Проф. Ваня Добрева: За видимите и невидиви неща в конфликта Русия-Украйна
Проф. Ваня ДОБРЕВА
Владимир Путин направи послание, в което разгласи началото на военна интервенция в Украйна, формулирайки две цели: демилитаризация и денацификация на страната. Президентът на Руската федерация категорично акцентира, че след изтеглянето на съветските бойци Украйна ще продължи да се развива като независима страна.
Очаквано, в западните медии военната интервенция на Русия бе показана като вероломен акт на нападание, начало на нова международна война, която ще пороби народите и ще унищожи демократичния свят. Но съвсем никой не обърна внимание върху позицията на президента Путин за Украйна като за независима страна, само че без неофашисти, терористи и русофобски нервности.
Наши политици и политически коментатори също побързаха да завоюват индулгенции от задокеанските си господари. В продължение на няколко дни те запълват телевизионните екрани, монополизират електронните медии и обществените мрежи, убеждават ни, че с този си акт Русия е посочила същинската си същина – на нецивилизована, т.е. неевропейска страна, а президентът Путин не е нищо повече от див безчовечен диктатор; че нападайки Украйна, Русия удря Европа, с цел да разбие основите на цивилизацията и така нататък, и така нататък Пропускат обаче историческия факт, че без приноса на Русия не може да се приказва за европейска цивилизация. Става въпрос както за изкуството, философията, науката, по този начин също и за генетично присъщата на съветския народ природа да се жертва в името на добруването и свободата на човечеството.
Наистина, блестящи анализатори и учени като доцент Валентин Вацев, проф. Дарина Григорова, проф. Захари Захариев, проф. Нако Стефанов и други подчертаха, че обстановката е доста по-сложна, в сравнение с се показва в нашите и западни медии. Че става въпрос за развой, който протича към този момент осма година в Украйна и за който Съединени американски щати и Западът мълчат, евентуално тъй като с тяхна помощ през 2013-2014 година тук се провежда цветна гражданска война и държавен прелом.
Още в самото начало на военната интервенция стана ясно, че Русия е подготвена за диалози. Докато президентът Зеленски – първо подготвен на договаряния, а момент по-късно - гръмки апели за военни дейности против съветските войски, проливен дъжд от закани против Русия и Путин. Явно е, чака външна помощ, а това му дава самочувствие да не обръща внимание на апелите на депутатите от Върховната Рада за моментални договаряния с Русия, като преди този момент подаде оставка. Известно е също, че украинските жители (най-вече живеещите в Източните и Югоизточните елементи на Украйна) одобряват Русия като освободителка от превратаджиите на Майдана, приемайки съветската военна интервенция за избавителен акт.
На другия полюс са ръководещите в Украйна, отпред със Зеленски и неговото обграждане, които не престават с войнственото си държание, фалшифицират и данни и обстоятелства от хода на събитията. Очевидно, в подобен миг военна интервенция от страна на Съединени американски щати или Европейски Съюз в помощ на украинското държавно управление ще има пагубни последици. Необходим е градивен разговор, без непотребни обвинявания и противодействия. А че светът няма да е същият, че е допустимо да се премине от еднополюсен към многополюсен модел на развиване, с цел да се реализира баланс и равновесие – това е въпрос на предстоящ процес на събитията.
Като социалист, само че и като експерт в региона на културата и литературата, изключително високо оценявам мира и човешкия живот. Войната и насилието, в каквато и да е форма, са ми надълбоко непознати. Свързаните с военните дейности филантропични рецесии постоянно винаги обобщават самостоятелни човешки ориси, трагика и страдалчество. Но, както ни учи и историята, по този начин е организиран човешкият свят, че от време на време военните дейности играят и ролята на предварителна защита, като по подобен метод предотвратяват доста по-сериозни спорове и последствия, човешки драми и самостоятелни нещастия.
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА КОНФЛИКТА
Откакто Русия сподели друг от неолибералните канони модел на държавно развиване, се възродиха всички негативни идеологеми и клишета от близкото минало. Особено ненавиждан на неолибералите е президентът Владимир Путин, който след застоя в края на ХХ век върна престижа и държавническото самочувствие на Русия като велика мощ. А с велика мощ, както е известно, се беседва общително, най-малкото се демонстрира почитание. Нищо сходно не се случи. Съединени американски щати и Западът продължава да приказва назидателно с Русия, употребявайки всеки мотив, с цел да постанова своята воля.
