Проф. Георги Рачев пред Марица: Август и септември ще са и...
- Проф. Рачев, ще намалеят ли жегите?
- Трудно може да се приказва за понижаване. Тази събота и неделя ще имаме глътка въздух - оптималните температури в Пловдив ще доближат докъм 35 градуса, което е много по-поносимо на фона на 40 и повече градуса от предходните дни. В понеделник и вторник още веднъж ще имаме високи температури - до 39 в понеделник в Пловдив, във вторник може би малко по-хладно - към 37. В по-далечна визия - докъм 20 август, оптималните температури ще бъдат до 32-34 градуса. Сутрешните ще бъдат относително високи - сред 18 и 20 градуса.
- Какъв ще е август?
- Сух и парещ. До този миг е с към 3 градуса над нормата, само че с понижението на температурата допускам, че тази особеност ще бъде смекчена. Много е изсъхнало обаче - още от втората половина на юли. Такава се обрисува и първата половина на август. Впрочем август се отличава с малко превалявания и на повече от 70 % от територията на страната месецът е с минимум превалявания. Въпреки тези 30-50 литра, които са присъщите многогодишни стойности, се чака да вали малко, което ще докара до трайно засушаване. Така че хората, които се занимават с агробизнес, би трябвало да поливат както и откъдето могат, няма вяра за икономически значими превалявания.
- Очертават ли се летни стихии?
- В сряда още веднъж ни чака навлизане на малко по-хладен въздух, който ще намали температурите с 1-2 градуса, само че ще лабилизира атмосферата и ще докара до валежи и прегърмявания. По принцип август не е присъщ с градушки, само че въпреки и рядко, един път на 4-5 години могат да се следят интензивни дъждове, свързани с градушки. Но те не са типични и най-малко към този момент няма никаква индикация да се случат този август. Евентуално след седмица, когато ще има по-детайлна визия до края на месеца, може да се приказва за обособени интервали.
Засега само в сряда, 11 август, в Пловдив можем да чакаме валежи и прегърмявания с превалявания от порядъка на не повече от 5 мм.
- Нормално събитие ли са жегите от 45-46 градуса в съседките ни Гърция и Турция?
- И двете страни, като се изключи че са пожароопасни, изключително Южна Гърция и Егейската част на Западна Турция, се отличават с доста високи температури. Дори измежду метеоролозите има спор коя е най-високата температура, измервана на Европейския континент - дали
рекордьор е Атина, където през 1977 година е регистрирана температура от 48 градуса,
или Севиля, Испания, където също са регистрирани 48 градуса. Повечето мои сътрудници одобряват за рекордна цената от 48 градуса в Атина. Така че Гърция е гореща страна и температури от порядъка на 40 градуса там са нещо всекидневно за края на юли и началото на август.
Седмицата, която отмина, гърците нарекоха „ огнена “, тъй като температурите бяха твърдо над 40 градуса, тук-там доближиха 45. Но не това е ужасно, а продължителността на тази гореща вълна. Неслучайно в Гърция сътвориха климатизирани пространства, с цел да могат хората да се оправят с жегата, която тук-там е 25 градуса от сутринта. А край морето, където и влажността е висока, понасянето на топлината става още по-трудно.
Турция също се отличава с доста високи температури.
Това, което е типично, само че не чак толкоз постоянно срещано събитие, е тази дълготрайност на горещата вълна. Фактически сме към този момент в четвъртата седмица на доста наднормено във връзка с температурите време. Това основава освен дискомфорт, само че и удобни условия за възникването на пожари, както и у нас, за жалост.
Жегите ще продължат и при съседите, може би не с този интензитет, както и жегата в България. Дори за Пловдив 32-34 градуса не е нещо феноменално, казусът е, че продължава поредна седмица, а това температурно натоварване е тежко, изключително за хора със здравословни проблеми. Трябва да се пие вода, само че не прекомерно, по малко, с цел да не се трансформира водно-солевият баланс.
- Южното Черноморие е цялостно с българи, спасихме ли сезона?
- Зависи кой по какъв начин схваща сезона и какво влага в понятието избавление. И предходната година, когато бяхме много лимитирани, Южното Черноморие се радваше на много посетители от вътрешността на страната. По принцип
българите избират южното ни море,
това е традиция, а за аргументите може да се напише многотомен етюд.
