Проф. Детрез: Бодър национален нихилизъм ще помогне за решаването на македонския въпрос |
Проф. Раймонд Детрез от 1990 година преподава История на Балканите в Католическия университет в Льовен. От 1994 до 1998 година преподава и курс за етнически спорове за студенти-политолози в School for European Studies в Льовен. През 1997 година става професор по история и история на културата на Източна Европа в отдел Източноевропейски езици и култури в Гентския университет. През 2000 година основава Центъра за югоизточноевропейски проучвания при Гентския университет. Автор е на редица книги, отдадени на историята на Балканите.
Дъждовни води: Проф. Детрез, преди време написахте една книга за възникването на културните идентичности на Балканите. В друга Ваша книга, озаглавена „ Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общественост в Османската империя, ХV – ХІХ в. “, Вие най-общо казано пишете, че докъм края на 18 век хората в тези райони се разпознават на първо място като християни. Кога и по какъв начин пораждат българската и македонската културни идентичности и самоосъзнаването като народи?
Раймонд Детрез: Изворите демонстрират, че в преднационалната ера, преди да зародят национални идеологии, народи и национални страни към края на XVIII доникъде на XIX век хората осъзнават, че принадлежат към избран етнос, само че това схващане не поражда същите усеща на обвързаност и преданост както през днешния ден. Хората в преднационалната ера се разпознават с религиозна общественост и изпитват усеща на честност и жертвоготовност таман към нея. Няма извори от този интервал, в които се споделя за някого, починал за българската си националност, само че за вярата има мъченици. Запитани от задгранични пътешественици кои или какви са, хората по предписание дават отговор „ християни “. Трудно е да се разбере какво тъкмо значи „ етническа еднаквост “ (думата още не е съществувала) за наричащ себе си „ българин “ през XVIII век, да не приказваме за по-ранни интервали. Тъй че когато приказваме за възникването на българска и македонска национална еднаквост, би трябвало да имаме поради, че нито едната, нито другата имат дълбоки корени в предишното. Предците на актуалните българи и македонци се считат на първо място за християни, тяхната еднаквост не се разграничава значително от тази на православните гърци, албанци и други - с изключение на посредством езика, и то най-вече на простонародно, разговорно равнище, тъй като техните интелектуални елити употребяват преобладаващо гръцки език. Съвременните балкански народи пораждат през XIX век в следствие не на някакво „ узряване ", а на интернационалните политически, стопански и културни развития, на външни намеси и прочие При това тези едвам различими етноси безусловно „ откриват “ или „ изобретяват “ себе се (главно благодарение на задгранични учени и агенти) и си конструират национални идентичности, които би трябвало да се разграничават колкото може повече от тези на съседите.
Образуването на българската нация, съгласно „ очевидци “ като Априлов, Раковски, Балабанов и други, стартира през 30-те години на XIX век. За първите прояви на нещо като македонска национална идеология ни осведоми Петко Славейков в една публикация във в. " Македония " от 1871 година. Към края на XIX век и други създатели като Георги Пулевски и Кръсте Мисирков настояват, че има македонски народ и език. „ Македонистите “ се стараят да построяват една македонска национална общественост, като изключително натъртват на тези черти, по които македонците най-ярко се разграничават от тези, с които в действителност най-вече имат общо - българите. Но построяването на македонска нация приключва чак след Втората международна война, когато македонските националисти към този момент разполагат с нужни за това средства, които единствено една лична страна може да дава: учебни заведения, медии, полиция, войска и учени, които сформират народен литературен език и публична версия на националната история.
Дъждовни води: Вие владеете и български, и македонски. Какво мислите за произхода им и за тяхната взаимосвързаност? А тъй като говорите и сръбски: какви са сръбските въздействия в македонския?
