Проф. Васил Хаджидеков: Изследователската работа от специализанти трябва да се налага и стимулира
Проф. Васил Хаджидеков е водещ експерт в региона на образната диагностика. Уважаван академични учител, той е избиран четири поредни мандата за член на Факултетния съвет и два на Академичния съвет на МУ – София. Национален съветник по образна диагностика. Ръководител на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛ „ Александровска “.
Проф. Хаджидеков е член на Европейското сдружение по радиология ESR, където работи в редица комитети и субкомитети, на CIRSE (Cardiovascular and Interventional Radiology Society of Europe), на GREF – интернационална организация на преподавателите по радиология-франкофони, на която е вицепрезидент от 2003 до 2006, член на Vascular Subcommittee на Европейския конгрес по радиология ECR (2003, 2004, 2005), член на Комитета по номинации на Балканското сдружение по радиология (BSR).
Научните му ползи са ориентирани в региона на урорентгенологията, съдовата образна диагностика, инвазивната и интервенционалната рентгенология, контрастните средства, образованието по образна диагностика, мениджмънта в радиологията, неврорентгенологията. Той е създател и съавтор на 225 изявления, от които 22 са в научна периодика в чужбина, 13 - участия в монографии, 75 в български научни списания и на голям брой участия в влиятелни интернационалните конгреси. Под негово управление са предпазени сполучливо шест дисертации за научната степен „ лекар ” и са хабилитирани шестима преподаватели.
Повод за днешната ни среща с проф. Хаджидеков е началото на новата академична образователна година в Медицинския университет в София. Разговаряме с него за родовата памет, за дългия му професионален път в науката, за вълнението и удовлетворението от преподаването, за бъдещето на младите лекари и специализанти като откриватели и търсещи хора, които са поели по пътя към огромната медицина.
Проф. Хаджидеков, с какво въодушевление посрещате първия образователен ден – като дълготраен учител, свързал непроменяемо научната си кариера с преподаването и като човек, който изпраща безценен непосредствен - предстоящ доктор в здравната Алма матер?
Разбира се, откриването на актуалната академичната образователна година 2023/2024 на Медицинския университет - София е по-особена и по-вълнуваща за мен. В четиридесет и двете си години като учител тук постоянно и на драго сърце съм участвал както на откриванията на образователните години, по този начин и на промоциите на младите лекари. Винаги ме е радвало вълнението, жизнерадостта на младите сътрудници, поемащи по нов път. Е, тази година е по-особена за мен – внукът ми, носещ моето име, роден на моята рождена дата (както прочее и синът ми), е студент първокурсник – доктор. Той е четвърто потомство в редиците на нашия факултет. Шестима от близкото ми фамилията ми са хабилитирани ученици на този факултет.
В преподавателската си работа с младежите през годините виждах, че лекарската специалност постоянно се унаследява. Атмосферата в лекарските фамилии в огромна степен възпитава в позитивен аспект. Това не постоянно се схваща от обществото.
Разкажете в резюме историята на рода Хаджидекови, дал на България доста лекари и родолюбци.
През годините родът Хаджидекови постоянно е имал забавни и ярки персони. Пловдив и през днешния ден тачи прародител ми – Душо Хаджидеков – възрожденец, донор, сподвижник на Левски. Когато преди Освобождението в Пловдив има единствено турско и гръцко учебно заведение, той наема четири къщи в четирите махали и заплаща на учители за тях, с цел да има български учебни заведения. Историческият музей в града пази негово тефтерче, където с красивия си почерк неведнъж е записвал: „ Давам 200 гроша да се изучи едно момче – българче в Браила… Давам 300 гроша да се изучи едно момче – българче в Одеса … “ и така нататък Заможен, само че живеещ непретенциозно в една стая на едно от тепетата. Запалва личните си дюкяни, с цел да даде знак за Априлското въстание. Когато съветските войски превалят Балкана, е съсечен с над 400 други в местността Остромила. На лобното му място признателните пловдивчани са издигнали 4-метров кръст. Училище и улица носят неговото име. Дядо ми Васил, непретенциозен пощенски служител, взе участие като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Пазя благодарствените грамоти от царя за доблестта му през войните. В бащиния ми жанр има участници в „ Солунските атентатори ”, доста учители, лекари. Баща ми, пословично трудолюбив и непретенциозен, с необятна просвета, бе безпределно предан на специалността. Децата ми продължиха в моята специалност, в разнообразни лечебни заведения, утвърждавайки се в разнообразни най-съвременни субспециалности. Учителите в гимназията предричаха на днешния първокурсник бъдеще като книжовник или историк, само че той избра фамилната традиция.