Както съм казвал, няма по-перфектен екскурзиант от българина. Хотелите и навътре в страната са цялостни от юни, цялостни са и планинските хотели и хижи. Миналия уикенд във високия Пирин бяхме цялостен стадион хора, цяла върволяк беше тръгнала за Вихрен.
Въпросът е, че когато пловдивчанин отиде на Южното Черноморие, не изпива бирата си в " Капана ", а в Созопол. Фактически това са парите, които се въртят вътре в страната. Съвсем друго е ситуацията с чужденците, които трайно оставят пари в България. Това е другото огромно перо на промишлеността туризъм. Тези пари са чист импорт на капитали. И в този смисъл нищо не сме избавили.
През този юни у нас са влезнали 200 000 чужденци за туризъм. Миналата година бяха към 40 000, а през 2019 година са били 710 000. Т.е. ние още сме 4 пъти по-назад.
Същото се отнася за така наречен произлязъл туризъм. Българите ходеха всеобщо в Гърция, в този момент нещата са по-ограничени - по финансови аргументи, заради невъзможността свободно да се пътува, от боязън, че може да се разболеят. Затова и напълнихме Южното Черноморие.
Двата най-комерсиални месеца са юли и август.
За юли 2019 година у нас са пристигнали 1.2 милиона чужденци за туризъм
А през август 2019 година са били 1.3 милиона. Това са неповторими цифри за туризма в България. Няма да можем да ги достигнем. Спрямо предходната година сме два пъти по-добре, само че тя не би трябвало да се взема за база, тъй като е пандемична, нулева. През април 2020 година, когато бяхме затворени, сме имали едвам 400 посетители чужденци!
Няма по какъв начин да ги съпоставяме с тези 650 000 през 2019 година
Спасихме ли туризма? И да, и не. Ако съпоставяме с 2020 година, сме по-добре. Чужденците обаче са малко и в този смисъл - не, тъй като сме лишени от голям поток свежи пари, които се наливат директно в българската стопанска система.
- Ще се радваме ли на дълго лято?
- О, да, сигурно. И през септември ще е отлично за море, това е модерното лято от началото на 21. век. От пет следващи месеца септември у нас приблизително нормално единствено един е неподходящ за почивка, и то след 15 септември. В останалите случаи морето е съвършено и до края на септември. А водата се задържа на 25-26 градуса. А и
българинът към този момент не върви на почивка две седмици като при социализма, а пет пъти за по малко дни на разнообразни места
- на планина, на СПА.
- Имаме ли късмет да надминем температурни върхове?
- Изпуснахме върха предходната седмица, когато бяха най-хубавите условия. Не че не може да се случи знамение, само че слънцето към този момент е по-ниско над хоризонта, денят понижа с повече от час и ще продължи да понижава. Нещата последователно ще се обръщат към есен - дълга, топла и хубава, каквато беше предходната година. Поне към този момент такива са прогнозите.
Но няма по какъв начин 2021-ва да е най-жегава. Юли 2021 година се класира на трето място по високи температури, откак се водят наблюдения. Най-топлият юли за всички времена е бил през 2012 година, след него е този от 2000 година Но годината 2021-ва няма да е от най-горещите - имахме много хладна пролет, снегове през април, май беше дъждовен и студен. Дори началото на зимата да е по-топло, няма по какъв начин 2021-ва да е рекордно топла.
А върхът, който държи Пловдив с 45 градуса, измерени на 5 юли 2000 година, няма да бъде усъвършенстван тази година. Може да има дневни върхове - за 15, 20 август, само че абсолютният ще си остане неподобрен.
- Къде ще почивате това лято?
- Тази година ще си остана в България. Трябва да довърша огромен план към Фонд " Научни проучвания за Пирин " и всички старания са ориентирани към планината сега. Ще отскоча до Северното Черноморие - Тюленово, Крапец, Русалка, не съм ги виждал от 40 години и ще им се порадвам.
Ще обикалям Вихрен - към този момент 15 години не престават нашите проучвания там, би трябвало да ги приключим. Оказва се, че площта на горите у нас, въпреки и постепенно, се усилва. В Пирин записваме качване на горната граница на гората с 50-60 метра. Наскоро открихме нови фиданки на бял бор край Муратовото езеро на 2300 метра височина.