Раймонд Детрез: Няма спор, че славянските диалекти, които се приказват в България и в Македония - включвам тук също по този начин гръцка Македония и гръцка Тракия, принадлежат към еднакъв езиков континуум. Към него се причисляват и някои диалекти в Нишко и в Косово. Във всички тези диалекти намираме някои общи граматически особености като загубата на падежни форми, задпоставен определителен член, формиране на бъдеще време с парченце, липса на инфинитив и многочислени други, които отсъстват от западно-южнославянските или сърбо-хърватските диалекти в Хърватия, Босна и Сърбия. Тези граматически особености се назовават „ балканизми ", тъй като се срещат и в други балкански езици като албанския и румънския. В предишното източно-южнославянските диалекти, в които се срещат тези балканизми, нормално са наричани „ български ", въпреки че някои езиковеди за диалектите в Македония употребяват и термини като „ македоно-български “ или „ македонски “. След основаването на югославската Република Македония обаче обозначаването на славянските диалекти в Македония като „ български “ към този момент се счита за несъответстващо. Затова още по Титово време югославски езиковеди предлагаха чудовищния, само че безпристрастен термин „ централно-южнославянски “. По същата причина някои езиковеди избират да употребяват неутралния термин „ балканославянски " за обозначаване на балканизираните славянски диалекти в България, Македония, Сърбия и Косово, заобикаляйки по този метод неприемливото за небългарските им представители окачествяване на тези диалекти като български. От напълно друго естество е фактът, че въз основа на еднакъв континуум на диалекти могат да зародят два или повече национални книжовни езика. Именно това стана в някогашна Югославия.
Създаването на народен литературен език е политически акт, към който всяка страна прибягва сама. България може да вземе термина „ македонска книжовна норма " за вътрешна приложимост, само че не може да оспорва правото на Северна Македония да назовава националния си език „ македонски “. Лингвистичните възражения, даже да са годни от научна позиция, тук са без значение, тъй като въпросът е международноправен. Аргументът, че македонският език бил „ неестествен “, просто е лишен от заможност. Създаването на народен литературен или типов език е политически акт, така че езикът постоянно е „ неестествен “. Никой литературен език на света не поражда „ непринудено “ или „ естествено “. Държавата постоянно се намесва по метод, който няма нищо общо с естественото развиване на езика. Тя натоварва някой лингвист или комисия от езиковеди със задачата да дефинира какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално правилно. Министерството на просветата утвърждава разпоредбите и ги постанова със силата на закон. Ако си възпитаник и не ги спазваш, ще те скъсат на изпитите. Ако си зрял човек, само че не знаеш да приказваш и да пишеш съгласно надлежно наложените от страната правила, няма да получиш достъп до избрани специалности. Всички книжовни езици на света, в това число българският, са основани по този начин. Македонският литературен език от десетилетия действа като пълностоен народен език в образованието, медиите, правораздаването, литературата и така нататък Да се отхвърля съществуването му ми припомня вица за шопа, който гледа жирафа в зоопарка и вика, че „ такова животно нема ".
Дъждовни води: Вие сигурно следите сегашния политически спор сред Скопие и София. Кой, съгласно Вас, е прав? И с кои позиции не сте склонен - както на Северна Македония, по този начин и на България.
Раймонд Детрез: Кой е крив и кой е прав - това в действителност няма значение. Важното е, че нито „ историческата “, нито каквато и да е друга „ истина “ не трябва да въздейства върху връзките сред страните. Правителствата взимат политически решения и подписват интернационалните контракти, до момента в който историците и езиковедите имат право да спорят. Не бива историците да обслужват политиците. Не бива политици да постановат на обществото избрани научни разбирания или да слагат на други страни приемането на избрани научни възгледи като изискване за интернационално съдействие. Особено пък когато става дума за такава капризна просвета като историята.
С кои позиции на Северна Македония и България не съм склонен? Не мога да се съглася с по този начин наречения „ примордалистки " метод, съгласно който етносът е исторически оформила се общественост на хора, които имат обща територия за живеене, споделят обща история, имат обща вяра и така нататък Българите считат, че славяните в Македония, тъй като преди са били българи, не могат и в този момент да са нещо друго, с изключение на българи. Македонците пък мислят, че тъй като в този момент са македонци, би трябвало и в предишното да са били македонци.
