Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във

Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Ние българите не знаем доста за Судан, само че в последната седмица следим по какъв начин международният интерес е концентриран там. Защо Судан се оказа толкоз значима африканска страна?
Интересно в обстановката е държанието на интернационалната общественост. Призмата на разбора не е самата страна Судан, а по-скоро държанието на Съединени американски щати, на Европейски Съюз, на обособените европейски страни, на Арабската лига, на Африканския съюз. Това е конфликтна обстановка, която слага тестване пред субектите на интернационалните връзки. Судан провокира асоциация на неспокойствие с това, което наблюдавахме в прилежаща Либия.

Има няколко аргументи за това какво притегля погледа на локалните и международни сили към Судан. Това е третата по експорт на злато африканска страна. Судан изнася към 2 милиарда $ злато, което буди апетитите на доста локални експлоататори. През Судан минава река Нил, която храни стотици милиони африканци. Това е и страната, която играе доста значима роля в дългогодишния спор за градежите на язовирите по река Нил сред Египет и Етиопия.
Виждаме изключително интензивна израелска интензивност в Судан. Какви са израелските ползи там?
Интересен е за страната Израел, тъй като преди Абдел Фатах Сиси да стане президент на Египет, през суданските пристанища минаваше пътя на иранските кораби, които стоварваха оръжие. След като минат през Суданската пустиня и Египет, оръжията стигаха до Синайския полуостров, до линията Газа и до радикалното придвижване Хамаз. Това е доста значим детайл.

Преди четири години, тогавашните военни ръководители, които в този момент са в борба между тях, се съгласиха да разкрият дипломатически връзки с страната Израел. Това и до ден сегашен не се е случило, само че доста мощно насърчава вниманието на Съединени американски щати.

От 2003г. до 2020 година станахме очевидци на един от най-кървавите геноциди в Африка – този в западната провинция Дарфур, където клането беше сходно с това в Руанда. Клането на локалните негроидни племена, от арабските племена, които образуваха милицията джанджауид, коства живота на към 500 000 души и над 2,5 милиона прогонени от своите домове. Всичко това опонира на главните правила на Организация на обединените нации. Великите сили, включително и Съединени американски щати. Те няма по какъв начин да пренебрегват сходен вид обстановки, тъй като в този момент има заплаха всичко това да се повтори. Светът не желае да има още веднъж геноцид и кръвопролитие.
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен предизвести, че в Судан към този момент работи съветската частна войска „ Вагнер “. За какво се бори Русия в Судан?
Русия обръща голямо внимание на африканските страни, изключително Судан. Руският външен министър Сергей Лавров посети Судан през февруари, като по този метод сподели, че Судан е един от африканските цели на изолирана Москва.

Преди три години Русия и Турция желаеха построяването надлежно на съветска и турска военни бази на суданска територия. Защо двете страни желаят това. Там където те желаеха да основат военни бази по море е на 300 км от саудитския град Джеда, което е пристанището на Мека, едно от светите места в исляма. Тоест те желаят да имат непосредствено наблюдаване на протичащото се в Саудитска Арабия.

Освен това, ползите на Китай в целия африкански континент се сблъскват с ползите на Съединени американски щати, на Франция, на Англия и Турция. Интересно е, че даваха отпор най-много на Франция, по този начин както го прави Русия посредством групата „ Вагнер “.

В момента Пригожин отхвърля да има членове на „ Вагнер “ на суданска територия. Тази паравоенна конструкция и Силите за бърза поддръжка, в действителност бяха част от тези судански наемници, които се бориха на страната на военачалник Хафтар в Либия. Именно „ Вагнер “, научи тези паравоенни структури по какъв начин да експлоатират естествените благосъстояния на обособените страни като постановат гнет и принуждение. Тоест либийският модел на „ Вагнер “ беше пренесен в Судан. Тези суданци на практика са бойни приятели, воювали са един до друг с „ Вагнер “ в Либия.

В един миг обособени представители на „ Вагнер “ бяха на територията на Судан. Ако в Либия нефтът захранваше техните опити и аспирации, то в Судан това е златото. По-голямата част от златните мини в Судан са благосъстоятелност и се менажират от тези Сили за бързо реагиране. Суданците в действителност са част от структурата, от философията и от тактиката на „ Вагнер “ на африкански континент.

Лидерите на тези паравоенни структури отхвърлят, че са ги снабдявали с оръжия, и че са воювали с „ Вагнер “, което не е правилно. Аз съм писал в публикации по отношение на заплатите им. Например вагнеровци в Либия получаваха към 3000 $ месечно, за разлика от суданците, които, забележете, получаваха по 30 $. Много ниският витален стандарт в тяхната страна се отрази и на тяхното заплащане. Но те се трансфораха в кръвожадни милиции, точно с помощта на опита на „ Вагнер “.