Проф. Георги Рачев е учител в Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на индивида и стопанската система. Специалист в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки публикации и книги.
- Трудно може да се приказва за понижаване. Тази събота и неделя ще имаме глътка въздух - оптималните температури в Пловдив ще доближат докъм 35 градуса, което е много по-поносимо на фона на 40 и повече градуса от предходните дни. В понеделник и вторник още веднъж ще имаме високи температури - до 39 в понеделник в Пловдив, във вторник може би малко по-хладно - към 37. В по-далечна визия - докъм 20 август, оптималните температури ще бъдат до 32-34 градуса. Сутрешните ще бъдат относително високи - сред 18 и 20 градуса.
- Какъв ще е август?
- Сух и парещ. До този миг е с към 3 градуса над нормата, само че с понижението на температурата допускам, че тази особеност ще бъде смекчена. Много е изсъхнало обаче - още от втората половина на юли. Такава се обрисува и първата половина на август. Впрочем август се отличава с малко превалявания и на повече от 70 % от територията на страната месецът е с минимум превалявания. Въпреки тези 30-50 литра, които са присъщите многогодишни стойности, се чака да вали малко, което ще докара до трайно засушаване. Така че хората, които се занимават с агробизнес, би трябвало да поливат както и откъдето могат, няма вяра за икономически значими превалявания.
- Очертават ли се летни стихии?
- В сряда още веднъж ни чака навлизане на малко по-хладен въздух, който ще намали температурите с 1-2 градуса, само че ще лабилизира атмосферата и ще докара до валежи и прегърмявания. По принцип август не е присъщ с градушки, само че въпреки и рядко, един път на 4-5 години могат да се следят интензивни дъждове, свързани с градушки. Но те не са типични и най-малко към този момент няма никаква индикация да се случат този август. Евентуално след седмица, когато ще има по-детайлна визия до края на месеца, може да се приказва за обособени интервали.
Засега само в сряда, 11 август, в Пловдив можем да чакаме валежи и прегърмявания с превалявания от порядъка на не повече от 5 мм.
- Нормално събитие ли са жегите от 45-46 градуса в съседките ни Гърция и Турция?
- И двете страни, като се изключи че са пожароопасни, изключително Южна Гърция и Егейската част на Западна Турция, се отличават с доста високи температури. Дори измежду метеоролозите има спор коя е най-високата температура, измервана на Европейския континент - дали
рекордьор е Атина, където през 1977 година е регистрирана температура от 48 градуса,
или Севиля, Испания, където също са регистрирани 48 градуса. Повечето мои сътрудници одобряват за рекордна цената от 48 градуса в Атина. Така че Гърция е гореща страна и температури от порядъка на 40 градуса там са нещо всекидневно за края на юли и началото на август.
Седмицата, която отмина, гърците нарекоха „ огнена “, тъй като температурите бяха твърдо над 40 градуса, тук-там доближиха 45. Но не това е ужасно, а продължителността на тази гореща вълна. Неслучайно в Гърция сътвориха климатизирани пространства, с цел да могат хората да се оправят с жегата, която тук-там е 25 градуса от сутринта. А край морето, където и влажността е висока, понасянето на топлината става още по-трудно.
Турция също се отличава с доста високи температури.
Това, което е типично, само че не чак толкоз постоянно срещано събитие, е тази дълготрайност на горещата вълна. Фактически сме към този момент в четвъртата седмица на доста наднормено във връзка с температурите време. Това основава освен дискомфорт, само че и удобни условия за възникването на пожари, както и у нас, за жалост.
Жегите ще продължат и при съседите, може би не с този интензитет, както и жегата в България. Дори за Пловдив 32-34 градуса не е нещо феноменално, казусът е, че продължава поредна седмица, а това температурно натоварване е тежко, изключително за хора със здравословни проблеми. Трябва да се пие вода, само че не прекомерно, по малко, с цел да не се трансформира водно-солевият баланс.
- Южното Черноморие е цялостно с българи, спасихме ли сезона?
- Зависи кой по какъв начин схваща сезона и какво влага в понятието избавление. И предходната година, когато бяхме много лимитирани, Южното Черноморие се радваше на много посетители от вътрешността на страната. По принцип
българите избират южното ни море,
това е традиция, а за аргументите може да се напише многотомен етюд.
