Проф. Вл. Чуков за novini.bg: Набезите на хутите предизвикаха „войната на коридорите“
Проф. Владимир Чуков е прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
В края на август т.г. в Истанбул се организира следващото съвещание на факторите, ангажирани в построяването на транспортния кулоар „ Пътят на развиването “ или както някои го назовават „ Иракският път на коприната “.
В Багдад на 22 април 2023 година бе
подписан меморандум за реализирането на амбициозния транспортен кулоар, чиято стойност беше оценена на 17 милиарда $.
Ирак, Турция, Катар и ОАЕ бяха показани в иракската столица със своите министри на превоза. Началото на самодейността е от пристанището на иракския град Басра – Фао, минавайки през градовете на провинциите Диуания, Наджаф, Кербала, Багдад, Мосул, достигайки до контролно-пропусквателен пункт Фишхабур /който е на иракско-турско-сирийската граница/ и разклонявайки се на турска територия към пристанище Мерсин или посредством ж.п. линия и автомагистрала /с дължина 1 200 км/ от Анадола /през моста Селим I в Истанбул/ до българската граница. Движението на стоките и хората ще е в двете посоки Персийски залив – Европа. Идеята е превозът на стоките да е сензитивно по-евтин, по-кратък /и евентуално по-сигурен/, защото се планува товарните и пътническите влакове да поддържат скорост от 300 км. В първичния проект се планува да има и енергиен съставен елемент /петроло- и газопроводи/.
Сн. персонален списък
Проектът има за цел да свърже Азия с Европа и е конкурентен на този, минаващ през Суецкия канал.
От края на предходната година последният е високорисков заради терористичните набези на йеменските бунтовници хути край крайбрежията на арабската страна. Задочно, „ Пътят на развиването “ се явява и опция на обявения /но мъчно изпълним, най-малко на този етап/ през септември 2023 година от Джо Байдън 
Джо Байдън (Джоузеф Робинът Байдън) е американски политик. Джо Байдън е роден на 20 ноември 1942 година в така наречен „ индийски кулоар “. Той беше контрактуван сред Нарандра Моди и Константинос Мицотакис след визитата на първия в Атина. Коридорът трябваше да свърже Индия с Европа, минавайки през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Палестина, Израел /пристанището в Хайфа/ и пристанищата Атина или Солун. Някои специалисти смятат, че една от аргументите за терористичния акт на Хамас от 7 октомври е точно осуетяването на тази икономическа самодейност.
След вчерашното съвещание на министрите от четирите страни в Истанбул бе доказано, че проектите са да бъде обещано начало на плана през 2028 година В същото време специалисти дискутираха, че два съществени фактора се възприемат като субверсивни във връзка с реализацията на плана. На първо място, ПКК посредством наличието си в Северен Ирак. Неслучайно турската войска ускори своите интервенции в тази част на Ирак като се опита да легализира посредством съглашения за сигурност своето непрекъснато наличие в Северен Ирак. На второ място, Иран, който гледа с ревнивост на сходна самодейност. Заседанието в Истанбул идва броени дни след визитата на Путин в Баку, където една от тематиките е била полагане на старания за основаване на кулоар „ Север-Юг “. Той би трябвало да свърже Русия, през Азербайджан и Иран с Далечния Изток. Така на практика Иран и Ирак се явяват съперници за транспорт на стоките от Далечния Изток към европейските пазари. Досега коридорът през Суецкия канал беше безалтернативен като експедитивност и разноски. След почналата война в Близкия Изток на 7 октомври и непрекъснатите нападения на хутите, обстановката радикално се промени.
Както се показват специалисти „ войната на коридорите “ стартира.
Интересното е, че в два от /засега/ неосъществените планове се загатва и България. Става въпрос за „ индийския кулоар “, чиято възможност за реализация е доста дребна /поне на този етап/ и „ Пътят на развиването “, който най-малко на документи върви с набелязаните периоди. Всичко това изисква доста по-добре планувана активност на българското държавно управление, изключително в частта за ж.п. превоза и пътните автомагистрали. През последните дни се уверихме, че в първия бранш нещата в действителност не вървят добре. Управляващите в София би трябвало добре да си дадат сметка, че въпросните коридори /и изключително „ Пътят на развиването “/ са чудесни стопански благоприятни условия за страната ни. Не е доста ясно дали актуалното държавно управление е направило разбор кой бранш в бъдещата Европейска комисия би бил най-полезен за България при разпределянето на портфейлите на бъдещите еврокомисари.
