Проф. Юлиана Матеева е родена в гр. Варна. Професор е

Проф. Юлиана Матеева е родена в гр. Варна. Професор е по наказателно право във ВСУ „ Черноризец Храбър “, преподава и в Югозападния университет „ Неофит Рилски “. Има повече от двадесетгодишен опит в областта на висшето обучение, в това число като ръководител-катедра. Практикуващ юрист към Адвокатската гилдия – Варна. Народен представител в 50-ото Народно събрание от партия „ Величие “.

Проф. Матеева е лидер на листите на „ Величие “ в 1 МИР – Благоевград, и в родната ѝ Варна.

– Проф. Матеева, до момента сте били учител в университет. Каква е разликата сред работата Ви с младежи и тази в Народното събрание? Кои са най-големите компликации и провокации, с които се сблъсквате в Народно събрание?

– Винаги съм обичала доста работата си в университета, само че откогато съм в Народното събрание, в действителност правя оценка спокойната среда, в която съм работила цялостен живот. В университета, по време на изпит, всяко слагане на слаба оценка поражда напрегната обстановка и преподавателят усеща върху себе си даже и неволната отрицателна сила и недоволството на изпитвания, и няма никакво значение, че оценката е обективна. Това струпване на негативна сила от време на време води до главоболие. Уверявам Ви обаче, че то е нищо спрямо достоверната конюнктура на откровена ненавист, с която се сблъскахме в Народното събрание. Трудно е да си в нова работна конюнктура, още повече когато тя е толкоз враждебна. Да усещаш, че те „ цакат по правилник “, употребяват тънкости в процедурите, измежду които те плават от години, а ти се сблъскваш с разпоредбите за първи път. Добрата вест обаче е, че бързо се понаучихме, тъй като това са уроци от борби, а не от учебници.

– Още с влизането си в Народното събрание Вие и другите депутати от Политическа партия „ Величие “ внесохте няколко законопроекта. Колко от тях стигнаха до пленарна зала?

– Да, внесохме три законопроекта и три плана за решения. Единият беше за смяна в Закона за висшето обучение, вторият беше за допълнение на Наказателния кодекс, а третият беше допълнението ни към Закона за предучилищното и учебното обучение след възбраната за ЛГБТ пропагандата. Само първият мина през Комисията по обучение и единствено един път влезе в програмата за пленарна зала, само че комплициран на такова място в нея, че предвидимо не стигна до разискване. Същата е ориста на плановете ни за решения – най-много това за създаване на АЕЦ „ Белене “. Нямат късмет да видят бял свят, тъй като излизат от нас и в случай че бъдат признати, биха разбъркали доста сметки на мнозина политици. Политици, които нямат интерес животът на хората да стане по-лек, на ниска цена, самостоятелен и първокласен.

– Кои са най-наболелите за обществото въпроси, по които работят депутатите на „ Величие “?

– Проблемите в енергийния и водния бранш засягат директно всяко българско семейство. Здравната система, високите цени и изкуственото повишение на приходите посредством изтегляне на заем след заем, вместо усилване на локалното произвеждане, замърсяването с боклуци, феодализацията на общините. Проблемите са на всяка крачка, мъчно е да ги изброя и обобщя. Мисля, че всички те могат да бъдат решени последователно единствено тогава, когато във властта влязат повече хора, които нямат за цел да решат личните си проблеми, хора със сърце, които познават неволите на всекиго, тъй като в никакъв случай не са се отделяли от сънародниците си.

Тогава, когато свободни хора отвоюват България като самостоятелна страна. Това не може да стане, до момента в който българският парламент е цялостен с политици, на които непознати посолства диктуват всяко значимо решение. Ние не сме такива! Безпрецедентната офанзива по Исторически парк и Ивелин Михайлов потвърди, че партия „ Величие “ е единственият същински зложелател на статуквото, тя уплаши систематичните играчи и популярност Богу, че нашите поддръжници са най-интелигентните хора и осъзнават всичко това.

– Не стопират Вашите срещи с хората. Какво споделят те, от какво най-вече се тормози и вълнува елементарният жител?

– Това, което хората споделят, са нещата, които ние от години претърпяваме. За разлика от професионалните депутати в Народното събрание, ние живеем в същата действителност като всички хора в страната. Те от дълго време са не запомнили цените отвън Народното събрание, градския превоз, минималната работна заплата, те живеят в различен свят.