Независимо от договореностите с Руската федерация, Съединени американски щати и Западът развиваха в Източна Европа мрежи от фондове и фондации, с центрове, институти, организации, контролиращи другите области на публичния живот, с активност, непосредствено насочена към имплантиране на остарели и новоизобретени русофобски митологеми. Всяка година тези американски и западни фондации разпределят, публично, крупни средства за осъществяване на своите задания. Нека не се заблуждаваме: към този момент две десетилетия Съединени американски щати и Западът водят политика на извънредно опълчване с Русия, отричайки изконното право на съветския народ на развиване, което дава отговор на техния народен интерес.
Именно по този начин нареченият либерален свят стартира да прокарва цивилизационна граница сред Запада (т.нар евро-атлантически ценности) и Русия (център на православната култура), забравяйки, че без съветския нравствен свят (идеи и метафизичен открития), без съветската просвета (литература, спектакъл, изкуство, музика, танц и т.н.), не може да бъде въображаема европейската цивилизация в нейното разнообразие и единение.
През последните години се масовизираха и опитите да бъде непризнат, най-малкото подценен, решаващият принос на Русия и народите от някогашния Съюз на съветските социалистически републики за разгрома над фашизма, за освобождението на Европа от ужасите на кафявата чума. Независимо, че добре е известно, че подобен метод към историята на Втората международна война, неглижиращ милионите жертви (над 27 000 000 руски граждани) е жестоко нападение против историческата памет, унижаващо достолепието на съветския народ. И това на фона на реабилитацията на нацисти и фашисти, фамозни както със своята чудовищна свирепост, по този начин и с пословичните си русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм. Така е в страни от Източна Европа, по този начин е и у нас, в България, само че по този начин, и то в доста по-голям мащаб, е и в Украйна, прилежащата на Русия страна. Новите генерации се възпитават в дейна русофобия за сметка на истините за закононарушенията на фашизма и нацизма. Оказва се, че тези трансформации в съзнанието на жителите на Източна Европа, резултат от десетилетната активност на западни фондации, оформят враждебна за Русия среда, която при положение на военно сблъскване и спор ще се употребява като комфортен за Запада материал.
Ако се обърнем към актуалната обстановка на Балканите, ще забележим, че след Прибалтика и Полша полуостровът се трансформира в основна опора на НАТО. Балканите към този момент се оформят като втори политически и боен пояс, от който се чака да подкрепи експанзията на страните, с които Русия директно граничи. В този случай – с Украйна. В съвсем всички балкански страни Пентагона е открил свои военни бази. На всички равнища в балканските страни се води гневна антируска политика, процъфтява русофобията, потвърждава се черно на бяло, че Русия е съществена спирачка за напредъка на балканските нации. Осъществяват се разнообразни военни планове, непрестанно се организират военни учения в Черно море, над балканските страни кръжат непрекъснато натовски самолети с една цел – подготовка за бъдеща война. И за слепеца е ясно, че плануваната към този момент десетилетия война е против Русия! Единственият мохикан на Балканите остава Сърбия, само че с всички незнайни по отношение на бъдещите й военни задължения.
АСПЕКТИ НА РУСОФОБСКАТА ПОЛИТИКА В УКРАЙНА СЛЕД МАЙДАНА
След цветната гражданска война на Майдана от 2013–2014 година и осъществения държавен прелом, първостепенна задача на задокеанските уредници на преврата е да наложат в Киев наказателен антируски режим. На Украйна се дава ново и то доста въоръжение. Договореностите, че НАТО няма да уголемява своите граници, включвайки страни, граничещи с Русия – остават глас в пустиня. Нещо повече, президентът Зеленски е окуражаван да подаде заявление за участие на страната в НАТО и Европейски Съюз. И не е чудно, че преди десетина дни президентът Зеленски заприказва за опцията да се разположат нуклеарни оръжия на територията на Украйна.
От друга страна, Съединени американски щати и Европейски Съюз не обърнаха внимание на събитието, че след преврата от 2013–2014 година Украйна се трансформира в център на неофашистката идеология и процедура, в територия на антихуманни и терористични дейности.