Либийската войска към този момент затвори границата сред Судан и Либия. От Триполи са наясно, че би трябвало да прекратят каквито и да било връзки сред ген. Хафтар и помощта, които той би дал на своите някогашни наемници от „ Вагнер “.

Впечатление прави, че цивилизованите страни изтеглят своите дипломати, чиновници на посолства и жители. Китай е изпратил един доста непретенциозен аероплан, до момента в който за Русия няма информация да е изтегляла свои жители. Именно това породи изявлението на финландския външен министър, че в случай че в този момент всички се изтеглят от Судан, това значи, че ще го оставят на руснаците и на „ Вагнер “, а изявлението му в доста огромна степен е истина,
В суданския спор има две формулирования, които се борят за власт. Имат ли някакъв политически ориентир тези две воюващи армии?
Първата е суданската войска, която се командва от военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан и наброява към 200 000 индивида. Те имат доста съществени военновъздушни качества. Разполагат с над 100 военни самолета.

Другата формация са Силите за бърза поддръжка. Командва ги военачалник Мохамед Хамдан Дегало, който е един от шефовете на милицията джанджауид, виновни за геноцида в Дарфур. Те имат повече качества в сухопътните военни дейности, противотанкови оръжия и оръжия земя-въздух. Твърди се, че част от тяхното оръжие е сръбско и им е продадено от ОАЕ.

В Судан не може да се приказва за вътрешна политическа ориентировка, а по-скоро за външна. Това е по-точният термин, защото за вътрешно политическата ориентировка трябват партии, които към момента са неродени. Появиха се няколко, само че за жалост те са доста слаби и не могат да се преборят с генералите, които явно не желаят да предадат властта.

Тези, които сега стоят зад двете формулирования са същите, които стояха зад военачалник Хафтар в Либия. Страните, които бяха съдружници в Либия са на път да се сблъскат. Зад суданските въоръжени сили на военачалник Бурхан стои по-скоро Египет. Дори  имаше военни учения сред египетските и суданските въоръжени сили. От другата страна стоят ОАЕ и Русия. А отявлените бранители на Хафтар в Либия, като Франция и Саудитска Арабия, са общо взето неутрални.

В момента и върху двамата генерали се оказа извънредно огромен интернационален напън от Организация на обединените нации, и от Съединени американски щати. Затова се стигна до 72-часовото помирение. От Европейски Съюз, от африканския съюз, от трите най-влиятелни арабски страни – Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, всички се пробват да пресират двете противобостващи страни да седнат на масата на договарянията и да трансфорат краткотрайното помирение в непрекъснато. Очаква се до седмици двамата генерали да бъдат поканени в Рияд, Саудитска Арабия, и там да бъдат стартирани договаряния успокояване на страната. Подобна оферта насочи и Израел. Това е доста мощна поръчка.

И двете формулирования имат своите корени в суданското общество защото става дума за племена. Счита се, че единствените страни в района, които не са застрашени от дестабилизация са Египет и Еритрея. Всички останали – Либия, Чад и Южен Судан, както и тези на африканския рог са застрашени от дестабилизиация, поради племената които живеят и в Судан и на територията на тези страни.
Възможно ли е, съгласно Вас, обстановката да ескалира и това да докара до нов мигрантски поток? Ако има подобен накъде ще се насочи той – към Запада или към Русия и Китай?
Никой на този стадий не се ангажира да каже по кое време и дали ще ескалира обстановката. Някой смятат, че откакто интернационална общественост стартира да изтегля своите жители от Судан, този спор ще продължи по-дълго. Аз обаче считам, че няма да се повтори либийският вид в чист смисъл. В Либия имаше един спорещ районен център, какъвто е Бенгази във връзка с Триполи. Докато в Судан столицата Хартум е без конкуренция. Много зависи от натиска на интернационалната общественост да бъдат прекратени каквито и да било евентуални нападателни връзки, контакти и дейности на двете противоборстващи страни.

Що се отнася до мигрантите въпросът е риторичен, тъй като още на втория или третия ден сред 20 и 50 000 суданци са минали територията на Чад. Това са хората от същото племе в Судан, които търсят успокоение на територията на съплеменниците си в Чад. Същото виждаме и във връзка с Египет. Много хора напуснаха северните елементи на Судан търсейки успокоение в Египет. Тези, които са в Египет обаче, са по-скоро склонни да се върнат в своите жилища и домове, до момента в който тези, които отиват в субсахарска Африка са по-скоро евентуални мигранти към Европа, най-много през Либия и Тунис. Така че няма по какъв начин да не се оформи бежанска вълна, в случай че спорът продължи.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!