Македонците прекаляват с крайните си опити да се разграничават от българите, а българите - със сляпото отказване на македонската самородност. Трудно одобрявам и крайното „ историзиране " на проблемите - т.е., търсенето на решения за настоящи проблеми в далечното минало. Македонските опити да се потвърди античният генезис на актуалните македонци са смешни и единствено скапват още повече връзките с другия свръхчувствителен към „ исторически истини “ комшия - Гърция. Не бива да се позволява разногласието за Кирил и Методий, двама византийци от IX век, да попречи на съдействието сред две страни през XXI век. Същото важи и за разногласието за Самуил, който е държател на едно - все едно българско или македонско - хлабаво и ефимерно царство, където евентуално са живеели повече сърби, албанци, гърци и власи, в сравнение с българи, а в случай че е имало македонци, те са били напълно незначително количество. С какво е застрашена Северна Македония, в случай че признае, че Гоце Делчев е от български генезис? Какво губи България, в случай че одобри, че в Северна Македония назовават Гоце Делчев македонски воин? Че Гевара е аржентинец и аржентинците с цялостно право могат да го считат за собствен, само че за кубинците той си е кубински бунтовник.
Дъждовни води: Знаете, че в Северна Македония избрани среди в действителност години наред култивират негативно отношение към българите. Защо се правеше това и до какви резултати докара?
Раймонд Детрез: Така е. В Югославия в тези републики, където е имало необятно публикувана колаборация с Германия и/или съдружниците ѝ, а точно - в Хърватия, Косово и Македония, репресията след войната беше жестока. И през целия Титовски интервал управляващите продължиха да насаждат ненавист към „ врага “. Младежта беше възпитана в този дух. Макар врагът да се възприемаше повече като идеологически, в сравнение с етнически, антибългарските настроения бяха значим съставен елемент на македонския шовинизъм. Последният обаче в огромна степен беше и самостоятелен - т.е., освен артикул на сръбски измами. Югославското федерално държавно управление даже няколко пъти предупреждаваше македонските националисти да не прекаляват с острия звук по отношение на прилежащи страни с (в техните очи) македонски малцинства.
След разпада на Югославия, когато опциите на Сърбия да въздейства върху настроенията в Македония към този момент са извънредно лимитирани, македонският шовинизъм не изчезва, а даже става още по-върл. Впрочем, това значително се дължи и на обстоятелството, че съседите непрестанно оспорват правото на битие на македонската нация, името ѝ, езика ѝ. Езикът на омразата съществува обаче освен в Северна Македония по отношение на България, само че и в България по отношение на Северна Македония. Не единствено блоговете, само че и известни токшоута в България със злобна ненаситност пръскат обиди и унизителни прилагателни по адрес на македонците. Не разбирам за какво било враждебно да се приказва за „ фашистки окупатор “, откакто военното наличие в непозната страна по време на война на всички места се споделя „ окупация “, а самите българи до неотдавна назоваха режима по това време „ (монархо)фашистки ". Може ли Германия да изисква от Франция да не се приказва за „ нацистка окупация “ на Елзас, тъй като в района имало немско неселение, част от което е считало Германия за избавител?
Дъждовни води: Редица наблюдаващи считат, че „ Обединените патриоти “ в България нагорещяват тематиката, с цел да възстановят най-малко малко електорално доверие. А може би и държавното управление на Борисов на идващите избори ще се възползва от необятната поддръжка за сегашната твърда позиция към Скопие. Дали обаче в дълготраен проект тази твърда позиция носи изгоди на българите?
Раймонд Детрез: Би било тъпо, в случай че Бойко Борисов, който общо взето е политик от школата no-nonsense, стане пленник на едни патриотарски партийки с много стеснен електорат, в чиято външна страна работят извънредно националистически, ксенофобски и даже фашистоидни групички. В името на някакви хипотетични национални ползи, застрашавайки процеса на интеграция на Югоизточна Европа в Европейски Съюз и стабилността в целия район, тези партии са подготвени да вредят на съответни стопански, политически и други ползи на България. Впрочем, по сходен метод и ВМРО-ДПМНЕ, върлият бранител на „ македонскиот идентитет “, заплашва европейското бъдеще на Северна Македония.
