Проф. Владимир Чуков: 3.5 милиона турци гласуваха във вреда на Ердоган. Той няма да посегне на Конституцията!
Проф. Владимир Чуков в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Насочваме се към Турция, където се организираха локални избори. Какво сподели този избор в Турция? Действащият кмет на Истанбул и претендент от главната опозиционна партия в Турция Републиканската национална партия Екрем Имамоглу разгласи победа на изборите за кмет в най-големия град в страната. Мой посетител е проф. Владимир Чуков. Здравейте.
Здравейте. Благодаря ви за поканата.
Проф. Чуков, показателна ли беше тази конкуренция, тези избори в Турция?
Да, в действителност на практика никой не очакваше такава съкрушителна загуба на Ердоган. Общо взето сондажите демонстрираха пункт-два-три. Това, което ние виждаме, приказваме за Истанбул, това са 10%, повече от 10%, това са повече от 1 милион гласоподаватели насочили своя избор против Ердоган. Това никой не го очакваше. И в действителност, дано още в самото начало да дам една моя лична догадка, която издигнах предходната година на президентските и парламентарните, най-много на президентските избори: Ако претендента на опозицията не се споделяше Кемал Кълъчдароглу, а се споделяше Екрем Имамоглу, Турция в този момент ще има различен президент. Мажоритарният миг съгласно мен е главният. Това е индивидът, който наподобява европейски, държанието му е европейско, методът на мислене, на диалект е европейско и тогава той трябваше просто да вземе номинацията на Народнорепубликанската партия, а не неговият конкурент вътре в партията, изглеждащ като служител, човек, който с изключение на манипулатор вътре в партията, той нямаше никакви, никакви триумфи отвън. Но ето това се споделя нарцисизъм, партиен нарцисизъм и цялата страна съгласно мен поради него страда. Това са някъде към 10 месеца – спомняте си предходната година май, а в този момент сме края на март. Това е моята догадка.
Т.е. този избор, който беше изработен, може да го оправим и към огромната картина, в случай че погледнем огромно нещата?
Нека да кажем следното: Ердоган сподели: " Това са моите последни избори “ предходната година май месец, когато завоюва. Това той го споделя това за трети или четвърти път. Т.е. хората казваха: " Този човек желае да ръководи постоянно “. Идеята беше следната: Дали Ердоган и може би неговия правоприемник Хакан Фидан – външният министър, ще бъде идващият държавен глава. Общо взето преди ден турците споделиха: " Не, няма да бъде! “. Ето това е главното обръщение и дано да кажем следното: Наистина Ердоган, пък и самият Ердоган и самата съпротива би трябвало да си създадат един доста добър разбор за какво се получи това.
Ердоган сподели, че ще бъде сериозен. Т.е. може би ще втвърди тона измежду съпартийците му най-вероятно.
Той първо би трябвало да втвърди тона против себе си, защото съгласно мен една от главните аргументи, това е стопанската система, която за 10 месеца не мръдна. Нека да кажем следното: Допреди президентските избори, това са някъде към 2 години и половина, той смени три пъти гуверньора на Централната банка, в този момент за 10 месеца той смени един път – една млада амбициозна дама, която видя че с този опекун, Ердоган, тя не може да направи нищо. Инфлацията забележете си остана 44%. Направите съпоставяне с нашата. Турската лира почти се върти към 40 лири за $ – още веднъж нищо. Т.е. в случай че преди година той поднасяше шовинизъм, продаваше шовинизъм, това, което прави в този момент, в този момент към този момент обаче стопанската система е доста, доста срещу него. И това е една от аргументите, споделям не е единствената, само че това е една аргументите, поради които Ердоган в действителност получи нещо приблизително сред жълт и червен картон.
Няколко още фактора може би трябвало да отбележим, които могат да бъдат извадени като постфактум за загубата на Ердоган. Г-н Чуков, мерило защо бяха тези избори? И ще продължим с факторите, които би трябвало да отбележим във връзка със загубата на Ердоган.
