Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки,

Проф. Румяна Коларова, ръководител на Българската асоциация за политически науки, в изявление за Аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “

Бойко Борисов настоя Димитър Главчев да смени Стефан Димитров. Димитър Главчев изиска оставките на Стефан Димитров и на Кирил Вътев. Румен Радев изиска среща с Димитър Главчев. Румен Радев не желае Даниел Митов. Кирил Петков желае оставката на Росен Желязков. Това не е детска игрословица, такива са събитията от последните дни. Но до нощес това се очерта като първа серия. От тази заран дойте втората: Митов съобщи подготвеност за външен министър, Борисов се отхвърли от Митов, Главчев се запъна, Радев мълчи, а Делян Пеевски го скастри. Защо новите конституционни промени провокираха поредност от гафове, измежду които даже рационалните решения се изгубиха, а обстановката от ден на ден наподобява на безсмислица. Наш посетител е проф. Румяна Коларова, ръководител на Българската асоциация за политически науки. Добре пристигнала в Аудиокаста на “Фокус " “Това е България ", проф. Коларова.

Здравейте, благодаря за поканата.

Защо в последно време всички политически партии и основни играчи се държат несъответстващо? Главчев и Радев сдъвкаха логиката към кадровия асортимент на служебния кабинет, Борисов на партийно заседание изиска оставката на външния министър и предложи за неговия пост заместника си в партията, Петков и Иванов се дистанцираха от конституционните ремонти и не помниха комфортно, че те са ги предложили и дали своят вот. А депутатите пък очевидно не знаят за какво вървят на работа. Защо се получи по този начин?

Е, не, тук би трябвало да прибавим и парадокса, че депутатите желаят да гласоподават избор на съмнение на кабинет, който не са избрали. При състояние, че Корнелия Нинова е правист, нали, тя през вчерашния ден също по този начин изведе тази нелепост, за която разбрахме, че и трите опозиционни партии след нея я подеха. Така че описът може да бъде удължен още доста. Вашият въпрос е подходящ и тук би трябвало да кажем най-малко няколко неща. Първо, че с цел да влязат в деяние едни нови уредби, в тази ситуация конституционни, би трябвало да има някакъв тип базово единодушие, че те не би трябвало да се употребяват злонамерено. Това, което се случи сега, е заради тази нова конюнктура. Значи общо взето, главната цел на конституционните промени беше да се понижи ролята и смисъла на президента, вследствие на което се откри един човек, който стана длъжностен министър-председател, и всички останали се отхвърлиха да носят политическа отговорност за това, което се случва в страната. С други думи фактът, че това е министър-председателят, направи от Главчев сега някакъв жертвен агнец или козёл отпущения, или както желаете го наречете.

Но общо взето посредством него всички се пробват да си провеждат предизборната акция, като се освободят, т.е. като му трансферират всички грехове, които те са създали, и цялата отговорност, която те би трябвало да носят за ръководството на страната. Така че вижте, по този метод с сходна групова безнаказаност нищо няма да стане. А несъмнено, че тук с съображение можем да си зададем въпросът, за какво в действителност един човек, за потенциала на който нямаме гаранции, каквито са хората в листата за евентуални министър председатели, за какво върху него се трансферира цялата отговорност? Защото вижте в този момент, когато президентът сформира кабинет, зад тила на този кабинет е освен съществуващата администрация на Министерския съвет, само че и цялата администрация на Президентството. Имате хора, с които президентът въпреки всичко покрива всички съществени ресори на изпълнителната власт. И в Президентството работят както секретари, по този начин и съветници, които са получили много висока подготвеност, освен какво се прави в тези секторни политики, само че и кои са главните настоящи административни единици, кои са главните настоящи фигури и така нататък, и това седи зад тила на министър-председателя. А в тази ситуация министър председателят Главчев може да разчита на администрацията на Министерския съвет, само че не знам, какъв брой време ще му би трябвало, с цел да навлезе в нея, да овладее тази администрация, с цел да постави на основни места хора, с които той може да работи. А настрана към този момент е въпросът с министрите, който, допускам, също би трябвало да разясняваме.

