Проф. Румен Гечев, бивш депутат от БСП, вицепремиер и министър

Проф. Гечев пред SafeNews: Изглеждаме все по-последни

Проф. Румен Гечев, някогашен народен представител от Българска социалистическа партия, вицепремиер и министър на икономическото развиване, в особено изявление за SafeNews разяснява положението на страната. Според него не е кой знае какъв триумф, че Световната банка ни е сложила измежду страните с висок междинен приход. Защото ние сме на дъното на тази категория, споделя проф. Гечев. Той е безапелационен, че единствено с помощта на Паричния съвет виждаме на повърхността привидна икономическа непоклатимост.

SN: Проф. Гечев, България за първи път минава в категорията на страните с висок междинен приход. Това твърди подредба на Световната банка. Отговаря ли тази оценка на приходите у нас и на нивото на стопанската система ни?

Проф. Гечев пред SafeNews: Изглеждаме все по-последни 08.07.24 16:27 Потвърдиха присъдата на някогашния народен представител от ГЕРБ Димитър Гамишев за брутални данъчни измами, конфискуват му парцел за 600 хиляди 08.07.24 16:23 Пеевски: Оттук нататък е на ход Ахмед Доган (ВИДЕО) 08.07.24 15:59 Орбан: През идващите няколко месеца нещата ще се влошат на фронта. Защото Русия има повече оръжия 08.07.24 15:47 Мощна съветска офанзива по Украйна: Ударена е най-голямата детска болница, над 20 са убити, а близо 70 ранени (ВИДЕО/СНИМКИ)18+ 08.07.24 15:29

Да, дава отговор. Световната банка работи с съответни цифри и критерии. Още от 1987 година тя вкара тези четири групи страни съгласно приходите им. Първата група включва страни с ниски приходи или 1146$ на човек годишно. Това са мизерни заплащания на ръба на оцеляването. Втората група са на страни със приблизително ниски приходи – над 1146$ годишно, които също са мизерни. И другата категория са на страни със приблизително високи приходи. Това са над мизерните 4516 Щатски долар годишно. И последната четвърта категория е на страните с високи приходи. Искам да подчертая: тази група е като “врата в полето ”, където има разнообразни страни в които разликите сред техните приходи са над 1000%. Това са страни с приход над 14005$ годишно, т.е. малко над 1000$ годишно на човек от популацията. България е прескочила тази граница през предходната година. Средният приход възлиза на 14460$ за година на всеки български жител.

Така че това не е кой знае какъв триумф. Все отново е по-добре да си в първата група, в сравнение с в последната, споделя проф. Гечев.

Отново да повторим: междинният приход в България е 14460$ на човек, което е под 15000$. А в Лихтенщайн е близо 117000$ междинен приход на човек. В страни като Румъния е 16670$ – доста повече от България. Да не приказваме за развитите страни като Дания, Швеция, Германия, Италия. Ние сме по-зле от Чили в Латинска Америка, където приходът е 15820$. В една дребна екзотична страна в северната част на Южна Америка Гаяна приходът възлиза на към 2000$. Това не е кой знае какъв триумф за нас, още повече, че и Русия е включена за първи път в тази група с най-високи междинни приходи. И те прескочиха бариерата от 14005 Щатски долар. Движим се постепенно нагоре, само че растежът на приходите е толкоз дребен, че ние си оставаме на опашката на Европейски Съюз и разликата ни с Румъния пораства в интерес на северната ни съседка.

SN: Проф. Гечев, изпреварихте въпроса ми. Дали този приход дава отговор на покупателната дарба и по какъв начин се отнася към огромните групи на пенсионерите, на работещите с минимална работна заплата и на тези с приходи по ниски от 1500 лв. на месец? От къде са се взели тези спомагателни приходи с цел да компенсират сумата от 14460$ на годишна база?

Това е превъзходен въпрос. Нека да уточним за читателите – Брутният народен приход (БНД) е малко друг от Брутния вътрешен артикул (БВП), а за страни като България не толкоз доста. Ако Брутният вътрешен продукт е от създадените артикули и услуги (произведени, само че може и да не са продадени в интервала до 01. 01. до 31. 12, оценени по пазарна стойност), то Разузнавателна служба на ФРГ включва приходите, които съответната страна е имала и от активи зад граница, в това число паричните преводи към страната от чужбина. Само че в това време се изваждат приходите на задграничните жители на територията на тази страна. Но за България такава огромна разлика няма. Има огромна разлика за водещите стопански системи, които имат огромни задгранични вложения като Съединени американски щати, Япония, Германия, Франция, Китай.

Вашият въпрос има две доста значими измерения. Първо: данните, които ви споделих, са в настоящи номинални цени, показва проф. Гечев.