След края на комунистическите режими на Балканите се очакваше, че с опита си в европейските институции Гърция ще демонстрира на новите демократични страни пътя към Европейски Съюз. Но със своето отношение към тогавашната Република Македония Гърция се оказа не решение, а част от проблемите. Въпреки неприятното си добро име в региона на корупцията и макар половинчатите си правосъдни промени, до неотдавна България въпреки всичко се смяташе за постоянен и стабилизиращ фактор в интернационалните връзки на Балканите, а след сполучливото европейско председателство през 2018 даже имаше известни упования за дейна роля в тази посока. Но вместо да сграбчен с две ръце шанса България в действителност да стане забележителен районен фактор в Югоизточна Европа, българските националисти, в името на някакви исторически илюзии, избират да тръгнат по веднъж, който неизбежно води до отчаяние и оскърбление.
Истината е, че отвън Балканите от тези исторически разногласия се интересува единствено една шепа учени. Политиците нямат време, а още по-малко пък предпочитание да се занимават с тях. Европейски Съюз и интернационалната общественост като цяло ще подхождат към българо-македонската свада от чиста международноправна позиция, без да умуват за етническата принадлежност на цар Самуил и Гоце Делчев. Тогава България ще изпадне в неизгодна позиция, тъй като интернационалното право дава право на всяка нация да назовава себе си и езика си както пожелае. Единствената опция за България остава ветото, само че с него в Европейски Съюз няма да завоюва поддръжка, а единствено тъжната популярност на нов досадник на Балканите.
Дъждовни води: Вие живеете в една страна, в която има три национални общности и три публични езика - огледален облик на това, което съгласно доста българи важи за България и Северна Македония. Защото в България е доста публикувано мнението, че това е един народ и един език в две страни. Какво бихте предложили на двете страни, с цел да заживеят в мир и съгласие?
Раймонд Детрез: Отношенията сред България и Северна Македония малко наподобяват на тези сред Белгия, а по-точно Фландрия като федерална единица в Белгия, и Нидерландия. Историческите пътища на фламандците и холандците се разделят в края на XVI век. Нидерландия става самостоятелна страна, а Фландрия минава през поредност от „ робства " - испанско, австрийско, френско, че най-после и холандско. Защото когато фламандците и холандците още веднъж се събират в една страна след Виенския конгрес през 1815 година, отчуждението посред им е толкоз огромно, че холандската власт се дамгосва като „ иго “. Така през 1830 Белгия се отделя от Нидерландия и става самостоятелна страна, в която живеят фламандци и франкофони. Френски приказват валонците и буржоазията, в това число и фламандската. След Първата международна война Белгия се уголемява с една дребна област с преобладаващо немскоезично население. В момента Белгия е федерално кралство, в което фламандците, валонците и немците се радват на необятна политическа автономност. Трите езика са публични, а болшинствата в трите общности към момента избират да живеят дружно в една страна.
Тайната на отличните връзки сред фламандците и холандците се крие в здравословното им безразличие едни към други. Това са два обособени народа, които основно по на практика съображения споделят един език, само че не се бъркат в нещата на другия. Не считат, че са братя, камо ли да има „ огромен “ и „ дребен “ брат. Нидерландия не счита Фландрия за „ заграбена територия “. Много не се интересуват от националната еднаквост на другия, че даже и от своята не се интересуват. Нито има фламандско малцинство в Нидерландия, нито пък холандците считат, че фламандците в действителност са холандци и би трябвало да си го признаят. А изказванието на фламандците, че Брьогел е представител на фламандската живописна школа, макар че е роден в Нидерландия, не е попречило нито на основаването на Бенелюкс, нито на участието на Белгия в Европейски Съюз. Никой не счита, че Брьогел е „ краден “. Всичко това се случва не в следствие от някакви правила и договорености, а с помощта на здравословното безразличие. Какво считат фламандците за своите история и език - на холандците им е все едно. И противоположното. Междувременно търгуваме един с различен, четем си двустранно литературата, гледаме си телевизионните стратегии. Така че предлагам на македонците да гледат „ Етажна благосъстоятелност “, а на българите да гледат „ Преспав ". Нека да си пият дружно жолтата и сливенската перла, да си гледат практичните неща и да не се занимават повече с национални светини и кощунства. С две думи: да не помнят за предишното, което нито ги храни, нито ги топли. За решаването на македонския въпрос най-вече ще способства един жизнен народен нихилизъм.