Да, само че единствено още един въпрос за неадекватността и сбирката от глупости. Защо те се трансферираха от договарянията към ротацията към маневрите към служебния кабинет? Направо преляха, ние въобще не можахме да забележим някаква смислена, логическа граница. Колкото там имаше сбирка на парадокси, толкоз тя продължи и тук, единствено че в други направления.

Вижте, аз нямам доверие министър председателят Главчев да е съставил кабинета, без да извърши съвещания с парламентарно показаните партии, още повече, че виждаме искрено политически фигури. И тук несъмнено президентът не е прав, като дефинира този кабинет като самостоятелен от партиите или равно далечен от партиите, през цялото време Главчев сподели, че “това е партийно уравновесен кабинет ". С други думи, това е кабинет формиран от партийни фигури или фигури, които имат ясна партийна еднаквост, огромна част от тях и надлежно те се балансират между тях, това може да бъде забелязано в състава на този кабинет. Но в този момент моят въпрос е следният: в случай че вие имате един партийно зает човек, да кажем от Политическа партия, каква е гаранцията на Главчев, че този човек ще бъде предан към кабинета?

Но има контра въпрос: за какво го взима?

Ами тъй като желае да направи един партийно уравновесен кабинет, тъй като подобен е замисълът. Сега вижте, когато мислим за кабинета на президента, там нещата стават доста ясни. Президентът нормално взима хора в кабинета, които са подвластни от него. Той имаше, по този начин да го кажем, неопитността първият си кабинет да го направи от хора, които не са подвластни от него. И този първи кабинет може би е най-хубавият кабинет, който президентът Радев е правил, обаче от него президентът Радев не получи никакъв бонус, до момента в който от останалите кабинети той доста ясно извлече изгода, и сътвори доста необятна клиентелна, да не кажа корупционна мрежа към себе си, към Президентството. Така че със своите служебни кабинети Радев доста добре се вписа в модела на конкурентен клиентилизъм, който съществува в България. Какво се случва, когато нямате подобен патрон? Фактически няма по какъв начин, само че министър председателят Главчев става жертва на същите тези клиентелни корпоративни мрежи, без те да имат някаква ясна политическа еднаквост и някаква ясна партийна тактика. И в действителност доста от министрите в кабинета могат точно да бъдат разпознати по този метод. И министърът на правораздаването се разяснява, и министърът на енергетиката, и министърът на стопанската система, в смисъл те могат доста ясно да бъдат разпознати освен от позиция на партийна еднаквост, само че и от позиция на подобен вид корпоративно клиентелна еднаквост. И това апропо никак не е хубаво за един длъжностен кабинет. От тази позиция сигурно най-хубавото решение, което е неприложимо в България без Велико Народно заседание, е просто да имаме кабинет, при който настоящият кабинет да подаде оставка и да продължи да работи. Това е най-чистият и най-лесен вид. Другият вид с президента сигурно не внася непоклатимост. Назначеният от президента кабинет се оказа, че по-скоро дестабилизира и деинституционализира съществуващия модел на изпълнителна власт и на парламентарно ръководство. Не инцидентно се откри болшинство в Народното събрание, което да гласоподава тези конституционни промени. Въпросът е, дали направените конституционни промени ще могат да влязат в деяние дейно, или всички партии ще ги употребяват в своя изгода или във щета на останалите. И по този начин, пробвайки се да извлечеш оптималната изгода за сметка на оптималната загуба на другия, де факто всичките ще стигнат до там, че ще бъдат тотално губещи. Това е доста добре прочут модел на деяние в доктрина на игрите – тогава, когато всички се пробват да извлекат оптималната изгода, за сметка на загубите на останалите, и вследствие на това общата сума е тотална загуба.

Затова ли новата формула на служебния кабинет дестабилизира скоропостижно страната?