Просто за пръв път от основаването на Партията на справедливостта и развиването тя претърпява такова съкрушително проваляне – от 2002 година, от кой момент е основана, в този момент сме 2024 година. И си представете това са 22 години. Никога тя не е била побеждавана по този безапелационен метод, което значи, че Ердоган към този момент не е индивидът, който ще каже какви закони ще бъдат направени, дали ще бъде изменена Конституцията. Турците просто желаят смяна – това е доста ясно. И второ, Европа против Азия. Погледнете по какъв начин наподобяват претендентите на Ердоган, самият Ердоган, и погледнете по какъв начин наподобяват неговите съперници – европейски, стегнати, бързоговорещи и в случай че щете все едно са пристигнали от Франция, от Англия.
А са си турци.
А са си в действителност турци. Т.е. виждате, това е огромната алтернатива. Но дано да кажем само че. Ако въпреки всичко Ердоган загуби, не е единствено от европейците, а той загуби и от бих споделил неговата съпротива в дясно. Има една партия, която беше основана относителна скоро, това е от сина на неговия преподавател, на Неджметин Ербакан, това е Фатих Ербакан Партията на новото благоденствие (Yeniden Refah Partisi, YRP), която в действителност му изтегли някъде не е един милиона, някъде 700-800 хиляди гласа, и това е в действителност третата политическа мощ в Турция с над 6%, което в действителност като сложите разликата сред Народнорепубликанската и Партията на справедливостта и развиването, там разликата е 2%, т.е. с 6% той на практика още веднъж щеше да победи, единствено че не се получи. Не се получи. Имаше също по този начин една следизборна тирада на Фатих Ербакан, която ми направи доста показателно усещане.
Защо?
Той сподели следното: " Защо ние не поддържаме Ердоган? Първо, тъй като Ердоган продължава да прави търговия с Израел “. Продължават – гърмежи, оръжие. И знаете ли какво ми направи усещане – непрекъсва опозицията атакуваше Ердоган, че Турция изнася, забележете, бодлива тел за Израел, т.е. те я пращат в Газа, и Турция всъщност…
Се освобождава от тази бодлива тел.
Точно по този начин. И още нещо знаете ли мен ме впечатли, за това, че Турция е пуснала Швеция в НАТО, а Швеция съгласно Фатих Ербакан е страна, която поддържа ПКК и вика: " Това беше огромна неточност. Не трябваше да ги пускат “. Наистина против Ердоган е просто радикално друга от това, което виждаме като офанзива от страна на Екрем Имамоглу. Виждате една офанзива бил споделил от европейската част и офанзива от най-затънтена азиатска част на Турция. Като дано да сложим и още нещо – ролята на кюрдите. Те съгласно мен също изиграха доста значима роля в тези резултати. Кюрдите този път за разлика от 2019 година издигнаха една дама за претендент за кмет на Истанбул, тя завоюва някъде към 3% – нищо. Какво се оказа в действителност, че дано да напомня на вашите слушатели: 2019 година на първия тур Имамоглу завоюва с 4 000 гласа. Тогава ръководещите споделиха: " Не, това е машинация " и те споделиха: " Правим втори тур “, и тогава се оказаха 400 000 гласа в поддръжка на Имамоглу, което се оказа, че най-вероятно към 300 000 кюрди са дали своят вот за него.
Сега, макар издигането на кандидатката на кюрдите, всичките кюрди са дали своят вот още веднъж за Екрем Имамоглу. Или дано да кажем следното: Най-големият турски град сега е Истанбул, те вземат решение ориста кой ще ръководи и кой няма да оправлява и явно те не са в интерес на Ердоган. Най-вероятно ще се стигне до някакво развиване на Кюрдския проблем в Турция, само че не по метод, по който Ердоган искаше. Ето, това е една от хипотезите.
А по кой съгласно вас?
Значи дано да кажем следното, към този момент ще го кажа като човек, който доста от дълго време се занимава с тази тематика: в края на предишния век кюрдската партия на един собствен конгрес имаше един водач, Ахмед Тюрк се споделяше, който споделя следното: " Ние желаеме да управляваме нашите райони по този начин, както Движение за права и свободи ръководи в България. Т.е. Тодор Живков гонеше турците, вие би трябвало да престанете да гоните кюрдите и да ни дадете тези райони ние да ги управляваме по модела Движение за права и свободи. “ Т.е. моделът се оказа отново български, единствено че на Движението за права и свободи.
