Парадокс е младите да гласуват за десни партии
– Проф. Проданов, по какъв начин ще коментирате възхода на левите партии в Испания и Португалия, а от предходната седмица – и в Норвегия и Германия?
– Както систематичните десни, по този начин и систематичните леви партии в Европа през последното десетилетие претърпяват спешни процеси, свързани с възходящата рецесия на световния неолиберален капитализъм. Тя има разнообразни измерения – по-ускорено от всеки път повишаване на обществените неравенства; напредък на световни монополи и световна олигархия; рецесия на демократичната демокрация; здравна криза; екологична криза; промени в съотношението на силите в международен план; заник на монополярния американизиран свят, водещ до нови студени, хибридни, търговски, софтуерни, кибер войни. Във напредък са нови популистки партии и политически сили. Видяхме го и у нас с непредвидения резултат на партията на шоумена Слави Трифонов, излязла преди всичко на последните избори.
През последните години от обичайните социалдемократически партии се отцепваха разнообразни групи от хора и създаваха нови леви партии. Предходните комунистически партии на всички места се сринаха, а преди десетилетия в тях членуваха стотици хиляди хора. В доста страни миналата левица изчезна или се маргинализира. Типичен образец в това отношение са Франция и Италия, както и съвсем цялата Източна Европа и територията на някогашния Съветски съюз.
Думите " социализъм " и " ляв " в политическия смисъл се появяват за първи път във Франция, а в този момент там политическите сили, свързани с тях, са изтикани в периферията. В този подтекст левите партии търсят направления на промяна и това, което става в страни, в които те имат някакъв триумф, би трябвало деликатно да се следи и проучва, с цел да се употребява техният позитивен опит.
– В тази обстановка по какъв начин левицата може да наложи своите хрумвания като правила на ръководството?
– Досега на всички места, в една или друга степен, следим фрагментация на политическото пространство, поява на нови партии, възходящо значение на един или различен водач за привличането и задържането на гласоподаватели. Никъде левите партии в Европа не печелят през последните години болшинството от гласовете, с цел да могат да сформират независимо държавно управление. В Испания ръководещата социалистическа работническа партия няма болшинство в Народното събрание и се крепи на съюза с няколко други партии. Радикалната антикапиталистическа мощ " Подемос " загуби позиции и основателят й Пабло Иглесиас отхвърли да се занимава с политика. Испанската социалистическа работническа партия няма болшинство в Народното събрание. А при изборите за районен парламент в Мадрид през тази година победи дясната Народна партия.
В Португалия социалистическата партия също бе преди всичко по извоювани гласове, само че незадоволителни, с цел да ръководи сама, заради което сформира съответната коалиция. В Норвегия през последните осем години управляваше дясно държавно управление, а водещата лява партия на лейбъристите бе в крах. Сега обаче нещата се обърнаха и на изборите през предишния месец лявата коалиция, отпред с Лейбъристката партия, завоюва болшинство от 52%. За първи път радикалната Червена партия на марксистите мина 4-процентната преграда и влезе в Народното събрание, получавайки 4,7% от гласовете. За това способства доста фактът, че данъчните промени на десницата преди този момент доста мощно бяха в интерес на богатите за сметка на останалото население и Лейбъристката партия предложи по-радикална, обърната към болшинството от популацията, стратегия.
– Интересна е обстановката и в Германия, където Меркел загуби водачеството след 16 години ръководство...
– В Германия допреди няколко месеца социолозите говореха за крах на социалдемократическата партия и й даваха трето, някои даже четвърто, място на бъдещите избори. Това не се сбъдна и въпреки и със напълно дребен % от 1,6 първи излязоха социалдемократите. Главната причина за тази победа обаче бе имиджът на водещите фигури на другите партии – водачът на Зелените Анна-Лена Бербок бе упрекната във финансова нечистоплътност и плагиатство, а наследникът на Меркел – Армин Лашет, бе сниман от инцидентна камера да се смее по време на наводнението в Германия през юли 2021 година В тази обстановка печеливш се оказа водачът на социалдемократите Олаф Шолц. Той сътвори точно визията за надеждност и последователност и това докара до триумф на социалдемократите. Личният рейтинг на Шолц надвишава няколко пъти рейтинга на партията му. Но доста по-радикалната Лява партия понижи броя на поддръжниците си и едвам набра минималните 5%, с цел да влезе в Народното събрание. Това демонстрира, че радикалността на позициите сама по себе си не е задоволителна за победа.
