Експерт: Професиите на журналистите, учителите и лекарите няма да изчезнат заради изкуствения интелект
Професиите на публицистите, на откривателите и учените, на учителите и на лекарите са безконечни специалности, и няма да изчезнат поради все по-голямото нахлуване на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота. Това каза в изявление за Българска телеграфна агенция акад. Чавдар Руменин , запитан кои специалности ще се трансформират, трансформират или изчезнат поради изкуствения разсъдък.
Акад. Чавдар Руменин е специалист по сензорика, роботика и неестествен интелект от Института по роботика при Българска академия на науките, на който е и шеф от 1999 до 2018 година Сега акад. Руменин е началник на Центъра за подготвеност „ Квантова връзка, интелигентни системи за сигурност и ръководство на риска “ – КВАЗАР.
Той означи, че тези специалности, в които няма креативен детайл, те „ ще си отидат “, или ще изчезнат.
„ Да си публицист, откривател, академик, доктор или преподавател, това са безконечни специалности и по какъв начин да може да се разпореди на робот да образова едно дете. Това се прави, само че в случай че го няма индивидът, който да познава логиката на психиката на детето и да може да му оказва помощ, не може да има образование “, сподели акад. Руменин.
Той означи, че креативните специалности няма по какъв начин да изчезват, тъй като те движат цялото развиване в света.
Кой е новият детайл, обвързван с изкуствения разсъдък?
Ние, хората, можем да създадем всевъзможен тип информация, която я няма към нас, или я няма в света. И може би това е новият детайл, ние, хората можем да измислим такава информация, която я няма на никое място – да вземем за пример, че на Луната живеят извънземни и там са си създали град. Същото можем да кажем и за Марс, сподели акад. Руменин.
По думите му изкуственият разсъдък до момента такова нещо не може да направи, самият той да си измисли нещо като информация . Това е особено за естествения разсъдък. Изкуственият разсъдък може да обработва големи бази данни, доста неща да търси в международната база данни, само че самичък да вземе да си измисли нещо, което в никакъв случай някъде го е нямало, няма по какъв начин това да стане, изясни ученият.
Кои са специалностите, които могат да се трансформират или да изчезнат в бъдеще?
Професиите на банковите служители, които броят парите, или се занимават с отпущането на заеми, ще изчезнат . Това може да го прави изкуственият разсъдък или детайли на изкуствения разсъдък, сподели акад. Чавдар Руменин.
Той изясни, че в западните банки има специални психолози и когато хората отидат да желаят да им провиснал огромни заеми, тези психолози следят или задават въпроси на клиентите, с цел да се разбере на кого да се отпусне заем. В тази обстановка изкуственият разсъдък не може да помогне, а би трябвало „ човек за индивида да се произнесе “ и този експерт ще е необходим и отсега нататък. Но тези банкови чиновници, които се занимават с броенето на пари, както и касиерите в супермаркетите, ще изчезнат като специалности, съобщи експертът по роботика.
Според него чиновниците от защитата в супермаркетите също ще изчезнат като специалност и ще бъдат сменени през годините напред в бъдещето.
Може ли да се употребява изкуственият разсъдък в образованието?
Когато приказваме за образованието на децата, при тях, с цел да може да усвояват актуалните технологии – за изкуствения разсъдък и за роботиката, може да се каже, че роботикита е бъдещето на цялата просвета, просвета и технологии, които ни предстоят. Трябва да се даде опция на децата и да им се изясни да придобият уменията, да сглобят един робот, да го програмират и да навлизат последователно в тази материя. Това е доста потребно за учениците от четвърти, пети клас нагоре, с цел да могат да развият аналитичното си мислене и да могат да вършат такива неща, сподели акад. Чавдар Руменин.
Той означи, че учениците би трябвало да придобият и други умения – да се научат креативен да мислят, да виждат зад едната истина или зад единия обект – какво е прикрито от въображението на хората.
За образованието и отсега нататък ще има преподаватели, които ще образоват студентите, само че би трябвало да има и голяма материална база, в която наученото да може да се ползва, е мнението на учения.
Ще се появят и нови специалности
Занапред ще се появят и нови специалности , като ще има инженери или учители на дронове, както и учители на роботи , сподели акад. Чавдар Руменин.
Той разясни, че ще има и аналитици , които да проучват обстановки с данни в разнообразни сфери на живота.
Принципът при специалностите е, че има ли креативен детайл, той би трябвало да остане и към този момент, а и евентуално в бъдеще, няма да може да се менажира от изкуствения разсъдък. Всичко друго в специалностите ще може да се автоматизира, да се прави или обработва от роботи или от компютри с мощни бази данни.
За самостоятелните коли в бъдещето, ученият сподели, че в тях ще има роботизирани системи с детайли на изкуствен интелект. Тези коли ще могат да се ориентират в пътната конюнктура, с цел да се предотвратяват произшествия.
В бъдещето ще има транспортни средства , които ще летят във въздуха и те ще са сходни на самолетчета, само че ще са вид коли. Тогава трафикът ще е по-лек.
Интересен е и въпросът с „ антигравитацията и това са технологии, които ще разрешат на хората да се повдигнат нагоре и това още веднъж ще е обвързвано с изкуствения разсъдък “, изясни акад. Чавдар Руменин.
Министерският съвет предлага акад. Чавдар Руменин да бъде награден с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – огърлие, за неговите изключително значими заслуги в региона на науката и технологиите и във връзка 75-годишнината му, заяви през април тази година държавната пресслужба.
От 1975 година до през днешния ден той работи в Българската академия на науките (БАН) и интензивно взе участие в организацията на научните проучвания в страната. Под негово управление Институтът по роботика се трансформира в извънредно актуален и високотехнологичен, чиято задача и цели са хипертехнологиите на 21-ви век. Организирал е и е построил благодарение на планове девет съвременни лаборатории в Института и в Техническия университет (ТУ) в Габрово за задачите на сензориката, роботиката и магнитните измервания. Автор е на три монографични труда, отпечатани от международните издателства – Elsevier, Springer и William Andrew, и има над 400 изявления в влиятелни списания и издания, в това число в Science. Един от най-цитираните български учени инженери с над 19 000 позовавания на неговите писания, като над 90 % от тях са в задгранични списания и издания.
Акад. Руменин има над 300 изобретения. Участва в интернационалния екип от откриватели и инженери в ЦЕРН, създали апаратурата, доказваща съществуването на Х-бозона, солидна скаларна обикновена парченце, донесла Нобеловата премия на видните учени П. Хигс и Ф. Енглерт за 2012 година Името му е вписано в „ Златната книга на българските откриватели и изобретатели “. Носител е на премията „ Питагор “ през 2012 година, а през 2019 година е награден с ордена „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен за забележителни достижения в науката и технологиите.
dariknews.bg
