Проф. Силва Андонова: За по-добри резултати при инсултите, е нужно обучение
Проф. Силва Андонова е шеф на УМБАЛ „ Св. Марина " - Варна. Тя е един от водещите медицински експерти в своята област. Коментарът й е от профилиран здравен конгрес, отдаден на инсултите.
.jpg )
Въпросът за високата смъртност и инвалидизация вследствие на инсултите е комплициран освен медицински, само че и социално-обществен проблем.
Според статистиката на Евростат от 2017 година смъртността в България вследствие на инсултите е четири пъти по-голяма, в сравнение с в останалите европейски страни.
Какво е направено в България
Още през 2019 година имаме клинична пътека за ендоваскуларно лекуване. За нас, невролозите, това е изключително значимо, това е стандарт. Както всички знаем, в България са въведени разнообразни способи във връзка с ендоваскуларното лекуване. Те са разказани и могат да бъдват употребявани. В центровете, където то се ползва, е извършено и обучение на експерти – някои у нас, други в чужбина. Имаме и пилотен опит на национални и районни конгреси. Той към този момент е дискутиран в съответните центрове.
Какво съставлява ендоваскуларното лечение
Това е лекуване, когато имаме оклузия на огромен мозъчен съд. Честотата варира в необятни граници. При всички случаи, тези огромни съдове, които са тромбозирали, кръвоснабдяват общирни мозъчни зони, в последна сметка, в случай че това не води до гибел, то води до тежка инвалидизация. Процентът на тромболитично лекуване, което води до реканализация е доста малко. Ако ние проведем на тези пациенти интравенозна тромболиза, то имаме 10-25 на 100 добър излаз. С подготвен мултидисциплинарен екип опцията да се усъвършенства положението на пациента и надлежно да се понижи двигателния недостиг е сред 80 и 90 на 100. Да не забравяме, че резултатът от евноваскуларното лекуване е подвластен от времето. Колкото по-скоро стартира то, както и тромболичното, толкоз по-добри са и резултатите.
Проблемите
Неблагоприятната наклонност в последните години продължава да съществува.
Докато през 2019-2020 година центровете, лекуващи инсулта с тромболиза са били 49, към този момент понижават и са 44 от към общо 130 на брой. От друга страна, остава трайна наклонност центровете, в които се организира ендоваскуларно лекуване да са прекомерно малко. Така наподобяват двете местоположения – в София и Варна, и останалите. Няма положително систематизиране в страната на центровете за тромболитично лекуване. В страните от Източна Европа продължава наклонност за доста невисок % на извършени тромболизи, който е невисок и за ендоваскуларната терапия.
Ендоваскуларното лекуване се прави от лицензиран невроинтервенционалист, надлежно от експерт по инсулти и невроинтервенционалинст в медицински центрове с опит, които дават отговор на националните и интернационалните условия.
Няколко значими въпроси
Единият от тях е, кои са най-важните спънки при използването на този вид лекуване и каква е ролята на икономическите аспекти. Независимо, че от 2019 година имаме две клинични пътеки – две за тромболизи и една за васкуларно лекуване, в случай че те се вършат в един център, то
НЗОК заплаща единствено едната пътека на един пациент. Как, следователно, аз ще избера едната пътека и няма да приложа и другата, в случай че първата не е била сполучлива за пациента.
От друга страна, не се регистрират спецификите на обособените лечебни заведения при организациите за използването им. Кои са минималните просветителни критерии за експертите, в това число за така наречен невроинтервенционалисти и кои специалности вършат невроинтервенционалното лекуване. В една болница е позволено това да прави рентгенолога, в друга неврохирургът, в трета – кардиологът. Все още нямаме национални критерии в това отношение. Кой наблюдава и прави оценка центровете, които ползват тромболиза и ендоваскуларнао лекуване. Не са нужни единствено едни бройки, а да знаем, че тези центриове фактически дават отговор на актуалните диференцирани способи за лекуване.
Какво е належащо
Това е образование на личния състав, продължаващо, а не случайно информиране на популацията. Необходим е и отборен метод, като с изключение на болничните екипи би трябвало да се включат и центровете за незабавна здравна помощ и общопрактикуващите лекари. Между тези звена би трябвало да има интензивно взаимовръзка. Персоналът би трябвало да бъде сертифициран. Необходимо е построяването на високотехнологични центрове за ендоваскуларно лекуване на инсулти. Необходимо е у нас да бъдат обновени правилата за първична и вторична профилактика, промотиране на нови способи за повишение на здравната осведоменост.