Ето, най-вероятно това ще се опитат да натиснат сегашните фактори или новата обстановка Ердоган. Докъде ще стигнат, не ми е доста ясно, само че персонално аз бих се усъмнил в случай че се стигне това, което стана на предишните избори – някъде към 20 и 25 кмета, които бяха извоювани от кюрдите, бяха касирани и на тези общини бяха наложили попечители, т.е. назначени от държавното управление, тъй като били в контакт с терористи. Съмнявам се, че този път по този начин ще се получи.
Много постоянно чуваме тези дни, че може Ердоган ще посегне към Конституцията още веднъж. Дават ли му съображение тези резултати той да направи някакви промени, с цел да се кандидатира още веднъж за президент съгласно вас?
Не, изрично не. Ако той беше повторил своите резултати, отново желая да загатна – той завоюва президентските избори 2,5 милиона гласа…
Въпреки че тогава не се очакваше това.
Да, 2.5 милиона.
Никакъв абсурд се получава – в този момент още веднъж не се очакваше.
Сега опозицията има 1 милион гласа повече, т.е. 3.5 милиона турци си трансформираха мнението в негова щета. Практически той няма по какъв начин да посегне на Конституцията. Т.е. явно това в действителност ще му бъде последният мандат, макар че той непрекъсва споделя: " Това ми е последният мандат “, само че този път в действителност ще му бъде. Нещо повече, неговият наследник, който и да бъде той, най-вероятно ще има много усложнения. Ние не можем да приказваме какво ще стане след 4 години, само че в случай че нещата не престават по този метод, ще му бъде доста мъчно да се пребори с Екрем Имамоглу, който съгласно мене е естественият водач на опозицията.
Какво наказване даде турският народ за Реджеп Тайип Ердоган? Професоре, съгласно вас наказаха ли го добре Ердоган за това, което си е постлал? Защото споменахме инфлация, стопанска система – неща, които не са се трансформирали или трансформирали в неприятна посока за турския народ.
Да, обективните условия са си отново същите – турската стопанска система в случай че не е по-зле, то тя не е по-добре, към този момент загатнах за индикаторите, които просто турците няма по какъв начин да не отчетат. Но отново желая да загатна, по принцип локалните избори са мощно мажоритарни, там са личностите, които играят, и Истанбул, 16 милиона гласоподаватели в действителност трябваше да избират сред политика и сред специалиста, и избраха политика, и то освен специалист който и да е, той е специалист някогашен министър на околната среда, някогашен народен представител от Партията на правдивост и развиването, който просто грее със светлината на Ердоган, няма по какъв начин да завоюва. И това е огромната неточност апропо на Ердоган доста постоянно – след Ердоган персонално аз доста се колебая дали Партията на справедливостта и развиването ще продължи да бъде в този си тип конституирана, защото спомените си, тя се появи 2002 година от развалените на партията на Неджметин Ербакан, той е негов почитател.
Нещо, което съгласно мене би трябвало доста добре да си отговори самият Ердоган и управлението към него, дали те могат да продължат по този метод, изключително откакто Народнорепубликанската партия добре се стегна, добре се провежда. Новият началник на партията, в действителност той е някогашният началник на парламентарната група, което е съгласно мен копие на Екрем Имамоглу – отново е без мустаци…
Визуално приказваме, да – европейски вид.
Много е значимо освен политиката, изключително в политическите среди на Изток доста е значимо по какъв начин изглеждаш, какъв impact, какво усещане оставаш ти на гласоподавателя. Това е основно.
Оттук нататък може би следва въпросът да забележим дали турската съпротива ще успее по този начин да надгради своя категоричен резултат, който реализира.
Практически всичко по-големи градове са към този момент част от ръководството на опозицията. Големият въпрос беше Истанбул. 2% беше разликата на президентските избори, в този момент са 10. За Анкара някак си съгласно мен нямаше някакви огромни въпроси, за Измир още по-малко, само че вижте, имате Адана, имате Мерсин, имате Бурса, Анталия, курортният град Анталия. Ако погледнете картата, тя на практика съвсем цялата е в алено – това са цветовете на Народнорепубликанската, а Анадола, да речем една Кония, тук-таме горе на Черно море хората на Ердоган имат извоювани провинции.
