Проф. Йордан Начев: И пиле не може да прехвръкне в граничния район на Турция, ако някой не го пусне
Проф. Йордан Начев, някогашен дълготраен началник на Центъра за разследваща подготовка на състава в Националната разследваща работа (сега Държавна организация разузнаване), специалист и учител по геополитика и проблемите на сигурността, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус
Трети престъпен случай с служители на реда и мигранти у нас за последните няколко месеца. Бус с бежанци се блъсна в бус с служители на реда след 50-километрово гонене. Полицейският чиновник бе ранен тежко в София след гонката на буса с мигранти. Инцидентът стана в региона на " Цариградско шосе “, под детелината за Казичене, в посока София. Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да не се задълбочава казусът с миграцията и да се предотвратят жертвите при защита против мигрантския напън? Тези и други въпроси ще обсъдим в идващите минути с проф. инж. Йордан Начев – някогашен дълготраен началник на Центъра за разследваща подготовка на състава в Националната разследваща работа, в този момент Държавна организация " Разузнаване “, специалист и учител по геополитика и проблемите на сигурността. Радвам се, че сте наш посетител. Проф. Начев, приоритет №1 би трябвало да е националната ни сигурност, само че в последно време у нас се случват много произшествия и убийства, които са сигнал за огромни пробойни и може би несъответстваща политика. Проф. Начев, търси ли се генезиса на нещата в целокупност или като обособени съставен елемент?
На вашия въпрос какво мога да кажа? Националната сигурност е параметър с доста подпараметри, по този начин да ги нарека, с доста фактори, които би трябвало да се вземат поради. Ако се търси решение на въпроса в целокупност, съгласно мен първо би трябвало да се тръгне от установяване на ползите на страната. Тези ползи биха могли да бъдат геополитически, районни, национални. От друга страна, ползите могат да бъдат дълготрайни, краткотрайни и краткотрайни. След като се дефинират ползите на страната, би трябвало да се дефинират директните закани, които пречат за решение на тези ползи. Заплахите също могат да бъдат районни, от геополитически темперамент и национални. Аз не съм уверен, най-малко към този момент не съм видял да се даде ясна формулировка както на заканите, по този начин и на ползите на страната. Това всичко, което приказвам, визира опазване на здравето, национална територия, сигурност на територията на страната, интернационалните връзки и така нататък, да не ги изреждам. Доколкото ми е известно, доста опити бяха направени. Даже аз съм взел участие в един от първите за основаване на Концепция за национална сигурност, само че общо взето, явно нещата не се вземат решение по този метод, по който ги описах.
А по кой, господин Начев? Защо не се вземат решение и по кой могат да бъдат решени? По какъв метод съгласно вас страната може да концентрира сили, които да бъдат директно ориентирани към ръководство на рисковете за сигурността?
Първо би трябвало да се обезпечи последователност в тези структури, последователност в хората, които работят в тези структури, и това значи да не се минава през две-три години към всеобщи уволнения, назначение на " свои “ хора. И това всичко зависи от политиците, които ръководят страната. Аз ще ви кажа от персонален опит, а както и от усещанията, които имам, и от мненията на сътрудниците, задграничните сътрудници, с които работим, и страната разчита и на тяхната помощ, общо е изказванието и разбиране е това, че един експерт, изключително един действен служащ в специфичните служби… Между другото, да уточня – специфични служби, това са разузнаване и контраразузнавателни служби. Министерство на вътрешните работи няма нищо общо с това. Министерство на вътрешните работи е министерство, което би трябвало да обезпечи правозащитната обстановка в страната и сигурността вътре в страната. А един служащ в спецслужбите става пълностоен след към седем години, шест-седем, в случай че се развива добре. А в Министерство на вътрешните работи най-малко три-четири години той би трябвало да работи под директно управление на своите ръководители. И освен това състояние промяната на тези хора от време на време, на техните ръководители основава една неустановеност в страната. Многократно са ме питали мои студенти, които са оперативни служащи дори, дали да изоставен и аз постоянно съм им казвал: недейте да напускате, а работете за сигурността на страната. Техните недоволства бяха от сорта на " Спри по този случай, повече няма какво да се работи “, или пък " Много малко работиш в избрана тенденция “. " Когато аз – споделя индивидът, – навляза в дадена обстановка, доста постоянно ми се споделя " Стига дотук, повече недей да работиш “. Виждате ли по какъв начин стоят нещата?