Ами не, аз не знам дали новата формула дестабилизира скоропостижно, тъй като до този миг министерски промени в длъжностен кабинет не бяха правени. А съгласно мен, доста постоянно се случва, и това сме го следили в служебните кабинети: първичните номинации да са много нелепи или несъответстващи. Сега, за жалост, визията на българина за министерски смени е, че колкото може би трябвало да се отсрочва една министерска промяна. Според мен, бързите и решителни смени на министри също са успешно решение в тази обстановка. Аз не мисля, че е неприятно да се смени един министър, в случай че се е оказало, че той, както се споделя външен министър, в миг на голяма външно-политическа рецесия не си подвига телефона, няма никаква връзка с него нито на министър-председателя, нито на останалите министри, да не приказваме за задгранични представители или представители на интернационалните организации, в които ние членуваме. И най-сетне той разгласява някаква позиция, която не е съгласувана с държавното управление. Извинете,такъв човек изобщо би трябвало ли да остане в държавното управление? Това е нелепа работа.

Но има различен въпрос тук. Защо Главчев желае промяната на външния министър, който очевидно е президентски човек, а предлага на мястото на освободения аграрни министър президентски човек? Изобщо каква е логиката на такава размяна? Защо компенсира Радев с Тахов?

Логиката е ясна: с цел да се резервира партийната балансираност. И както виждате, безусловно запазвайки духът досега на коментар на всички на този длъжностен кабинет, Радев се прави на ни лук ял, ни лук мирисал, на кого е този нов аграрни министър? Явно, с цел да се резервира партийният баланс в кабинета, това е визията на Главчев, като ще се смени един министър, надлежно да се резервира паритета на Радев в избран брой министерства. Макар че аз съм изцяло уверена, че да вземем за пример Радев напълно не е удовлетворен от обстоятелството, че не той върви на Съветите в Брюксел. Но при тази обстановка, с този президентски човек, който формулира такава позиция по спешния спор сред Иран и сред Израел, аз мисля, че Радев не би бил припознат като сътрудник от никой в Брюксел. Те и до момента не го припознаваха, обаче тук нещата отиват на зле, а не на добре.

Възможно ли е президентът да не подпише указа за министерските смени, в случай че се ускори напрежението сред него и служебния министър-председател?

Напълно е допустимо. Но тогава той ще влезе в ролята на човек, който блокира, на човек, който пречи, и това постоянно е губещо. Така че от тази позиция аз си мисля, че в случай че желае да покаже отрицание единственото нещо, което може да направи Радев, е да смени министър-председателя. А другояче просто блокира кабинета, работата на кабинета. Разбира се, Главчев има авариен ход. В никакъв случай той не допуска да даде опция на министъра, препоръчан за промяна, да работи. Просто той може да назначи на негово място двама или трима заместник-министри, които ще поемат функционалностите му. Защото знаете, че назначението на заместник-министри зависи единствено от министър-председателя.

Любопитна е новината към Борисов, от който потегли офанзивата за промяната на външния министър, и който през днешния ден споделя почти следното, изтъквам по памет: “Ами, може да не се смени този министър, може да остане този министър, само че тогава Радев ще си носи отговорност за външната политика. Аз не желая външно министерство. "