Това, което ми прави усещане също по този начин, националистите доста едва се показват, те са към 3%. Про-Ердоган националистите имат 5 или 6 провинции, и апропо това, което ме изненада, тя е една от провинцията тука, в европейската част, която нормално беше в ръцете на Народнорепубликанската – Къркларели. Тя се оказа със напълно малко, само че националистите на Девлет Бахчели печелят и някъде също по този начин в Анадола. Докато кюрдите си печелят обичайната техните бастиони. И това е съгласно мен част от изненадите. Докато партията на Фатих Ербакан печели 2 провинции, само че техните гласове са съвсем отмерено разпределени, по тази причина имат единствено 2 места, само че 6%, това е доста за турската политическа карта.
Може би е значимо да разясняваме с вас връзките сред България и Турция, дали могат да се трансформират, по какъв начин ще повлияят тези промени на нашата страна?
Аз през годините съм отстоявал мнението, че колкото Турция е по-близко до Европа, колкото Турция ползва по-стриктно, по-плътно европейските критерии: Права на индивида, в случай че щете икономическите й закони, всевъзможни връзки, толкоз е по-добре. И знаете 2019 годна, в случай че се не неистина, даже имаше една доста дълбока рецесия Европейски съюз-Турция, когато Гърция и Франция желаеха напряко да бъдат наложени наказания на Турция, тогава Ердоган се обади на четирима европейски водачи, на които разчиташе на несъгласие. Един от тези водачи знаем кой беше. Така че до този миг споделям няма да се стигне. Колкото повече европейски мислещи хора има в ръководството на Турция, толкоз са по-добре е за Европа, включително и за България. Нещо повече, в случай че погледнете статистиката на турските жители, които гласоподават в България, постоянно печели опозицията, то е напълно обикновено. Така че смятам че нещата ще бъдат в едни положителни, в едни бих споделил регулярни, едни добросъседски връзки – такива, каквито са били до момента. Т.е. в случай че има смяна, тя ще бъде по-скоро позитивна в сравнение с негативна.
Насочваме се към Турция, където се организираха локални избори. Какво сподели този избор в Турция? Действащият кмет на Истанбул и претендент от главната опозиционна партия в Турция Републиканската национална партия Екрем Имамоглу разгласи победа на изборите за кмет в най-големия град в страната. Мой посетител е проф. Владимир Чуков. Здравейте.
Здравейте. Благодаря ви за поканата.
Проф. Чуков, показателна ли беше тази конкуренция, тези избори в Турция?
Да, в действителност на практика никой не очакваше такава съкрушителна загуба на Ердоган. Общо взето сондажите демонстрираха пункт-два-три. Това, което ние виждаме, приказваме за Истанбул, това са 10%, повече от 10%, това са повече от 1 милион гласоподаватели насочили своя избор против Ердоган. Това никой не го очакваше. И в действителност, дано още в самото начало да дам една моя лична догадка, която издигнах предходната година на президентските и парламентарните, най-много на президентските избори: Ако претендента на опозицията не се споделяше Кемал Кълъчдароглу, а се споделяше Екрем Имамоглу, Турция в този момент ще има различен президент. Мажоритарният миг съгласно мен е главният. Това е индивидът, който наподобява европейски, държанието му е европейско, методът на мислене, на диалект е европейско и тогава той трябваше просто да вземе номинацията на Народнорепубликанската партия, а не неговият конкурент вътре в партията, изглеждащ като служител, човек, който с изключение на манипулатор вътре в партията, той нямаше никакви, никакви триумфи отвън. Но ето това се споделя нарцисизъм, партиен нарцисизъм и цялата страна съгласно мен поради него страда. Това са някъде към 10 месеца – спомняте си предходната година май, а в този момент сме края на март. Това е моята догадка.
Т.е. този избор, който беше изработен, може да го оправим и към огромната картина, в случай че погледнем огромно нещата?
