Професионалистите уважават историята
Проф. Йордан Баев е прочут експерт по модерна дипломатическа, военна и разследваща история и военнополитически проблеми на сигурността. В последните четири десетилетия има над 300 научни изявления, измежду тях 11 монографии и 12 документални сборника, издадени на 14 езика в над 20 страни от Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Тази година той издаде две нови извънредно забавни книги – " Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България " и " Американското разузнаване и България ", които към този момент представихме в ДУМА.
Преди седмица проф. Баев взе участие в Братислава в юбилейната 20-а Конференция на военните историци от страните членки на " Партньорство за мир ", посети няколко паметника на Съветската войска в Словакия. У нас неотдавна още веднъж бе подета втръсналата на всички акция да съборим Паметника на Съветската войска в София, тъй като тя не ни била освободила. Скандализира хората за следващ път (като индулгенция за себе си, що ли?) не различен, а Мартин Заимов – внукът на руския шпионин ген. Владимир Заимов, Герой на Съветския съюз, разстрелян през 1942 година Затова ми бе забавно да науча от проф. Баев по какъв начин се отнасят към паметниците на Съветската войска в други страни в Европа.
Ето неговия роман:
Проф. Йордан Баев
" Преди повече от 20 години, през 1999-а, в резиденцията в Бояна се организира първата годишна Конференция на Консорциума на военните академии и институтите по проучване на сигурността във всички 46 страни от " Партньорство за мир ". Там трябваше да дойде сътрудник от Центъра за военна история към американската войска във Вашингтон – когато бях на специализация във Вашингтон, съм бил при тях. Бяхме взели в съгласие решение да създадем работна група по военна история с присъединяване на сътрудници от всички страни – от Русия до Съединени американски щати и Канада. Но тогава американският представител не пристигна и поръчаха на мен, като представител на България, на Генералната асамблея на Консорциума да разглася основаването на тази работна група. Така преди две десетилетия се сътвори тази работна група от военни историци, която по-късно се прекръсти на група за проучване на военните спорове.
Сега в Братислава беше юбилейната 20-а конференция с представители на 15 страни, в това число такива като Израел и Съединени американски щати отвън Европа. Основната тематика беше по какъв начин стартират войните и по какъв начин свършват и проблемите за ескалацията и деескалацията на военните спорове. Предишната конференция на нашата интернационална работна група бе през 2019 година в Будапеща, следващата година ще е в Полша. При нас, във Военна академия " Г.С. Раковски ", беше през 2013 година
В Братислава конференцията бе доста представителна. При посещаване на мемориалите от Втората международна война нашата професионална общественост изрази изрично почитание и почит към борбите и жертвите на Съветската войска в похода ѝ против фашизма. Във всичките си изявления сътрудниците от Словакия подчертаваха този почит, нямаше и намек да се измъкват някак от тематиката, в противен случай.
Там, в Братислава и Банска Бистрица, има монументални мемориали на Червената войска, също и в Кошице, където се организира нашата конференция, и несъмнено – мемориала за Дуклинската борба, той е на словашко-полската граница. През август 1944 година в Словакия избухва национално въстание против фашисткото държавно управление на Йозеф Тисо, по това време Словакия, също като България, е спътник на Хитлер. Съветската войска, Първи украински фронт на маршал Конев и армиите на ген. Москаленко и Гречко, се пробват за оказват помощ на Словашкото национално въстание при страхотна опозиция от германците, умират 38 000 души, убитите руски воини са 9000. Операцията продължава от края на септември до началото на януари, само че не съумява да помогне на въстанието. Мемориалът е в гр. Свидник, на голяма повърхност, от 1954 година е, по-късно през 60-те години е ремонтиран, от 1961 година е народен монумент на културата. Той е част от Националния боен музей на Словакия, който е на послушание към Министерството на защитата. Целият мемориал се поддържа извънредно добре, видяхме го.