Както съм казвал, няма по-перфектен екскурзиант от българина. Хотелите и навътре в страната са цялостни от юни, цялостни са и планинските хотели и хижи. Миналия уикенд във високия Пирин бяхме цялостен стадион хора, цяла върволяк беше тръгнала за Вихрен.
Въпросът е, че когато пловдивчанин отиде на Южното Черноморие, не изпива бирата си в " Капана ", а в Созопол. Фактически това са парите, които се въртят вътре в страната. Съвсем друго е ситуацията с чужденците, които трайно оставят пари в България. Това е другото огромно перо на промишлеността туризъм. Тези пари са чист импорт на капитали. И в този смисъл нищо не сме избавили.
През този юни у нас са влезнали 200 000 чужденци за туризъм. Миналата година бяха към 40 000, а през 2019 година са били 710 000. Т.е. ние още сме 4 пъти по-назад.
Същото се отнася за така наречен произлязъл туризъм. Българите ходеха всеобщо в Гърция, в този момент нещата са по-ограничени - по финансови аргументи, заради невъзможността свободно да се пътува, от боязън, че може да се разболеят. Затова и напълнихме Южното Черноморие.
Двата най-комерсиални месеца са юли и август.
За юли 2019 година у нас са пристигнали 1.2 милиона чужденци за туризъм
А през август 2019 година са били 1.3 милиона. Това са неповторими цифри за туризма в България. Няма да можем да ги достигнем. Спрямо предходната година сме два пъти по-добре, само че тя не би трябвало да се взема за база, тъй като е пандемична, нулева. През април 2020 година, когато бяхме затворени, сме имали едвам 400 посетители чужденци!
Няма по какъв начин да ги съпоставяме с тези 650 000 през 2019 година
Спасихме ли туризма? И да, и не. Ако съпоставяме с 2020 година, сме по-добре. Чужденците обаче са малко и в този смисъл - не, тъй като сме лишени от голям поток свежи пари, които се наливат директно в българската стопанска система.
- Ще се радваме ли на дълго лято?
- О, да, сигурно. И през септември ще е отлично за море, това е модерното лято от началото на 21. век. От пет следващи месеца септември у нас приблизително нормално единствено един е неподходящ за почивка, и то след 15 септември. В останалите случаи морето е съвършено и до края на септември. А водата се задържа на 25-26 градуса. А и
българинът към този момент не върви на почивка две седмици като при социализма, а пет пъти за по малко дни на разнообразни места
- на планина, на СПА.
- Имаме ли късмет да надминем температурни върхове?
- Изпуснахме върха предходната седмица, когато бяха най-хубавите условия. Не че не може да се случи знамение, само че слънцето към този момент е по-ниско над хоризонта, денят понижа с повече от час и ще продължи да понижава. Нещата последователно ще се обръщат към есен - дълга, топла и хубава, каквато беше предходната година. Поне към този момент такива са прогнозите.
Но няма по какъв начин 2021-ва да е най-жегава. Юли 2021 година се класира на трето място по високи температури, откак се водят наблюдения. Най-топлият юли за всички времена е бил през 2012 година, след него е този от 2000 година Но годината 2021-ва няма да е от най-горещите - имахме много хладна пролет, снегове през април, май беше дъждовен и студен. Дори началото на зимата да е по-топло, няма по какъв начин 2021-ва да е рекордно топла.
А върхът, който държи Пловдив с 45 градуса, измерени на 5 юли 2000 година, няма да бъде усъвършенстван тази година. Може да има дневни върхове - за 15, 20 август, само че абсолютният ще си остане неподобрен.
- Къде ще почивате това лято?
- Тази година ще си остана в България. Трябва да довърша огромен план към Фонд " Научни проучвания за Пирин " и всички старания са ориентирани към планината сега. Ще отскоча до Северното Черноморие - Тюленово, Крапец, Русалка, не съм ги виждал от 40 години и ще им се порадвам.
Ще обикалям Вихрен - към този момент 15 години не престават нашите проучвания там, би трябвало да ги приключим. Оказва се, че площта на горите у нас, въпреки и постепенно, се усилва. В Пирин записваме качване на горната граница на гората с 50-60 метра. Наскоро открихме нови фиданки на бял бор край Муратовото езеро на 2300 метра височина.
Проф. Георги Рачев е учител в Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на индивида и стопанската система. Специалист в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки публикации и книги.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