Нека да кажем следното: Ердоган сподели: " Това са моите последни избори “ предходната година май месец, когато завоюва. Това той го споделя това за трети или четвърти път. Т.е. хората казваха: " Този човек желае да ръководи постоянно “. Идеята беше следната: Дали Ердоган и може би неговия правоприемник Хакан Фидан – външният министър, ще бъде идващият държавен глава. Общо взето преди ден турците споделиха: " Не, няма да бъде! “. Ето това е главното обръщение и дано да кажем следното: Наистина Ердоган, пък и самият Ердоган и самата съпротива би трябвало да си създадат един доста добър разбор за какво се получи това.
Ердоган сподели, че ще бъде сериозен. Т.е. може би ще втвърди тона измежду съпартийците му най-вероятно.
Той първо би трябвало да втвърди тона против себе си, защото съгласно мен една от главните аргументи, това е стопанската система, която за 10 месеца не мръдна. Нека да кажем следното: Допреди президентските избори, това са някъде към 2 години и половина, той смени три пъти гуверньора на Централната банка, в този момент за 10 месеца той смени един път – една млада амбициозна дама, която видя че с този опекун, Ердоган, тя не може да направи нищо. Инфлацията забележете си остана 44%. Направите съпоставяне с нашата. Турската лира почти се върти към 40 лири за $ – още веднъж нищо. Т.е. в случай че преди година той поднасяше шовинизъм, продаваше шовинизъм, това, което прави в този момент, в този момент към този момент обаче стопанската система е доста, доста срещу него. И това е една от аргументите, споделям не е единствената, само че това е една аргументите, поради които Ердоган в действителност получи нещо приблизително сред жълт и червен картон.
Няколко още фактора може би трябвало да отбележим, които могат да бъдат извадени като постфактум за загубата на Ердоган. Г-н Чуков, мерило защо бяха тези избори? И ще продължим с факторите, които би трябвало да отбележим във връзка със загубата на Ердоган.
Просто за пръв път от основаването на Партията на справедливостта и развиването тя претърпява такова съкрушително проваляне – от 2002 година, от кой момент е основана, в този момент сме 2024 година. И си представете това са 22 години. Никога тя не е била побеждавана по този безапелационен метод, което значи, че Ердоган към този момент не е индивидът, който ще каже какви закони ще бъдат направени, дали ще бъде изменена Конституцията. Турците просто желаят смяна – това е доста ясно. И второ, Европа против Азия. Погледнете по какъв начин наподобяват претендентите на Ердоган, самият Ердоган, и погледнете по какъв начин наподобяват неговите съперници – европейски, стегнати, бързоговорещи и в случай че щете все едно са пристигнали от Франция, от Англия.
А са си турци.
А са си в действителност турци. Т.е. виждате, това е огромната алтернатива. Но дано да кажем само че. Ако въпреки всичко Ердоган загуби, не е единствено от европейците, а той загуби и от бих споделил неговата съпротива в дясно. Има една партия, която беше основана относителна скоро, това е от сина на неговия преподавател, на Неджметин Ербакан, това е Фатих Ербакан Партията на новото благоденствие (Yeniden Refah Partisi, YRP), която в действителност му изтегли някъде не е един милиона, някъде 700-800 хиляди гласа, и това е в действителност третата политическа мощ в Турция с над 6%, което в действителност като сложите разликата сред Народнорепубликанската и Партията на справедливостта и развиването, там разликата е 2%, т.е. с 6% той на практика още веднъж щеше да победи, единствено че не се получи. Не се получи. Имаше също по този начин една следизборна тирада на Фатих Ербакан, която ми направи доста показателно усещане.
Защо?
Той сподели следното: " Защо ние не поддържаме Ердоган? Първо, тъй като Ердоган продължава да прави търговия с Израел “. Продължават – гърмежи, оръжие. И знаете ли какво ми направи усещане – непрекъсва опозицията атакуваше Ердоган, че Турция изнася, забележете, бодлива тел за Израел, т.е. те я пращат в Газа, и Турция всъщност…
Се освобождава от тази бодлива тел.