Кои бяха Вашите обичани преподаватели, на които дължите доста за образуването си като персона и доктор?
Те бяха доста и мъчно ще ги изброя. Имах огромната привилегия да съм от поколението, което в университета имаше професори, освен изтъкнати клиницисти и преподаватели, само че и ярки персони, вдъхновители. Учил съм от професорите Личо Величков, Милчо Лесев, Ангел Томов, от доцент Лилия Тодорова и доктор Станислав Желязков. Но може би двама са изиграли най-голяма роля във образуването ми: моят татко и професор доктор Любомир Дянков.
Баща ми беше спокоен и безмълвен човек. Дългогодишен началник на катедрата по рентгенология в ИСУЛ, той владееше шест езика. Автор на над 420 изявления. Беше приет и отвън страната във време, когато връзките не бяха лесни като през днешния ден. Интересно, в детството ми в никакъв случай не ми говореше за работата си, само че аз от дребен знаех, че желая да бъда като него. Той пося любовта към лекарската специалност в наследниците си. В залеза на дълголетието си ни остави над 200 страници мемоари – какъв живот единствено!
Професор Дянков е водещият ми образец – преподавател, сътрудник и другар. Възхищавал съм се от благородството, филантропизма, деликатността и визионерството му. Така го приема и цялата наша радиологична общественост.
Имате взор върху развиването на образната диагностика у нас – една област, която новите технологии трансформираха радикално през последните години. Имаме ли задоволително готови експерти за работа в нея?
Да, новите технологии усилиха доста опциите на образната диагностика. Нивото на специалността в университетските лечебни заведения и огромните центрове осезаемо набъбна. Те са добре наситени с фрагменти и притегателна мощ с опциите си за професионално и кариерно развиване. Апаратурната обезпеченост в страната е добра, несъмнено обновяването на последната не постоянно е елементарно. В редица други градове у нас обаче има дефицит както на експерти по образна диагностика, по този начин и рентгенови лаборанти. Това се държи от една страна на огромния брой лечебни заведения, по този начин и емиграцията на млади лекари. Анкетите измежду новозавършващите лекари през последните години сочат, че образната диагностика е една от трите най-желани специалности, може би това е насърчителен факт.
Какво още може да се направи, с цел да може следдипломното образование да бъде по-пълноценно за лекарите експерти по образна диагностика?
Българската асоциация по радиология направи към този момент предложение за хармонизиране на образователната стратегия за специализация по образна диагностика с курикулума, препоръчан от Европейското сдружение по радиология (ESR). Теоретичната подготовка е единствено част от казуса и зависи в огромна степен и от специализанта. Много значимо е да се увеличи отговорността както на специализиращия, по този начин и на неговия началник.
Сега всяка интерпретация от специализант се валидарира от експерт. Трябва да се даде опция на ръководителя на специализацията да взема решение по кое време и кои дейности специализиращия може да реализира и разчита самичък. Базите за специализация следва да са звена с огромен пациентопоток и наличност на всички образни способи. Да се обезпечава ротация на работните места на специализантите и улеснява последната, в случай че се постанова реализирането й в друго лечебно заведение – сега това се заплаща от лечебните заведения. В съвсем във всички страни в Европа специализацията трае пет години, у нас – четири, като в последните се дава приоритет на подготовка в субспециалности. Тази нужда при възходящия размер познания в образната диагностика пораства. Изследователската работа от специализанти би трябвало настойчиво да се постанова и подтиква.
Каква е Вашата оценка за равнището на здравното обучение у нас – задавам въпроса в подтекста на Вашия опит от присъединяване Ви в интернационалните професионални и научни организации.
Университетското здравно обучение у нас е на доста положително равнище. Аргумент за това са както доста положителната интеграция на български лекари при работа в чужбина, по този начин и високият интерес за следване у нас от кандидат-студенти от чужбина. Откъм практическите умения на новозавършващите лекари може да се желае още.
Какво желаете да пожелаете на всички младежи, които имат желание да тръгнат по пътя на здравната специалност?