Монументът в мемориала при Свидник
Фигурите в мемориала в Свидник
" Катюша " в мемориала в Свидник
Мемориалът в Кошице
Братислава, мемориалът " Славин "
Паметната стена в " Славин "
Един американец сподели, че в Европа има 17 такива паметни места за тяхната войска от Втората международна война, които се поддържат по съглашение от американската войска и попита дали това е също към тях. Директорът на словашкия институт за военна история полк. Чаплович категорично акцентира, че поддържането на всички тези монументи е тяхно обвързване и те са в извънредно положително положение. Там има същите скулптурни композиции като при нашия Паметник на Съветската войска.
След това отидохме в музея, в чиято експозиция се обрисуват ясно три акцента. Първият е, че войната стартира не от 1 септември 1939 година, а от Мюнхенското съглашение на западните страни през 1938 година, което в действителност договаря разделянето на Чехословакия. Това постоянно съм го твърдял пред моите студенти. Вторият акцент са обособени витрини, отдадени на партизанското придвижване и на Словашкото национално въстание, поддържано от комунистическата партия и от Москва. Това е категорично подчертано. А имайте поради, че сега държавното управление в Словакия е от дясноцентристки партии, в него няма левица. Това го наблягам особено, тъй като там отношението към паметниците е извънредно.
И идващият миг – в България не е имало руска военна намеса, до момента в който в Чехословакия въпреки всичко има през 1968 година И без значение от това, там почитат борбите на Съветската войска против фашизма и нейните жертви. Няма никакво деформиране на историята, никой не споделя " армията окупаторка ". Този контрапункт е забавен за нас " поради това, което срещаме в България ".
Някои русофоби у нас са просто истерични
– Проф. Баев, излиза, че в Словакия го няма явлението да се оплюва историята поради сегашните конюнктурни нападки против Русия?
– Не знам дали е по този начин, само че в професионалните среди изрично го няма. Паметниците се съхраняват, доста са чисти, грижливо поддържани. Същото е в Австрия, с огромния монумент във Виена, в Германия, където също се поддържат тези монументи, да не приказваме за Франция. Но ето и в една Словакия, която има синдрома на 1968 година, все пак видяхме извънредно отношение към монументите.
– А у нас русофобите папагалят, че Съветската войска е окупаторка, че е агресор, тъй като Съюз на съветските социалистически републики е оповестил война на България през 1944 година...
– Да, и още – че даже да се е борила против нацистите, по-късно тя постанова един окупационен режим, това им е тезата. Ние, историците, сме наясно – в Североизточна България терминът е в действителност военна окупация, само че въпросът е по какъв начин се интерпретира историята. Има две ясни пояснения на събитията. Първото е това, което се договарят антифашистките съдружници още в Техеран през 1943 година, когато Идън пита Молотов: Е, добре, вие ще прекъснете ли връзките с фашистка България? И Молотов е споделил: Да, ние имаме такава подготвеност да обявим война на България. Т.е. това е част от споразуменията от Техеран. И второ – навлизането на Съветската войска в България е обвързвано с нуждата да се предотврати отстъплението на група армии на Вермахта от Балканите. Те отстъпват от Гърция, само че през България, по тази причина сред 12 и 14 септември има боеве и при Видин, има и руски жертви там. Има, несъмнено, и идеологически колорит – да се поддържа подготвяното у нас въстание, управлявано от комунистическата партия. Все се спори въстание ли е, прелом ли е, окупация ли е? През 1994 година с проф. Илчо Димитров написахме без значение един от различен едно и също нещо: че има детайли и на въстание, и на прелом, и на окупация.
– Безсмислено е на русофобите да се изяснява историята, допускам, че те я познават, само че изцяло умишлено повтарят нелепостите си, желаят да се отстрани паметникът и така нататък Защо го вършат? Миналото си ли желаят да заличат, на нов стопанин ли се поставят?
– Чиста русофобия и напъни непременно да бият в една посока. Някои от тях са просто истерични. А вие по какъв начин си го обяснявате?