В тази връзка, по какъв начин коментирате оставките, които бяха подадени през вчерашния ден, основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров? Той подаде оставка.
Силно се колебая, че тези висши ръководители на Министерство на вътрешните работи имат директна отговорност към протичащото се в страната, само че просто тези оставки са наложителни по политически аргументи и от персонални усеща за отговорност. Трудно ми е да кажа каква е тяхната виновност. Това няма да реши въпроса съгласно мен. Въпросите са доста по-сложни. Те са и от систематичен темперамент, и от учредителен. Мисля, че ще бъде постоянно мъчно на Министерство на вътрешните работи да отбрани съответно границите на страната, тъй като това, апропо, е и малко отвън неговите преимущества по формулировка с какво би трябвало да се занимава то. Това навлизане и минаване през границата може да спре единствено с съответни ограничения по невъзможността да бъде подхванато от някой.
А ограничения от кого? Какви ограничения и от кого да бъдат подхванати, с цел да не се задълбочава казусът с миграцията и да се предотвратят жертвите при защита против мигрантския напън?
Бих споделил, че тези ограничения, които би трябвало да се вземат, не са напълно от народен темперамент. Тук би трябвало да се вземат и въздействията, които се оказват от политиката отвън България, да кажем и на Европейския съюз. Направете сметка – Мароко не е територия с военни дейности. Къде се намира Мароко, къде е българо-турската граница – по какъв начин тези мароканци са стигнали до нашата граница със съседа ни? После имайте поради – то на всички е ясно, и пиле не може да прехвръкне в граничния регион на Турция, в случай че някой не ги пусне. Така че нещата опират и до двустранни връзки, до геополитически решения във връзка с Европа, каква политика би трябвало да бъде взета обща за Европейския съюз, където и ние ще участваме в тази политика. Между другото, мисля, че тъкмо заради несъответстващите дейности на Европейския съюз във връзка с мигрантите това е една от главните аргументи да имат обструкции за приемането ни в Шенген, тъй като ние сме външна граница, а в случай че се пазят правата на мигрантите, които на процедура са нарушители във всяко едно отношение и в българското законодателство, и в интернационалното, тук нещата очевидно би трябвало да се търсят в малко по-обширен проект, освен народен.
Проф. Начев, нужна ли ни е тогава нова външнополитическа тактика, която ясно да очертае националните ни ползи?
Външнополитическата тактика се изготвя от държавното управление, а се осъществя от чиновниците, които са в това министерство, от техния асортимент, от тяхната подготовка. И при всички случаи външната политика е работа на тези, които ръководят страната. Това е изпълнителната власт.
Но нужна ли ни е нова такава съгласно вас, външнополитическа тактика?
Външнополитическа тактика какво значи? Да се пренасочим към някои други външни фактори, които занапред се появяват на интернационалната сцена или да продължим в този избор, който сме създали. Ние сме го създали този избор и външнополитическата ни тактика би трябвало да бъде в синхрон с външнополитическата тактика на нашите сътрудници.
Добре, тогава бих задала сходен въпрос, само че нужна ли е нова за България ориентировка в схващанията за риска и сигурността като цяло?
Рисковете незабавно ще проличат, в случай че се върна към първия ваш въпрос, когато се дефинират ясно и ползите, и заканите на страната. Тогава ще се дефинира и степента на риска за една или друга наша политика или интерес, който пазиме.
Проф. Начев, по какъв метод резонира нестабилната политическа обстановка в страната на националната ни сигурност? Въпросът ми може би е реторичен, само че вашето мнение?
По какъв метод реагира?
Резонира, да, по какъв метод въздейства политическата обстановка в страната на националната ни сигурност?