Германският парламент, сходно на българския, е мощно фрагментиран и двете най-големи партии общо печелят по-малко от половината места, заради което ще има дълги и сложни договаряния за основаване на коалиция. Излизането на напред във времето на социалдемократите, въпреки и с по-малко от 2%, дава някаква вяра за прекъсване на упадъка им, което е доста значимо за левицата в Европа въобще, защото Германия е водещата страна на континента, чийто политически ландшафт има значение и за нас. Изводът, който можем да създадем, е, че наред с партията, нейната тактика и държание, доста значим е и обликът на водача, до каква степен той притегля или отблъсква гласоподаватели.
– Къде бъркат левите в България?
– В България също има фрагментация на лявото с десетки комунистически и социалдемократически партии, които взаимно се подлагат на критика. От Българска социалистическа партия непрестанно се откъсват обособени групи, които сформират свои партии. В същото време заради голям брой аргументи в България левите са в по-добри позиции спрямо тези в множеството някогашни социалистически страни от Източна Европа. Трансформацията на Българска социалистическа партия след 1989 година протече в условия на неолиберализация на водещите социалдемократически партии в Европа по посока на " Третия път " на Тони Блеър и " Новият център " на Герхард Шрьодер. Тя се прояви в приемането на глобализирания пазар за капитала и намаляване на регулативната и преразпределителна роля на страната, в понижаване на налозите за капитала, в подмяна на отбраната на обществени съсловия със отбрана на полово другите, малцинствата и прочие В момента се виждат признаци на осъзнаване, че това неолиберализирано ляво у нас би трябвало да бъде променено.
Съществен проблем на левите у нас са деинтелектуализацията и незадоволителният разбор на международните трендове, на опита на най-хубавите леви партии и водачи в света. Езиковата изява на намиращите се в Народното събрание леви не се разграничава значително от тази на десните. В техния език няма да срещнете, или доста рядко ще срещнете, термини като " капитализъм ", " употреба ", " неолиберален капитализъм ", " реституция на капитализма ".
– Но за младите тези термини не звучат ли малко остаряло?
– Българска социалистическа партия е партия, обичайно привличала младите, които са виждали в нея бъдещето. Сега, за жалост, главната изборна маса е от пенсионери и възрастни хора. Недостатъчно се работи с младите и е налице парадокса, че повече младежи у нас гласоподават за десните, а не за левите партии. Партията се нуждае от програмно обновяване съгласно новите трендове през последните години. Нужна е стратегия на партията в напълно новата геополитическа обстановка, при постепенния заник на неолибералния капитализъм, възхода на Китай и Четвъртата индустриална гражданска война.
В света в последните години има напредък на нови модели на социализъм, които би трябвало да се имат поради – социализмът с китайски характерности, екосоциализмът, цифровият социализъм. Във напредък в другите елементи на света е кооперативното придвижване. По данни от 2015 година в Европа членове на кооперативи са 127 милиона души, което значи, че един от всеки 5 индивида е член на кооператив, и техният брой непрестанно нараства. Между 2005 и 2015 година броят на кооперативите в Европа е повишен с 12%, а тяхната членска маса – с 14%. Във напредък са така наречен платформени кооперативи, свързани с цифровата стопанска система. У нас обаче левицата сякаш не вижда това. Налага й се да предприеме програмно обновяване.
– Може ли да се реализира обединяване на левите партии за обща политика?
– На обединяването на лявото би трябвало да се гледа положително. Много по-добре е разликите да са вътре в една общественост и по този начин да се стига до най-хубавите решения, в сравнение с да продължава непрекъснатото отлюспване на нови и нови части от водещата лява партия. Различни леви партии има, както у нас, по този начин и на всички места по света, още от XIX век насам, когато се появява разделянето сред социалдемократи и комунисти. Сега на всички места има многообразие от партии, идентифициращи се като леви – систематични и антисистемни, парламентарни и извънпарламентарни, умерени и радикални, и така нататък В Съединени американски щати и Англия, заради мажоритарните системи на гласоподаване, другите версии на лявото съсъществуват в рамките основно на една партия, до момента в който в останалите страни има доста по-голяма фрагментация.