Основен инструмент за кавга с неуместните, най-много тези, които са срещу държавния прелом и са настроени положително към Русия, са т.нар „ ударни наказателни отряди “. И в Одеса, и в Харков, и в Донбас, и в Луганск тези паравоенни формирания смазват с нечовешка свирепост всеки опит за опозиция. А новата власт и олигархията предизвиква техните дейности. Вместо санкции и присъди, президентът Зеленски ги включва във значими държавнически конгреси, обявявайки ги за представители на „ десния бранш “.
Тези бойни групи, шпицкоманди, намерено манифестират генетичната си връзка с нацизма: разпознават се посредством добре познати от близкото минало свастики, посредством обществена отбрана на фашистки тези и полезности, срез изповядване на русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм. Украинската власт по никакъв метод не се разграничава от тях, противоположното, поддържа активността им. В Киев, да вземем за пример, два от булевардите носят имената на Степан Бандера и Роман Шухевич, известните почитатели на Хитлер и идеолози на етническото пречистване. Ежегодно, на 1 януари, се организират факелни шествия по случай рождения ден на Бандера, а в края на май се провежда маршът на „ везаните ризи " в памет на украинската нацистка 14 Секретен сътрудник дивизия „ Галичина ".
Тъй като главната задача на режима в Украйна след преврата е да се ликвидира въздействието на Русия и съветската просвета в Украйна, то се организира политика, която цели да трансформира милиони етнически руснаци във второ качество украински жители. Особено индикативен е новоприетият след Майдана Закон за украинския език: посредством насилствена украинизация на младите генерации се лишават правата на по-голямата част от популацията на Украйна (в това число и на българското малцинство) за своя етническа, културна и езикова автономия.
Не единствено в административните и културните институции, само че и на пазарите, в кафенетата, в диалозите между тях на украинските жители е неразрешено да приказват различен, отвън формалния украински език. За спазването на наредбите бдят езикови инспектори, които народът назовава шпрехенфюрери. Приет е и нов Закон за образованието: в него правата на жителите се трактуват според от произхода им – в случай че спадат към коренното население (такива са украинците и украинските татари), те могат да развиват своя езикова и културна еднаквост, останалите (руснаци, българи, унгарци, евреи, арменци и др.) – нямат такива права.
Приемането на тези закони, с искрено нацистка природа, е повода за всеобщи недоволства през 2014 година Законовите разпореждания са подложени на рецензии и от други страни, като Унгария да вземем за пример, с оглед унгарското население в Украйна и нарушаването на човешките права.
В Крим, на свободно и демократично извършен референдум, над 80% от жителите вземат решение да изоставен Украйна и да се причислят към Руската Федерация, тяхната историческа татковина. За наказване украинското държавно управление прекъсва подаването на питейна вода и електрическа енергия за съвсем двумилионното население на полуострова. Също по този начин, строги санкции са въведени и за всички кримчани, подкрепили референдума, в случай че стъпят на украинска земя. А чужденците, осмелили се да посетят Руския Крим, попадат в черен лист – не разрешава им се достъп до Украйна.
През 2014 година жителите показват своя митинг против репресивното законодателство с протести в Одеса. Наказанието е, че над петдесет индивида, несъгласни с провежданата политика след Майдана, са изгорени живи в Дома на профсъюзите. Реакция от формалната власт няма. Липсва реакцзия и от демократичния свят – от Съединени американски щати и Европейски Съюз!
Междувременно в Донбас пораства броят на хората, които също не одобряват законите на Майдана. Но тях към този момент ги тормози и друго: по улиците на украинските градове необезпокоявани се разпореждат неонацисти, а русофобията и антисемитизмът се трансформират в държавна идеология. Назрява концепцията на 11 май 2014 година да се провежда сходен на кримския референдум.