Ами дейностите на политиците сега, в продължение дори на година към този момент, са изцяло несъответстващи на обстановката в страната. Вижте ги и сега какви са целите в мъчно проведените диспути в Народното събрание. Те не засягат нищо значително във връзка с сигурността на страната, във връзка с сигурността в ръководството на страната. Да не приказваме и за попречване и на външни закани. Аз слушам единствено обвинявания: " А вие по кое време бяхте? Какво направихте, като досега… Ние ще създадем това и това “. Но в края на краищата, политиците се държат несъответстващо, за жалост.
А можем ли да реализираме едно застраховане на националната сигурност и използване на съвременни политики по национална сигурност? Вие се занимавате с геополитика, виждате и другите страни какво вършат – допустимо ли е в нашата страна да се приложат по-модерни политики по национална сигурност?
Възможно е, в случай че политиците решат, че би трябвало да пазят и своето лично достолепие, и достолепието на страната. Възможно е. Всяка страна пази своите ползи по метода, по който й разрешават и структурите, и ръководството на страната. Виждаме Полша по какъв начин работи. Тя се оформя като една към този момент супер европейска мощ във връзка с сигурност, на армия и така нататък Аз бих попитал, като приказват нашите политици, че небето ни, земята ни е обезпечено предпазена от нашите Въоръжени сили, да кажат и какъв брой са тези Въоръжени сили, какви благоприятни условия имат, а освен да приказваме. Да се надяваме на това, че ние сме членове на НАТО и има кой да ни отбрани. Виждате какво стана – два члена на НАТО, Турция и Гърция, имат постоянно проблеми. Всяка страна се мъчи да отбрани своите лични ползи в това отношение. Между другото, там нещата несъмнено ще ескалират. Аз преди към десетина години писах за тези в Източното Средиземноморие, залежите на газ и петрол, и предвидих. Това го има написано преди години, предвидих тези несъгласия сред Турция и Гърция, а те са ни съседи. Те по този начин или другояче ще ни обиден. Къде е нашето място в този спор? Ето, виждате – сигурността на страната е многофакторен детайл. Има геополитически темперамент, има районен темперамент, както споделих, и народен.
Проф. Начев, благодаря ви за този диалог.
Благодаря и аз.
Трети престъпен случай с служители на реда и мигранти у нас за последните няколко месеца. Бус с бежанци се блъсна в бус с служители на реда след 50-километрово гонене. Полицейският чиновник бе ранен тежко в София след гонката на буса с мигранти. Инцидентът стана в региона на " Цариградско шосе “, под детелината за Казичене, в посока София. Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да не се задълбочава казусът с миграцията и да се предотвратят жертвите при защита против мигрантския напън? Тези и други въпроси ще обсъдим в идващите минути с проф. инж. Йордан Начев – някогашен дълготраен началник на Центъра за разследваща подготовка на състава в Националната разследваща работа, в този момент Държавна организация " Разузнаване “, специалист и учител по геополитика и проблемите на сигурността. Радвам се, че сте наш посетител. Проф. Начев, приоритет №1 би трябвало да е националната ни сигурност, само че в последно време у нас се случват много произшествия и убийства, които са сигнал за огромни пробойни и може би несъответстваща политика. Проф. Начев, търси ли се генезиса на нещата в целокупност или като обособени съставен елемент?
На вашия въпрос какво мога да кажа? Националната сигурност е параметър с доста подпараметри, по този начин да ги нарека, с доста фактори, които би трябвало да се вземат поради. Ако се търси решение на въпроса в целокупност, съгласно мен първо би трябвало да се тръгне от установяване на ползите на страната. Тези ползи биха могли да бъдат геополитически, районни, национални. От друга страна, ползите могат да бъдат дълготрайни, краткотрайни и краткотрайни. След като се дефинират ползите на страната, би трябвало да се дефинират директните закани, които пречат за решение на тези ползи. Заплахите също могат да бъдат районни, от геополитически темперамент и национални. Аз не съм уверен, най-малко към този момент не съм видял да се даде ясна формулировка както на заканите, по този начин и на ползите на страната. Това всичко, което приказвам, визира опазване на здравето, национална територия, сигурност на територията на страната, интернационалните връзки и така нататък, да не ги изреждам. Доколкото ми е известно, доста опити бяха направени. Даже аз съм взел участие в един от първите за основаване на Концепция за национална сигурност, само че общо взето, явно нещата не се вземат решение по този метод, по който ги описах.
