Проф. Радка Аргирова: И най-слабото неразположение трябва да е обект на тест за COVID-19 при рисковите групи
Проф. Радка Аргирова има дълготраен теоретичен и на практика стаж като вирусолог в региона на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Учила е вирусология в Москва, Германия и Съединени американски щати.
През 1985 година внася у нас вируса HIV за научно-изследователски цели и е натоварена да провежда първата потвърдителна лаборатория по СПИН у нас, открита в 1987 година В същата година с нейното интензивно присъединяване стартира и контролът на кръвната банка за HIV.
От 1987 година до 2012 година проф. Аргирова е завеждащ поредно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Била е зам. министър на опазването на здравето и основен държавен хигиеничен контрольор в интервала 1995 – 1997 година Представяла е България в Програмите за битка със СПИН на СЗО и Организация на обединените нации в Женева (1994-1998).
От 2001 година досега е ръководител на Българското сдружение по здравна вирусология.
Била е зам.- ръководител на Българския съюз на медицинските експерти (2010-2013).
Понастоящем работи като вирусолог в Клинична лаборатория на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. През 2018 година е поканена да открие Световния Конгрес по микробиология в Лондон с встъпителна лекция върху личните си проучвания за взаимоотношенията сред HIV и грипния вирус в клетъчна просвета.
С началото на пандемията COVID-19, проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет. Като негов член, тя е създател на първото управление по характерна диагностика на вируса – извършител на COVID-19 (март-април 2020).
Днес беседваме с проф. Аргирова за приноса на медицинските експерти в битката с ковид, за прогнозите за развиването на вируса, ранно диагностициране на пациенти от рисковите групи и своевременното им лекуване.
Проф. Аргирова, към този момент повече от 3 години Вие следите от близко и участвате интензивно в битката с COVID-19 и в България, и по света – по какъв начин оценявате приноса на медицинските експерти и в частност на вирусолозите?
С една дума – невиждан! Да се изправиш пред нов незнаен високопатогенен вирус – това бе предизвикателство (може би един път в живота) и от голям интерес за всеки вирусолог, клиницист, лабораторен доктор, генетик, епидемиолог, имунолог, незабавната помощ, реанимацията, фармацията…И както при предходната пандемична обстановка (HIV – към момента пандемичната обстановка с този вирус не е отменена), научихме и продължаваме да учим от природата и еволюцията нови уроци…Дано са ни потребни за бъдещето и да съумеем в точния момент да ги използваме! Пред очите ни се родиха и усъвършенстваха редица диагностични и инструментални способи, първичното стъписване бързо се трансформира в интензивно наблюдаване и деяние, освен това комбинирано – генетичен мониторинг на причинителя на епидемията плюс вписване на трендовете и бързото им потвърждаване в клиниката! За по-малко от година след оповестяването на пандемията и вследствие на оптималното потребление на дългогодишния проучвателен опит, се родиха първите ваксини, освен това – по нова за необятната аудитория иРНК (информационна РНК) технология. Последната се създава от средата на 90-те години на предишния век и потвърди своята успеваемост, като с съображение се смята, че ще се трансформира в технология на бъдещето, с цел да се ползва освен за ваксини, само че и за лекуване на генетични болести, характеризиращи се с липса или незадоволително произвеждане на ензими, хормони, белтъци. иРНК е безвреден преносител, защото напуща бързо организма и не взаимодейства с генома. Ваксините по иРНК технологията са оптимално подлежащи на всевъзможни, в това число бързи промени, настъпващи в хода на развиването (еволюция, мутации).
Всички медицински експерти участваха интензивно в борбата. На вирусолозите и на молекулярните биолози се падна развиването и интерпретацията на диагностичните способи, генетичното следене на промените на причинителя, както и разясняването на същността на имунизациите.
Какви спомагателни опит и познание натрупахте Вие персонално като вирусолог за този интервал?
Най-интереснотобеше наблюдението на еволюцията на вируса на бърз каданс, появяването на нови разновидности и отпадането на остарели, както и умножаването на разновидностите на вируса, когато последният „ се изправи “ против антителата, получени след имунизиране. На процедура видяхме антагонистичната селекционна преса – вирулентност против трансмисивност! Просто казано, по-висока вирулентност (което значи по-тежко протичане на инфекцията) е удобна за вируса, единствено в случай че не е понижена опцията му за трансмисия (предаване). При ваксинираното население има преграда – устойчивост към инфекцията - и при тази обстановка простото повишение на вирулентността не би повишила трансмисивността. И тогава идва идващият ход на вируса – повишение на трансмисивността му посредством ре-инфекция на ваксинираните, даже повече от един път, плюс нараснал брой разновидности (антигенна еволюция) в основния за инфекцията шипчест гликопротеин! На популационно равнище това значи висока заболеваемост, само че ниско наличие на вируса, т.е. леко или асимптоматично протичане на заболяването – обстановка, която наблюдавахме в редица европейски страни с високо ваксинално покритие.