Под предлог, че организира антитерористична интервенция, държавното управление на Турчинов в Киев изпраща против Донбас преди малко основаните бойни наказателни отряди „ Торнадо “ и „ Айдар “. Без съд и присъда техните членове разстрелват всеки, обвинен в благосклонности към Русия, както несъгласните с политиката на Майдана. При това бригадата „ Торнадо “ е формирана главно от извратени видове и откровени садисти с присъди. „ Торнадо “ правят стотици чудовищни зверства: членовете й оковават с вериги украински жители, изнасилват и убиват малолетни. Разбиват домове, отвличат мъже, които преди да убият, принуждават да маршируват в ескорт с скъпи движимости, взети от вкъщи им. Понастоящем, членовете на „ Торнадо “ са възторжени последователи на президента Зеленски.
На собствен ред, наказателният отряд „ Айдар “, основан през 2014 година, се прочува със своите грабежи, убийства, рекет, изнасилвания. През 2015 година част от членовете на „ Айдар “ се вливат в сухопътните войски на Украйна.
Известен със своята свирепост от този интервал е батальонът Шахтьорс. В него вземат участие над 700 души. Задачата им е да санкционират всеки, който не споделя политиката на държавното управление и демонстрира благосклонности към Русия.
През лятото на 2014 година е основан и наказателният отряд „ Донбас “. Неговите членове са облечени в черно, снабдени са с автомати и други оръжия, с цел да правят свободно своите безчинства и закононарушения. Няколко години по-късно „ Донбас “ е преформатиран в постоянно военно поделение със особено предопределение „ Донбас-Украйна “.
През май 2014 година е формирана бригадата „ Азов “, известна със своите зверства – убийства, отвличания, изнасилвания. На летището в Мериупол, „ Азов “ основава концентрационен лагер, в който намират гибелта си хиляди жители на Донецка и Луганска области. И още нещо. Техният началник Андрей Белицки е измежду най-ревностните пропагандатори на фашисткия тезис за превъзходството на бялата раса и за Украйна като страна на чистата нация. „ Азов “, сходно на останалите наказателни отряди, макар закононарушенията си и искрено нацистката си природа, се преформатира в част от постоянната украинска войска.
Безследно изчезват хиляди хора. Останките на някои от тях са открити в безименни гробове, други – към момента са в неопределеност. Участниците в бойните групи незабавно разгласяват в интернет фотоси на зверствата си, хвалейки се с подвизите си – убийства, грабежи, отвличания, изнасилвания и прочие Броят на жертвите след Майдана надминава 14 000. Сред тях и починалите 70 деца! – паметта им се уважава в мемориалния комплекс „ Алея на ангелите”.
И всичките тези бойни наказателни групи са сплотени от злоба към Русия, само че и от честност към Хитлер и нацистката идеология.
Споделям всички тези обстоятелства и наблюдения, тъй като, когато проучваме актуалната конфликтна обстановка сред Русия и Украйна с цялата й трудност, няма по какъв начин да не се запитаме: за какво Съединени американски щати и Европейски Съюз не реагираха остро на възраждащия се фашизъм, на антихуманните зверства, на толерираните от властта групировки? Или, когато става въпрос за Русия, се задвижва политиката на двойните стандарти?
Военната интервенция към този момент е реалност – безпределно стеснителен и краен. Но е реалност, че тя се явява разумно разследване от насъбраните с години проблеми, Нямаше по какъв начин да се чака от Русия да търпи закани и унижения. Както и, че Русия ще допусне до своята граница непознати военни подразделения, които да слагат под въпрос сигурността на нейните жители. Раните от 1941 г.-1945 година са още доста пресни.
Не може също по този начин да се чака, че Русия ще остане безучастна към възраждащия се фашизъм в Украйна, към реваншизма, към ширещата се русофобия и антисемитизъм. Няма по какъв начин да бъдат скрити закононарушенията против мирните украински жители, отговорни поради своя съветски генезис, или тъй като желаят съдействие с Русия.
Що се отнася до България, античните са споделили: бързай постепенно! Добре е нашият политически хайлайф да се въздържа от безапелационни оценки, да не прави стъпки, които ще ерозират бъдещите междудържавнически връзки на България с Русия. Добре е също по този начин доморасли политици и анализатори на непозната хранилка да не подвигат и те крайник за подковаване с безотговорни оферти да не се отбелязва 3 март, да се премълчава за саможертвата на съветските бойци, да се реалокира Паметникът на Съветската войска! Добре е в такива моменти на изтеризираща русофобия да си напомним и думите на цар Борис ІІІ: „ Винаги с Европа, само че в никакъв случай против Русия!”