– Както систематичните десни, по този начин и систематичните леви партии в Европа през последното десетилетие претърпяват спешни процеси, свързани с възходящата рецесия на световния неолиберален капитализъм. Тя има разнообразни измерения – по-ускорено от всеки път повишаване на обществените неравенства; напредък на световни монополи и световна олигархия; рецесия на демократичната демокрация; здравна криза; екологична криза; промени в съотношението на силите в международен план; заник на монополярния американизиран свят, водещ до нови студени, хибридни, търговски, софтуерни, кибер войни. Във напредък са нови популистки партии и политически сили. Видяхме го и у нас с непредвидения резултат на партията на шоумена Слави Трифонов, излязла преди всичко на последните избори.
През последните години от обичайните социалдемократически партии се отцепваха разнообразни групи от хора и създаваха нови леви партии. Предходните комунистически партии на всички места се сринаха, а преди десетилетия в тях членуваха стотици хиляди хора. В доста страни миналата левица изчезна или се маргинализира. Типичен образец в това отношение са Франция и Италия, както и съвсем цялата Източна Европа и територията на някогашния Съветски съюз.
Думите " социализъм " и " ляв " в политическия смисъл се появяват за първи път във Франция, а в този момент там политическите сили, свързани с тях, са изтикани в периферията. В този подтекст левите партии търсят направления на промяна и това, което става в страни, в които те имат някакъв триумф, би трябвало деликатно да се следи и проучва, с цел да се употребява техният позитивен опит.
– В тази обстановка по какъв начин левицата може да наложи своите хрумвания като правила на ръководството?
– Досега на всички места, в една или друга степен, следим фрагментация на политическото пространство, поява на нови партии, възходящо значение на един или различен водач за привличането и задържането на гласоподаватели. Никъде левите партии в Европа не печелят през последните години болшинството от гласовете, с цел да могат да сформират независимо държавно управление. В Испания ръководещата социалистическа работническа партия няма болшинство в Народното събрание и се крепи на съюза с няколко други партии. Радикалната антикапиталистическа мощ " Подемос " загуби позиции и основателят й Пабло Иглесиас отхвърли да се занимава с политика. Испанската социалистическа работническа партия няма болшинство в Народното събрание. А при изборите за районен парламент в Мадрид през тази година победи дясната Народна партия.
В Португалия социалистическата партия също бе преди всичко по извоювани гласове, само че незадоволителни, с цел да ръководи сама, заради което сформира съответната коалиция. В Норвегия през последните осем години управляваше дясно държавно управление, а водещата лява партия на лейбъристите бе в крах. Сега обаче нещата се обърнаха и на изборите през предишния месец лявата коалиция, отпред с Лейбъристката партия, завоюва болшинство от 52%. За първи път радикалната Червена партия на марксистите мина 4-процентната преграда и влезе в Народното събрание, получавайки 4,7% от гласовете. За това способства доста фактът, че данъчните промени на десницата преди този момент доста мощно бяха в интерес на богатите за сметка на останалото население и Лейбъристката партия предложи по-радикална, обърната към болшинството от популацията, стратегия.
– Интересна е обстановката и в Германия, където Меркел загуби водачеството след 16 години ръководство...
– В Германия допреди няколко месеца социолозите говореха за крах на социалдемократическата партия и й даваха трето, някои даже четвърто, място на бъдещите избори. Това не се сбъдна и въпреки и със напълно дребен % от 1,6 първи излязоха социалдемократите. Главната причина за тази победа обаче бе имиджът на водещите фигури на другите партии – водачът на Зелените Анна-Лена Бербок бе упрекната във финансова нечистоплътност и плагиатство, а наследникът на Меркел – Армин Лашет, бе сниман от инцидентна камера да се смее по време на наводнението в Германия през юли 2021 година В тази обстановка печеливш се оказа водачът на социалдемократите Олаф Шолц. Той сътвори точно визията за надеждност и последователност и това докара до триумф на социалдемократите. Личният рейтинг на Шолц надвишава няколко пъти рейтинга на партията му. Но доста по-радикалната Лява партия понижи броя на поддръжниците си и едвам набра минималните 5%, с цел да влезе в Народното събрание. Това демонстрира, че радикалността на позициите сама по себе си не е задоволителна за победа.