– След внасянето и гласуването на Закона за ЛГБТ на „ Възраждане “ Вие и останалите депутати на „ Величие “ внесохте допълнение към този закон. Какво наложи това?

– Така беше, прелестно е, че следите събитията толкоз пунктуално. Още на идващия ден внесохме допълнението, тъй като една гола възбрана без глоба няма никакъв юридически резултат, тя е с чисто декларативен темперамент. Предложихме административни санкции, с цел да подсигуряваме, че възбраната ще се съблюдава. Искахме да използваме инерцията на болшинството, което поддържа измененията, макар сериозния отпор от голям брой Неправителствени организации. Те предизвикаха и подписка с искане за президентско несъгласие. Предложението ни беше и самобитен тест за вносителите, с цел да забележим дали съществено желаят измененията, а не са единствено по голите манифести. Както знаем, нашето предложение остана следващият глас в пустиня.

– Има ли поддръжка от депутати на други партии за Ваши оферти за промени в другите закони?

– Да, въпреки и малко, част от нещата, които придвижихме, са резултат на комплицирани дипломатически маневри, без които нищо в Народно събрание не може да се случи. Типичен образец беше казусът „ Доспат “, за който ние не можехме да предизвикваме основаване на комисия, защото нямаме парламентарна група. Убедихме ПП-ДБ да го създадат, с цел да помогнем на хората в Доспат. За нас не е значимо партията да се накичи с триумфа, а хората да усетят някаква действителна помощ, пък въпреки и политическият дял да се напише на различен политически индивид. По същия метод част от ПП-ДБ поддържаха предлагането ни за слагане на камери за наблюдаване, с цел да избегнем грозните конфликти в коридорите и асансьорите на Народното събрание, основатели на които са Политическа партия „ Възраждане “.

– Предстоят следващите избори за Народно заседание. Ще се кандидатирате ли още веднъж за депутат?

– Ще се кандидатирам. Този път влизаме във към този момент познато място – това единствено по себе си дава мощ. Мисля, че би било изменничество към хората, които ни имат вяра и ни поддържат, в случай че в този момент се откажем, тъй като другите партии тъкмо това целяха от самото начало – да се огънем, да ни пречупят, да решим, че няма смисъл и всичко е обречено. Следващия път ще имаме група, нашият водач господин Ивелин Михайлов ще е с нас, ще употребяваме неговия учредителен опит, ще бъдем повече и доста по-силни, опитни.

– С какви планове влизате този път? Какви законопроекти предвиждате, в коя сфера?

– Като начало ще внесем още веднъж към този момент импортираните си планове. Възможно е съотношението на силите да разреши този път най-малко някой от тях да успее. Това вършат и другите партии – от време на време постоянно предизборната обстановка, в която сме, разрешава триумф. Проектът за допълнение на Наказателния кодекс, персонално мой, касае закрилата на човешкия генофонд от по този начин настоящите в последно време биомедицински интервенции. Доколкото в основата му е моята последна монография, която откри мощно позитивен отзив в наказателноправната колегия, считам, че заслужава и вниманието на законодателя.

– Към какво бихте призовали гласоподавателите?

– Само и само към това да гласоподават. Не за нас, а за който решат, само че да не оставят някой различен да взема решение вместо тях, да не разрешат купеният и следен избор да направи някои новосформирани партии, които другояче в никакъв случай не биха били парламентарно показани, да станат първа политическа мощ. Бих им споделила: Не оставяйте безразличието да ви управлява – тези, които всички ние презираме, желаят тъкмо това, с цел да продължат да трансформират страната ни в територия без народ. Нека не им го разрешаваме повече!

– Вие сте първите народни представители, които директно поддържат връзка и дават отговор на въпроси на хората в обществените мрежи. Ще продължите ли да го вършиме?

– Категорично да. Давам си сметка, че това е форма и на самоконтрол – когато пишеш какво правиш и покажеш на хората, които следват канала ти, по какъв начин могат да ревизират кой по какъв начин е дал своя вот, ти ги въоръжаваш със знанието да ревизират и теб. Тази връзка е даже по-важна за мен, в сравнение с за тях. Надявам се, че вътрешният ми компас, вярата в Бог и любовта към България няма да спрат да ми демонстрират правилния път.

Интервю за svobodenglas.bg.

Купуането и продаването на гласове е закононарушение.