История от камъчета
Проф. Славик Табаков показва сборника си
Любовта на проф. Табаков към християнското изкуство възпламеняват мозайките в Пловдив и Аквилея, Италия - двата града съдържат най-голямата централизация на църковни подови мозайки от IV век, когато стартира интензивният градеж на църкви. Четвърт век професорът обикаля по света и снима най-старите цветни предмети на изкуството. Автора показа доцент Елена Кантарева-Дечева, шеф на общински институт " Старинен Пловдив " и началник на екипа, реставрирал античните мозайки в най-посещавания български музей. " В дребното книги по въпроса се цитират най-вече мозайки от Западна Европа, Северна Африка и Близкия изток, а тези от Балканите " се прескачат ". Затова в моя указател над 20% от изображенията са от този район, тъй като точно римските императори от Тракия и Илирия са главните генератори за узаконяването на християнството и превръщането му от една дребна вяра в държавна вяра на най-голямата империя в Европа ", уточни проф. Табаков.
Раннохристиянските мозайки, които са разкрити от археолозите на доста места в България, имат значителен принос в християнското изкуство и символика. Освен това те дават голям материал за проучване на античността и ранното средновековие по нашите земи. Сред най-известните са да вземем за пример мозайките във вила Армира край Ивайловград, които демонстрират фамилията на жителя на вилата - тракийски придворен, който евентуално е бил в другарски връзки с римските управляващи. Да не приказваме за по-късните мозайки във втората българска столица Велики Преслав с неговата популярна Преславска керамична школа.
В началото на предходната година Националният археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките издаде огромен алманах на български и британски език - " Усет за лукс. Римски мозайки от България ", като азбучник към едноименната краткотрайна галерия. Сборникът е публикуван в съдействие с осем музея - в Ивайловград, Девня, Стара Загора, Плевен, Пловдив, Кюстендил, София, Монтана. Изложбата сподели едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на I в. сл.Хр. до към средата на V в., които са разкрити при археологически разкопки в здания в огромните градски центрове от императорската ера - Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис пъкъл Нестум и в извънградски имения. Автори на текстовете в каталога са Марио Иванов, Веселка Кацарова, Иван Ванев, Маргарита Ваклинова, Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков, Александър Минчев, Румен Спасов, Мария Камишева и Красимир Калчев.
Мозайки от Епископската базилика в Пловдив
Мозайките на Епископската базилика в Пловдив, както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености, на два пласта са, най-ранните са в централния транспортен съд и изобразяват едри геометрични претекстове на " бягаща вълна " и розети, които новата християнска вяра заимства от езическото завещание на траките. Мозайките от северния и южния транспортен съд са по-късни, с богати цветове и форми, а комплицираните им орнаменти основават оптическа заблуда за триизмерност. Създадени през V век, мозайките от втория слой съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците, които въплъщават райската градина. Самата Епископска базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска черква у нас, евентуално от IV век. Датирана е благодарение на открита при разкопките монета на император Лициний (308-344). Базиликата е с размери 36 на 90 м, има централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността ѝ е била украсена с колони, капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове, мозайките са с обща повърхност 2000 кв.м. Епископската базилика в Пловдив е включена в индикативната листа на ЮНЕСКО като неповторим монумент на културното завещание.
България има невероятния късмет, даден ѝ от Бога и от историята, да пази следите от няколко цивилизации от праисторията до Възраждането. И в случай че днешните ни политици имаха малко разсъдък, нямаше да отделят за просвета едвам 0,6% от брутния вътрешен артикул - най-ниския % за бранша в границите на Европейски Съюз. Културно-историческото завещание е измежду най-печелившите браншове в стопанската система на всяка страна, изключително в Югоизточна Европа, където Турция и Гърция ни изпреварват значително. Цял свят отива при тях освен поради морето, а и тъй като са си спечелили името на страни, показващи неповторима антична история. Та, в случай че нашите политици мислеха най-малко малко в сходна посока, нямаше да берем срама реставрирането на мозайките в Пловдив да се финансира от... " Америка за България "!