Владимир Путин направи послание, в което разгласи началото на военна интервенция в Украйна, формулирайки две цели: демилитаризация и денацификация на страната. Президентът на Руската федерация категорично акцентира, че след изтеглянето на съветските бойци Украйна ще продължи да се развива като независима страна.
Очаквано, в западните медии военната интервенция на Русия бе показана като вероломен акт на нападание, начало на нова международна война, която ще пороби народите и ще унищожи демократичния свят. Но съвсем никой не обърна внимание върху позицията на президента Путин за Украйна като за независима страна, само че без неофашисти, терористи и русофобски нервности.
Наши политици и политически коментатори също побързаха да завоюват индулгенции от задокеанските си господари. В продължение на няколко дни те запълват телевизионните екрани, монополизират електронните медии и обществените мрежи, убеждават ни, че с този си акт Русия е посочила същинската си същина – на нецивилизована, т.е. неевропейска страна, а президентът Путин не е нищо повече от див безчовечен диктатор; че нападайки Украйна, Русия удря Европа, с цел да разбие основите на цивилизацията и така нататък, и така нататък Пропускат обаче историческия факт, че без приноса на Русия не може да се приказва за европейска цивилизация. Става въпрос както за изкуството, философията, науката, по този начин също и за генетично присъщата на съветския народ природа да се жертва в името на добруването и свободата на човечеството.
Наистина, блестящи анализатори и учени като доцент Валентин Вацев, проф. Дарина Григорова, проф. Захари Захариев, проф. Нако Стефанов и други подчертаха, че обстановката е доста по-сложна, в сравнение с се показва в нашите и западни медии. Че става въпрос за развой, който протича към този момент осма година в Украйна и за който Съединени американски щати и Западът мълчат, евентуално тъй като с тяхна помощ през 2013-2014 година тук се провежда цветна гражданска война и държавен прелом.
Още в самото начало на военната интервенция стана ясно, че Русия е подготвена за диалози. Докато президентът Зеленски – първо подготвен на договаряния, а момент по-късно - гръмки апели за военни дейности против съветските войски, проливен дъжд от закани против Русия и Путин. Явно е, чака външна помощ, а това му дава самочувствие да не обръща внимание на апелите на депутатите от Върховната Рада за моментални договаряния с Русия, като преди този момент подаде оставка. Известно е също, че украинските жители (най-вече живеещите в Източните и Югоизточните елементи на Украйна) одобряват Русия като освободителка от превратаджиите на Майдана, приемайки съветската военна интервенция за избавителен акт.
На другия полюс са ръководещите в Украйна, отпред със Зеленски и неговото обграждане, които не престават с войнственото си държание, фалшифицират и данни и обстоятелства от хода на събитията. Очевидно, в подобен миг военна интервенция от страна на Съединени американски щати или Европейски Съюз в помощ на украинското държавно управление ще има пагубни последици. Необходим е градивен разговор, без непотребни обвинявания и противодействия. А че светът няма да е същият, че е допустимо да се премине от еднополюсен към многополюсен модел на развиване, с цел да се реализира баланс и равновесие – това е въпрос на предстоящ процес на събитията.
Като социалист, само че и като експерт в региона на културата и литературата, изключително високо оценявам мира и човешкия живот. Войната и насилието, в каквато и да е форма, са ми надълбоко непознати. Свързаните с военните дейности филантропични рецесии постоянно винаги обобщават самостоятелни човешки ориси, трагика и страдалчество. Но, както ни учи и историята, по този начин е организиран човешкият свят, че от време на време военните дейности играят и ролята на предварителна защита, като по подобен метод предотвратяват доста по-сериозни спорове и последствия, човешки драми и самостоятелни нещастия.
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА КОНФЛИКТА
Откакто Русия сподели друг от неолибералните канони модел на държавно развиване, се възродиха всички негативни идеологеми и клишета от близкото минало. Особено ненавиждан на неолибералите е президентът Владимир Путин, който след застоя в края на ХХ век върна престижа и държавническото самочувствие на Русия като велика мощ. А с велика мощ, както е известно, се беседва общително, най-малкото се демонстрира почитание. Нищо сходно не се случи. Съединени американски щати и Западът продължава да приказва назидателно с Русия, употребявайки всеки мотив, с цел да постанова своята воля.