Дъждовни води: Проф. Детрез, преди време написахте една книга за възникването на културните идентичности на Балканите. В друга Ваша книга, озаглавена „ Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общественост в Османската империя, ХV – ХІХ в. “, Вие най-общо казано пишете, че докъм края на 18 век хората в тези райони се разпознават на първо място като християни. Кога и по какъв начин пораждат българската и македонската културни идентичности и самоосъзнаването като народи?
Раймонд Детрез: Изворите демонстрират, че в преднационалната ера, преди да зародят национални идеологии, народи и национални страни към края на XVIII доникъде на XIX век хората осъзнават, че принадлежат към избран етнос, само че това схващане не поражда същите усеща на обвързаност и преданост както през днешния ден. Хората в преднационалната ера се разпознават с религиозна общественост и изпитват усеща на честност и жертвоготовност таман към нея. Няма извори от този интервал, в които се споделя за някого, починал за българската си националност, само че за вярата има мъченици. Запитани от задгранични пътешественици кои или какви са, хората по предписание дават отговор „ християни “. Трудно е да се разбере какво тъкмо значи „ етническа еднаквост “ (думата още не е съществувала) за наричащ себе си „ българин “ през XVIII век, да не приказваме за по-ранни интервали. Тъй че когато приказваме за възникването на българска и македонска национална еднаквост, би трябвало да имаме поради, че нито едната, нито другата имат дълбоки корени в предишното. Предците на актуалните българи и македонци се считат на първо място за християни, тяхната еднаквост не се разграничава значително от тази на православните гърци, албанци и други - с изключение на посредством езика, и то най-вече на простонародно, разговорно равнище, тъй като техните интелектуални елити употребяват преобладаващо гръцки език. Съвременните балкански народи пораждат през XIX век в следствие не на някакво „ узряване ", а на интернационалните политически, стопански и културни развития, на външни намеси и прочие При това тези едвам различими етноси безусловно „ откриват “ или „ изобретяват “ себе се (главно благодарение на задгранични учени и агенти) и си конструират национални идентичности, които би трябвало да се разграничават колкото може повече от тези на съседите.
Образуването на българската нация, съгласно „ очевидци “ като Априлов, Раковски, Балабанов и други, стартира през 30-те години на XIX век. За първите прояви на нещо като македонска национална идеология ни осведоми Петко Славейков в една публикация във в. " Македония " от 1871 година. Към края на XIX век и други създатели като Георги Пулевски и Кръсте Мисирков настояват, че има македонски народ и език. „ Македонистите “ се стараят да построяват една македонска национална общественост, като изключително натъртват на тези черти, по които македонците най-ярко се разграничават от тези, с които в действителност най-вече имат общо - българите. Но построяването на македонска нация приключва чак след Втората международна война, когато македонските националисти към този момент разполагат с нужни за това средства, които единствено една лична страна може да дава: учебни заведения, медии, полиция, войска и учени, които сформират народен литературен език и публична версия на националната история.
Дъждовни води: Вие владеете и български, и македонски. Какво мислите за произхода им и за тяхната взаимосвързаност? А тъй като говорите и сръбски: какви са сръбските въздействия в македонския?