Не, вижте, това беше огромна неточност от страна на Борисов. За мен, в случай че изобщо трябваше да се вършат някакви мнения, те трябваше да се вършат в Народното събрание, в разговор с евроатлантическите сътрудници, в границите на евроатлантическото болшинство. Това беше мястото и това беше методът, по който можеше да се разяснява нелепото държание на външния министър. За страдание, тук Борисов просто направи огромен гаф и това е несъмнено. Сега, че и въпреки това и Политическа партия вършат гаф, като се отхвърлят от конституционните промени, които те самите са дали своят вот. И по този метод, отричайки се от конституционните промени и дистанцирайки се от тях, те слагат под подозрение изобщо цялата смяна на Конституцията. Те делегитимират всичко, тъй като в случай че те кажат, че смяната обвързвана със служебния кабинет е несъответстваща, незабавно стават обект на рецензия. Ако кажат, че сега обстановката е отвън надзор, това значи, че смяната в Конституцията е направена по несъответствуващ метод. А по едно и също време с това незабавно автоматизирано някой може да каже: ами добре де, смяната, която касае правосъдната система и правосъдната власт, също по този начин е несъответстваща и така нататък Въобще, да се делегитимира цялата смяна на Конституцията, което е съгласно мен извънредно непредвидлив ход от страна на Политическа партия. За мен те би трябвало по всевъзможен метод да спомагат да проработи този модел. И по никакъв метод да не се държат освен безконтролно, само че да не се пробват да извличат изгода от подобен вид обстановки и от напрежението, което се основава сред президента и сред служебния министър-председател. Тук доста ясно гласувалите измененията в Конституцията би трябвало да застанат на страната на министър-председателя. Като несъмнено президентът, несъмнено, че е в своите пълномощия да номинира различен. Но вижте, той не може, тук е доста забавен този миг, президентът не може просто да уволни министър-председателя, той би трябвало да контракти и да подпише декрет за различен министър-председател.

Но това по какъв начин ще стане, откакто той има опция да избира единствено от така наречен “меню " по Христо Иванов. Хората от него отхвърлиха до момента, по какъв начин ще стане, кого ще избере?

Разбира се, че е стеснен, от моя позиция просто това е изходът, в случай че президента желае да блокира нещо. А другояче, в случай че откаже да подпише декрет за освобождение на министри и назначение на нови, за мен това е много непроизводителен ход.

Проф. Коларова, на прага на конституционна рецесия ли сме? Или май към този момент минахме този предел?

Не, не, не, напълно не мисля по този начин, напълно не мисля по този начин. Разбира се, че Конституционният съд ще се произнесе, допускам, чак след изборите, точно, с цел да не ускорява тези напрежения, които съществуват по отношение на новия текст на Конституцията. Това е значимо да кажем. И по едно и също време с това е значимо да кажем, че конституционната рецесия не се основава от разпоредбите, не се основава толкоз от гласуваните текстове. Всеки парламентарен текст е задоволително общ, с цел да даде опция за градивно решение. Ако се основава, и тя не е конституционна, а политическа рецесия, тя се основава от хората. И още един път желая да повторя, тя се основава от партии, които желаят да извличат дивиденти с едно неуместно държание. Ето, още един път желая да кажа: юристката Корнелия Нинова желае да гласоподава избор на съмнение в случай, че е пределно ясно, че такова нещо не съществува в юридическия, в правния мир, другояче действително видяно в политиката, постоянно можеш да направиш някакъв алегоричен жест. Но с този алегоричен жест ти в действителност какво казваш? Аз не одобрявам тази Конституция, това казваш.

Обреченото искане на избор на съмнение на служебния кабинет от Българска социалистическа партия, “Възраждане " и Има Такъв Народ не ни ли приготвя за непризнаване на изборите?