Направи ли ни вирусът по-дисциплинирани във връзка с здравето ни и това на околните ни? Може ли да се каже, че при възможна последваща пандемия обществото ни ще се оправи по-добре?
Пандемията COVID-19 сподели, че светът въобще не бе квалифициран за нея, макар, че години преди този момент точно няколко ковид демонстрираха епидемиологичен потенциал. България бе също неподготвена. Все още не сме задоволително дисциплинирани и виновни към своето и публичното здраве. За да се промени това, незабавно би трябвало да се провежда диалог в обществото, на който да се посочат ясно аргументите, довели до срамното класиране на България преди всичко по висока смъртност и свръхсмъртност по време на пандемията! Това е значимо освен за справяне с бъдещи епидемии, само че и за реализиране на господство на научните познания посредством образование и информация на популацията на всички равнища, без значение от образованието. Да, научни разногласия би трябвало да има, само че в тях би трябвало да вземат участие експерти, подкрепяни от здравните институции и излъчващи не персонални подозрения, а научно признати обстоятелства. Такова необятно публично разискване ще бъде като теоретичен урок, в случай че желаеме обществото и експертите да се оправим по-добре със последваща зараза.
Глобалното изключително състояние по отношение на COVID-19 бе анулирано, само че COVID-19 продължава да е заплаха за рисковите групи – какво е значимо да знаят пациентите?
Този въпрос е изключително значим за България – ние сме в този момент в стадий на ендемично развиване на инфекцията. Циркулиращите вирусни разновидности са рискови изключително за неимунизираните лица с хронични белодробни и сърдечни болести, диабет, наднормено тегло, злокачествени новообразувания. Тези лица освен могат да прекарат тежко инфекцията, само че ще способстват за нейното предаване, по този начин тя непрестанно ще тлее – ту ще пламва, ту ще заглъхва, само че постоянно ще бъде поддържана. Затова и най-слабото и нищожно недоволство или неразположение би трябвало да бъде обект на тест за COVID-19, с цел да се подхващат бързо ограничения за лекуване и ограничение на разпространяването на вируса. Не би трябвало да се не помни, че се освободи ниша и за други вирусни въздушно-капкови инфекции, за които малко се знае – да вземем за пример грип, метапневмовирус (високо разпространяване в Съединени американски щати през интервала февруари - май т.г.), респираторно-синцитиален вирус, парагрип и др.
Каква е прогнозата на вирусолозите за развиването на вируса?
Вирусът е тук, ще остане тук, ще продължи да циркулира и мутира толкоз, колкото ние му позволим. Проследяването на нови разновидности продължава, приемането на нови ваксини ще продължи, само че ще би трябвало да се намерения за ваксини, които да стопират вируса още на входната врата на инфекцията – да вземем за пример инхалационни или интраназални ваксини. Такива към този момент има против други вируси (грип) и преимуществото им е, че се развива бърз местен антивирусен имунен отговор посредством обезвреждане на вируса с вид А антитела в горния и долните отдели на дихателната система. Така се стопира размножението на вируса, отделянето му от назо-фаринкса, т.е. заразяването на околни лица, както и разпространяването му към белия дроб. Вече са препоръчани и са в етап на тестване към 100 такива ваксини.
Какви са опциите за лекуване на COVID-19 в България към днешна дата?
Ясни са протоколите за лекуване, само че с цел да се приложат, би трябвало да се стигне до доктор. Трябва да се спре самолечението, би трябвало да се понижи фрапантно нерационалното потребление на антибиотици. Страната разполага с антивирусни лекарствени средства, както и с първокачествен интерактивен указател за диагностика, лекуване и профилактика на инфекцията. Справочникът е утвърден от Български лекарски съюз и Министерството на здравеопазването и всеки доктор може да се възползва от него. Най-важна обаче остава предварителната защита на инфекцията посредством имунизация, навременното лекуване и изолираност, с цел да се спре разпространяването на вируса, а оттова – и неговото нарастване и податливост към разновидности.