Изображенията на фамилията на жителя на вила Армира
Любовта на проф. Табаков към християнското изкуство възпламеняват мозайките в Пловдив и Аквилея, Италия - двата града съдържат най-голямата централизация на църковни подови мозайки от IV век, когато стартира интензивният градеж на църкви. Четвърт век професорът обикаля по света и снима най-старите цветни предмети на изкуството. Автора показа доцент Елена Кантарева-Дечева, шеф на общински институт " Старинен Пловдив " и началник на екипа, реставрирал античните мозайки в най-посещавания български музей. " В дребното книги по въпроса се цитират най-вече мозайки от Западна Европа, Северна Африка и Близкия изток, а тези от Балканите " се прескачат ". Затова в моя указател над 20% от изображенията са от този район, тъй като точно римските императори от Тракия и Илирия са главните генератори за узаконяването на християнството и превръщането му от една дребна вяра в държавна вяра на най-голямата империя в Европа ", уточни проф. Табаков.
Раннохристиянските мозайки, които са разкрити от археолозите на доста места в България, имат значителен принос в християнското изкуство и символика. Освен това те дават голям материал за проучване на античността и ранното средновековие по нашите земи. Сред най-известните са да вземем за пример мозайките във вила Армира край Ивайловград, които демонстрират фамилията на жителя на вилата - тракийски придворен, който евентуално е бил в другарски връзки с римските управляващи. Да не приказваме за по-късните мозайки във втората българска столица Велики Преслав с неговата популярна Преславска керамична школа.
В началото на предходната година Националният археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките издаде огромен алманах на български и британски език - " Усет за лукс. Римски мозайки от България ", като азбучник към едноименната краткотрайна галерия. Сборникът е публикуван в съдействие с осем музея - в Ивайловград, Девня, Стара Загора, Плевен, Пловдив, Кюстендил, София, Монтана. Изложбата сподели едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на I в. сл.Хр. до към средата на V в., които са разкрити при археологически разкопки в здания в огромните градски центрове от императорската ера - Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис пъкъл Нестум и в извънградски имения. Автори на текстовете в каталога са Марио Иванов, Веселка Кацарова, Иван Ванев, Маргарита Ваклинова, Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков, Александър Минчев, Румен Спасов, Мария Камишева и Красимир Калчев.
Мозайки от Епископската базилика в Пловдив
Мозайките на Епископската базилика в Пловдив, както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености, на два пласта са, най-ранните са в централния транспортен съд и изобразяват едри геометрични претекстове на " бягаща вълна " и розети, които новата християнска вяра заимства от езическото завещание на траките. Мозайките от северния и южния транспортен съд са по-късни, с богати цветове и форми, а комплицираните им орнаменти основават оптическа заблуда за триизмерност. Създадени през V век, мозайките от втория слой съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците, които въплъщават райската градина. Самата Епископска базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска черква у нас, евентуално от IV век. Датирана е благодарение на открита при разкопките монета на император Лициний (308-344). Базиликата е с размери 36 на 90 м, има централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността ѝ е била украсена с колони, капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове, мозайките са с обща повърхност 2000 кв.м. Епископската базилика в Пловдив е включена в индикативната листа на ЮНЕСКО като неповторим монумент на културното завещание.
България има невероятния късмет, даден ѝ от Бога и от историята, да пази следите от няколко цивилизации от праисторията до Възраждането. И в случай че днешните ни политици имаха малко разсъдък, нямаше да отделят за просвета едвам 0,6% от брутния вътрешен артикул - най-ниския % за бранша в границите на Европейски Съюз. Културно-историческото завещание е измежду най-печелившите браншове в стопанската система на всяка страна, изключително в Югоизточна Европа, където Турция и Гърция ни изпреварват значително. Цял свят отива при тях освен поради морето, а и тъй като са си спечелили името на страни, показващи неповторима антична история. Та, в случай че нашите политици мислеха най-малко малко в сходна посока, нямаше да берем срама реставрирането на мозайките в Пловдив да се финансира от... " Америка за България "!
Изображенията на фамилията на жителя на вила Армира
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