Независимо от договореностите с Руската федерация, Съединени американски щати и Западът развиваха в Източна Европа мрежи от фондове и фондации, с центрове, институти, организации, контролиращи другите области на публичния живот, с активност, непосредствено насочена към имплантиране на остарели и новоизобретени русофобски митологеми. Всяка година тези американски и западни фондации разпределят, публично, крупни средства за осъществяване на своите задания. Нека не се заблуждаваме: към този момент две десетилетия Съединени американски щати и Западът водят политика на извънредно опълчване с Русия, отричайки изконното право на съветския народ на развиване, което дава отговор на техния народен интерес.
Именно по този начин нареченият либерален свят стартира да прокарва цивилизационна граница сред Запада (т.нар евро-атлантически ценности) и Русия (център на православната култура), забравяйки, че без съветския нравствен свят (идеи и метафизичен открития), без съветската просвета (литература, спектакъл, изкуство, музика, танц и т.н.), не може да бъде въображаема европейската цивилизация в нейното разнообразие и единение.
През последните години се масовизираха и опитите да бъде непризнат, най-малкото подценен, решаващият принос на Русия и народите от някогашния Съюз на съветските социалистически републики за разгрома над фашизма, за освобождението на Европа от ужасите на кафявата чума. Независимо, че добре е известно, че подобен метод към историята на Втората международна война, неглижиращ милионите жертви (над 27 000 000 руски граждани) е жестоко нападение против историческата памет, унижаващо достолепието на съветския народ. И това на фона на реабилитацията на нацисти и фашисти, фамозни както със своята чудовищна свирепост, по този начин и с пословичните си русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм. Така е в страни от Източна Европа, по този начин е и у нас, в България, само че по този начин, и то в доста по-голям мащаб, е и в Украйна, прилежащата на Русия страна. Новите генерации се възпитават в дейна русофобия за сметка на истините за закононарушенията на фашизма и нацизма. Оказва се, че тези трансформации в съзнанието на жителите на Източна Европа, резултат от десетилетната активност на западни фондации, оформят враждебна за Русия среда, която при положение на военно сблъскване и спор ще се употребява като комфортен за Запада материал.
Ако се обърнем към актуалната обстановка на Балканите, ще забележим, че след Прибалтика и Полша полуостровът се трансформира в основна опора на НАТО. Балканите към този момент се оформят като втори политически и боен пояс, от който се чака да подкрепи експанзията на страните, с които Русия директно граничи. В този случай – с Украйна. В съвсем всички балкански страни Пентагона е открил свои военни бази. На всички равнища в балканските страни се води гневна антируска политика, процъфтява русофобията, потвърждава се черно на бяло, че Русия е съществена спирачка за напредъка на балканските нации. Осъществяват се разнообразни военни планове, непрестанно се организират военни учения в Черно море, над балканските страни кръжат непрекъснато натовски самолети с една цел – подготовка за бъдеща война. И за слепеца е ясно, че плануваната към този момент десетилетия война е против Русия! Единственият мохикан на Балканите остава Сърбия, само че с всички незнайни по отношение на бъдещите й военни задължения.
АСПЕКТИ НА РУСОФОБСКАТА ПОЛИТИКА В УКРАЙНА СЛЕД МАЙДАНА
След цветната гражданска война на Майдана от 2013–2014 година и осъществения държавен прелом, първостепенна задача на задокеанските уредници на преврата е да наложат в Киев наказателен антируски режим. На Украйна се дава ново и то доста въоръжение. Договореностите, че НАТО няма да уголемява своите граници, включвайки страни, граничещи с Русия – остават глас в пустиня. Нещо повече, президентът Зеленски е окуражаван да подаде заявление за участие на страната в НАТО и Европейски Съюз. И не е чудно, че преди десетина дни президентът Зеленски заприказва за опцията да се разположат нуклеарни оръжия на територията на Украйна.
От друга страна, Съединени американски щати и Европейски Съюз не обърнаха внимание на събитието, че след преврата от 2013–2014 година Украйна се трансформира в център на неофашистката идеология и процедура, в територия на антихуманни и терористични дейности.