Паритетната покупателна дарба е друга, защото се гледа, какво можете да си закупите с тези приходи в обособените страни. И тук разликите не са трагични, защото в Европейски Съюз разликите в инфлацията и в цените на стоките и услугите както и динамичността им не са толкоз огромни, както сред България и междинните индикатори за Европейски Съюз. Но у нас инфлацията е по-голяма от тази в Европейски Съюз, което ще рече, че тези цифри за България наподобяват малко по-зле. Например ние със 100 $ или 100 евро можем да купим по-малко артикули или услуги в България, в сравнение с в други страни в Европа. И второ: доста е значимо, по какъв начин се разпределя този приход. Затова Световната банка, Евростат всички съществени национални и интернационалните институции употребяват показател, по отношение на този приход, именуван “индексът Джини ”. Той е кръстен на името на един прочут италиански икономист от предишното – Корадо Джини. И демонстрира, по какъв начин се разпределя този приход.

Много е значимо, по какъв начин се получава този народен приход, дали всички получават по равно, дали дребна група от хора получават по-голямата част от прихода, акцентира проф. Гечев.

За огромно страдание по данни на Световната банка, измервайки този народен приход и неговото систематизиране, България наподобява най-зле в Европейски Съюз, акцентира проф. Румен Гечев. Дори е по-зле и от страни отвън съюза като Сърбия и Албания. При нас този показател е съвсем 39%, в Румъния е 32%, в Словакия слиза надолу до 21%, в Словения е 23%, а в Швеция и Дания е към 27 – 28%. Да повторим, че за България е 39%, а приблизително за Европейски Съюз е към 30% т.е. към ¼ разлика. Колкото по-голям е този %, толкоз по-неравномерно е разпределението на прихода. Да обобщим, че по данни на Световната банка измервайки Националния приход и неговото систематизиране, в България то е най-несправедливо разпределението. Бедните са най-вече като %, а тези, които печелят най-вече, са дребен %. И както споделих, ние сме по-зле от Сърбия и Албания в това отношение.

SN: Проф. Гечев, има и още един абсурд, който ще помоля да ни разясните. България мина в клуба на най-богатите страни в света, а по същото време й бе отказано участие в Еврозоната. Защо?

Първо, вярно й е отказано, защото както към този момент обясних, разликите сред “богатите ” страни са стремглави, достигайки десетки пъти. Така че ние сме на дъното на тези условно “ботати ” страни с един много непретенциозен годишен приход от малко над 14000$, това първо. Второ – правилата на валутната зона и приемането на избрани страни в нея не е обвързвано единствено с прихода на човек от популацията. Това е единствено един от индикаторите, само че ние не отговаряме на индикатора за инфлация. И второ: не отговаряме на индикатора за междинен витален стандарт. Тъй като страни, които образуват единна валутна зона в международната икономическа доктрина, демонстрират, че такава система с единна валута се построява от страни, които имат почти еднообразно ниво на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. За страдание ние сме под 50% от междинния индикатор за Европейски Съюз.

Второ, в случай че има конструкция на стопанската система, софтуерно ниво и продуктивност на труда, при които страните са с близки индикатори и почти идентична степен на развиване. Но това още веднъж не е казусът на България, акцентира проф. Гечев.

И трето, тази валутна зона би трябвало да бъде от идентична изгода за членуващите в нея страни. Какъвто още веднъж не е казусът с България. В Еврозоната решенията се взимат съгласно делът и финансовото присъединяване на страните членки на Европейската Централна банка, където, в случай че бъде призната България, ще бъде с най-нисък дял. Това на практика значи, че тя няма да има глас при вземането на общите решения. Ще участва единствено там и ще пие кафе на масата с “дебелите котки ”, както назовават Германия и Франция. Но в действителност няма да може да въздейства на решенията, които могат от време на време да бъдат и в ущърб на българската стопанска система и в интерес на огромните стопански системи. Затова България не е член на Еврозоната, защото не дава отговор на условията, само че това, което е по-важно, страната ни не е подготвена за Еврозоната.

България не би трябвало да влиза в този момент в Еврозоната, защото минусите ще бъдат повече от плюсовете, обръща внимание проф. Гечев.

Освен това има страни, които са много по-богати от България и не търсят участие. Швеция и Дания, които не са членове на Еврозоната, не желаят да влизат и организираха референдуми преди повече от 20 години изрично срещу Еврозоната. А техният стандарт е с 15-20% по-висок от най-развитите страни от Еврозоната. А пък страни по-богати от нашата страна като Дания, Полша, Чехия и дори Румъния не дават да се спомене при тях за Еврозоната през идващите 20 години.

SN: Проф. Гечев, от 10 години работите в парламентарните бюджетни и стопански комисии. С какви темпове се развива българската стопанска система?