– Ами, като слагане пред новия стопанин, който желае всичко да е против Русия. Освен това доста от тези хора са били добре облагодетелствани от социалистическата власт, някои са приключили в Съветския съюз и доста желаят да забравим кои са били до 1989 година Повтарят по какъв начин ще си запазим достолепието, в случай че махнем Паметника на Съветската войска. Като събориха мавзолея, вместо той да се трансформира в мавзолей да вземем за пример, доста почтени станаха, няма що.
– За това да не приказваме, там стана паркинг. Ние предлагахме вътре да бъде експозиция – нещо представително, като " съкровищата на България " да вземем за пример. Друг е въпросът, че когато през март 1990 година споделих да се извади от него Димитров и да се погребе обикновено, тогава от ляво ме нападнаха.
– Като боен историк по какъв начин ще определите достолепието на една страна? Ето, хората в Европа опазват паметниците и считат това за почтено.
– Паметниците, които отразяват историческата памет, би трябвало да се почитат. Това е безапелационното мнение на всички експерти. Другият миг е по какъв начин се интерпретира историята от другите генерации.
– Имате доста проучвания за разузнаването през годините. Как оценявате поканата към американския дипломат Херо Мустафа да посети не друго, а военното разузнаване на България?
– Това е нормална процедура. Бих предложил министърът на защитата да предложения и госпожа Митрофанова, за какво не? Да не приказваме, че актуалните функционалности на службата за военно разузнаване, някогашната " Военна информация ", са да осведоми. Информираността е това нещо, от което имат потребност политиците, с цел да вземат верните решения. Управляващите би трябвало да бъдат осведомени. Не виждам нищо необичайно в поканата към госпожа Мустафа, ние сме и съдружници в НАТО. Но тя е следвало да бъде поканена, когато пристигна някой началник на американското разузнаване. В случая ми е по-интересно кой е екипът, който я съпровожда, тъй като там е сигурно формалният представител на американското разузнаване в България, няма по какъв начин да е другояче. Въпросът в действителност е за какво го направиха с такова обществено оповестяване – дали, с цел да се направи малко вятър на новия шеф на военното разузнаване, който е напълно неотдавна, след гафовете на предходния? А допустимо е това да подсказва, че България има интензивно присъединяване в нещо, което става наоколо до нас.
Преди седмица проф. Баев взе участие в Братислава в юбилейната 20-а Конференция на военните историци от страните членки на " Партньорство за мир ", посети няколко паметника на Съветската войска в Словакия. У нас неотдавна още веднъж бе подета втръсналата на всички акция да съборим Паметника на Съветската войска в София, тъй като тя не ни била освободила. Скандализира хората за следващ път (като индулгенция за себе си, що ли?) не различен, а Мартин Заимов – внукът на руския шпионин ген. Владимир Заимов, Герой на Съветския съюз, разстрелян през 1942 година Затова ми бе забавно да науча от проф. Баев по какъв начин се отнасят към паметниците на Съветската войска в други страни в Европа.
Ето неговия роман:
Проф. Йордан Баев
" Преди повече от 20 години, през 1999-а, в резиденцията в Бояна се организира първата годишна Конференция на Консорциума на военните академии и институтите по проучване на сигурността във всички 46 страни от " Партньорство за мир ". Там трябваше да дойде сътрудник от Центъра за военна история към американската войска във Вашингтон – когато бях на специализация във Вашингтон, съм бил при тях. Бяхме взели в съгласие решение да създадем работна група по военна история с присъединяване на сътрудници от всички страни – от Русия до Съединени американски щати и Канада. Но тогава американският представител не пристигна и поръчаха на мен, като представител на България, на Генералната асамблея на Консорциума да разглася основаването на тази работна група. Така преди две десетилетия се сътвори тази работна група от военни историци, която по-късно се прекръсти на група за проучване на военните спорове.