Раймонд Детрез: Няма спор, че славянските диалекти, които се приказват в България и в Македония - включвам тук също по този начин гръцка Македония и гръцка Тракия, принадлежат към еднакъв езиков континуум. Към него се причисляват и някои диалекти в Нишко и в Косово. Във всички тези диалекти намираме някои общи граматически особености като загубата на падежни форми, задпоставен определителен член, формиране на бъдеще време с парченце, липса на инфинитив и многочислени други, които отсъстват от западно-южнославянските или сърбо-хърватските диалекти в Хърватия, Босна и Сърбия. Тези граматически особености се назовават „ балканизми ", тъй като се срещат и в други балкански езици като албанския и румънския. В предишното източно-южнославянските диалекти, в които се срещат тези балканизми, нормално са наричани „ български ", въпреки че някои езиковеди за диалектите в Македония употребяват и термини като „ македоно-български “ или „ македонски “. След основаването на югославската Република Македония обаче обозначаването на славянските диалекти в Македония като „ български “ към този момент се счита за несъответстващо. Затова още по Титово време югославски езиковеди предлагаха чудовищния, само че безпристрастен термин „ централно-южнославянски “. По същата причина някои езиковеди избират да употребяват неутралния термин „ балканославянски " за обозначаване на балканизираните славянски диалекти в България, Македония, Сърбия и Косово, заобикаляйки по този метод неприемливото за небългарските им представители окачествяване на тези диалекти като български. От напълно друго естество е фактът, че въз основа на еднакъв континуум на диалекти могат да зародят два или повече национални книжовни езика. Именно това стана в някогашна Югославия.
Създаването на народен литературен език е политически акт, към който всяка страна прибягва сама. България може да вземе термина „ македонска книжовна норма " за вътрешна приложимост, само че не може да оспорва правото на Северна Македония да назовава националния си език „ македонски “. Лингвистичните възражения, даже да са годни от научна позиция, тук са без значение, тъй като въпросът е международноправен. Аргументът, че македонският език бил „ неестествен “, просто е лишен от заможност. Създаването на народен литературен или типов език е политически акт, така че езикът постоянно е „ неестествен “. Никой литературен език на света не поражда „ непринудено “ или „ естествено “. Държавата постоянно се намесва по метод, който няма нищо общо с естественото развиване на езика. Тя натоварва някой лингвист или комисия от езиковеди със задачата да дефинира какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално правилно. Министерството на просветата утвърждава разпоредбите и ги постанова със силата на закон. Ако си възпитаник и не ги спазваш, ще те скъсат на изпитите. Ако си зрял човек, само че не знаеш да приказваш и да пишеш съгласно надлежно наложените от страната правила, няма да получиш достъп до избрани специалности. Всички книжовни езици на света, в това число българският, са основани по този начин. Македонският литературен език от десетилетия действа като пълностоен народен език в образованието, медиите, правораздаването, литературата и така нататък Да се отхвърля съществуването му ми припомня вица за шопа, който гледа жирафа в зоопарка и вика, че „ такова животно нема ".
Дъждовни води: Вие сигурно следите сегашния политически спор сред Скопие и София. Кой, съгласно Вас, е прав? И с кои позиции не сте склонен - както на Северна Македония, по този начин и на България.
Раймонд Детрез: Кой е крив и кой е прав - това в действителност няма значение. Важното е, че нито „ историческата “, нито каквато и да е друга „ истина “ не трябва да въздейства върху връзките сред страните. Правителствата взимат политически решения и подписват интернационалните контракти, до момента в който историците и езиковедите имат право да спорят. Не бива историците да обслужват политиците. Не бива политици да постановат на обществото избрани научни разбирания или да слагат на други страни приемането на избрани научни възгледи като изискване за интернационално съдействие. Особено пък когато става дума за такава капризна просвета като историята.
С кои позиции на Северна Македония и България не съм склонен? Не мога да се съглася с по този начин наречения „ примордалистки " метод, съгласно който етносът е исторически оформила се общественост на хора, които имат обща територия за живеене, споделят обща история, имат обща вяра и така нататък Българите считат, че славяните в Македония, тъй като преди са били българи, не могат и в този момент да са нещо друго, с изключение на българи. Македонците пък мислят, че тъй като в този момент са македонци, би трябвало и в предишното да са били македонци.