Точно по този начин. И още нещо знаете ли мен ме впечатли, за това, че Турция е пуснала Швеция в НАТО, а Швеция съгласно Фатих Ербакан е страна, която поддържа ПКК и вика: " Това беше огромна неточност. Не трябваше да ги пускат “. Наистина против Ердоган е просто радикално друга от това, което виждаме като офанзива от страна на Екрем Имамоглу. Виждате една офанзива бил споделил от европейската част и офанзива от най-затънтена азиатска част на Турция. Като дано да сложим и още нещо – ролята на кюрдите. Те съгласно мен също изиграха доста значима роля в тези резултати. Кюрдите този път за разлика от 2019 година издигнаха една дама за претендент за кмет на Истанбул, тя завоюва някъде към 3% – нищо. Какво се оказа в действителност, че дано да напомня на вашите слушатели: 2019 година на първия тур Имамоглу завоюва с 4 000 гласа. Тогава ръководещите споделиха: " Не, това е машинация " и те споделиха: " Правим втори тур “, и тогава се оказаха 400 000 гласа в поддръжка на Имамоглу, което се оказа, че най-вероятно към 300 000 кюрди са дали своят вот за него.
Сега, макар издигането на кандидатката на кюрдите, всичките кюрди са дали своят вот още веднъж за Екрем Имамоглу. Или дано да кажем следното: Най-големият турски град сега е Истанбул, те вземат решение ориста кой ще ръководи и кой няма да оправлява и явно те не са в интерес на Ердоган. Най-вероятно ще се стигне до някакво развиване на Кюрдския проблем в Турция, само че не по метод, по който Ердоган искаше. Ето, това е една от хипотезите.
А по кой съгласно вас?
Значи дано да кажем следното, към този момент ще го кажа като човек, който доста от дълго време се занимава с тази тематика: в края на предишния век кюрдската партия на един собствен конгрес имаше един водач, Ахмед Тюрк се споделяше, който споделя следното: " Ние желаеме да управляваме нашите райони по този начин, както Движение за права и свободи ръководи в България. Т.е. Тодор Живков гонеше турците, вие би трябвало да престанете да гоните кюрдите и да ни дадете тези райони ние да ги управляваме по модела Движение за права и свободи. “ Т.е. моделът се оказа отново български, единствено че на Движението за права и свободи.
Ето, най-вероятно това ще се опитат да натиснат сегашните фактори или новата обстановка Ердоган. Докъде ще стигнат, не ми е доста ясно, само че персонално аз бих се усъмнил в случай че се стигне това, което стана на предишните избори – някъде към 20 и 25 кмета, които бяха извоювани от кюрдите, бяха касирани и на тези общини бяха наложили попечители, т.е. назначени от държавното управление, тъй като били в контакт с терористи. Съмнявам се, че този път по този начин ще се получи.
Много постоянно чуваме тези дни, че може Ердоган ще посегне към Конституцията още веднъж. Дават ли му съображение тези резултати той да направи някакви промени, с цел да се кандидатира още веднъж за президент съгласно вас?
Не, изрично не. Ако той беше повторил своите резултати, отново желая да загатна – той завоюва президентските избори 2,5 милиона гласа…
Въпреки че тогава не се очакваше това.
Да, 2.5 милиона.
Никакъв абсурд се получава – в този момент още веднъж не се очакваше.
Сега опозицията има 1 милион гласа повече, т.е. 3.5 милиона турци си трансформираха мнението в негова щета. Практически той няма по какъв начин да посегне на Конституцията. Т.е. явно това в действителност ще му бъде последният мандат, макар че той непрекъсва споделя: " Това ми е последният мандат “, само че този път в действителност ще му бъде. Нещо повече, неговият наследник, който и да бъде той, най-вероятно ще има много усложнения. Ние не можем да приказваме какво ще стане след 4 години, само че в случай че нещата не престават по този метод, ще му бъде доста мъчно да се пребори с Екрем Имамоглу, който съгласно мене е естественият водач на опозицията.
Какво наказване даде турският народ за Реджеп Тайип Ердоган? Професоре, съгласно вас наказаха ли го добре Ердоган за това, което си е постлал? Защото споменахме инфлация, стопанска система – неща, които не са се трансформирали или трансформирали в неприятна посока за турския народ.
