребни придвижвания и жестове. Акцентът е постоянно върху артиста- артист и разкриването на обстановката. В постановките си на Вагнер той донася у нас „ от извора” естетиката на към този момент осъществената, мечтаната от Вагнер музикална драма с цялата осъществена в немския спектакъл гражданска война в актьорската игра, режисьорски функционалности, постановъчно мислене, театрална техника...Тази линия през днешния ден продължи и доразви сполучливо неговият почитател Пламен Карталов, който осъществя сполучливо за първи път у нас Тетралогията на великия композитор- модернизатор.
Проф.Драган Кърджиев беше огромен режисьор- ерудит, театрал, музикант, възпитател, градител, от тези, от които се нуждае през днешния ден българският оперен спектакъл.
Роден е на 4 ноември 1896, под знака на взискателния Скорпион, в Париж, в фамилията на агроном. Обича музиката от дете. Свири на пиано и цигулка. Учи две години право в София и в същото време работи като оркестрант в Свободния оперетен спектакъл, а по-късно и в Народната опера. Започва да написа за музиката – публикации, мнения и рецензии за печата. Две години учи инженерни науки в Дармщадт, Германия, като по едно и също време посещава курсовете на филмовата школа на „ Орландо филм” и на Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 се дипломира в тази академия и работи като помощник на режисьорите Мордо и Баумайстер във Франкфурт. След година се завръща в България. Постъпва в Народната опера като артистичен секретар / 1929- 1931/, по-късно преподава музика в Еврейското учебно заведение в София/ 1931- 1933/. Междувременно постоянно взе участие във Вагнеровите тържества в Байройт като помощник на Алфред Шпринг и Хайнц Титиен. Става разпален „ вагнерианец” и през 1934 година по рекомендация на проф Шпринг слага за първи път у нас, дружно с диригента Моисей Златин „ Лоенгрин”. Това е същинско събитие и бележи началото на възходящата му кариера като огромен оперен режисьор. Оценен от българската и немската рецензията, той е приет за един от най- задълбочените тълкуватели на креативното на великия немски композитор и модернизатор на операта. Скоро стартират да го канят и като гост- режисьор в Германия, където слага опери на Моцарт, Глук, Сметана, Вагнер. На софийска сцена той ще сложи трите най- известни опери на този създател, с изключение на „ Лоенгрин”, още: „ Летящият холандец” и „ Танхойзер”.
От 1951 година, след блестящата си, извънредно огромна режисура на Вердиевата „ Аида”, за която бива почетен с Държавната/ Димитровската/ премия той е към този момент основен режисьор на първата ни оперна сцена. С артистите от солистичния състав и от хора работи настойчиво и безрезервно всеки божи ден и точно той съумява да спои всички креативен звена. Режисьор- възпитател Драган Кърджиев приготвя всеки от театъра – от първия тенор до актьора от миманса, по тази причина в този интервал Софийската опера е оценена високо и в чужбина като „ първокачествен ансамблов театър”. По същото време става и постоянен учител, професор в Музикалната академия, където открива и първата образователна сцена, по този начин нужна за построяването на младите артисти като актьори. Полага основите на една и плодотворна традиция. През 1948 работи и за преди малко одържавената Старозагорска общинска опера като слага „ Фауст” на Гуно, „ Мадам Бътерфлай” на Пучини и „ Травиата” от Верди. През идната година, дружно с младия и невъздържан диригент Константин Илиев основава Русенската национална опера и режисира първата ѝ режисура, Велдиевата „ Травиата”, а по- късно и „ Фауст” на Гуно, като дава едно мощно начало на този, по- късно към този момент водещ, наш музикален институт. Тези две постановки се играят доста дълго и се смятат за еталонни в историята на българския оперен спектакъл. В тях израства и блестящата и незабравима „ Русенска оперна тройка “ / Кирил Кръстев, Пенка Маринова и Николай Здравков/
Репертоарът на професор Кърджиев в Софийската опера е извънредно богат и хетерогенен, само че непроменяемо съгласуван с потребностите на състава, на публиката, а също и с някои негови пристрастия. При него няма егоцентризъм и предпочитание да се изяви посредством избрани композитори заглавия. Интересно, че той се обръща относително рядко към два от главните създатели Верди и Пучини, въпреки че слага с огромен триумф и техни произведения. Открива по- малко познати създатели и заглавия като „ Таис” на Жул Масне, „ Луиза” на Гюстав Шарпантие, „ Мъртвите очи” на Ойген Д, Албер, „ Сорочински панаир” на Мусоргски, „ Фиделио” на Бетовен, „ Сказание за невидимият град Китеж” на Николай Римски- Корсаков, „ Четиримата грубияни” на Ермано Волф- Ферари... Цени високо и родното оперно творчество. Поставя „ Луд Гидия” на Хаджиев, „ Саламбо” от Веселин Стоянов, „ Момчил” на Пипков, балета „ Змей и Яна”на Христо Манолов. Той е и един от дребното положителни преводачи на оперни либрета, освен това от трите съществени за операта езици: италиански, немски и френски! А това е един от допустимо най- сложните типове превод, с който той в действителност се оправя в действителност ослепително.
Привърженик на реалистичния спектакъл, Драган Кърджиев е постоянно правилен на създателя, чиято опера слага. Неговите постановки са постоянно точно премислени и направени, в синхрон, с почит към стила, епохата, естетиката на композитора. Той не търси ненужното им ”осъвременяване”, смята го за светотатство по отношение на създателя, не търси и ефектния мизансцен и външните резултати. Не държи да се изяви персонално, непременно. За него музиката е безспорното, водещото начало, в нея е драматургията, сцената, театърът. Режисьор- музикант, който авансово познава освен клавира, само че и партитурата на творбата, над която ще работи, той приема операта на първо място като „ музикална драма” или „ музикална комедия”, според от жанра. Мизансцените му постоянно са пределно разумно издигнати, сбити, без непотребни придвижвания и жестове. Акцентът е постоянно върху артиста- артист и разкриването на обстановката. В постановките си на Вагнер той донася у нас „ от извора” естетиката на към този момент осъществената, мечтаната от Вагнер музикална драма с цялата осъществена в немския спектакъл гражданска война в актьорската игра, режисьорски функционалности, постановъчно мислене, театрална техника...Тази линия през днешния ден продължи и доразви сполучливо неговият почитател Пламен Карталов, който осъществя сполучливо за първи път у нас Тетралогията на великия композитор- модернизатор.
Проф.Драган Кърджиев беше огромен режисьор- ерудит, театрал, музикант, възпитател, градител, от тези, от които се нуждае през днешния ден българският оперен спектакъл.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