Повече информация за признаците, тестването и рисковите фактори за тежка форма на заболяване, свързани с COVID-19 може да получите на уеб страницата.
Материалът се осъществя с поддръжката на Пфайзер.
През 1985 година внася у нас вируса HIV за научно-изследователски цели и е натоварена да провежда първата потвърдителна лаборатория по СПИН у нас, открита в 1987 година В същата година с нейното интензивно присъединяване стартира и контролът на кръвната банка за HIV.
От 1987 година до 2012 година проф. Аргирова е завеждащ поредно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Била е зам. министър на опазването на здравето и основен държавен хигиеничен контрольор в интервала 1995 – 1997 година Представяла е България в Програмите за битка със СПИН на СЗО и Организация на обединените нации в Женева (1994-1998).
От 2001 година досега е ръководител на Българското сдружение по здравна вирусология.
Била е зам.- ръководител на Българския съюз на медицинските експерти (2010-2013).
Понастоящем работи като вирусолог в Клинична лаборатория на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. През 2018 година е поканена да открие Световния Конгрес по микробиология в Лондон с встъпителна лекция върху личните си проучвания за взаимоотношенията сред HIV и грипния вирус в клетъчна просвета.
С началото на пандемията COVID-19, проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет. Като негов член, тя е създател на първото управление по характерна диагностика на вируса – извършител на COVID-19 (март-април 2020).
Днес беседваме с проф. Аргирова за приноса на медицинските експерти в битката с ковид, за прогнозите за развиването на вируса, ранно диагностициране на пациенти от рисковите групи и своевременното им лекуване.
Проф. Аргирова, към този момент повече от 3 години Вие следите от близко и участвате интензивно в битката с COVID-19 и в България, и по света – по какъв начин оценявате приноса на медицинските експерти и в частност на вирусолозите?
С една дума – невиждан! Да се изправиш пред нов незнаен високопатогенен вирус – това бе предизвикателство (може би един път в живота) и от голям интерес за всеки вирусолог, клиницист, лабораторен доктор, генетик, епидемиолог, имунолог, незабавната помощ, реанимацията, фармацията…И както при предходната пандемична обстановка (HIV – към момента пандемичната обстановка с този вирус не е отменена), научихме и продължаваме да учим от природата и еволюцията нови уроци…Дано са ни потребни за бъдещето и да съумеем в точния момент да ги използваме! Пред очите ни се родиха и усъвършенстваха редица диагностични и инструментални способи, първичното стъписване бързо се трансформира в интензивно наблюдаване и деяние, освен това комбинирано – генетичен мониторинг на причинителя на епидемията плюс вписване на трендовете и бързото им потвърждаване в клиниката! За по-малко от година след оповестяването на пандемията и вследствие на оптималното потребление на дългогодишния проучвателен опит, се родиха първите ваксини, освен това – по нова за необятната аудитория иРНК (информационна РНК) технология. Последната се създава от средата на 90-те години на предишния век и потвърди своята успеваемост, като с съображение се смята, че ще се трансформира в технология на бъдещето, с цел да се ползва освен за ваксини, само че и за лекуване на генетични болести, характеризиращи се с липса или незадоволително произвеждане на ензими, хормони, белтъци. иРНК е безвреден преносител, защото напуща бързо организма и не взаимодейства с генома. Ваксините по иРНК технологията са оптимално подлежащи на всевъзможни, в това число бързи промени, настъпващи в хода на развиването (еволюция, мутации).
Всички медицински експерти участваха интензивно в борбата. На вирусолозите и на молекулярните биолози се падна развиването и интерпретацията на диагностичните способи, генетичното следене на промените на причинителя, както и разясняването на същността на имунизациите.
Какви спомагателни опит и познание натрупахте Вие персонално като вирусолог за този интервал?
Най-интереснотобеше наблюдението на еволюцията на вируса на бърз каданс, появяването на нови разновидности и отпадането на остарели, както и умножаването на разновидностите на вируса, когато последният „ се изправи “ против антителата, получени след имунизиране. На процедура видяхме антагонистичната селекционна преса – вирулентност против трансмисивност! Просто казано, по-висока вирулентност (което значи по-тежко протичане на инфекцията) е удобна за вируса, единствено в случай че не е понижена опцията му за трансмисия (предаване). При ваксинираното население има преграда – устойчивост към инфекцията - и при тази обстановка простото повишение на вирулентността не би повишила трансмисивността. И тогава идва идващият ход на вируса – повишение на трансмисивността му посредством ре-инфекция на ваксинираните, даже повече от един път, плюс нараснал брой разновидности (антигенна еволюция) в основния за инфекцията шипчест гликопротеин! На популационно равнище това значи висока заболеваемост, само че ниско наличие на вируса, т.е. леко или асимптоматично протичане на заболяването – обстановка, която наблюдавахме в редица европейски страни с високо ваксинално покритие.