Въпросът за високата смъртност и инвалидизация вследствие на инсултите е комплициран освен медицински, само че и социално-обществен проблем.
Според статистиката на Евростат от 2017 година смъртността в България вследствие на инсултите е четири пъти по-голяма, в сравнение с в останалите европейски страни.
Какво е направено в България
Още през 2019 година имаме клинична пътека за ендоваскуларно лекуване. За нас, невролозите, това е изключително значимо, това е стандарт. Както всички знаем, в България са въведени разнообразни способи във връзка с ендоваскуларното лекуване. Те са разказани и могат да бъдват употребявани. В центровете, където то се ползва, е извършено и обучение на експерти – някои у нас, други в чужбина. Имаме и пилотен опит на национални и районни конгреси. Той към този момент е дискутиран в съответните центрове.
Какво съставлява ендоваскуларното лечение
Това е лекуване, когато имаме оклузия на огромен мозъчен съд. Честотата варира в необятни граници. При всички случаи, тези огромни съдове, които са тромбозирали, кръвоснабдяват общирни мозъчни зони, в последна сметка, в случай че това не води до гибел, то води до тежка инвалидизация. Процентът на тромболитично лекуване, което води до реканализация е доста малко. Ако ние проведем на тези пациенти интравенозна тромболиза, то имаме 10-25 на 100 добър излаз. С подготвен мултидисциплинарен екип опцията да се усъвършенства положението на пациента и надлежно да се понижи двигателния недостиг е сред 80 и 90 на 100. Да не забравяме, че резултатът от евноваскуларното лекуване е подвластен от времето. Колкото по-скоро стартира то, както и тромболичното, толкоз по-добри са и резултатите.
Проблемите
Неблагоприятната наклонност в последните години продължава да съществува.
Докато през 2019-2020 година центровете, лекуващи инсулта с тромболиза са били 49, към този момент понижават и са 44 от към общо 130 на брой. От друга страна, остава трайна наклонност центровете, в които се организира ендоваскуларно лекуване да са прекомерно малко. Така наподобяват двете местоположения – в София и Варна, и останалите. Няма положително систематизиране в страната на центровете за тромболитично лекуване. В страните от Източна Европа продължава наклонност за доста невисок % на извършени тромболизи, който е невисок и за ендоваскуларната терапия.
Ендоваскуларното лекуване се прави от лицензиран невроинтервенционалист, надлежно от експерт по инсулти и невроинтервенционалинст в медицински центрове с опит, които дават отговор на националните и интернационалните условия.
Няколко значими въпроси
Единият от тях е, кои са най-важните спънки при използването на този вид лекуване и каква е ролята на икономическите аспекти. Независимо, че от 2019 година имаме две клинични пътеки – две за тромболизи и една за васкуларно лекуване, в случай че те се вършат в един център, то
НЗОК заплаща единствено едната пътека на един пациент. Как, следователно, аз ще избера едната пътека и няма да приложа и другата, в случай че първата не е била сполучлива за пациента.
От друга страна, не се регистрират спецификите на обособените лечебни заведения при организациите за използването им. Кои са минималните просветителни критерии за експертите, в това число за така наречен невроинтервенционалисти и кои специалности вършат невроинтервенционалното лекуване. В една болница е позволено това да прави рентгенолога, в друга неврохирургът, в трета – кардиологът. Все още нямаме национални критерии в това отношение. Кой наблюдава и прави оценка центровете, които ползват тромболиза и ендоваскуларнао лекуване. Не са нужни единствено едни бройки, а да знаем, че тези центриове фактически дават отговор на актуалните диференцирани способи за лекуване.
Какво е належащо
Това е образование на личния състав, продължаващо, а не случайно информиране на популацията. Необходим е и отборен метод, като с изключение на болничните екипи би трябвало да се включат и центровете за незабавна здравна помощ и общопрактикуващите лекари. Между тези звена би трябвало да има интензивно взаимовръзка. Персоналът би трябвало да бъде сертифициран. Необходимо е построяването на високотехнологични центрове за ендоваскуларно лекуване на инсулти. Необходимо е у нас да бъдат обновени правилата за първична и вторична профилактика, промотиране на нови способи за повишение на здравната осведоменост.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