Проф. Стоян Денчев: Вазов не може да преминава! Той трябва да се отбелязва тържествено!
Проф. Стоян Денчев
Вазов и неговите песни…?!
Да, през днешния ден в действителност се навършиха 174 години от рождението на един от най-великите българи – Народния стихотворец Иван Вазов!
И както пишат в часовия вестник (вестник „ 24 часа “), „ Честването ПРЕМИНАВА и под знака на кръглата годишнина от първото независимо българско издание на романа „ Под игото “, оповестен през 1894 година от издателство „ Т. Ф. Чипев – 130 години “, отбелязва на уеб страницата си Националния книжовен музей “.
Неслучайно наострям вниманието си на думата ПРЕМИНАВА, тъй като освен аз, само че и множеството българи, без значение от възрастта им, сме възпитани в откровена обич и поклонение пред гения на този неповторим и несравним български създател. Лично на мен не ми се ще юбилеят на Иван Вазов, някак си около другите значими и не толкоз значими събития в нашата страна, в Европа и в света, да ПРЕМИНАВА…
Вазов не може да минава! Той би трябвало да се отбелязва тържествено! На този ден, като днешния, би трябвало да звънят фанфари и Народът би трябвало непринудено да прекланя глава пред паметта на своя Поет!
По покана на Националния книжовен музей през днешния ден, в столицата, от 11:00 ч. се състоя непретенциозно празненство пред паметника на Иван Вазов, на ул. „ Г. С. Раковски “, наоколо до православния храм „ Света София “.
Да, имаше към 30-40 индивида, отпред с господин Атанас Капралов – шеф на Националния книжовен музей. Там беше и управлението на Съюза на българските писатели, водено от своя ръководител поетът доктор Боян Ангелов. Забелязваше се наличието на проф. Ирена Петева, Ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии, както и на представители на Българска национална телевизия и БТВ, и двама-трима фоторепортери от други медии и … и?
А, да – имаше венци от Столична община и от Министъра на културата, което несъмнено, е похвално.
Защо ли не видях представители на Министерството на образованието и науката, на Президентството, на Народното събрание, на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, на Столичната библиотека, на СУ „ Св. Климент Охридски “, на различните писателски съюзи, на български писатели, получили високи интернационалните награди…
Не, аз не съм късоглед, с цел да не ги видя. Те просто отсъстваха! Съмнявам се, че не са получили предложения, само че не мисля, че за честване на Иван Вазов някой би трябвало да отиде единствено в случай че категорично е поканен. Аз съм на мнение, че всеки българин би трябвало да носи в сърцето си Вазов и неговите песни.
Защото както споделя поета:
„ И аз на своя ред ще си отпътува,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, различен ще ме проклина,
само че мойте песни все ще се четат. “