Основен инструмент за кавга с неуместните, най-много тези, които са срещу държавния прелом и са настроени положително към Русия, са т.нар „ ударни наказателни отряди “. И в Одеса, и в Харков, и в Донбас, и в Луганск тези паравоенни формирания смазват с нечовешка свирепост всеки опит за опозиция. А новата власт и олигархията предизвиква техните дейности. Вместо санкции и присъди, президентът Зеленски ги включва във значими държавнически конгреси, обявявайки ги за представители на „ десния бранш “.
Тези бойни групи, шпицкоманди, намерено манифестират генетичната си връзка с нацизма: разпознават се посредством добре познати от близкото минало свастики, посредством обществена отбрана на фашистки тези и полезности, срез изповядване на русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм. Украинската власт по никакъв метод не се разграничава от тях, противоположното, поддържа активността им. В Киев, да вземем за пример, два от булевардите носят имената на Степан Бандера и Роман Шухевич, известните почитатели на Хитлер и идеолози на етническото пречистване. Ежегодно, на 1 януари, се организират факелни шествия по случай рождения ден на Бандера, а в края на май се провежда маршът на „ везаните ризи " в памет на украинската нацистка 14 Секретен сътрудник дивизия „ Галичина ".
Тъй като главната задача на режима в Украйна след преврата е да се ликвидира въздействието на Русия и съветската просвета в Украйна, то се организира политика, която цели да трансформира милиони етнически руснаци във второ качество украински жители. Особено индикативен е новоприетият след Майдана Закон за украинския език: посредством насилствена украинизация на младите генерации се лишават правата на по-голямата част от популацията на Украйна (в това число и на българското малцинство) за своя етническа, културна и езикова автономия.
Не единствено в административните и културните институции, само че и на пазарите, в кафенетата, в диалозите между тях на украинските жители е неразрешено да приказват различен, отвън формалния украински език. За спазването на наредбите бдят езикови инспектори, които народът назовава шпрехенфюрери. Приет е и нов Закон за образованието: в него правата на жителите се трактуват според от произхода им – в случай че спадат към коренното население (такива са украинците и украинските татари), те могат да развиват своя езикова и културна еднаквост, останалите (руснаци, българи, унгарци, евреи, арменци и др.) – нямат такива права.
Приемането на тези закони, с искрено нацистка природа, е повода за всеобщи недоволства през 2014 година Законовите разпореждания са подложени на рецензии и от други страни, като Унгария да вземем за пример, с оглед унгарското население в Украйна и нарушаването на човешките права.
В Крим, на свободно и демократично извършен референдум, над 80% от жителите вземат решение да изоставен Украйна и да се причислят към Руската Федерация, тяхната историческа татковина. За наказване украинското държавно управление прекъсва подаването на питейна вода и електрическа енергия за съвсем двумилионното население на полуострова. Също по този начин, строги санкции са въведени и за всички кримчани, подкрепили референдума, в случай че стъпят на украинска земя. А чужденците, осмелили се да посетят Руския Крим, попадат в черен лист – не разрешава им се достъп до Украйна.
През 2014 година жителите показват своя митинг против репресивното законодателство с протести в Одеса. Наказанието е, че над петдесет индивида, несъгласни с провежданата политика след Майдана, са изгорени живи в Дома на профсъюзите. Реакция от формалната власт няма. Липсва реакцзия и от демократичния свят – от Съединени американски щати и Европейски Съюз!
Междувременно в Донбас пораства броят на хората, които също не одобряват законите на Майдана. Но тях към този момент ги тормози и друго: по улиците на украинските градове необезпокоявани се разпореждат неонацисти, а русофобията и антисемитизмът се трансформират в държавна идеология. Назрява концепцията на 11 май 2014 година да се провежда сходен на кримския референдум.
Под предлог, че организира антитерористична интервенция, държавното управление на Турчинов в Киев изпраща против Донбас преди малко основаните бойни наказателни отряди „ Торнадо “ и „ Айдар “. Без съд и присъда техните членове разстрелват всеки, обвинен в благосклонности към Русия, както несъгласните с политиката на Майдана. При това бригадата „ Торнадо “ е формирана главно от извратени видове и откровени садисти с присъди. „ Торнадо “ правят стотици чудовищни зверства: членовете й оковават с вериги украински жители, изнасилват и убиват малолетни. Разбиват домове, отвличат мъже, които преди да убият, принуждават да маршируват в ескорт с скъпи движимости, взети от вкъщи им. Понастоящем, членовете на „ Торнадо “ са възторжени последователи на президента Зеленски.