Най-естествено – да са здрави! Да се възползват от силата на младостта да вървят напред в специалността. И дано всяка направена крачка, всеки нов триумф ги ентусиазира и въодушевява повече.
Проф. Хаджидеков е член на Европейското сдружение по радиология ESR, където работи в редица комитети и субкомитети, на CIRSE (Cardiovascular and Interventional Radiology Society of Europe), на GREF – интернационална организация на преподавателите по радиология-франкофони, на която е вицепрезидент от 2003 до 2006, член на Vascular Subcommittee на Европейския конгрес по радиология ECR (2003, 2004, 2005), член на Комитета по номинации на Балканското сдружение по радиология (BSR).
Научните му ползи са ориентирани в региона на урорентгенологията, съдовата образна диагностика, инвазивната и интервенционалната рентгенология, контрастните средства, образованието по образна диагностика, мениджмънта в радиологията, неврорентгенологията. Той е създател и съавтор на 225 изявления, от които 22 са в научна периодика в чужбина, 13 - участия в монографии, 75 в български научни списания и на голям брой участия в влиятелни интернационалните конгреси. Под негово управление са предпазени сполучливо шест дисертации за научната степен „ лекар ” и са хабилитирани шестима преподаватели.
Повод за днешната ни среща с проф. Хаджидеков е началото на новата академична образователна година в Медицинския университет в София. Разговаряме с него за родовата памет, за дългия му професионален път в науката, за вълнението и удовлетворението от преподаването, за бъдещето на младите лекари и специализанти като откриватели и търсещи хора, които са поели по пътя към огромната медицина.
Проф. Хаджидеков, с какво въодушевление посрещате първия образователен ден – като дълготраен учител, свързал непроменяемо научната си кариера с преподаването и като човек, който изпраща безценен непосредствен - предстоящ доктор в здравната Алма матер?
Разбира се, откриването на актуалната академичната образователна година 2023/2024 на Медицинския университет - София е по-особена и по-вълнуваща за мен. В четиридесет и двете си години като учител тук постоянно и на драго сърце съм участвал както на откриванията на образователните години, по този начин и на промоциите на младите лекари. Винаги ме е радвало вълнението, жизнерадостта на младите сътрудници, поемащи по нов път. Е, тази година е по-особена за мен – внукът ми, носещ моето име, роден на моята рождена дата (както прочее и синът ми), е студент първокурсник – доктор. Той е четвърто потомство в редиците на нашия факултет. Шестима от близкото ми фамилията ми са хабилитирани ученици на този факултет.
В преподавателската си работа с младежите през годините виждах, че лекарската специалност постоянно се унаследява. Атмосферата в лекарските фамилии в огромна степен възпитава в позитивен аспект. Това не постоянно се схваща от обществото.
Разкажете в резюме историята на рода Хаджидекови, дал на България доста лекари и родолюбци.
През годините родът Хаджидекови постоянно е имал забавни и ярки персони. Пловдив и през днешния ден тачи прародител ми – Душо Хаджидеков – възрожденец, донор, сподвижник на Левски. Когато преди Освобождението в Пловдив има единствено турско и гръцко учебно заведение, той наема четири къщи в четирите махали и заплаща на учители за тях, с цел да има български учебни заведения. Историческият музей в града пази негово тефтерче, където с красивия си почерк неведнъж е записвал: „ Давам 200 гроша да се изучи едно момче – българче в Браила… Давам 300 гроша да се изучи едно момче – българче в Одеса … “ и така нататък Заможен, само че живеещ непретенциозно в една стая на едно от тепетата. Запалва личните си дюкяни, с цел да даде знак за Априлското въстание. Когато съветските войски превалят Балкана, е съсечен с над 400 други в местността Остромила. На лобното му място признателните пловдивчани са издигнали 4-метров кръст. Училище и улица носят неговото име. Дядо ми Васил, непретенциозен пощенски служител, взе участие като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Пазя благодарствените грамоти от царя за доблестта му през войните. В бащиния ми жанр има участници в „ Солунските атентатори ”, доста учители, лекари. Баща ми, пословично трудолюбив и непретенциозен, с необятна просвета, бе безпределно предан на специалността. Децата ми продължиха в моята специалност, в разнообразни лечебни заведения, утвърждавайки се в разнообразни най-съвременни субспециалности. Учителите в гимназията предричаха на днешния първокурсник бъдеще като книжовник или историк, само че той избра фамилната традиция.