Икономиката ни се развива с темпове на напредък малко над междинните за Европейски Съюз. Това от една страна е добре, защото демонстрира, че свиваме разликата със междинните индикатори на Европейски Съюз, само че тази разлика е пренебрежимо дребна. Примерно ние движейки се с 1-1,5% над междинния индикатор за съюза, ще го настинем след 70 години по междинни индикатори. Така че България би трябвало да се развива с 4-5% стопански напредък на годишна база, с цел да може в обозримо бъдеще след 10 години ние да сме покрай междинните индикатори и към този момент да стартираме да приказваме за действителна нужда от приобщаване към Еврозоната. Поне да достигнем междинните индикатори за Европейски Съюз.

При този мижав напредък на България няма по какъв начин да съкратим разликата с Европейски Съюз в обозримо бъдеще, споделя проф. Румен Гечев.

Румънците се движат с стопански напредък близо два пъти по-висок от нашия и ние последните в Европейски Съюз изглеждаме все по-последни, все по-отритнати, защото предпоследният доста по-бързо се приближава до междинните индикатори, в сравнение с България. Това е доста неприятна вест. Да такива са числата и е ясно, какъв напредък би трябвало да имаме. Въпросът е: по какъв начин да се реализира този стопански напредък. А при тази политическа злополука сега е неуместно да приказваме за удвояване на растежа в случай, че не можем да си формираме държавно управление. Камо ли да разисквам и одобряваме дълготрайна тактика за икономическо развиване, която би трябвало да обезпечи нужните условия за подобен напредък.

SN: Проф. Гечев, преди да ви попитам за боричканията за държавно управление, бих желала да ни кажете: кое от стопанската система ни не е наред?

По-скоро въпросът е: кое от стопанската система ни е наред?! Това което е наред, е, че сега няма огромни диспропорции и въпреки да сме последни в Европейски Съюз, на повърхността има привидна икономическа непоклатимост, която главно се дължи на Паричния съвет, който предложихме в края на 1996 година в разгара на банковата рецесия. Тази рецесия беше провокирана от обраните банки сред 1990 – 1995 година Използвам вашият въпрос да напомня, че тогава всички от центъра надясно бяха срещу Паричния съвет. След преврата през януари от 1997 година към този момент вкараха Паричния съвет. Законът за него беше прокаран от левицата, само че беше въведен от десницата, която беше срещу него. Но го припозна, че е доста положително решение в изискванията на остра рецесия.

Благодарение на Паричния съвет имаме привидна непоклатимост в стопанската система, твърди проф. Румен Гечев.

Веднага обаче ще кажа, че България е единствената страна с Паричен съвет в този му тип. Тук поражда въпросът: дали България употребява най-хитрия и разумен механизъм, гарантиращ й непоклатимост, а останалите 193 страни-членки на Организация на обединените нации не схващат от стопанска система и не са на Паричен съвет? Или противоположното? Този съвет подсигурява привидна непоклатимост, само че самичък по себе си Паричният съвет няма по какъв начин да ни подсигурява стопански напредък. Защото в случай че беше по този начин, всички страни щяха да са в Паричен съвет, само че не са.

SN: Проф. Гечев, по какъв начин ви наподобяват на този декор боричканията за държавно управление?

Изглеждат като политическа революция в изискванията на война, при която страната ни не е нападната от външни сили. Вместо да решаваме националните си проблеми и да преодоляваме увеличаващата се разлика сред предпоследния в Европейски Съюз – Румъния, продължаваме с политическите боричкания и търкалянето в калта. И за огромна страдание българският народ не излиза да гласоподава, тъй като не му е оферират съответни решения. Или тези, които оферират съответни решения, не се четат техните стратегии и може би има причина. Но вижте, какво съставляват българските избори. Излиза група хора, печели нещо, влиза в Народното събрание, разпадат се след три дни, защото определените не се познават. Други се познават от десетилетия, само че не оферират нищо, с изключение на да се занимават с обръчите си от компании и кой е по-голям апаш от другия. А това не носи нищо положително на българската нация.

SN: Проф. Гечев, в какво положение Българска социалистическа партия ще отида на идващите избори?

Всеки българин, както и аз като социалист се вълнувам, какво става в другите партии, тъй като са български. И от положението на българските партии зависи положението на България. Дестабилизацията на която и да било партия не е добре за нея, само че и за политическия климат в България. А над Българска социалистическа партия е надвиснала огромна заплаха, тъй като имаме проблеми с управлението на партията. Водят се юридически процедури и разногласия пред формалните институции. Възниква въпросът: в случай че има предварителни избори, по какъв начин ще бъде показана Българска социалистическа партия, кой ще утвърждава листите с кандидат-депутати, кой ще подписва тези листи, внасяни в ЦИК. Тези разпри би трябвало да бъдат решени безусловно в околните дни и седмици. В противоположен случай заплахата за Българска социалистическа партия е извънредно висока и няма значение кой ще поеме отговорността, тъй като възможното саботиране на присъединяване на Българска социалистическа партия в изборите би имало доста тежки последствия освен за партията, само че и за политическия набор на България.