Германският парламент, сходно на българския, е мощно фрагментиран и двете най-големи партии общо печелят по-малко от половината места, заради което ще има дълги и сложни договаряния за основаване на коалиция. Излизането на напред във времето на социалдемократите, въпреки и с по-малко от 2%, дава някаква вяра за прекъсване на упадъка им, което е доста значимо за левицата в Европа въобще, защото Германия е водещата страна на континента, чийто политически ландшафт има значение и за нас. Изводът, който можем да създадем, е, че наред с партията, нейната тактика и държание, доста значим е и обликът на водача, до каква степен той притегля или отблъсква гласоподаватели.
– Къде бъркат левите в България?
– В България също има фрагментация на лявото с десетки комунистически и социалдемократически партии, които взаимно се подлагат на критика. От Българска социалистическа партия непрестанно се откъсват обособени групи, които сформират свои партии. В същото време заради голям брой аргументи в България левите са в по-добри позиции спрямо тези в множеството някогашни социалистически страни от Източна Европа. Трансформацията на Българска социалистическа партия след 1989 година протече в условия на неолиберализация на водещите социалдемократически партии в Европа по посока на " Третия път " на Тони Блеър и " Новият център " на Герхард Шрьодер. Тя се прояви в приемането на глобализирания пазар за капитала и намаляване на регулативната и преразпределителна роля на страната, в понижаване на налозите за капитала, в подмяна на отбраната на обществени съсловия със отбрана на полово другите, малцинствата и прочие В момента се виждат признаци на осъзнаване, че това неолиберализирано ляво у нас би трябвало да бъде променено.
Съществен проблем на левите у нас са деинтелектуализацията и незадоволителният разбор на международните трендове, на опита на най-хубавите леви партии и водачи в света. Езиковата изява на намиращите се в Народното събрание леви не се разграничава значително от тази на десните. В техния език няма да срещнете, или доста рядко ще срещнете, термини като " капитализъм ", " употреба ", " неолиберален капитализъм ", " реституция на капитализма ".
– Но за младите тези термини не звучат ли малко остаряло?
– Българска социалистическа партия е партия, обичайно привличала младите, които са виждали в нея бъдещето. Сега, за жалост, главната изборна маса е от пенсионери и възрастни хора. Недостатъчно се работи с младите и е налице парадокса, че повече младежи у нас гласоподават за десните, а не за левите партии. Партията се нуждае от програмно обновяване съгласно новите трендове през последните години. Нужна е стратегия на партията в напълно новата геополитическа обстановка, при постепенния заник на неолибералния капитализъм, възхода на Китай и Четвъртата индустриална гражданска война.
В света в последните години има напредък на нови модели на социализъм, които би трябвало да се имат поради – социализмът с китайски характерности, екосоциализмът, цифровият социализъм. Във напредък в другите елементи на света е кооперативното придвижване. По данни от 2015 година в Европа членове на кооперативи са 127 милиона души, което значи, че един от всеки 5 индивида е член на кооператив, и техният брой непрестанно нараства. Между 2005 и 2015 година броят на кооперативите в Европа е повишен с 12%, а тяхната членска маса – с 14%. Във напредък са така наречен платформени кооперативи, свързани с цифровата стопанска система. У нас обаче левицата сякаш не вижда това. Налага й се да предприеме програмно обновяване.
– Може ли да се реализира обединяване на левите партии за обща политика?
– На обединяването на лявото би трябвало да се гледа положително. Много по-добре е разликите да са вътре в една общественост и по този начин да се стига до най-хубавите решения, в сравнение с да продължава непрекъснатото отлюспване на нови и нови части от водещата лява партия. Различни леви партии има, както у нас, по този начин и на всички места по света, още от XIX век насам, когато се появява разделянето сред социалдемократи и комунисти. Сега на всички места има многообразие от партии, идентифициращи се като леви – систематични и антисистемни, парламентарни и извънпарламентарни, умерени и радикални, и така нататък В Съединени американски щати и Англия, заради мажоритарните системи на гласоподаване, другите версии на лявото съсъществуват в рамките основно на една партия, до момента в който в останалите страни има доста по-голяма фрагментация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