А по кой, господин Начев? Защо не се вземат решение и по кой могат да бъдат решени? По какъв метод съгласно вас страната може да концентрира сили, които да бъдат директно ориентирани към ръководство на рисковете за сигурността?
Първо би трябвало да се обезпечи последователност в тези структури, последователност в хората, които работят в тези структури, и това значи да не се минава през две-три години към всеобщи уволнения, назначение на " свои “ хора. И това всичко зависи от политиците, които ръководят страната. Аз ще ви кажа от персонален опит, а както и от усещанията, които имам, и от мненията на сътрудниците, задграничните сътрудници, с които работим, и страната разчита и на тяхната помощ, общо е изказванието и разбиране е това, че един експерт, изключително един действен служащ в специфичните служби… Между другото, да уточня – специфични служби, това са разузнаване и контраразузнавателни служби. Министерство на вътрешните работи няма нищо общо с това. Министерство на вътрешните работи е министерство, което би трябвало да обезпечи правозащитната обстановка в страната и сигурността вътре в страната. А един служащ в спецслужбите става пълностоен след към седем години, шест-седем, в случай че се развива добре. А в Министерство на вътрешните работи най-малко три-четири години той би трябвало да работи под директно управление на своите ръководители. И освен това състояние промяната на тези хора от време на време, на техните ръководители основава една неустановеност в страната. Многократно са ме питали мои студенти, които са оперативни служащи дори, дали да изоставен и аз постоянно съм им казвал: недейте да напускате, а работете за сигурността на страната. Техните недоволства бяха от сорта на " Спри по този случай, повече няма какво да се работи “, или пък " Много малко работиш в избрана тенденция “. " Когато аз – споделя индивидът, – навляза в дадена обстановка, доста постоянно ми се споделя " Стига дотук, повече недей да работиш “. Виждате ли по какъв начин стоят нещата?
В тази връзка, по какъв начин коментирате оставките, които бяха подадени през вчерашния ден, основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров? Той подаде оставка.
Силно се колебая, че тези висши ръководители на Министерство на вътрешните работи имат директна отговорност към протичащото се в страната, само че просто тези оставки са наложителни по политически аргументи и от персонални усеща за отговорност. Трудно ми е да кажа каква е тяхната виновност. Това няма да реши въпроса съгласно мен. Въпросите са доста по-сложни. Те са и от систематичен темперамент, и от учредителен. Мисля, че ще бъде постоянно мъчно на Министерство на вътрешните работи да отбрани съответно границите на страната, тъй като това, апропо, е и малко отвън неговите преимущества по формулировка с какво би трябвало да се занимава то. Това навлизане и минаване през границата може да спре единствено с съответни ограничения по невъзможността да бъде подхванато от някой.
А ограничения от кого? Какви ограничения и от кого да бъдат подхванати, с цел да не се задълбочава казусът с миграцията и да се предотвратят жертвите при защита против мигрантския напън?
Бих споделил, че тези ограничения, които би трябвало да се вземат, не са напълно от народен темперамент. Тук би трябвало да се вземат и въздействията, които се оказват от политиката отвън България, да кажем и на Европейския съюз. Направете сметка – Мароко не е територия с военни дейности. Къде се намира Мароко, къде е българо-турската граница – по какъв начин тези мароканци са стигнали до нашата граница със съседа ни? После имайте поради – то на всички е ясно, и пиле не може да прехвръкне в граничния регион на Турция, в случай че някой не ги пусне. Така че нещата опират и до двустранни връзки, до геополитически решения във връзка с Европа, каква политика би трябвало да бъде взета обща за Европейския съюз, където и ние ще участваме в тази политика. Между другото, мисля, че тъкмо заради несъответстващите дейности на Европейския съюз във връзка с мигрантите това е една от главните аргументи да имат обструкции за приемането ни в Шенген, тъй като ние сме външна граница, а в случай че се пазят правата на мигрантите, които на процедура са нарушители във всяко едно отношение и в българското законодателство, и в интернационалното, тук нещата очевидно би трябвало да се търсят в малко по-обширен проект, освен народен.