Македонците прекаляват с крайните си опити да се разграничават от българите, а българите - със сляпото отказване на македонската самородност. Трудно одобрявам и крайното „ историзиране " на проблемите - т.е., търсенето на решения за настоящи проблеми в далечното минало. Македонските опити да се потвърди античният генезис на актуалните македонци са смешни и единствено скапват още повече връзките с другия свръхчувствителен към „ исторически истини “ комшия - Гърция. Не бива да се позволява разногласието за Кирил и Методий, двама византийци от IX век, да попречи на съдействието сред две страни през XXI век. Същото важи и за разногласието за Самуил, който е държател на едно - все едно българско или македонско - хлабаво и ефимерно царство, където евентуално са живеели повече сърби, албанци, гърци и власи, в сравнение с българи, а в случай че е имало македонци, те са били напълно незначително количество. С какво е застрашена Северна Македония, в случай че признае, че Гоце Делчев е от български генезис? Какво губи България, в случай че одобри, че в Северна Македония назовават Гоце Делчев македонски воин? Че Гевара е аржентинец и аржентинците с цялостно право могат да го считат за собствен, само че за кубинците той си е кубински бунтовник.
Дъждовни води: Знаете, че в Северна Македония избрани среди в действителност години наред култивират негативно отношение към българите. Защо се правеше това и до какви резултати докара?
Раймонд Детрез: Така е. В Югославия в тези републики, където е имало необятно публикувана колаборация с Германия и/или съдружниците ѝ, а точно - в Хърватия, Косово и Македония, репресията след войната беше жестока. И през целия Титовски интервал управляващите продължиха да насаждат ненавист към „ врага “. Младежта беше възпитана в този дух. Макар врагът да се възприемаше повече като идеологически, в сравнение с етнически, антибългарските настроения бяха значим съставен елемент на македонския шовинизъм. Последният обаче в огромна степен беше и самостоятелен - т.е., освен артикул на сръбски измами. Югославското федерално държавно управление даже няколко пъти предупреждаваше македонските националисти да не прекаляват с острия звук по отношение на прилежащи страни с (в техните очи) македонски малцинства.
След разпада на Югославия, когато опциите на Сърбия да въздейства върху настроенията в Македония към този момент са извънредно лимитирани, македонският шовинизъм не изчезва, а даже става още по-върл. Впрочем, това значително се дължи и на обстоятелството, че съседите непрестанно оспорват правото на битие на македонската нация, името ѝ, езика ѝ. Езикът на омразата съществува обаче освен в Северна Македония по отношение на България, само че и в България по отношение на Северна Македония. Не единствено блоговете, само че и известни токшоута в България със злобна ненаситност пръскат обиди и унизителни прилагателни по адрес на македонците. Не разбирам за какво било враждебно да се приказва за „ фашистки окупатор “, откакто военното наличие в непозната страна по време на война на всички места се споделя „ окупация “, а самите българи до неотдавна назоваха режима по това време „ (монархо)фашистки ". Може ли Германия да изисква от Франция да не се приказва за „ нацистка окупация “ на Елзас, тъй като в района имало немско неселение, част от което е считало Германия за избавител?
Дъждовни води: Редица наблюдаващи считат, че „ Обединените патриоти “ в България нагорещяват тематиката, с цел да възстановят най-малко малко електорално доверие. А може би и държавното управление на Борисов на идващите избори ще се възползва от необятната поддръжка за сегашната твърда позиция към Скопие. Дали обаче в дълготраен проект тази твърда позиция носи изгоди на българите?
Раймонд Детрез: Би било тъпо, в случай че Бойко Борисов, който общо взето е политик от школата no-nonsense, стане пленник на едни патриотарски партийки с много стеснен електорат, в чиято външна страна работят извънредно националистически, ксенофобски и даже фашистоидни групички. В името на някакви хипотетични национални ползи, застрашавайки процеса на интеграция на Югоизточна Европа в Европейски Съюз и стабилността в целия район, тези партии са подготвени да вредят на съответни стопански, политически и други ползи на България. Впрочем, по сходен метод и ВМРО-ДПМНЕ, върлият бранител на „ македонскиот идентитет “, заплашва европейското бъдеще на Северна Македония.