Кои бяха Вашите обичани преподаватели, на които дължите доста за образуването си като персона и доктор?
Те бяха доста и мъчно ще ги изброя. Имах огромната привилегия да съм от поколението, което в университета имаше професори, освен изтъкнати клиницисти и преподаватели, само че и ярки персони, вдъхновители. Учил съм от професорите Личо Величков, Милчо Лесев, Ангел Томов, от доцент Лилия Тодорова и доктор Станислав Желязков. Но може би двама са изиграли най-голяма роля във образуването ми: моят татко и професор доктор Любомир Дянков.
Баща ми беше спокоен и безмълвен човек. Дългогодишен началник на катедрата по рентгенология в ИСУЛ, той владееше шест езика. Автор на над 420 изявления. Беше приет и отвън страната във време, когато връзките не бяха лесни като през днешния ден. Интересно, в детството ми в никакъв случай не ми говореше за работата си, само че аз от дребен знаех, че желая да бъда като него. Той пося любовта към лекарската специалност в наследниците си. В залеза на дълголетието си ни остави над 200 страници мемоари – какъв живот единствено!
Професор Дянков е водещият ми образец – преподавател, сътрудник и другар. Възхищавал съм се от благородството, филантропизма, деликатността и визионерството му. Така го приема и цялата наша радиологична общественост.
Имате взор върху развиването на образната диагностика у нас – една област, която новите технологии трансформираха радикално през последните години. Имаме ли задоволително готови експерти за работа в нея?
Да, новите технологии усилиха доста опциите на образната диагностика. Нивото на специалността в университетските лечебни заведения и огромните центрове осезаемо набъбна. Те са добре наситени с фрагменти и притегателна мощ с опциите си за професионално и кариерно развиване. Апаратурната обезпеченост в страната е добра, несъмнено обновяването на последната не постоянно е елементарно. В редица други градове у нас обаче има дефицит както на експерти по образна диагностика, по този начин и рентгенови лаборанти. Това се държи от една страна на огромния брой лечебни заведения, по този начин и емиграцията на млади лекари. Анкетите измежду новозавършващите лекари през последните години сочат, че образната диагностика е една от трите най-желани специалности, може би това е насърчителен факт.
Какво още може да се направи, с цел да може следдипломното образование да бъде по-пълноценно за лекарите експерти по образна диагностика?
Българската асоциация по радиология направи към този момент предложение за хармонизиране на образователната стратегия за специализация по образна диагностика с курикулума, препоръчан от Европейското сдружение по радиология (ESR). Теоретичната подготовка е единствено част от казуса и зависи в огромна степен и от специализанта. Много значимо е да се увеличи отговорността както на специализиращия, по този начин и на неговия началник.
Сега всяка интерпретация от специализант се валидарира от експерт. Трябва да се даде опция на ръководителя на специализацията да взема решение по кое време и кои дейности специализиращия може да реализира и разчита самичък. Базите за специализация следва да са звена с огромен пациентопоток и наличност на всички образни способи. Да се обезпечава ротация на работните места на специализантите и улеснява последната, в случай че се постанова реализирането й в друго лечебно заведение – сега това се заплаща от лечебните заведения. В съвсем във всички страни в Европа специализацията трае пет години, у нас – четири, като в последните се дава приоритет на подготовка в субспециалности. Тази нужда при възходящия размер познания в образната диагностика пораства. Изследователската работа от специализанти би трябвало настойчиво да се постанова и подтиква.
Каква е Вашата оценка за равнището на здравното обучение у нас – задавам въпроса в подтекста на Вашия опит от присъединяване Ви в интернационалните професионални и научни организации.
Университетското здравно обучение у нас е на доста положително равнище. Аргумент за това са както доста положителната интеграция на български лекари при работа в чужбина, по този начин и високият интерес за следване у нас от кандидат-студенти от чужбина. Откъм практическите умения на новозавършващите лекари може да се желае още.
Какво желаете да пожелаете на всички младежи, които имат желание да тръгнат по пътя на здравната специалност?
Най-естествено – да са здрави! Да се възползват от силата на младостта да вървят напред в специалността. И дано всяка направена крачка, всеки нов триумф ги ентусиазира и въодушевява повече.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