А, вижте в този момент, що се отнася до тази универсална щампа всички да споделят, че изборите няма да бъдат почтени и всички да подлагат на критика авансово изборните резултати, това на мен ми наподобява като застраховка, изключително на тези партии, които знаят, че няма да се показват добре. Просто на мен ми е омръзнало от такива политици, които оправдават личната си некомпетентност и личните си провали с този вид рецензия. Те се провалят, тъй като видите ли, системата е неприятна, те се провалят, тъй като видите ли, изборите са нечестни. Изборите са били почтени тогава, когато победи президентът на Българска социалистическа партия, тогава бяха почтени. Обаче в този момент, когато предстоят парламентарни избори, на които за Българска социалистическа партия несъмнено всички чакат да се показа едва, те са нечестни. Изборите бяха почтени, когато победи Има Такъв Народ двукратно, изключително първия път нали, на второ място беше, извинявайте, не е победил, обаче по-късно станаха нечестни. Тук би трябвало да имаме малко религия, хиляда пъти съм го казвала, още един път ще го повторя: по всички интернационалните оценки за демокрацията в България процесът, който постоянно заслужава най-висока оценка за либералност, са изборите. И доказателство не са някакви там недействителни бюлетини 1% или 2%, доказателството е фактът, че на всеки последващи избори имаме разнообразни спечелили, че управлявалите не побеждават на избори, че губят властта си, това е доказателството за почтени избори. Сега, че не си победил с толкоз, с колкото си желал, или че поддръжката ти спада, вместо да се качва, е друга работа. И тук желая да ви кажа, че “Възраждане ", в случай че погледнете данните, които социолозите дават за поддръжката за “Възраждане ", и аз в случай че съм на тяхно място ще кажа: изборите няма да са почтени, тъй като при тях сега има низходящ тренд, по този начин де. Така че на това факсимиле “изборите в България не са почтени, по тази причина ние не ги печелим ", мисля, че би трябвало да му се постави край. А да не приказваме, че има нещо друго, което също за жалост не се прави в България, и никой не влага в него. Навсякъде по света честността на изборите не е единствено параленост на данните от предизборната прогноза с резултатите от самите избори, само че параленост на резултатите от изборите с така нареченото пост електорално проучване. Ама в България никой не дава пари за пост електорално проучване, за какво? Защото, както се споделя, не ги интересува, те си знаят действително резултата и предизборно бълват агитация. Значи в останалите европейски страни и в самия Европейски съюз първите съществени проучвания, които се финансират за изборите, са пост електоралните проучвания, два седмици след изборите. И тогава към този момент можеш да видиш, то резултатите са ясни, нормално те съответстват с резултатите от изборите, само че можеш да направиш доста прецизен разбор: кой и за какво е дал своя вот и кой и за какво не е дал своя вот за теб. И тогава да разясняват.

Какво отражение върху предизборната акция ще окаже турбуленцията към служебния кабинет? Изобщо какво ще бъде отражението върху самите избори от това, което се случва в този момент?

Аз не съм склонна да припявам на политиците, които непрестанно повтарят, че това напрежение ще се отрази неприятно на предизборните резултати, ще понижи изборната интензивност и ще подсигурява поддръжка за техния съперник, нали нормално това е оценката, която се дава. Да, аз мисля, че към момента е рано да разберем, какво ще бъде отражението, още повече, че нямаме връзка. Аз не мога занапред да кажа, какво решение ще се откри на това напрежение сред служебния министър-председател и президента. То съгласно мен можеше да бъде предсказано, че ще има такова напрежение и всички чакахме Радев по всевъзможен метод да саботира този кабинет. Сега ще забележим, какви ще бъдат методите, по които ще го саботира. Но че при всяка комфортна опция Радев ще саботира този кабинет, аз нямам подозрение, и то се вижда към този момент, че освен ще го подлага на критика, само че саботира. Забележете, това са две разнообразни неща.

Ще успее ли кабинетът “Главчев " като нов модел на длъжностен кабинет да премине през предизборната акция, да реализира прехода към идващия постоянен кабинет, а за какво не и към идващите избори, в случай че подобен не се сформира, тъй като е допустимо и да не се сформира?

Сега уповавам се, след тези първи турбулентни дни нещата да се стабилизират, още повече, че политиците като влязат в акция, тогава сигурно обстановката ще се промени. За мен, това в действителност, още един път ще повторя: най-важно е, каква ще бъде позицията на президента. И се надявам, че той по този начин, някак си ще се осъзнае, че това, което прави, е нездравословно освен за страната, което ние всички знаем, само че е нездравословно и за самия него, което по някакъв метод да го стимулира да смени курса, който държи към служебния кабинет. За мен сега по-скоро всички би трябвало да оказват помощ на служебния кабинет, в сравнение с да му пречат. А това, което виждаме, е, че всички освен го ругаят, преди още да се е появил този кабинет, преди да е влезнал в деяние, то толкоз неприятни думи бяха изказани за него, толкоз отрицателни оценки бяха направени, значи, преди да се е родил кабинетът, той беше обруган. Така че в този момент, в случай че се продължи в този дух, нищо хубаво не може да се чака.