На собствен ред, наказателният отряд „ Айдар “, основан през 2014 година, се прочува със своите грабежи, убийства, рекет, изнасилвания. През 2015 година част от членовете на „ Айдар “ се вливат в сухопътните войски на Украйна.
Известен със своята свирепост от този интервал е батальонът Шахтьорс. В него вземат участие над 700 души. Задачата им е да санкционират всеки, който не споделя политиката на държавното управление и демонстрира благосклонности към Русия.
През лятото на 2014 година е основан и наказателният отряд „ Донбас “. Неговите членове са облечени в черно, снабдени са с автомати и други оръжия, с цел да правят свободно своите безчинства и закононарушения. Няколко години по-късно „ Донбас “ е преформатиран в постоянно военно поделение със особено предопределение „ Донбас-Украйна “.
През май 2014 година е формирана бригадата „ Азов “, известна със своите зверства – убийства, отвличания, изнасилвания. На летището в Мериупол, „ Азов “ основава концентрационен лагер, в който намират гибелта си хиляди жители на Донецка и Луганска области. И още нещо. Техният началник Андрей Белицки е измежду най-ревностните пропагандатори на фашисткия тезис за превъзходството на бялата раса и за Украйна като страна на чистата нация. „ Азов “, сходно на останалите наказателни отряди, макар закононарушенията си и искрено нацистката си природа, се преформатира в част от постоянната украинска войска.
Безследно изчезват хиляди хора. Останките на някои от тях са открити в безименни гробове, други – към момента са в неопределеност. Участниците в бойните групи незабавно разгласяват в интернет фотоси на зверствата си, хвалейки се с подвизите си – убийства, грабежи, отвличания, изнасилвания и прочие Броят на жертвите след Майдана надминава 14 000. Сред тях и починалите 70 деца! – паметта им се уважава в мемориалния комплекс „ Алея на ангелите”.
И всичките тези бойни наказателни групи са сплотени от злоба към Русия, само че и от честност към Хитлер и нацистката идеология.
Споделям всички тези обстоятелства и наблюдения, тъй като, когато проучваме актуалната конфликтна обстановка сред Русия и Украйна с цялата й трудност, няма по какъв начин да не се запитаме: за какво Съединени американски щати и Европейски Съюз не реагираха остро на възраждащия се фашизъм, на антихуманните зверства, на толерираните от властта групировки? Или, когато става въпрос за Русия, се задвижва политиката на двойните стандарти?
Военната интервенция към този момент е реалност – безпределно стеснителен и краен. Но е реалност, че тя се явява разумно разследване от насъбраните с години проблеми, Нямаше по какъв начин да се чака от Русия да търпи закани и унижения. Както и, че Русия ще допусне до своята граница непознати военни подразделения, които да слагат под въпрос сигурността на нейните жители. Раните от 1941 г.-1945 година са още доста пресни.
Не може също по този начин да се чака, че Русия ще остане безучастна към възраждащия се фашизъм в Украйна, към реваншизма, към ширещата се русофобия и антисемитизъм. Няма по какъв начин да бъдат скрити закононарушенията против мирните украински жители, отговорни поради своя съветски генезис, или тъй като желаят съдействие с Русия.
Що се отнася до България, античните са споделили: бързай постепенно! Добре е нашият политически хайлайф да се въздържа от безапелационни оценки, да не прави стъпки, които ще ерозират бъдещите междудържавнически връзки на България с Русия. Добре е също по този начин доморасли политици и анализатори на непозната хранилка да не подвигат и те крайник за подковаване с безотговорни оферти да не се отбелязва 3 март, да се премълчава за саможертвата на съветските бойци, да се реалокира Паметникът на Съветската войска! Добре е в такива моменти на изтеризираща русофобия да си напомним и думите на цар Борис ІІІ: „ Винаги с Европа, само че в никакъв случай против Русия!”
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