Направи ли ни вирусът по-дисциплинирани във връзка с здравето ни и това на околните ни? Може ли да се каже, че при възможна последваща пандемия обществото ни ще се оправи по-добре?
Пандемията COVID-19 сподели, че светът въобще не бе квалифициран за нея, макар, че години преди този момент точно няколко ковид демонстрираха епидемиологичен потенциал. България бе също неподготвена. Все още не сме задоволително дисциплинирани и виновни към своето и публичното здраве. За да се промени това, незабавно би трябвало да се провежда диалог в обществото, на който да се посочат ясно аргументите, довели до срамното класиране на България преди всичко по висока смъртност и свръхсмъртност по време на пандемията! Това е значимо освен за справяне с бъдещи епидемии, само че и за реализиране на господство на научните познания посредством образование и информация на популацията на всички равнища, без значение от образованието. Да, научни разногласия би трябвало да има, само че в тях би трябвало да вземат участие експерти, подкрепяни от здравните институции и излъчващи не персонални подозрения, а научно признати обстоятелства. Такова необятно публично разискване ще бъде като теоретичен урок, в случай че желаеме обществото и експертите да се оправим по-добре със последваща зараза.
Глобалното изключително състояние по отношение на COVID-19 бе анулирано, само че COVID-19 продължава да е заплаха за рисковите групи – какво е значимо да знаят пациентите?
Този въпрос е изключително значим за България – ние сме в този момент в стадий на ендемично развиване на инфекцията. Циркулиращите вирусни разновидности са рискови изключително за неимунизираните лица с хронични белодробни и сърдечни болести, диабет, наднормено тегло, злокачествени новообразувания. Тези лица освен могат да прекарат тежко инфекцията, само че ще способстват за нейното предаване, по този начин тя непрестанно ще тлее – ту ще пламва, ту ще заглъхва, само че постоянно ще бъде поддържана. Затова и най-слабото и нищожно недоволство или неразположение би трябвало да бъде обект на тест за COVID-19, с цел да се подхващат бързо ограничения за лекуване и ограничение на разпространяването на вируса. Не би трябвало да се не помни, че се освободи ниша и за други вирусни въздушно-капкови инфекции, за които малко се знае – да вземем за пример грип, метапневмовирус (високо разпространяване в Съединени американски щати през интервала февруари - май т.г.), респираторно-синцитиален вирус, парагрип и др.
Каква е прогнозата на вирусолозите за развиването на вируса?
Вирусът е тук, ще остане тук, ще продължи да циркулира и мутира толкоз, колкото ние му позволим. Проследяването на нови разновидности продължава, приемането на нови ваксини ще продължи, само че ще би трябвало да се намерения за ваксини, които да стопират вируса още на входната врата на инфекцията – да вземем за пример инхалационни или интраназални ваксини. Такива към този момент има против други вируси (грип) и преимуществото им е, че се развива бърз местен антивирусен имунен отговор посредством обезвреждане на вируса с вид А антитела в горния и долните отдели на дихателната система. Така се стопира размножението на вируса, отделянето му от назо-фаринкса, т.е. заразяването на околни лица, както и разпространяването му към белия дроб. Вече са препоръчани и са в етап на тестване към 100 такива ваксини.
Какви са опциите за лекуване на COVID-19 в България към днешна дата?
Ясни са протоколите за лекуване, само че с цел да се приложат, би трябвало да се стигне до доктор. Трябва да се спре самолечението, би трябвало да се понижи фрапантно нерационалното потребление на антибиотици. Страната разполага с антивирусни лекарствени средства, както и с първокачествен интерактивен указател за диагностика, лекуване и профилактика на инфекцията. Справочникът е утвърден от Български лекарски съюз и Министерството на здравеопазването и всеки доктор може да се възползва от него. Най-важна обаче остава предварителната защита на инфекцията посредством имунизация, навременното лекуване и изолираност, с цел да се спре разпространяването на вируса, а оттова – и неговото нарастване и податливост към разновидности.
Повече информация за признаците, тестването и рисковите фактори за тежка форма на заболяване, свързани с COVID-19 може да получите на уеб страницата.
Материалът се осъществя с поддръжката на Пфайзер.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