Сега в Братислава беше юбилейната 20-а конференция с представители на 15 страни, в това число такива като Израел и Съединени американски щати отвън Европа. Основната тематика беше по какъв начин стартират войните и по какъв начин свършват и проблемите за ескалацията и деескалацията на военните спорове. Предишната конференция на нашата интернационална работна група бе през 2019 година в Будапеща, следващата година ще е в Полша. При нас, във Военна академия " Г.С. Раковски ", беше през 2013 година
В Братислава конференцията бе доста представителна. При посещаване на мемориалите от Втората международна война нашата професионална общественост изрази изрично почитание и почит към борбите и жертвите на Съветската войска в похода ѝ против фашизма. Във всичките си изявления сътрудниците от Словакия подчертаваха този почит, нямаше и намек да се измъкват някак от тематиката, в противен случай.
Там, в Братислава и Банска Бистрица, има монументални мемориали на Червената войска, също и в Кошице, където се организира нашата конференция, и несъмнено – мемориала за Дуклинската борба, той е на словашко-полската граница. През август 1944 година в Словакия избухва национално въстание против фашисткото държавно управление на Йозеф Тисо, по това време Словакия, също като България, е спътник на Хитлер. Съветската войска, Първи украински фронт на маршал Конев и армиите на ген. Москаленко и Гречко, се пробват за оказват помощ на Словашкото национално въстание при страхотна опозиция от германците, умират 38 000 души, убитите руски воини са 9000. Операцията продължава от края на септември до началото на януари, само че не съумява да помогне на въстанието. Мемориалът е в гр. Свидник, на голяма повърхност, от 1954 година е, по-късно през 60-те години е ремонтиран, от 1961 година е народен монумент на културата. Той е част от Националния боен музей на Словакия, който е на послушание към Министерството на защитата. Целият мемориал се поддържа извънредно добре, видяхме го.
Монументът в мемориала при Свидник
Фигурите в мемориала в Свидник
" Катюша " в мемориала в Свидник
Мемориалът в Кошице
Братислава, мемориалът " Славин "
Паметната стена в " Славин "
Един американец сподели, че в Европа има 17 такива паметни места за тяхната войска от Втората международна война, които се поддържат по съглашение от американската войска и попита дали това е също към тях. Директорът на словашкия институт за военна история полк. Чаплович категорично акцентира, че поддържането на всички тези монументи е тяхно обвързване и те са в извънредно положително положение. Там има същите скулптурни композиции като при нашия Паметник на Съветската войска.
След това отидохме в музея, в чиято експозиция се обрисуват ясно три акцента. Първият е, че войната стартира не от 1 септември 1939 година, а от Мюнхенското съглашение на западните страни през 1938 година, което в действителност договаря разделянето на Чехословакия. Това постоянно съм го твърдял пред моите студенти. Вторият акцент са обособени витрини, отдадени на партизанското придвижване и на Словашкото национално въстание, поддържано от комунистическата партия и от Москва. Това е категорично подчертано. А имайте поради, че сега държавното управление в Словакия е от дясноцентристки партии, в него няма левица. Това го наблягам особено, тъй като там отношението към паметниците е извънредно.
И идващият миг – в България не е имало руска военна намеса, до момента в който в Чехословакия въпреки всичко има през 1968 година И без значение от това, там почитат борбите на Съветската войска против фашизма и нейните жертви. Няма никакво деформиране на историята, никой не споделя " армията окупаторка ". Този контрапункт е забавен за нас " поради това, което срещаме в България ".
Някои русофоби у нас са просто истерични
– Проф. Баев, излиза, че в Словакия го няма явлението да се оплюва историята поради сегашните конюнктурни нападки против Русия?
– Не знам дали е по този начин, само че в професионалните среди изрично го няма. Паметниците се съхраняват, доста са чисти, грижливо поддържани. Същото е в Австрия, с огромния монумент във Виена, в Германия, където също се поддържат тези монументи, да не приказваме за Франция. Но ето и в една Словакия, която има синдрома на 1968 година, все пак видяхме извънредно отношение към монументите.
– А у нас русофобите папагалят, че Съветската войска е окупаторка, че е агресор, тъй като Съюз на съветските социалистически републики е оповестил война на България през 1944 година...