Да, обективните условия са си отново същите – турската стопанска система в случай че не е по-зле, то тя не е по-добре, към този момент загатнах за индикаторите, които просто турците няма по какъв начин да не отчетат. Но отново желая да загатна, по принцип локалните избори са мощно мажоритарни, там са личностите, които играят, и Истанбул, 16 милиона гласоподаватели в действителност трябваше да избират сред политика и сред специалиста, и избраха политика, и то освен специалист който и да е, той е специалист някогашен министър на околната среда, някогашен народен представител от Партията на правдивост и развиването, който просто грее със светлината на Ердоган, няма по какъв начин да завоюва. И това е огромната неточност апропо на Ердоган доста постоянно – след Ердоган персонално аз доста се колебая дали Партията на справедливостта и развиването ще продължи да бъде в този си тип конституирана, защото спомените си, тя се появи 2002 година от развалените на партията на Неджметин Ербакан, той е негов почитател.
Нещо, което съгласно мене би трябвало доста добре да си отговори самият Ердоган и управлението към него, дали те могат да продължат по този метод, изключително откакто Народнорепубликанската партия добре се стегна, добре се провежда. Новият началник на партията, в действителност той е някогашният началник на парламентарната група, което е съгласно мен копие на Екрем Имамоглу – отново е без мустаци…
Визуално приказваме, да – европейски вид.
Много е значимо освен политиката, изключително в политическите среди на Изток доста е значимо по какъв начин изглеждаш, какъв impact, какво усещане оставаш ти на гласоподавателя. Това е основно.
Оттук нататък може би следва въпросът да забележим дали турската съпротива ще успее по този начин да надгради своя категоричен резултат, който реализира.
Практически всичко по-големи градове са към този момент част от ръководството на опозицията. Големият въпрос беше Истанбул. 2% беше разликата на президентските избори, в този момент са 10. За Анкара някак си съгласно мен нямаше някакви огромни въпроси, за Измир още по-малко, само че вижте, имате Адана, имате Мерсин, имате Бурса, Анталия, курортният град Анталия. Ако погледнете картата, тя на практика съвсем цялата е в алено – това са цветовете на Народнорепубликанската, а Анадола, да речем една Кония, тук-таме горе на Черно море хората на Ердоган имат извоювани провинции.
Това, което ми прави усещане също по този начин, националистите доста едва се показват, те са към 3%. Про-Ердоган националистите имат 5 или 6 провинции, и апропо това, което ме изненада, тя е една от провинцията тука, в европейската част, която нормално беше в ръцете на Народнорепубликанската – Къркларели. Тя се оказа със напълно малко, само че националистите на Девлет Бахчели печелят и някъде също по този начин в Анадола. Докато кюрдите си печелят обичайната техните бастиони. И това е съгласно мен част от изненадите. Докато партията на Фатих Ербакан печели 2 провинции, само че техните гласове са съвсем отмерено разпределени, по тази причина имат единствено 2 места, само че 6%, това е доста за турската политическа карта.
Може би е значимо да разясняваме с вас връзките сред България и Турция, дали могат да се трансформират, по какъв начин ще повлияят тези промени на нашата страна?
Аз през годините съм отстоявал мнението, че колкото Турция е по-близко до Европа, колкото Турция ползва по-стриктно, по-плътно европейските критерии: Права на индивида, в случай че щете икономическите й закони, всевъзможни връзки, толкоз е по-добре. И знаете 2019 годна, в случай че се не неистина, даже имаше една доста дълбока рецесия Европейски съюз-Турция, когато Гърция и Франция желаеха напряко да бъдат наложени наказания на Турция, тогава Ердоган се обади на четирима европейски водачи, на които разчиташе на несъгласие. Един от тези водачи знаем кой беше. Така че до този миг споделям няма да се стигне. Колкото повече европейски мислещи хора има в ръководството на Турция, толкоз са по-добре е за Европа, включително и за България. Нещо повече, в случай че погледнете статистиката на турските жители, които гласоподават в България, постоянно печели опозицията, то е напълно обикновено. Така че смятам че нещата ще бъдат в едни положителни, в едни бих споделил регулярни, едни добросъседски връзки – такива, каквито са били до момента. Т.е. в случай че има смяна, тя ще бъде по-скоро позитивна в сравнение с негативна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