След края на комунистическите режими на Балканите се очакваше, че с опита си в европейските институции Гърция ще демонстрира на новите демократични страни пътя към Европейски Съюз. Но със своето отношение към тогавашната Република Македония Гърция се оказа не решение, а част от проблемите. Въпреки неприятното си добро име в региона на корупцията и макар половинчатите си правосъдни промени, до неотдавна България въпреки всичко се смяташе за постоянен и стабилизиращ фактор в интернационалните връзки на Балканите, а след сполучливото европейско председателство през 2018 даже имаше известни упования за дейна роля в тази посока. Но вместо да сграбчен с две ръце шанса България в действителност да стане забележителен районен фактор в Югоизточна Европа, българските националисти, в името на някакви исторически илюзии, избират да тръгнат по веднъж, който неизбежно води до отчаяние и оскърбление.
Истината е, че отвън Балканите от тези исторически разногласия се интересува единствено една шепа учени. Политиците нямат време, а още по-малко пък предпочитание да се занимават с тях. Европейски Съюз и интернационалната общественост като цяло ще подхождат към българо-македонската свада от чиста международноправна позиция, без да умуват за етническата принадлежност на цар Самуил и Гоце Делчев. Тогава България ще изпадне в неизгодна позиция, тъй като интернационалното право дава право на всяка нация да назовава себе си и езика си както пожелае. Единствената опция за България остава ветото, само че с него в Европейски Съюз няма да завоюва поддръжка, а единствено тъжната популярност на нов досадник на Балканите.
Дъждовни води: Вие живеете в една страна, в която има три национални общности и три публични езика - огледален облик на това, което съгласно доста българи важи за България и Северна Македония. Защото в България е доста публикувано мнението, че това е един народ и един език в две страни. Какво бихте предложили на двете страни, с цел да заживеят в мир и съгласие?
Раймонд Детрез: Отношенията сред България и Северна Македония малко наподобяват на тези сред Белгия, а по-точно Фландрия като федерална единица в Белгия, и Нидерландия. Историческите пътища на фламандците и холандците се разделят в края на XVI век. Нидерландия става самостоятелна страна, а Фландрия минава през поредност от „ робства " - испанско, австрийско, френско, че най-после и холандско. Защото когато фламандците и холандците още веднъж се събират в една страна след Виенския конгрес през 1815 година, отчуждението посред им е толкоз огромно, че холандската власт се дамгосва като „ иго “. Така през 1830 Белгия се отделя от Нидерландия и става самостоятелна страна, в която живеят фламандци и франкофони. Френски приказват валонците и буржоазията, в това число и фламандската. След Първата международна война Белгия се уголемява с една дребна област с преобладаващо немскоезично население. В момента Белгия е федерално кралство, в което фламандците, валонците и немците се радват на необятна политическа автономност. Трите езика са публични, а болшинствата в трите общности към момента избират да живеят дружно в една страна.
Тайната на отличните връзки сред фламандците и холандците се крие в здравословното им безразличие едни към други. Това са два обособени народа, които основно по на практика съображения споделят един език, само че не се бъркат в нещата на другия. Не считат, че са братя, камо ли да има „ огромен “ и „ дребен “ брат. Нидерландия не счита Фландрия за „ заграбена територия “. Много не се интересуват от националната еднаквост на другия, че даже и от своята не се интересуват. Нито има фламандско малцинство в Нидерландия, нито пък холандците считат, че фламандците в действителност са холандци и би трябвало да си го признаят. А изказванието на фламандците, че Брьогел е представител на фламандската живописна школа, макар че е роден в Нидерландия, не е попречило нито на основаването на Бенелюкс, нито на участието на Белгия в Европейски Съюз. Никой не счита, че Брьогел е „ краден “. Всичко това се случва не в следствие от някакви правила и договорености, а с помощта на здравословното безразличие. Какво считат фламандците за своите история и език - на холандците им е все едно. И противоположното. Междувременно търгуваме един с различен, четем си двустранно литературата, гледаме си телевизионните стратегии. Така че предлагам на македонците да гледат „ Етажна благосъстоятелност “, а на българите да гледат „ Преспав ". Нека да си пият дружно жолтата и сливенската перла, да си гледат практичните неща и да не се занимават повече с национални светини и кощунства. С две думи: да не помнят за предишното, което нито ги храни, нито ги топли. За решаването на македонския въпрос най-вече ще способства един жизнен народен нихилизъм.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