Проф. Начев, нужна ли ни е тогава нова външнополитическа тактика, която ясно да очертае националните ни ползи?
Външнополитическата тактика се изготвя от държавното управление, а се осъществя от чиновниците, които са в това министерство, от техния асортимент, от тяхната подготовка. И при всички случаи външната политика е работа на тези, които ръководят страната. Това е изпълнителната власт.
Но нужна ли ни е нова такава съгласно вас, външнополитическа тактика?
Външнополитическа тактика какво значи? Да се пренасочим към някои други външни фактори, които занапред се появяват на интернационалната сцена или да продължим в този избор, който сме създали. Ние сме го създали този избор и външнополитическата ни тактика би трябвало да бъде в синхрон с външнополитическата тактика на нашите сътрудници.
Добре, тогава бих задала сходен въпрос, само че нужна ли е нова за България ориентировка в схващанията за риска и сигурността като цяло?
Рисковете незабавно ще проличат, в случай че се върна към първия ваш въпрос, когато се дефинират ясно и ползите, и заканите на страната. Тогава ще се дефинира и степента на риска за една или друга наша политика или интерес, който пазиме.
Проф. Начев, по какъв метод резонира нестабилната политическа обстановка в страната на националната ни сигурност? Въпросът ми може би е реторичен, само че вашето мнение?
По какъв метод реагира?
Резонира, да, по какъв метод въздейства политическата обстановка в страната на националната ни сигурност?
Ами дейностите на политиците сега, в продължение дори на година към този момент, са изцяло несъответстващи на обстановката в страната. Вижте ги и сега какви са целите в мъчно проведените диспути в Народното събрание. Те не засягат нищо значително във връзка с сигурността на страната, във връзка с сигурността в ръководството на страната. Да не приказваме и за попречване и на външни закани. Аз слушам единствено обвинявания: " А вие по кое време бяхте? Какво направихте, като досега… Ние ще създадем това и това “. Но в края на краищата, политиците се държат несъответстващо, за жалост.
А можем ли да реализираме едно застраховане на националната сигурност и използване на съвременни политики по национална сигурност? Вие се занимавате с геополитика, виждате и другите страни какво вършат – допустимо ли е в нашата страна да се приложат по-модерни политики по национална сигурност?
Възможно е, в случай че политиците решат, че би трябвало да пазят и своето лично достолепие, и достолепието на страната. Възможно е. Всяка страна пази своите ползи по метода, по който й разрешават и структурите, и ръководството на страната. Виждаме Полша по какъв начин работи. Тя се оформя като една към този момент супер европейска мощ във връзка с сигурност, на армия и така нататък Аз бих попитал, като приказват нашите политици, че небето ни, земята ни е обезпечено предпазена от нашите Въоръжени сили, да кажат и какъв брой са тези Въоръжени сили, какви благоприятни условия имат, а освен да приказваме. Да се надяваме на това, че ние сме членове на НАТО и има кой да ни отбрани. Виждате какво стана – два члена на НАТО, Турция и Гърция, имат постоянно проблеми. Всяка страна се мъчи да отбрани своите лични ползи в това отношение. Между другото, там нещата несъмнено ще ескалират. Аз преди към десетина години писах за тези в Източното Средиземноморие, залежите на газ и петрол, и предвидих. Това го има написано преди години, предвидих тези несъгласия сред Турция и Гърция, а те са ни съседи. Те по този начин или другояче ще ни обиден. Къде е нашето място в този спор? Ето, виждате – сигурността на страната е многофакторен детайл. Има геополитически темперамент, има районен темперамент, както споделих, и народен.
Проф. Начев, благодаря ви за този диалог.
Благодаря и аз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