– Да, и още – че даже да се е борила против нацистите, по-късно тя постанова един окупационен режим, това им е тезата. Ние, историците, сме наясно – в Североизточна България терминът е в действителност военна окупация, само че въпросът е по какъв начин се интерпретира историята. Има две ясни пояснения на събитията. Първото е това, което се договарят антифашистките съдружници още в Техеран през 1943 година, когато Идън пита Молотов: Е, добре, вие ще прекъснете ли връзките с фашистка България? И Молотов е споделил: Да, ние имаме такава подготвеност да обявим война на България. Т.е. това е част от споразуменията от Техеран. И второ – навлизането на Съветската войска в България е обвързвано с нуждата да се предотврати отстъплението на група армии на Вермахта от Балканите. Те отстъпват от Гърция, само че през България, по тази причина сред 12 и 14 септември има боеве и при Видин, има и руски жертви там. Има, несъмнено, и идеологически колорит – да се поддържа подготвяното у нас въстание, управлявано от комунистическата партия. Все се спори въстание ли е, прелом ли е, окупация ли е? През 1994 година с проф. Илчо Димитров написахме без значение един от различен едно и също нещо: че има детайли и на въстание, и на прелом, и на окупация.
– Безсмислено е на русофобите да се изяснява историята, допускам, че те я познават, само че изцяло умишлено повтарят нелепостите си, желаят да се отстрани паметникът и така нататък Защо го вършат? Миналото си ли желаят да заличат, на нов стопанин ли се поставят?
– Чиста русофобия и напъни непременно да бият в една посока. Някои от тях са просто истерични. А вие по какъв начин си го обяснявате?
– Ами, като слагане пред новия стопанин, който желае всичко да е против Русия. Освен това доста от тези хора са били добре облагодетелствани от социалистическата власт, някои са приключили в Съветския съюз и доста желаят да забравим кои са били до 1989 година Повтарят по какъв начин ще си запазим достолепието, в случай че махнем Паметника на Съветската войска. Като събориха мавзолея, вместо той да се трансформира в мавзолей да вземем за пример, доста почтени станаха, няма що.
– За това да не приказваме, там стана паркинг. Ние предлагахме вътре да бъде експозиция – нещо представително, като " съкровищата на България " да вземем за пример. Друг е въпросът, че когато през март 1990 година споделих да се извади от него Димитров и да се погребе обикновено, тогава от ляво ме нападнаха.
– Като боен историк по какъв начин ще определите достолепието на една страна? Ето, хората в Европа опазват паметниците и считат това за почтено.
– Паметниците, които отразяват историческата памет, би трябвало да се почитат. Това е безапелационното мнение на всички експерти. Другият миг е по какъв начин се интерпретира историята от другите генерации.
– Имате доста проучвания за разузнаването през годините. Как оценявате поканата към американския дипломат Херо Мустафа да посети не друго, а военното разузнаване на България?
– Това е нормална процедура. Бих предложил министърът на защитата да предложения и госпожа Митрофанова, за какво не? Да не приказваме, че актуалните функционалности на службата за военно разузнаване, някогашната " Военна информация ", са да осведоми. Информираността е това нещо, от което имат потребност политиците, с цел да вземат верните решения. Управляващите би трябвало да бъдат осведомени. Не виждам нищо необичайно в поканата към госпожа Мустафа, ние сме и съдружници в НАТО. Но тя е следвало да бъде поканена, когато пристигна някой началник на американското разузнаване. В случая ми е по-интересно кой е екипът, който я съпровожда, тъй като там е сигурно формалният представител на американското разузнаване в България, няма по какъв начин да е другояче. Въпросът в действителност е за какво го направиха с такова обществено оповестяване – дали, с цел да се направи малко вятър на новия шеф на военното разузнаване, който е напълно неотдавна, след гафовете на предходния? А допустимо е това да подсказва, че България има интензивно присъединяване в нещо, което става наоколо до нас.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